С какво ви дразнят свекървите? - 159

Тези роднински и в частност свекървенски претенции за името на детето ме докарват до хипервентилация. Поне в моя кръг от познати, такива искания винаги идват от жени с имена като Ганка, Йорданка, Милка, Димка и други, които в днешно време се възприемат като остарели. Не отричам важността на семейните традиции и принадлежност обаче грубите намеси в свободния избор на родителите по отношение на всички решения, касаещи децата им, направо ме изкарват извън кожата ми.

А, не се усещат. Смятат, че им се полага. Едно време те са се съобразявали и са изпълнявали чужди желания и сега са убедени, че им се полага те да са в ролята на командваащия. И са безкрайно неприятно изненадани, че срещат отпор. Вероятно някои и съжаляват, че те не са могли да си защитят желанията.

Според мен причината е, че подсъзнателно търсят външна валидация. Един вид - щом внучето е кръстено на мен, значи името ми си е съвсем хубаво и модерно. Не че това прави поведението им правилно. Как ще се казва едно дете решават родителите, при това желанието на майката би трябвало да има малко повече тежест.

Точно моята свекърва, която е имала безкрайни проблеми с имената на двете си деца, дори първите 2-3 дни мм е бил с друго име, но свекърва й успява да я накара да го прекръсти, ми каза "не искам имена, искам да се уважаваме. Аз кръстих, но не можах да ги заобичам никога." .
Със сравнително модерно и актуално име е, но ние още преди да забременея вече бяхме решили, че когато и да имаме дете/деца, те няма да са кръстени на никого.

Аз пък противно на всички смятам, че свекървата не е виновна, че иска да се кръсти детето на нея. Ми да си иска. Аз пък искам да съм на Бахамите януари и февруари. Ама.. нИ става.Точка. При мен някой може и да е искал име за бебето, но нито го е казвал, нито пък аз щях да се съобразя, ако не е желано от мен. Точка. Тя и съседката може да иска. Ми... да си иска.

Кога е било това "едно време" 😀
Точно днешните баби са от поколението, което вече с никого и нищо не се е съобразявало. Самостоятелни, образовани жени. Повечето са живели по други градове, не в родния си, а децата са кръщавали както си искат. Колко от вас са Ганки, Пенки и пр. и колко са Деници, Десислави или Теодори? Точно от това поколение тръгва "традицията " да се кръщава на буквичката на дядото или бабата - малко отстъпка на старата традиция, повече угаждане на собствените си желания. Габриел на дядо си Ганьо или Светломир на дядо Ламбо 🤣
А това, че днес някои от тях са възпроклети, е въпрос на характер. Такива харпии и занапред ще има много, темата е доста показателна в това отношение.

птица, хем съм съгласна с теб, хем не съвсем. Като че ли си права, че точно от днешните баби тръгва "модата" децата да са с по-модерни имена от тези на бабите и дядовците. Ама е факт, че с годините човек много често става изключително ригиден и самочувствието му може да се скапе дотолкова, че да търси начини да го вдигне по най-абсурдни начини. Е, точно по тази причина, името на внучето много често се оказва от изключителна важност за бъдещите баба и дядо.

Rimonna, защо си го причинявате с "помощта" след изписването? Аз от началото казах, че искам да имаме някакво отразяване, но буквално да се наснимаме пред болницата и да видят бебето и мен, и после вкъщи си заминаваме аз, ММ, и бебето. Ако съм в топ форма, може да останат у нас час и да хапнем нещо, което аз няма да съм сготвила очевидно. Ако някой реши да ми преспива у нас прясно след раждане с новородено бебе на 3-4 дена, не си го представям. Може би, ако живеехме в къща, но в апартамент - вижда ми се излишно затормозяване. Чужд човек в апартамента (ако ще по душа да сте супер близки) винаги значи принасяне, разнасяне, готвене, чаршафи, ама как се пуска душа, къде ти е чая от каркаде, айде ще ти помогна - дай бебето, ти си измий чиниите и тн. Мерси съм точно в най-най-най-уязвимия ми период. Време да се гледаме колкото искаш след като се окопитим малко. Това впрочем, важи за всички - моята майка, свекъри, сестрата на ММ, най-близката ми приятелка, кума. За всички. Никой не ща.

