Кристалните и индигови деца

И аз точно това имах предвид

Много хубава тема.

Bili-san и iava , благодаря за милите думи!

Bili-san , това за рибърдинга е интересна идея, още повече че с нея се сблъсках по друг повод. Наистина вярвам, че някои кошмари в детството ми са били свързани със спомена от раждането (за скептиците - това го видях в съвсем сериозна книга по психология, не в серията "опознай себе си" и каквито други там презирате). Но май засега не ми се занимава с това. Не е на дневен ред. Иначе благодаря!


Аз засега не съм открила своята кауза, макар че една от магистърските ми дипломи е за педагог и съм работила около 6 години точно това. Една от мечтите ми е да направя частно професионално училище, което да е за всички деца, не само за "индигови". Аз също не подкрепям термина, Colourful и Andariel, но по-точно описание на проблемите, с които се сблъсквам не съм открила. При това аз съм родена преди описвания "бум" на "индиго", т.е. ако откривам себе си 99% в описанието, не съвпадам в периода и съм по-скоро изключение от тази категория. Но сравнението с "клетка" много точно описва усещането...

Определено възгледите ми за преподаване са подобни на тези, които описва esme_bolger , но и аз считам, че всички деца имат равни права да получат качествено образование и специално отношение. И съм го давала - може да го потвърди всеки мой ученик. Ако щете ми вярвайте, но дори за контролни работи подготвях за всеки ученик отделно листче със задачи, еднакви по трудност, но индивидуални. А когато изпитвах, оценката съответстваше на знанията, но изпитът винаги беше маскиран урок, на който допълвах липсващите на конкретния ученик знания, за да може да продължи със следващия материал, без да има натрупани пропуски. Определено постигнах високи резултати на усвояемост на материала, независимо от оценките и особеностите на децата.

Иначе сте прави, умирам от желание да разбера как може да се види цвета на аурата и да се подложа на тест, себе си и детето Аз аури не виждам, нито дъщеря ми и съм по-скоро "непросветена" - отскоро чета изобщо нещо по темата. Бих се зарадвала по-скоро на обратното - да не е вярно, ако щете ми вярвайте. Да си различен е доста самотно занимание.... Определено се считам за "реалист и здраво стъпил на земята" и доста трудно приемам новите теории, възприемам ги по-скоро като "Ню ейдж", но когато някои неща са очевидни, няма как да ги отрека... Това би било по-скоро отричане на реалността!

Малкия пожар - все едно моето детенце описваш. Дори да не го наречем "индиго" - е прекрасно, потресаващо интелигентно и с всички останали негативи, които описват това състояние - безумно самотна сред децата, неразбрана от тях, по-лесно възприемана от възрастните, отколкото от връстниците си... и с безкрайно силен характер и воля... наскоро отново имах лична среща в училището, на която присъстваха двама психолози, три учителки и директорката - всички ми обясняваха как не се държи адекватно в час, един от най-големите й "грехове" е - че попълва упражненията сама в учебника напред, не било ясно как се сещала какво трябва да се прави, но почти всичко е вярно, с изключение на едно за оцветяване, където учителката трябвало да каже кое в какъв цвят да се направи (не го пише в учебниците на децата)...

VIVKA   - на мен всички ми казват, че съм "изтървала дисциплината на това дете" и че съм "лоша майка", че не се грижа достатъчно, че не я контролирам достатъчно и каквото се сетите.... Истината е, че за да угодя на "благожелателите" по-скоро съм прекалено строга и тормозя излишно детето си под техния натиск. След което се чувствам виновна, защото знам, че не е справедливо и тя не е "изтървана", по-скоро по-интелигентна за възрастта си и от това следва - по-самостоятелна в мненията и постъпките си... Нещо, което трудно се приема от "разбиращите от деца"...

