Православието като начин на живот 10

В темата за постните рецепти ли? Там мисля пишеше, че тук ще е календърът?
Пак ще погледна.
Понеже спорим в къщи се надявах на отговор.
Простичко казано, риба се разрешава във всички дни освен сряда и петък и без през последната седмица на поста, така ли?

В темата за постните рецепти ли? Там мисля пишеше, че тук ще е календърът?
Пак ще погледна.
Понеже спорим в къщи се надявах на отговор.
Простичко казано, риба се разрешава във всички дни освен сряда и петък и без през последната седмица на поста, така ли?

Леки и спасителни пости и от мен!
И да напомня, че православните пости не е само ограничен хранителен режим, ами и време за размисъл, покаяние, молитни и въздържание от човешката суета!

По темата да попитам морските дарове към рибата ли се водят?
Спомням си  миналата година по време на Великденските пости спортувах доста и в разговор със свещенник , той каза че мога да ям морски дарове, че са постна храна. Въпроса е колко точна постна? В кои дни се ядат?

Знам, че по-важно е духовната страна на поста, но за съжаление и там не се справям изобщо. И може би затова се опитвам поне телесната част да изпълня.

Българската Православна Старостилна Църква е вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Това решение е взел Върховният касационен съд на 16 декември.  Регистрацията премахва всички административни и законови пречки, които досега затрудняваха или възпрепятстваха функционирането на Българската Православна Старостилна Църква да извършва своята дейност. Съдебната сага тече от 2009 г.
Предстоятел на законната вече Българската Православна Старостилна Църква е Триадицки епископ Фотий.
Новата Църква има 15 храма в страната, а катедралният й „Успение на Пресвета Богородица" е в столичния кв. „Бъкстон". Техен е и девическият манастир в кв. Княжево, в който служат 60 монахини.
Според богослови разколът между старостилците и БПЦ е много по-страшен от разкола между синодите на покойните Пимен и Максим. Има разбиране в църковните среди, че при старостилците православието е запазено в много по-чист и автентичен вид, пише "Епицентър".
Църквата се отделя от Българската православна църква (БПЦ) през 1990 г., заради несъгласие с използването на новоюлианския календар в църковното богослужение, макар че сред някои от консервативните среди в БПЦ отдавна съществува недоволство от неговото приемане през 1968 г.
Възниква като Триадицка епархия на старостилната Гръцката истинно-православна църква – така наречения Синод на противостоящите.
Православната старостилна църква има предистория от 1968 г., когато Св. Синод с патриарх Кирил приема новия календар. Тогава двама архимандрити – Серафим и Сергий се обявяват против и се отделят от БПЦ. В годините на комунизма обаче съществуването й бе невъзможно, но реалната й история започва преди 35 г., след падането на режима на Тодор Живков.
Досега Софийски градски съд беше отказал регистрацията на Българската Православна Старостилна Църква, защото се налагаше становището, че втора православна църква освен БПЦ не може да съществува.
В 1993 г. Синодът на противостоящите дава автокефалия на църквата, която е оглавена от ръкоположения епископ Фотий Триадицки.
От 2016 г. Фотий носи титлата митрополит. На 26 май (13 май стар стил) 2019 г. митрополит Фотий Триадицки ръкополага за никополски епископ йеромонах Виктор, който почина на 10 май 2021 г. от усложнение от коронавирус.
На 28 август 2020 година е ръкоположен епископ Серафим Созополски, викарий на триадицкия митрополит. Фотий е определен за глава на Българската православна старостилна църква с титлата Триадицки митрополит. Роден е със светското име Росен Димитров Сиромахов на 13 юли 1956 г. По бащина линия принадлежи към революционен род от костурското село Галища – Ставре Сиромахов от Галища е един от най-верните помощници на ръководителя на ВМОРО Георги Христов.
Завършл е Духовната академия „Свети Климент Охридски". До лятото на 1982 г. преподава старогръцки и латински език в Софийската духовна семинария на Гара Черепиш. През 1989 г. завършва класическа филология в Софийския университет и от декември 1989 г. е редовен асистент по старогръцка литература към катедрата „Класическа филология" университета.
По време на комунистическия режим Росен Сиромахов е ръкоположен тайно за свещеник в манастира „Св. св. Киприан и Юстина" във Фили край Атина от старостилния епископ митрополит Киприан Оропоски и Филийски от Гръцката истинно православна църква – така наречения Синода на противостоящите.
След завръщането си в България служи тайно в Княжевския девически манастир „Покров на Пресвета Богородица". Подстриган е за монах с името Фотий.
