Мнения за гимназии в Пловдив - 5

Янтра, език не се налива с фуния. На практика, цялата налична граматика по програма се взима до 10 клас, което е В1.
Оттам нататък е лексикално богатство, конструктивни умения и умения за адаптиране на езика спрямо контекста и средата.
На ниво B2 си ограничен до познати теми или близка професионална сфера. На ниво C1 можеш да навлезеш в непознати, абстрактни и строго технически области с лекота.
​При B2 акцентът е върху това да бъдеш разбран правилно, докато при С1 акцентът е върху изразните средства – ирония, метафори, жаргон и фини нюанси в смисъла.
При B2 все още може да се наложи да обмисляш как да формулираш по-сложна мисъл. При C1 езикът тече естествено, почти като майчин.
C1 изисква много по-добро владеене на свързващи елементи и сложни синтактични конструкции, което прави речта и текстовете да изглеждат професионално издържани.
С2 е ниво, което средностатистическият индивид рядко владее и на собствения си език.🙂
Вкратце, В2 е нивото, на което можеш да работиш или учиш в чужбина без сериозни пречки. C1 е нивото, на което можеш да водиш преговори, да пишеш научни доклади или да разбираш по-стара класическа литература в оригинал.
И разликата с С2: човек с C1 може да обясни нещо сложно, като използва богата лексика. Човек с C2 ще избере точно онази специфична дума или термин, която пасва идеално на контекста, без да използва описателни фрази.
На ниво C1 четенето на философски труд или класическа поезия изисква концентрация и време. На ниво C2 „консумираш“ такъв текст със същата лекота, с която четеш вицовете във ФБ. C2 означава, че разбираш защо нещо е смешно в чуждата култура, разпознаваш играта на думи и можеш сам, спонтанно, да я използваш.
C2 позволява да превключваш бързо от изключително официален език към уличен жаргон или диалект, без това да звучи неестествено.

Затова няма как да изискваш хора на 18-19г. да покриват масово С1, камо ли С2 - те невинаги имат тези умения, зрелост и интереси на собствения си език. Ако обаче имат стабилна В1 основа, буден ум, мотивация и материали (а от последните има бол в наши дни), не е проблем те да се издвижат абсолютно самостоятелно до В2 и С1.

Аз достатъчно добре знам каква е разликата между В2 и С1. Изобщо не споря по този въпрос.
Казах, че не може да бъде постигнато без частни уроци. Хайде, не е съвсем невъзможно, сигурно има старателни, ученолюбиви деца, които могат, но не е масовия случай. Поне моите не биха могли никога.

Именно, когато човек знае разликата в нивата според езиковата рамка, която ги определя, вижда, че ако тръгнем да я прилагаме стриктно, някои ще си останат с А2-В1 и на родния език, а го учат от люлката.
Което не ги прави непременно тъпи и нефункциониращи.
Теоретично, уроци са понякога необходими заради формàта на конкретния изпит за ниво и заради чалъмите за маскиране на пропуски.
А и условните 4 умения, които обхваща езиковата рамка, рядко се владеят еднакво. Примерно, младежите рядко могат да говорят спонтанно на тема, която не е "тяхното", обаче могат да заучат маскиращи конструкции и общи фрази, с които да подминат бариерата. Това се учи и от нета, но друго си е да платиш, за да ти каже някой същото.
И пак да си кажа репликата за частните уроци - в бг вариант 80% от тях са с дисциплинираща и само 20% - с образователна функция.

Абсолютно. От 1. клас, като не можеш да накараш детето ти само да седне да чете и пише, си плащаш някой друг да бъде лошият и да го кара да го прави. Децата, които са ученолюбиви, мотивирани и имат ясни цели, нямат нужда от уроци или в редките случаи, когато трябва да се запознаят с някой по-специфичен формат.

Ок, да излезем от езиците. Вие си знаете, а аз знам, че големия син не е учил английски в училище, беше италиански в руската (аз го избрах, голяма глупост от моя страна, но свирен мач) и с уроци по английски го докараха до С1. Взел е С2, онова не кой знае какво С2, което дават като вземеш Кеймбридж С1 с над 90%.

Знаете, в езиковите гимназии не се учи химия и биология. Според мен, две страници по-рано в тази тема написах, че за да се влезе медицина и подобни трябват частни уроци. Продължавам да го твърдя. Изобщо не виждам начин без. Накарах сина да попита има ли някой влязъл без уроци - каза, че в неговата група със сигурност няма и горе-долу не е чувал някой да се е похвалил, че влиза без уроци.

