Не бих сменила работата само защото някой ми предлага двойна заплата. Зависи много от рабата и има неща, които просто не са за мен. Ако самата дейност не ми харесва, ако е стресова работа, съм пас.
- Публикувана: 6 септ. 2024, 08:21 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2024, 09:31 ч.
Работата - само място за доходи или място на което да ходиш с желание
Не бих стояла заради колектив. Но съм работила, дори в момента работя с хора, с които не сме от една торбичка и е много неприятно. Твърде различни, твърде неприятни са ми и са посредствени. С тях мога да водя само най-най-елементарни разговори от ежедневието. И са гаднярчета. Говорят си зад гърбовете, сигурна съм, че и за мене се говори какво ли не. Така че и колективът има някакво значение, ако са готини, 9-те ми часа ще минават по-леко и по-меко, но те не са. Добре че съм от тези, които могат да мълчат с часове.
Стояла съм на работа, на която са ме третирали като втора ръка човек, ужасно кофти отношение и то... защото съм нова... просто шефката не обичала нови хора. Пълна пача! Обаче имах нужда от доходи и стоях, какво да правя като никъде не ме взимаха без стаж. Ниска заплата, кофти работно време, кофти работа, кофти шефове, кофти колеги.. абе ужас. Сега съм доволна от сегашната ми работа, от натовареността, от мениджмънта, от колегите, от парите и честно казано не бих сменила за двойна заплата. А имам малко дете, кредит и съм млада. Общо взето прекарваме по 8 часа на ден на работа и ако заплата е задоволителна, предпочитам да съм и в добра работна среда. Хилядите левове не биха компенсирали това да се чувствам кофти всеки ден от понеделник до петък, от 8 до 17 часа. То да беше ден-два, няколко месеца да издържиш. Ама нямам намерение да си съсипвам здравето заради пари и дано не ми се наложи никога.
Бях пред дилема миналата седмица. Исках да се върна на място, където съм работила по заместване, чаках за това място две години и в крайна сметка се отказах. Исках да се върна точно заради колектива и спокойствието, ходех с огромно желание на работа. Но въпреки доброто си желание, не можаха да ми предложат заплатата, която търсех. Бях готова, че ще е по-ниска, но не и с толкова много, щях да загубя и някои допълнителни придобивки и в крайна сметка се отказах и си останах на старото място. Там обстановката беше доста стресова, в началото чувах доста клюки и интриги за себе си и работното време беше ужасно. Но се напаснахме с повечето колеги и повдигнахме въпроса за работното време, решихме, че повече няма да допускаме да работим толкова много часове. Ще видим какво ще стане, засега съм настроена оптимистично.
Преди години работех на едно място на смени, имаше един почивен ден, работех повечето празници, а първата смяна започваше в 5, 30 сутринта. Изкарах година и половина, въпреки че колективът и заплатата бяха чудесни, ранното ставане много ме тормозеше и бях в непрекъсната депресия. За мен и трите неща: заплата, работно време и колектив са много важни. А също и естеството на самата работа, важно ми е да ми харесва това, което правя.
Преди години работех на едно място на смени, имаше един почивен ден, работех повечето празници, а първата смяна започваше в 5, 30 сутринта. Изкарах година и половина, въпреки че колективът и заплатата бяха чудесни, ранното ставане много ме тормозеше и бях в непрекъсната депресия. За мен и трите неща: заплата, работно време и колектив са много важни. А също и естеството на самата работа, важно ми е да ми харесва това, което правя.
По инерция бих казала, че колегите не са ми важни, но като си сред банда гаднярчета, разбираш, че е важно. Моите сега са клюкари и се подмазват на шефката. Тя много обича да си поръчва дрехи, чанти и обувки и да получава пратките в работата. Куриерите ги носят, а тя ги отваря пред всички с такъв кеф! Услужливо пърхат и да подскачат с обувка за 200 лева в ръка или поредната раничка Фурла. Аууу, аууу!!! Невероятни!
Аз пък си намирам работа в този моменти изчезвам от чантеното парти. Никога няма да бъда част от тях. Вече обявих, че Сикрет Санта ми е досадна игра, в която се купуват боклуци. Ако ми се падне мадам Фурла, не знам какво ще й подарявам. Всичко ще захвърли, придружено с коментар при това. Да се бутам между шамарите - айденеманужда.
Аз пък си намирам работа в този моменти изчезвам от чантеното парти. Никога няма да бъда част от тях. Вече обявих, че Сикрет Санта ми е досадна игра, в която се купуват боклуци. Ако ми се падне мадам Фурла, не знам какво ще й подарявам. Всичко ще захвърли, придружено с коментар при това. Да се бутам между шамарите - айденеманужда.
Аз съм завързвала приятелства с колеги, които са издържали във времето. И след като сме спирали да сме колеги, сме оставали приятели. Също сме работили след това заедно, на нови места. Аз поддържам лесно контакти и общувам лесно с хората. Сегашния ми тим е с доста интроверти и повече мъже, няма толкова клюки и злободневни глупости.
В края на 2019 напуснах работа и започнах на ново място. Ииии всички знаем какво се случи през март 2020. На нова работа, която не ми допадна, прекрасен колектив и читава заплата издържах до лятото на 2020. Напуснах с 300. Само с колектив не става, но и без него може да ти се трови животеца по 8-9 часа на ден.
В края на 2019 напуснах работа и започнах на ново място. Ииии всички знаем какво се случи през март 2020. На нова работа, която не ми допадна, прекрасен колектив и читава заплата издържах до лятото на 2020. Напуснах с 300. Само с колектив не става, но и без него може да ти се трови животеца по 8-9 часа на ден.
