Скок-подскок, от трън, та на глог

Има, но как смяташ да го наваксаш?
Не стават така нещата да скачаш като пчела от цвят на цвят  и да даваш газ.
Де що има мъж ще избяга, освен ако и той не е на зор и не даде газ да направите 2 деца едно след друго, че му изтича времето.
Да жертваш толкова време и най-хубавите си години в работа,  значи имаш много познати в различни професионални сфери. Там го търси или го остави да се случи от само себе си.

Ти не си имала липса на социален живот, а липса на адекватно поведение във връзките си.
Търси причините, вместо да се успокояваш, че си кариерно развита

The Catcher in the Rye ме изпревари. +1

Аз даже не мога да го осмисля това, че млади жени си налагат да не мислят за мъже и целенасочено да остават сами. Защо? Това е най-нормалното нещо. Също съм на принципа, че не на всяка цена трябва да си във връзка само и само да не си сама, но съвсем да се насилваш да не мислиш за мъже?! Не мъжете като цяло са проблемът тук, а някои конкретни мъже. И то не самите мъже, ами въпросът защо такива ги избирате. Не искам да се правя на психолог, но съм склонна да вярвам на това, които съм чела по въпроса, включително и във форума - има нещо във вас самите, някои травми, неща в миналото, заради които моделът е сбъркан и заради които го повтаряте и повтаряте. Трябва да поработите върху себе си и да видите защо "попадате" на такива мъже.

Нормален период, ще отмине. Наслаждавай му се, не го приемай за проблемен

Хм... Авторката твърди, че кариерно е развита. Защо например не ползва това развитие за пътувания и отдих вместо да рови из Тиндър като луда докато пак не уцели някое дърво?
Ако аз бях на твое място авторке точно това щях да правя. И наистина колкото повече търсиш толкова по-голямо ще е и следващото ти разочарование.

Или не си готова за нова връзка. С всичките усложнения. И болката при евентуалната раздяла или просто имаш някакъв друг проблем и се опитваш да ги заглушиш по тичи начин.
Като алкохолик, който пие за да забрави.
Лошия секс е като ракията. Може да ти харесва вечерта, но на другия ден е като чук в главата.
Мисли че другите хора, които са в посочените кратки връзки, може да имат чувства.
Не винаги живота се върти около нас.
Шаблон е но трябва да разбереш какво те мъчи.

Не те познавам, но съдейки от темите ти и споделеното си правя следните изводи:
- Не си си самодостатъчна. Нужно ти е постоянно да ангажираш някого със себе си, драмите и емоциите си. Изненада ме, че си 30+ това е трябвало да го преодолееш по-рано. На човек не му е нужно да има до себе си постоянно някой да го слуша или да се занимава с него.
- Не мисля, че изводите ти от предните връзки са съвсем коректни - общо взето въртиш около това, че видиш ли ти си сериозна, а това плаши мъжете и бягат. Не са чак толкова страхливи и повърхностни мъжете. Нещо в теб като евентуален постоянен партньор ги притеснява.
- Мисля, че трябва добре да разбереш от къде и защо идва тази потребност да си постоянно във връзка /харесвана/, чак да търсиш бивши. Когато си наясно с тази своя особеност ще можеш да прецениш как да действаш и как да задоволяваш потребностите си.
- Май нямаш голяма симбиоза между мисленето и поведението. Мислиш трезво и сериозно, действаш импулсивно и емоционално. Това ти създава дисбаланс и чувство за вина и срам. Аз харесвам лудички жени, но не и лудички жени с постоянно самообвинение. Та си мисля, че едно от двете  трябва да отпадне завинаги.
- Възможно е да не си се наживяла. Факторите могат да са няколко и не само кариерното развитие. Може да имаш комплекси, да си била по-свита, да не са те забелязвали. Ако е така - сега е момента да поживееш здраво и да попосменяш мъжете. Ако не го направиш сега има вероятност при евентална сериозна и стабилна връзка да направиш някоя необмислена простотия.
- Мисля, че не се познаваш достататъчно. Не, че аз те познавам, но от теб лъха неувереност. Може да се потопиш в себе си и ще е интересно запознанство и пътешествие.

Дорис, съгласявам се напълно с анализа ти. Изглежда имам нужда от много външна валидация, за да живея пълноценен живот….Ако мога да преодолея това, предполагам бих си била “самодостатъчна”. Странно е, че на работа съм коренно различен човек - самоуверен и категоричен в решенията си.

Айде, айде, почнàхме и ракията да критикуваме.
Не върви на добре тоя форум, не върви...

Дали проблемът е, че не се харесваш и имаш нужда това да идва "отвън"? Сякаш е необходимо друг да ти казва примерно, че си хубава, забавна, секси. Знаеш, че си умна и оправна, но може до там да ти е себеувереността. То никак не е малко.
Но не може друг да ти казва каква си. Това трябва сама да си го изградиш. Има доста курсове и материали за самостоятелна работа.

И също във връзките спри да се разкриваш и показваш себе си, сякаш си предмет, който като видят целия отвътре и отвън ще преценят дали да обичат или не завинаги. Може би се концентрираш върху това, а не върху това да опознаеш другия и да прецениш ТИ дали го харесваш и приемаш. Разбираш ли мини от "Аз съм" в "Разкажи ми за себе си"?

Ти пък. Търсиш свестни мъже в Тиндър.
Едно желание, което подтискаш дълго време, само се връща с по - голяма сила.
Има си свестни момчета. Не може без това необходимо "зло".
Такава ни е програмата на ниско ниво.

По - скоро проблема е в комуникацията, не в момчетата.
Като няма номрален начин да се запознаваш с момчета какво да правиш ?
В същото време има теми че момчета не могат да си намерят компания на тяхната възраст.

Болест на времето.

Страхотен коментар! Считам себе си за социален и отворен човек. Бога ми с никой никакъв по-задълбочен контакт не мога да завържа. Ясно е, че германците са студени хора ама чак пък толкова. И така си живеят - изолирани и сами - даже и без срещи по Тиндър, а само със срещи с психолога или психиатъра (според зависи).
Мисля си, че и пандемията страшно промени хората като цяло.

На мен това ми звучи като приятно прекарано време. Не разбирам защо на младо момиче ще му е неприятно да скача от връзка на връзка.
Но от друга страна, никога не съм влизала във връзка за да "му пука на някой за мен", а за да си прекарвам аз добре. Може би сме твърде различни за да можем да съпоставяме нашите преживявания.

Успехът е да се движиш от провал към провал, без да губиш ентусиазъм.