Мила от Марс, за себе си твърдя, че са направили всичко възможно да ме "наврат в калъп" като дете - от една страна беше възхищението и превъзнасянето на учители, инспектори, професори и каквито там се сблъскваха с моите ученически постижения, от друга насилието в къщи и опитите да ме направят "нормална" (въпреки че аз считам тях за не 4нормални", защото моето си е нормално или нещо против?!). Разбирам защо Малкия пожар като че ли крещи - трудно е да не си разбран, аз вече дори не искам да бъда разбрана. То шило в торба не стои - дори да си мълча и да се съгласявам с всички, когато нещата опрат до правене на нещо, се вижда кой как се справя и веднага се откроявам в тълпата. Така че нужда от крещене не изпитвам. Притеснявам се за дъщеря си, защото се виждам как самата аз я тормозя да я вкарам в "калъпа" под натиска на "нормалните" най-вече, за да не страда от различността си, но май аз й причинявам най-голямото страдание. От това ме боли най-много...

viliko - въобще не обсъждаме възпитанието на децата - моята дъщеря се държи прекрасно с хората, по-любезно, галантно и любвеобвилно дете не съществува. Проблема е в изпълнението на задачи по "правилния начин" - нито на мен, нито на нея ни се удава. Винаги имаме различно мнение как могат да станат нещата по-бързо, по-качествено, по естетично, по-нестандартно... както и дали и кога да ги направим - не подлежи на нареждане от друг човек... Това трудно се приема в училище, въпреки че аз имах късмета да ме титолуват "вундеркинд" и "гений", т.е. моята различност беше толерирана поне в училище, докато нейната засега не е.... Засега никой не ми е казвал, че съм невъзпитана, може пък някой да ме преоткрие и от тази ми страна, знам ли?!

Именно до възпитание/и ощ енещо/ опира за мен, защото не вярвам в предначертаната съдба и въпросните индигови деца  
П.П.вярвам в аурата, ама само на светците  
А това да си надарен или гении е тотално различно от описаните индигови и кристални деца...

Само да се запиша и се връщам назад да чета темичката 

Ами то и дефинициите, които дават за тях са различни. Няма причина да се смесват. Ако се абстрахираме от виждането на аури и екстрасензорните способности, останалите неща при мен и при дъщеря ми съвпадат на 100%, включително телепатичната връзка между нас. Между другото тя ме изумява с твърденията си за неща, които няма как да знае че се случват или предстои да се случат. После се оказва права....

И аз с ваше позволение се записвам и се връщам да чета.
Знам за кристалните и индиговите деца, но само повърхностно, като нещо чуто-недочуто. Покрай много жени и техните деца около мен, разбирам как съвсем невръстни деца говорят и се вълнуват за смъртта и други измерения. 

Да ви кажа само, че освен индогови и кристални деца има и друга категория, която се води звездни деца. И те имат доста обособяващи ги характеристики, едната беше че с лекота боравят с енергии. Имаше и много други - пак са интуитивни, но не са агресивни. Доколкото помня много от тях са склонни да се занимават с лечителство.

Мен темата ми допада. Понякога хората малко насила вкарват децата в дадена категория като индигови и тн просто защото им се иска и тяхното дете да е такова. От друга страна мисля, че наистина има деца, които са по "различни", а и не само деца. Възрастни също. Та се записвам да ви следя.

Темата е интерсна,а и доста стара и дълга.Едва ли ще успея да я прочета цялата Аз обаче малко се страхувам от такива неща,в смисъл свръхестествени....не искам да вярвам в такива неща.Не искам моето дете да е такова и дано да не е.Искам да си е нормално.Не мога да разбера как има родители,които умишлено вкарват децата си в такива "групи" без те да са надарени.

А мен ме плаши когато дъщеря ми говори по дълбоко философски въпроси, на които се чудя как да отговоря - нито е за възрастта й, нито имам идея как да й го адаптирам, а въпросите й са толкова конкретни, че чак откачам... Лятото сестра ми и нейна приятелка (психолог) останаха изумени от обясненията й за раждането, за смъртта, за плацентата, за ангелите и каквото там им разказа (не си спомням подробности, защото шетах наоколо, само физиономиите им и погледите им....). И за енергии говори, ама аз не искам да я вкарам в никаква категория. За звездните не съм чела, само веднъж попаднах на нещо кратко и не ми стана ясно какво имат предвид. За индиговите има много и съм прочела много, признавам си - едва наскоро.

