Работата - само място за доходи или място на което да ходиш с желание

Напуснах я без да имам друга работа. Записах се на борса. Месец по-късно вече имах друга работа.
Скоро започвам, а какво ще стане.. моля се на Господ всичко да е правилно за мен.

Не влизам често в този раздел, не знаех, че има и толкова приятни за четене теми.
На 60г и съм в пенсия. По болест. Като изключим, че съм болна, пенсионирането ми е най-приятното нещо, което ми се е случвало след "на попрището жизнено в средата". Този факт ми отвори невероятни възможности. Не мога да се възползвам напълно, защото не винаги съм в кондиция да работя както трябва, но когато съм добре, мога да кажа, че няма нищо по-добро от това да НЕ работиш в колектив, и да нямаш шефове.
Тъй като съм на 60г, не ми се работи вече, но продължавам само защото сама съм си шеф и си определям кога и колко да работя. Може би ще се наложи да работя до 70г, ако съм жива и в движение, и мисля, че не е невъзможно за всеки, стига сам да си е шеф и да не е в колектив. Работата сред хора просто изтощава, както физически, така и психически най-вече. Мисля, че бъдещето е хората да работят основно от дома си, определяйки сами продължителността на работното си време, пък и на работата си като продължителност. Стига само да се направят индивидуални пенсионни партиди като в САЩ. Планирам след Нова година да работя по 3 часа на ден. Правя си сметка колко пари са ми нужни и си определям работно време. Иначе не се издържа. Тази работа дето я мислят да се работи до 67 или до 72 години просто няма да стане. Мъжът ми работи в колектив, навън и се пенсионира 1 година по-рано. Другия месец му е последен. Половината му връстници също излизат в пенсия по-рано. Като минеш 60г, вече всеки ден ти тежи.

Не всеки има професия, която да му позволява да работи от вкъщи и да няма шеф. Не всеки е асоциален. Има хора, които обичат да работят в колектив. Не всеки иска да се пенсионира и вместо много добра заплата да взема някаква там пенсия. Хората сме различни. Важното е да сме здрави.

Понякога не искам да виждам никой, понякога ходя в офиса, само за да видя хора и да си поговоря с някой, различен от детето, мъжа ми и котката...

За мен е важна средата, разбирам авторката.
Аз съм доста емпатичен човек и поемам от динамиката около мен като гъба. Товарят ме клюки, интриги, коментари дори когато не са насочени към мен.
Наскоро махнаха човек, с когото се чувствах добре в комуникацията, имахме си доверие и не сме били просто фалшиво любезни един с друг. И като го няма, усетих с всичка сила токсичността, липсата на адекватна комуникация, няма с кого да изкоментираш нещо, ходиш на пръсти, защото всичко, което кажеш, ще бъде използвано срещу теб.
Така че смятам, че дори несъзнателно при добри отношения с колегите хората са склонни да стоят по- дълго на едно място, отколкото импонира на развитието им и другите интереси.

В различните етапи от живота на човек може да му се седи в къщи или да предпочита да е с хора. Аз исках да съм в къщи, докато беше малко детето, за да прекарвам повече време с него. По време на пандемията, като ни затвориха ми беше много хубаво това, че с мъжа ми преоткрихме отношенията си и отново видях у него това, което ме беше привлякло преди 20 години. Детето беше по цял ден навън с приятелки тогава и ние прекарвахме много време двамата сами, въобще не ми доскуча. Имаше един период като бях млада и необвързана и работех по 12-13 часа на ден, мечтаех да остана за няколко месеца в къщи, за да имам време да попътувам и да се забавлявам с приятели.                                        Сега на почти 50, без мъж до себе си и с дъщеря в пубертет, която като има повече от един почивен ден ме пита:"Ама ти вярно ли не си на работа", грам не ми се седи в къщи. Предстоят съкращения и направо изпадам в ужас, че ще си остана у нас сама, искам да съм сред хората.

Ех, и аз искам сред хората да си работя,но вече не искам това напрежение дето по нощите сънувам утре кое как. След 35 г  на компютри ръцете болят зверски, искам да намаля обема... Не. ми се работи вече в този ритъм