При нас никой не е отварял дума за имена все още. С мама коментирахме варианти, ама тя не иска да кръщавам на нея, защото името й не е модерно, тя самата не си го харесва.

Това пък с изтъпанчването на цялата рода на изписването не го разбирам. Наистина. Като се сетя колко бях неадекватна на сумарно 14 часа сън за 7 дена престой в болницата на изписването ни с дъщерята, въобще не мога да си представя да ми бяха дошли на гости роднини до 9-то коляно. Че и да им шетам като се прибера, айде бе 😄

И аз бях така. Не каних никого в нас. Видяха бебето в болницата и после всеки по къщата си.

Като жена, която си кръсти сина както си решихме с таткото (и си отнесох сръдните на свекър и свекърва – аз, не синът им, който всъщност взе крайното решение ), съм последният човек, който би се затръшкал за имена. Само веднъж повдигнахме въпроса и казахме на сина и снахата, че претенции за името нямаме, освен една – да изберат хубаво име, та детето да не се срамува някой ден от него.

Аз за пред болницата го разбирам. Струва ми се като някакво тържествено отразяване на наистина хубав момент. АМА само до там, докъдето родилката, която е износила целия зор на раменете си (да речем раменете за благоприличие), позволява и иска. Няколко снимки, малко "Ау, уау, колко е сладко, на баба шушленцето" (това мама, свекърите 99% няма да дойдат защото не познават кума и не го одобряват) и толкова. После вече за гости, разбирам само, ако действително говорим за час и ако донесат храна. В пластмасови съдове за еднократна употреба, моля. Ако ще ми правят живота по-труден, не мерси.

Гугъл, понеже е от друг град и няма как само да види бебето в болницата и да си отиде. Трябваше да остане, но тя не остана един ден, а сигурно три бяха, което ми дойде в повече. Изобщо не ми беше приятно някой да седи и да ме гледа как кърмя или как се справям първите дни.
Сега с второто дете от рано ще кажа, че няма нужда да идва изобщо за изписването, защото вече вкъщи сме доста народ и не е удобно. Със сигурност втори път такова гостуване няма да позволя… има си други по-удобни дни, в които да види бебето.
Относно името, да, именно, нейното е доста остаряло, в момента никой не би си кръстил така детето, не е като да не го осъзнава. Даже с първата буква не искаме да е, харесали сме си име и двамата, то хубавото е, че сина ѝ още в началото ѝ каза, че сме си избрали името.
А относно това, че самите свекърви са били командвани и сега си връщат, мога със сигурност да кажа, че при нея е точно такъв случаят. Живяла е със свекървата си едно време и много не я е харесвала, винаги като сме се събирали и е говорила зле за нея. Интересното е, че въпреки това именно свекървата ѝ е отгледала мъжа ми, а тя е бързала да се върне на работа и само обясняваше как като се прибирала и свекървата веднага ѝ хвърляла детето и отивала да пасе овце, а тя те първа с дете е трябвало да готви, оправя… ама тя цял ден ти е гледала детето, нима това е малко?! Когато тя към момента я е страх да не би да оставим някое лято детето при нея, че не можела да се оправи, щяло да плаче за нас… измишльотини.

Като родих, в стаята ми имаше млада жена от близките до София села. Като роди, под прозореца дойдоха родителите ѝ и съпруга да питат какво е детето. На съобщението, че е момиче, репликата му беше "Епа що момиче?" 😬. Заминаха си и през следващите 6 дни никой повече не се появи. Беше много гадно, защото на останалите в стаята мъжете ни идваха по два пъти на ден, а на нея поне родителите не се появиха повече. Затова пък на изписването циркът беше пълен - поне 20 човека бяха.

Епа, щото такова е направИл! Безумно е, в XXI в. още да има претенции какъв пол да бъде детето. А това, дето дори и родителите ѝ не са дошли, докато е била в болница е върхът на простотията!