Две от най-близките ми приятелки в момента съм срещнала на работа. Имах и трета, но се отдалечихме едно 10 години след като вече не работихме заедно. Общо взето на работа могат да се завързват трайни приятелства, но е и факт, че напусналите колеги лесно могат да бъдат забравени и заменени. Да си в колектив с кофти хора не си е работа, както се казва.
Това чантеното парти ме подсеща някак си за това, че ако не пушиш с шефа/ колегите ти е спукана работата. Също съм забелязала, че ако не пиеш с шефа/ колегите по партита пак нямаш големи шансове да се внедриш в екипа. Аз като не пуша и не пия, не веднъж съм изпадала в такива кофти ситуации и отношения. Все пак съм имала и шефове, дето ме оценявят и по работни качества, но си е на късмет.
Това чантеното парти ме подсеща някак си за това, че ако не пушиш с шефа/ колегите ти е спукана работата. Също съм забелязала, че ако не пиеш с шефа/ колегите по партита пак нямаш големи шансове да се внедриш в екипа. Аз като не пуша и не пия, не веднъж съм изпадала в такива кофти ситуации и отношения. Все пак съм имала и шефове, дето ме оценявят и по работни качества, но си е на късмет.
Съгласна съм, че хората работят за пари, но една отровна атмосфера би ме смачкала.
Хубаво е, когато човек намери баланс между двете неща.
В моята професия, кадри липсват навсякъде, но тъй като е тясно специализирана, имах късмета да се съберем хора, работили заедно от 20 години в друга болница.
Да, непрекъснато идват и напускат нови, но някак усещането, че ядрото сме хора, знаещи се от почти век, създава по- добри условия за работа и по- добра атмосфера.
Хубаво е, когато човек намери баланс между двете неща.
В моята професия, кадри липсват навсякъде, но тъй като е тясно специализирана, имах късмета да се съберем хора, работили заедно от 20 години в друга болница.
Да, непрекъснато идват и напускат нови, но някак усещането, че ядрото сме хора, знаещи се от почти век, създава по- добри условия за работа и по- добра атмосфера.
И за мен са важни хората, с които работя.
Сега съм точно в ужасно място - нещо, като описаните от Есме елементарни гадове, плюс че са от 20+ години "ядро" (по happy doc) и нови не могат да бъдат приети, а също и не пуша нито с тях, нито с шефа (по Ели-Мели).
Тоест - пълен комплект от всичко гадно в едно.
Ще търся да сменя, но съм принудена да изчакам още поне година, освен ако съвсем не ме принудят да напусна.
Сега съм точно в ужасно място - нещо, като описаните от Есме елементарни гадове, плюс че са от 20+ години "ядро" (по happy doc) и нови не могат да бъдат приети, а също и не пуша нито с тях, нито с шефа (по Ели-Мели).
Тоест - пълен комплект от всичко гадно в едно.
Ще търся да сменя, но съм принудена да изчакам още поне година, освен ако съвсем не ме принудят да напусна.
Струва ми се, че приоритетите за работа се променят с възрастта. В началото най-важно ми беше да започна работа по специалността си - работех с желание, интересно ми беше, намерих приятели, но и такива, които ясно ми казаха, че съвместната работа не ни прави автоматично близки - тогава ми беше тежко, после осъзнах, че са били откровени и искрени, а не фалшиво дружелюбни.
За съжаление парите бяха малко, отидох на друга работа за два пъти повече пари - не беше огромна сума, просто на първата бяха малко
. В тази фирма изкарах повече от десет години, но сменях позицията. Много ми харесваше, но имаше напрежение, колектива - приемлив. Когато започнах да усещам от страна на прекия шеф некоректност, започнах да се оглеждам за нова работа. Отне ми повече от година, не се хвърлих на първата обява и предложение. Сегашната ми работа не мога да кажа, че я харесвам, скучно ми е на фона на това, което съм работила досега, но пък останалите два компонента ме устройват/колеги и РЗ/. Опитвам се да върша нещо допълнително, което да ме държи в кондиция професионално и интелектуално. Може би има някъде такива щастливци, при които всичко е на 100%, но при мен винаги нещо е имало превес.
За съжаление парите бяха малко, отидох на друга работа за два пъти повече пари - не беше огромна сума, просто на първата бяха малко
. В тази фирма изкарах повече от десет години, но сменях позицията. Много ми харесваше, но имаше напрежение, колектива - приемлив. Когато започнах да усещам от страна на прекия шеф некоректност, започнах да се оглеждам за нова работа. Отне ми повече от година, не се хвърлих на първата обява и предложение. Сегашната ми работа не мога да кажа, че я харесвам, скучно ми е на фона на това, което съм работила досега, но пък останалите два компонента ме устройват/колеги и РЗ/. Опитвам се да върша нещо допълнително, което да ме държи в кондиция професионално и интелектуално. Може би има някъде такива щастливци, при които всичко е на 100%, но при мен винаги нещо е имало превес. 
Колективът ми е важен, но до толкова, че да не са неадекватни и да не разчитат на разговори за родата. Нямам сили да се правя на заинтересована от деца, съпрузи и т.н. Предпочитам да и говорят за чантите си.
За единия колектив не бих стояла, както и не бих си тръгнала заради такъв ако всички останали условия са добри.
За единия колектив не бих стояла, както и не бих си тръгнала заради такъв ако всички останали условия са добри.