Просто това, което съм прочела, съвпада, с изключение на виждането на аури и другите екстрасензорни способности (вече го писах). Но: познава какво е времето навън, без да е погледнала през прозореца. Реве, когато друг човек, близък до нас, е в рискова ситуация (и това ме е побърквало, чак аз съм ревала), познава кой идва (без аз да имам поканен никого), знае какво си мисля и го казва преди да съм казала или направила каквото и да е по темата, опитва се да ме защитава и не допуска всеки до мен, особено мъже - там е особено ревнива... Не мога да имам тайна от нея - тя винаги знае къде и какво става, дори подаръците си познава предварително... Разбира английски, без никога да съм я учила. Отказва да говори този език, но когато ние си говорим, разбира всичко, дори отговаря (понякога) на английски. Направо си ни шпионира... Италианския си го научи съвсем сама, без моя помощ - знае повече думи от мен, говори без акцент и грешки.

Веднъж, преди повече от година, малко след като бяхме дошли да живеем в Италия, трябваше да чакаме мъжа ми повече от час и четях една от книгите на Питър Дракър, мисля "Практика на мениджмънта". Тя уж си играеше наоколо, но после настоя да й чета на глас. Мислех, че ще й е скучно - беше една глава посветена на управлението на производството след Втората Световна Война, с преустройването на производството за военни и цивилни нужди, с примери, с финансови параметри, с подобрение на ефективността и производителността... Пълно с терминология, касаещо събития и отношения, които тя няма откъде да знае и разбира. Повече от час не мръдна от стола  предвид, че като хиперактивна, обикновено не може дори секунда да стои кротка - все се върти, става/сяда, бърбори, заема странни пози, закача се... точно в този ден беше като хипнотизирана. Четях бързо и не съм й давала никакви обяснения - не вярвах, че разбира дори една дума. Не ме прекъсна нито веднъж да пита. После в колата на чист италиански разказа всичко, което е чула с подробности, които дори аз не си спомнях (имам предвид конкретните примери, дадени от автора по обсъжданите теми  ). Някой да има обяснение как 5 годишно (тогава) дете може да запомни толкова детайли от скучна книга за възрастни, да ги преведе на италиански и да ги разкаже около час по-късно?! Както вече съм споменала, в училище й зачислиха помощен учител и работи с психолог... Не че не разбира материала - напротив, прави упражненията в учебника няколко страници напред, без да я видят учителките. Проблема е дисциплината, има проблем с контактите с децата, не се интегрира в групови занимания, не изпълнява поставените й задачи....

х-х-х, защо не провериш за някакви програми или училища за работа с надарени деца? Или пък да си я учиш сама вкъщи? Не виждам смисъл да тормозиш детето с някакво посредствено училище, където ще я гледат с лошо око, защото не е посредствена. Даже наскоро четох за един метод на обучение, който се нарича unschooling http://www.unschooling.com/. В нета има много информация, ако се интересуваш. Като цяло идеята му е, че детето само направлява обучението си, без да се следват програми. Учи това, което иска, като следва естествените си интереси и любопитство. Мисля, че този метод е много подходящ за работа със силно надарени и нестандартни деца.  Четох за  едно момиченце, което искало да учи само за живота на американските президенти и научило всичко, което може да се знае с невероятни подробности, после естествено интересът й се разширил към други области на историята и социалните науки. Хора, които практикуват този метод твърдят, че децата им вървят много по-напред от учебната програма и нямат неприятното усещане за задължение да се занимават с неща, които не ги вълнуват в момента. Естествено, такова обучение не е за всички деца.

