Работата - само място за доходи или място на което да ходиш с желание

А аз вече одъртях и не ми се работи. Завиждам на пенсионерите, а имам 10 г до тогава. Не ми се "хвърля" в нови предизвикателства, харесвам си "зоната на комфорт"... Явен продукт на соца- искам на 55 да се свършва със "задължителното" работене. Работя за пари, но толкова  ми е омразно всичко и не е до колектив.

Аз съм на 36 и ме мързи да работя ако имах начин да избирам, бих поработвала по 4 часа на сегашната ми работа за същите пари, колкото да не затъпея. Ама какво да се прави, пари трябват да се живее.

То всички сме така, има по приятни неща за правене винаги. Ама след 36 г. стаж вече ми омрази до смърт (айде до хапчета), отделно, че с годините има и някои болежки...

Няма ли програма за ранно пенсиониране? Може и за малко пари, но пък ако си се осигурила през тези 36 години по друг начин , може и да изкараш 10 с по-малко приход?

Има, но не кой знае колко по-рано и не излиза сметката, ако си на хубава работа с хубава заплата. А и веднъж като се пенсионираш рано с ниската пенсия, тя няма да се увеличи при достигане на стандартната възраст, остава си ниска.

Ранно пенсиониране е до 1г преди достигане на възрастта (да взема да проверя за  нещо друго ли) Аз имам 9 г дотогава. Не е речено да лежиш след пенсиониране, но това Трябва ме убива вече. Абе тя работата е хем сърби, хем боли. Не ща да работя, ама и не ща промяна в стандарта...

Мен не ме мързи да работя, работя със страст и ентусиазъм. На моята възраст майка ми е била пенсионерка. Не искам да се пенсионирам по- рано, ама то има време до определената ми възраст 67.

Аз си седя на една сладкарничка в София на една масичка и си пия бозата , а на масата до моята  две дами на възраст си разказват разни неща . Започна се с децата , внуците, правнуците ... смъртта на съпрузите, и т.н. докато се стигна до родителите им и бабите и дядовците им ... със вметката как като умерели на по 60 и нещо на тях им се виждало нормално, стари ... Пък сега хората на 60 били млади , млади ... и после продължиха с разни болести, болници и пр. и аз не издържах и оставих бозата и си взех шапката ...

Работя от около 10 години и това ми е трето работно място, първото, от което като цяло съм доволна. Харесвам си работата, но не работя за слава, а за пари. Иска ни се да увеличим семейството, така че смяна към момента не бих направила, не че има и безброй много опции къде да сменя.

Първото беше за по-висока заплата от сравними позиции, готини млади колеги, с които се събирахме след работа, но самата работа не просто не ме удовлетворяваше, ами направо я намразих. След като напуснах, с нито един от колегите не поддържаме връзка.

Второто беше за кажи речи същата заплата, която не мръдна 3 години, много разочароващо. Не бях изключение. Колегите - имаше всякакви, работата последно много ми харесваше, но заради преустройство щеше да се промени във времето и смених. С някои колеги продължаваме да поддържаме приятелски отношения.

Сега заплатата е добра, всяка година я вдигат с по нещо (може повече, но…), колегите и шефът са супер, атмосферата е приятна и спокойна, работата е доста, но е в голяма степен приятна и интересна. Засега не възнамерявам да сменям. Освен ако не ми предложат МНОГО повече пари, не мисля, че си заслужава.

Истината е, че и трите са важни, но кой кое как степенува зависи от личната ситуация. Със сигурност заплатата трябва да е такава, че да ми позволява да живея спокойно, то е ясно, че няма да забогатея от заплати. С една заплата ще се оправим, но много неща не бихме могли да си позволим. Ако атмосферата и екипът са токсични обаче ще напусна при всички положения, здравето ми е по-важно от тези неща.

И на мен не ми се работи вече, имам 9 години до пенсия. А на 50 смених професията кардинално, все още се утвърждавам и се налага да хвърлям много усилия в работата. Масово мои приятелки и съученички ми казват, че не им се работи вече, искат да са пенсионерки, а се оказва, че на повечето не им стига стажа, за да се пенсионират на 64 и ще трябва да чакат до 67. Аз си обичам работата, но понякога е много изцеждаща силите и стресова.

Моята работа е много стресова и отговорна. Изцежда ме. Ама няма да съм щастлива с малка пенсия вместо голяма заплата. Затова и не мечтая да се пенсионирам.

И аз не мечтая да се пенсионирам, ако останалите ми познати не са пенсионирани. Дните ще минават бавно и сиво.
Другото спасение е да ходя в парка на токчета, да си търся пенсионерки и пенсионери за компания, щото нещо ще трябва да се прави, различно от разходки до магазина за по една вода или едно кисело мляко, колкото да се движим.

От моите колеги които се пенсионираха предварително много станаха преподаватели. Аз се чудя за нещо друго, но времената са на пестене, така че моята идея май трябва да преправя в друга идея.

Бях няколко месеца без работа. Заета с разни странични задължения, всеки ден имах да правя по нещо извън дома. Време не минава. Всички са на работа и мога да се срещнем около 7 вечерта или събота и неделя. Какво е предимството, че не съм на работа - лесно се намират свободни часове за маникюр и педикюр преди и след обедната почивка на клиентите. Особено зимата настана голямата скука, когато денят е къс и студен. Свърших някаква полезна работа с документи из центъра. Но като цяло на мене ми е скучен този начин на живот.
Трябва да сме работници с работещите, студенти със студентите и пенсионери с пенсионерите. Иначе става доста непълноценно и разбалансирано.

От както работя никога не съм работила с желание. Имам вече може би към 20 години трудов стаж и съм физически и психически изтощена. В работата трудно се намират хора за приятни приказки и раздумка - обикновено всеки гледа да ти подлее вода. В никакъв случай не се виждам при физическото натоварване, което имам да работя до 63 или 67.