Не обобщавайте така с лека ръка. Има деца, които взимат сертификати без уроци, както и деца които влизат медицина без уроци /това последното въобще не е изключение - имам немалко примери около мен от града включително от езикови, както и такива от малки населени места, където уроци и да искат трудно ще намерят та се справят и сами/. Но винаги има 2 условия - читав учител в гимназията /тук нямаме избор - каквото се падне/ и дете, което не е необходимо да го буташ, а е мотивирано и организирано /тук пък вече всеки си познава детето/. Мисълта ми е, че не е задължително да храните системата на паралелното образование в случаите когато предните две услония са налице. Комбинацията не е бяла лястовица - още има читави учители, които се раздават в училище и деца, които знаят какво искат и също се раздават.

Не разбрах връзката? Някога някой да е твърдял, че език се учи само в ЕГ?
Що се отнася до уроците по химия и биология за медицина, в масовия случай, ако не си спал в 9 и 10 клас, там не научаваш нещо, което не е в учебната програма, там тренираш и то в спецификата на изпита за конкретен университет или университети, защото форматът не е общовалиден.
Както и с езиците, има съвсем реални младежи, които съумяват да направят това сами. Като че ли бяха повече преди и са по-малко сега. Особено момичетата, които не искат да поемат никакви рискове.

Сигурно има реални младежи, около 1 на 100. Сина, накаран от мен, поразпита в  групата си и някои други колеги. Никой не е без частни уроци. Не е разпитал всички, за да кажа всички, но масово са с частни уроци. Дентална медицина. Изпитвам много силни съмнения в медицината да е различно.

Бихте ли споделила кратко мнение чисто информативно за паралелката с италиански?

Ще споделя, но може ли да зададете въпроси, какво ви интересува?

Не е различно, в групата на синът ми всички са ходили на уроци , дори и приетите платено.

доволна ли сте като цяло от подготовката по езика,каква е средата и защо общо взето съжалявате за избора.

Подготовкате е нормална, сравнявам Руската с Английската (другия син е там). Откровено не мога да кажа, че някоя от двете гимназии е по-добре или по-зле. Руската много се стараят (и обикновено успяват) да имат италианци (native speaker) да преподават езика. На моя син не водеха италиански като език, а един от предметите, които се преподават на италиански. Моя син не беше учил никога италиански език преди да влезе в гимназията, което отчитам като моя грешка, че го насочих към италиански. Имаше деца, които си бяха доста напред с езика, имаше и други, които бяха като него абсолютни начинаещи. С другия син си спестих напрежението да учи напълно нов език, и е с английски, който винаги е знаел на много добро за възрастта си ниво. Големия син срещаше големи проблеми с италианския първите две години, на него също винаги доминиращ чужд език му е бил английски. С общи, семейни усилия, частни уроци, и през ваканциите, сме преодолели проблема, до степен на матурата в 12 клас да изкара оценка 5,30 - 5,40, което според мен е направо отлично, за човек без особени лични интереси към езика, както споменавам в темата той сега е студент дентална медицина и е изкарал Кеймбридж сертификат за английски за С1 с много висок процент, дават С2. Руския му .... направо никакъв го няма, горе-долу може да си купи хляб и да го набият. Самия клас на големия син беше добър, силен. От неговата компания - деца основно от неговия клас, с деца от испанския и френския сега всички си влязоха каквото плануваха и са млади стденти. Лично моето съжаление е, че можехме да си спестим ученето на още един чужд език, италиански, и да го караме по-спокойно. Други съжаления нямам, първите две години на старта с италианския бяха много трудни за сина. Обаче като цяло мнението за децата с английски, включително и от учители, лично го чух на родителска среща! е, че там влизат деца с вече добри познания по английски, които го карат по мързеливо и не си дават много зор в училище. Което всъщност за моя малък син е вярно. Това, естествено са мои лични впечатления, валидни основно за мен и моето семейство.


А, имам и един син в Тета, ПГЕЕ. Значи големия италиански в Руската, средния програмиране в Тета, малкия английски в Английската.

Споделям мнението ви за италианския.Труден език е.Лично съм се убедил след неговото учене в италиански универстет-В2,С1 и сега С2.Винаги един нов език е обогатяващ личностното развитие и мислене.Може и да е трудно,но усилията,които се полагат са добър трамплин за следващи успехи.