Ако това е истина - значи си имаш един феномен вкъщи. Ако съм на твое място, ще ми  е трудно, защото като се замисля, от едн астрана ще искам да бъде обкръжена от хора, които се занимават с такива 'случаи'. от друга - ще искам детенцето ми да има истинско детство, палаво и щуро. Странни неща разказваш, бях чела преди няколко години, че има обявена награда в интернет, ако някой 'ясновидец', или специален човек мине даден тест получава ужасно голяма сума пари - все още никой не е взел наградата.
Разкасът малко ми звучи и страшничко, защото детето изживява тези неща , без да се случват на него, а само на близките ви. Мога ли да попитам о ткога е така, някаква случка имало ли е определено или откакто е проговорила е така.
Желая ти успех!

Все по-често се раждат кристалните и индигови деца. 
Те са бъдещето, постепенно ще станат толкова много, че ще променят света.
Естествено, статуквото се бори за запазването си.
Много често вместо адекватно отношение и подход, тези деца получават диагнози и психотични лекарства.
Мисля, че преди всичко трябва да пазим децата си, да приемем че са различни, много по-съвършени от нас, и това е прекрасно.

Homesick , вероятно ще премина към обучение в къщи сама. Досега се въздържах по редица причини, една от които е, че аз самата винаги съм била различна и се надявах да й се размине, т.е. оставях я да се приспособи към средата без моята намеса. Фактите показват, че позицията ми е погрешна и по-скоро с моята активна намеса би могла по-успешно да прикрие странностите си и да се интегрира поне частично в средата. Но е трудно, много трудно.


Нищо не се е случило по-странно или различно. Просто така си е родена. Както и аз. И наистина бих искала да бъде "нормална" и да живее като другите деца. Дори се опитах да се ослушам за повторни срещи с психолога, който ни определиха от училището, но като не се обадхме ние, се обади той... нямаше измъкване... С течение на времето все повече се убеждавам, че тепърва ми предстои да се изненадвам от способностите на моето "хиперактивно и с дефицит на вниманието" дете. За два дни е надписала 21 коледни картички за всичките си съученици и учителките, пликовете и дори изрисува някои... При това почти без правописни грешки и с доста хубав почерк (какъвто рядко демонстрира в тетрадките!?). Категорично отказва да повтаря стихотворението, което утре трябва да изпълни на училищното тържество и се дразни, когато аз го чета. Не помагат нито заплахи, нито шамари, нито подкупи и подаръци... нищо... няма да си отвори устата да каже дори една дума от стихотворението. Въпреки това съм убедена, че утре ще се справи блестящо... Бих дала много, да можех да я накарам да ми сътрудничи в собствената си подготовка за училище, но тя няма да ми позволи... Тя учи само това, което иска да учи, прави упражненията, които тя е решила, че трябва да прави, позволява ми да я "уча" само като отговарям на конкретните й въпроси в конкретна област. При това като "захапе" някоя тема, не пуска - разпитва до дупка, че и няколко дни на всичкото отгоре... Не позволява измъкване с половинчати отговори, оправдания, че съм заета или "бебешки" обяснения... Т.е. по този параграф концентрация не само не липсва, ами може да те побърка... Иначе на стол не може да седи дори 5 секунди - непрекъснато се движи, върти, става и сяда, катери си краката къде ли не, усуква се във всяккви пози, дето и в йога не ги практикуват... Изобщо, "хиперактивна" в пълен размах....

