В момента ме удовлетворява това, че ме осигуряват на пълната заплата. В нашия бранш не е много често явление, но държавата го позволява - мъничка основна заплата и доплащане под формата на финансови стимули на ръка. Ако фирмата е под 10 човека, парите могат да се дават на ръка. Иначе нищо друго не ме удовлетворява. Ама нищо! И понеже съм нова, съм като предмет там. Сутрин "здравейте" и като си затръшват - "чао". Това са ми разговорите.
- Публикувана: 6 септ. 2024, 08:21 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2024, 09:31 ч.
Работата - само място за доходи или място на което да ходиш с желание
В момента работя за не лоша заплата - но работата не е моята, твърде статична, няма пряк контакт с хората, разговори в офиса почти липсват.
Когато говоря за евентуална промяна насоките, който получавам са свързани с твърдения, че промяната не си заслужава - условията и отношенията навсякъде са едни и същи, разликата е че на едни места работиш за повече пари, а на други за по малко.
Но аз някак все не искам да се откажа от идеята , че има смисъл да търсиш "своето място", което не е задължително да е свързано с много високо заплащане, но пък и да не е със заплата, която да не покрива необходимите ти месечни нужди.
Когато говоря за евентуална промяна насоките, който получавам са свързани с твърдения, че промяната не си заслужава - условията и отношенията навсякъде са едни и същи, разликата е че на едни места работиш за повече пари, а на други за по малко.
Но аз някак все не искам да се откажа от идеята , че има смисъл да търсиш "своето място", което не е задължително да е свързано с много високо заплащане, но пък и да не е със заплата, която да не покрива необходимите ти месечни нужди.
За мен няма нужда да се стои на работно място, на което не се чувстваш добре.
Но трябва да се избира внимателно. Да не се прибързва с избора и приемането на оферта.
Аз имах едно злополучно място, на което се чувствах ужасно. Все едно съм в чуждо семейство и съм се троснала на чужда трапеза. Не можах да издържа, беше ми голям стрес, сутрин не исках да излизам за работа. Колегите бяха зле, не се харесвахме. Гледаха ме все едно съм чужд човек, а те са някакви мега близки (което не беше вярно, а просто претендираха да са такива), коментираха и клюкарстваха за бивши вече колеги. Не можах да издържа, не е моята среда това.
Но трябва да се избира внимателно. Да не се прибързва с избора и приемането на оферта.
Аз имах едно злополучно място, на което се чувствах ужасно. Все едно съм в чуждо семейство и съм се троснала на чужда трапеза. Не можах да издържа, беше ми голям стрес, сутрин не исках да излизам за работа. Колегите бяха зле, не се харесвахме. Гледаха ме все едно съм чужд човек, а те са някакви мега близки (което не беше вярно, а просто претендираха да са такива), коментираха и клюкарстваха за бивши вече колеги. Не можах да издържа, не е моята среда това.
Аз за пръв път чувам, че това е "новото модерно". До човек си е и мисля, че винаги е било така. Най-добре е да се съчетаят и двете неща, т.е. трите - и самата работа да ти харесва, и заплатата да е добра, и атмосферата и колективът да ти допадат. Ако обаче това не се случи, вече всеки човек реагира различно и търси различни решения - според нуждите си в момента, според принципите си, според населеното място, в което живее и това дали има голям избор от работни места, според етапа от живота си, в който се намира и още много, много други фактори.
В правото си си да търсиш нова работа, докато ти харесат всички условия в нея. Но и няма лошо, ако човек предпочете стабилното и добре платено работно място, макар и да не му харесва особено, ако смята, че има по-важни цели, които ще постигне благодарение на него.
Аз на сегашната ми работа, на която се задържах вече доста години, се научих да си подобрявам сама доста условията, да си доставям дребни удоволствия на работното място, да си го правя по-красиво, да си държа колегите, с които се разбираме, много близо, а другите, с които не се харесваме особено, да се отнасяме един към друг културно и да работим добре. Гледаме сами да си разведряваме и разнообразяваме атмосферата. Та затова казвам, че и от самия човек си зависи.
В правото си си да търсиш нова работа, докато ти харесат всички условия в нея. Но и няма лошо, ако човек предпочете стабилното и добре платено работно място, макар и да не му харесва особено, ако смята, че има по-важни цели, които ще постигне благодарение на него.
Аз на сегашната ми работа, на която се задържах вече доста години, се научих да си подобрявам сама доста условията, да си доставям дребни удоволствия на работното място, да си го правя по-красиво, да си държа колегите, с които се разбираме, много близо, а другите, с които не се харесваме особено, да се отнасяме един към друг културно и да работим добре. Гледаме сами да си разведряваме и разнообразяваме атмосферата. Та затова казвам, че и от самия човек си зависи.
А какво разбираш под това, че няма пряк контакт с хората и разговори липсват - комуникираш предимно по мейл/телефон или друго? Доколкото разбирам, това е нещото, което най-много те мъчи на настоящото място.
Няма никакви контакти, освен две - три думи с хората в офиса.
А те всичките са заети - нормално, не са дошли да си приказваме, но все пак.....!
Толкова заети, че даже когато питаш работни въпроси, защото си нов и е нормално да ги задаваш - трудно някой намира време да ти отговори.
Работила съм винаги в големи колективи - с много хора, с който съм общувала не само работно, общували сме и човешки в разговори за нормалните неща, който се случват на всеки един от вас.
Ivanuela, щом за последната една година си сменила две работни места, може би ти трябва малко.повече време, за да свикнеш. Особено, ако новата работа е много по-различна от предишните ти. Иначе и аз съм работила все в големи фирми и за мен за важни и двете неща -и прилична заплата, но и що годе нормална работна атмосфера, работа, която не ти е неприятно и работно време, което ти оставя възможност и за някакъв личен живот. Естествено, че е необходимо да се правят и компромиси, аз например не съм против да пътувам и повече до работното място, стига да има служебен транспорт, носила съм си лаптопа на почивка, ако се налага, имала съм и колеги с по-особен характер и сме се изтърпявали. Важното е да прецениш за себе си с какво можеш да направиш компромис и кое е неприемливо за теб. Аз съм почти на 50, не съм добре с чуждите езици, може би съвсем скоро ще ми се наложи да търся нова работа, но все още имам някакви изисквания. Пожелавам ти успех, в България има недостиг на кадри, все ще намериш своето място.
За мен е важно да ходя с удоволствие на работа. Не че парите не са важни, важни са си. Но ако сутрин със събуждането не мога да си представя да стана, да се оправя и да отида на работа защото е жива мъка, най-късно тогава почвам да си търся друга работа.
В сегашната фирма съм от 9 години, чувствам се добре, харесвам си работата, харесвам си и колегите, без да сме първи приятели с тях. Но си говорим, смеем се, играем карти през обедната почивка, атмосферата е приятна, обстановката е лежерна.
На този етап нямам енергия и желание да градя кариера, така че позицията ми идеално ме устройва. Ако нещо се промени драстично, бих за замислила за смяна.
В сегашната фирма съм от 9 години, чувствам се добре, харесвам си работата, харесвам си и колегите, без да сме първи приятели с тях. Но си говорим, смеем се, играем карти през обедната почивка, атмосферата е приятна, обстановката е лежерна.
На този етап нямам енергия и желание да градя кариера, така че позицията ми идеално ме устройва. Ако нещо се промени драстично, бих за замислила за смяна.
От 7 години съм на работа, която нито финансово, нито интелектуално ме удовлетворява. Но пък работното време е точно това, което искам, плюс други придобивки, които са ми важни - осигурен транспорт, ДЗО, чиста работна среда. Ходя на работа да отмятам стажа, не искам да създавам приятелства, въпреки, че има доста приятни хора, с които си допаднахме.
На предната ми работа не бих се върнала дори за тройна заплата, условията на труд бяха много неприемливи за мен, независимо от добрия колектив не бих се подложила на такова нещо повече.
На предната ми работа не бих се върнала дори за тройна заплата, условията на труд бяха много неприемливи за мен, независимо от добрия колектив не бих се подложила на такова нещо повече.
Дева, отмяташ стаж, ако ти остава малко до пенсия .. ако ти остават 20-30+ години, тепърва имаш да гледаш деца и да изплащаш ипотеки, тая точно възможност едва ли някой я смята приоритетна.
Пък около моя набор, като говорим с приятели, никой не очаква реално да се пенсионира с цифрова отплата - при така продължаващите идеи за нарастване на стажа... (80те сме) - без значение я момента кой колко внася осигурително...
Пък около моя набор, като говорим с приятели, никой не очаква реално да се пенсионира с цифрова отплата - при така продължаващите идеи за нарастване на стажа... (80те сме) - без значение я момента кой колко внася осигурително...
Не бих стояла заради колектив. Смятам, че ако сме чак толкова близки, ще сме такива и извън работа, а аз няма нужда да търпя всичко друго да е зле.
Нямам и особено добри впечатления от приятелствата на работното място. Не съм си сменяла работата всяка година, но все пак съм била на достатъчно места, а и на едното имаше доста голямо текучество. Опитът ми е, че каквито и приятели да сте, в момента, в който ти или някой от тях напусне, бива забравен преди да му е дошъл рожденият ден. Имах колежка, с която всички се разбирахме чудесно, никакви скандали, конфликти, гледане отвисоко и т.н., но тя съвсем честно си казваше, че ние не сме приятели и няма да поддържа контакти с нас, когато смени работа.
Нямам и особено добри впечатления от приятелствата на работното място. Не съм си сменяла работата всяка година, но все пак съм била на достатъчно места, а и на едното имаше доста голямо текучество. Опитът ми е, че каквито и приятели да сте, в момента, в който ти или някой от тях напусне, бива забравен преди да му е дошъл рожденият ден. Имах колежка, с която всички се разбирахме чудесно, никакви скандали, конфликти, гледане отвисоко и т.н., но тя съвсем честно си казваше, че ние не сме приятели и няма да поддържа контакти с нас, когато смени работа.