Избягвам термини като "феномен", а "ясновидците" за мен са шарлатани, циркаджии, търсещи пари и слава чрез медиите, но в никакъв случай не "надарени" с каквато и да е дарба. Това с обявата в Интернет е поредния лов на циркаджии, на което няма как да се вържа и не ме и интересува. Мога да разказвам много и за себе си и за нея, но всички прояви на "свръхестествена" интуиция са били спонтанни, породени от моментната ситуация, способстващи за решаване на конкретен належащ проблем или изпълнение на импулсивно моментно желание, а не планирана и организирана демонстрация. За себе си може би бих могла и да се напъна да "демонстрирам" някакви прояви на интелект доста над средното равнище, но за детето е абсурд да го принудя. Един от основните й проблеми с училището е, че тя не признава авторитети и отказва категорично да участва в учебните занятия, прави си упражнения, които тя прецени, независимо къде се намират в учебниците, не се включва в групови занимания, не слуша учителките... Преди време споменах за тестовете, които й направи психолога, преди да й зачисли помощен учител в първи клас. Приличаха на картинните тестове на МЕНСА - квадрат с 9 картинки, 8 от тях следват някаква логика (обикновено има зависимост и по хоризонталата, и по вертикалата) и една празна позиция, на която трябва да се сложи правилната картинка от няколко изображения отдолу. Тя показваше винаги вярната още с обръщането на страницата (на всяка страница имаше само по една такава задачка), с една-две грешки, за които трябваше да я помолим да погледне още веднъж, след което си оправяше грешката. От 24 картинки, само това сбърка и така беше до момента, в който си мислеше, че е игра като тези, които правят в училище. В следващия момент си даде сметка, че това е изпит, изследване, някаква форма на проверка... Мигновено се промени, стана груба и избяга от кабинета на доктора, повличайки мъжа ми със себе си... Всъщност точно тази й промяна даде основание на доктора да заключи, че тя все пак има някакви проблеми, иначе беше поразен от проявата на интелекта й - питаше как може да казват, че й липсва концентрация, след като тя демонстрира перфектна концентрация при решаването на картинните задачки...

При мен също се проявява не по заповед, а при нужда. Не е контролирано: "Дайте сега да ви покажа какво мога..." и не вярвам, че може да стане така. Например, преди няколко дни бяхме канени на рожден ден на една от съученичките й. Аз не познавам децата, защото в училището не е позволено да влизат родители - оставяме ги пред входната врата и те сами се качват по етажите. Не познавам и родителите на това дете. Когато отидох да я взема след часовете, около час преди рожденния ден, просто гледах излизащите хлапета и за едно момиченце внезапно реших, че това е момичето, на чийто рожден ден ще ходим по-късно. Нямаше никакъв външен белег, че е това момиченце, а не друго. По-късно, когато се озовахме в една препълнена зала с хлапетии и майки, дори не знаех коя е майката на рожденничката. Тя се появи и реагирах като да я познавам (наистина съм убедена, че никога не съм виждала тази жена и не бих я познала и в момента на улицата). После изчезна в тълпата и доведе точно хлапето, което бях "разпознала" пред училището около час по-рано... По същия начин има една много неприятна жена (манталитет на бг мутреса), с която не съм общувала, но знам, че детето й е в класа на дъщеря ми. Имаше едно момче, което я тормозеше и й крадеше (и все още го прави) помагалата от чантата. Не знам защо, но бях убедена, че е нейния син (дори не знаех, дали има син или дъщеря), в последствие предположението ми се оказа вярно... за мое съжаление...

Как се събрах с бившия ми съпруг може да стане сценарий за фантастичен роман: бях водена веднъж късно вечерта, в тъмното, с кола, в друг град, на купон в апартамента на родителите му. Бях видяла само вътрешния двор на блока след като слязохме от колата и не знаех нито етажа, нито номера на апартамента, нито фамилията им - просто ме заведоха и не съм оглеждала подробности. След време поисках да му дам едни снимки, които бях правила, и се оказа, че не мога да го открия, и никой от познатите ни не знаеше къде е. Имах съвсем малко джобни, с които една сутрин хванах автобуса до града на родителите му, и тръгнах да търся блока. Около час се лутах по улиците на непознатия град, докато не реших да затворя очи и да избера посока. Почти веднага "открих" блока, влязох и разпознах вътрешния двор. След което по интуиция реших кой е техния апартамент, но нямаше никой. Звъннах на съседите и се оказа, че наистина е техния апартамент. Казаха ми, че вероятно са на село, но изброиха няколко имена на села - не знаеха кое точно е тяхното. Отидох на автогарата и се оказа, че съм изпуснала сутрешните автобуси, следващата серия автобуси беше вечерта, а аз нямаше къде да нощувам - трябваше да се прибера в моя град в къщи. Хванах такси и му казах едно от селата, което ми подсказваше интуицията. Парите ми стигнаха само в едната посока до центъра на избраното село. Т.е. ако бях сгрешила, нямах пари за друг експеримент. При това, бях убедена, че една от къщите, покрай които минахме, беше тяхната, но таксиджията настоя и се съгласих да ме откара в центъра на селото. После попитах хората и те ме насочиха за посоката (разпознаха го на снимките). После попитах жената, която видях в двора дали познава момчето от снимките и се оказа майка му... После и двамата решихме, че е знак от съдбата и се оженихме... за най-голямо мое съжаление.... Докато бяхме женени почти винаги знаех къде се намира, не ми трябваше проследяващо устройство - във всеки момент го чувствах, дори знаех какво мисли и какво прави, "живеех" неговия живот..... Има още два случая, когато е бил в друго непознато населено място и съм го намирала по интуиция... Просто от вътре ми идваше, не мога да кажа, че съм направила каквото и да е съзнателно, просто знаех, че е там...

Със същия успех без да правя нищо осъзнато, само по интуиция отварям речника на страницата и думата, която ми трябва в даден момент спешно или "познавам" верния отговор на тест в област, в която не знам нищо... Като ученичка и студентка много пъти ми е помагала тази интуиция... Никога не съм учила теореми - те сами си идваха в главата ми, когато са ми трябвали, дори решавах задачи за 3-4 години по-големи от мен, без да познавам изучавания материал. Всичко е ставало на момента - трябва ми, правя го. Неосъзнато, механично, импулсивно, на момента, съобразно ситуацията... Но това няма нищо общо с разните "ясновидци" дето си пускат обявите във вестниците и се моткат по телевизията... Тяхното е организирано шоу за пари, моето си е обикновена проява на интуиция, внезапно, непланирано, не демонстративно... просто според нуждата... Общо взето почти винаги, когато имам някакво "предчувствие", че нещо ще се развие по определен начин, то става точно така, въпреки съпротивата ми и опита ми да се убедя, че това са глупости и вероятно греша... Това не означава, че "виждам бъдещето" или мога "да предсказвам" какво ще се случи на мен или други хора. Просто има моменти, когато минава светкавично усещане, често дори се опитвам да се направя, че не се е случило... И често съжалявам, ако съм пропуснала да обърна внимание на такова "предупреждение"... Но наистина не знам как това може да се "демонстрира" или "тества". Това е вътрешно усещане за лична употреба, а не циркаджийски трик.... Не мога да поканя тълпа сеирджии и да им организирам "демонстрация" най-малкото защото нямам идея какво точно трябва да им се демонстрира, след това и защото едва ли ще се задвижи този импулсивен механизъм, който се мотивира от конкретна моментна потребност, а не от някакво волево желание... Давам пример - тази вечер получих много красиви обици като коледен подарък от една приятелка. В момента, в който реших да си ги сложа, премина тази "искра" от предчувствие: "не си ги слагай". Пренебрегнах го. Като се прибрах след ресторанта в къщи, бях с една обица. Не съм видяла бъдещето. Но все пак бях "предупредена", че допускам грешка. Беше моментно чувство, на което не обърнах внимание. Сега знам, че е било "предчувствие" за загубата, но в онзи момент как бих могла да го документирам или демонстрирам?!

Надявам се, че можете да ме разберете, защото е трудно да се опише с думи, а примерите са прекалено лични и са по-скоро изживяване, отколкото нещо, което подлежи на изследване, документиране, тестване, демонстрация... Ако пречи изписаното, може да го изтрия след някой и друг ден, защото не е написано с цел да се хваля или да извлека някакви облаги, както преди време ме обвиниха във форума...

За ясновидците, нямах предвид детето ти, просто го споменах, може би не на място, извинявай. От разказа ти разбирам, че може би е наследствено ). Не виждам нищо страшно, просто мисля, че ви е трудно, все пак сте малко или много различни, което прието от 'веселата' страна на нещата може да ви бъде полезно, както в примера за обеците. Друго, окоето  мисля е, че имате късмет, че не сте в БЪлгария, където за такива дарби използват други думи, няма да ги споменавам, Както и да е, желая ви много щастие, дано успеете да извървите един успешен и слънчев път заедно с дъщеричката ти )