След падането на комунистическия режим е създадена старостилна Триадицка епархия на Синода на противостоящите на територията на България. В 1993 г. Синодът на противостоящите дава автокефалия на Българската православна старостилна църква и на 17 януари 1993 г. в манастира „Св. св. Киприан и Юстина" йеромонах Фотий е ръкоположен за епископ с титлата Триадицки, по едно от старите имена на град София. Ръкополагането е извършено от митрополит Киприан в съслужение с епископ Хрисостом Етнийски, епископ Хрисостом Христиануполски, епископ Авксентий Фотикийски от Синода на противостоящите и епископ Пахомий Вранчански от Румънската православна старостилна църква.
На 3 март 2016 г. на заседание на Архиерейския Синод на Българската православна старостилна църква е взето решение Триадицката епархия да бъде издигната в ранг на митрополия и съответно епископ Фотий Триадицки да бъде издигнат в сан митрополит. На 6 март 2016 г. в катедралния храм „Успение Богородично" в София Фотий е въдворен на Триадицката митрополитска катедра.
През 2023 г. в Страсбург е внесена жалба срещу България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията") от Българската православна старостилна църква („църква жалбоподател") и петима български граждани.
През ноември 2011 г. църквата жалбоподател подава документи за регистрация пред Софийски градски съд. Към молбата си прилага удостоверение, издадено през юни 2011 г. от държавно дружество, което води база данни на всички дружества и организации с нестопанска цел, че името й не съвпада с името на друго подобно дружество.
Съгласно процесуалните правила Софийски градски съд кани Дирекция „Вероизповедания" да направи бележки по молбата за регистрация. Дирекцията уведомява съда, че конституцията и Закона за вероизповеданията провъзгласяват източното православие за традиционното вероизповедание на българския народ и предвиждат, че негов представител е Българската православна църква, тя ще представи бележките си, след като получи становището на Светия синод за тази църква.
Дирекцията представя бележките си през февруари 2012 г. Тя накратко посочва, че по нейно мнение наименованието на църквата жалбоподател противоречи на чл. 13, ал. 3 от Конституцията и чл. 10 от Закона от 2002 г. Дирекцията посочва още, че предвид значимостта на Българската православна църква в българското общество, Светият синод е помолен да даде становище по молбата за регистрация и прилага писменото становище на Синода с коментарите си.
В становището си Светият синод на Българската православна църква посочва, inter alia, че църквата жалбоподател е идентична с тази църква; че случаят засяга въпрос от национално значение; че единствено Българската православна църква може да използва думата „православна" в наименованието си; и че единствено Българската православна църква, а не самопровъзгласили се православни общности могат да представляват източното православие в България. Следователно църквата жалбоподател не може да претендира да бъде православна, но не би имало пречка за регистрацията й като „Българска старостилна църква" без думата „православна".
Съдът в Страсбург смята, че „отказът за регистрация на църквата жалбоподател не е „необходим в едно демократично общество". Следователно е налице нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
В крайна сметка Върховният касационен съд на Република България смята, че: „Решението на ЕСПЧ не е в противоречие със съществуващите в страната конституционни традиции, възприетите ценности и потребности в обществото. Няма обективни обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на касатора биха се засегнали права на „Българска православна църква – Българска патриаршия" и нейните членове.
Същевременно исканата регистрация е за малка религиозна общност, която съществува от 30 години и няма претенции към вътрешната организация и имуществото на „Българска православна църква – Българска патриаршия". По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено решение, с което бъде допуснато исканото вписване".
Върховният касационен съд, като се позовава на Закона за вероизповеданията, не смята за пречка да бъде регистрирана БПСЦ.
Реално решението на ВКС, което беше обявено в петък, отваря врати за нови православни църкви у нас. СГС няма основание повече да отказва на общности регистрация, ако в името им се съдържа „православна църква".
Пълният текст на решението e на интернет страницата на ВКС

Лично аз се радвам че Българската Православна Старостилна Църква получи официално признание. Не сме никак малко православните християни в тази страна, които смятат че това което стори комунистическото правителство и комунистическите предводители на църквата през 1968 г. беше предателство спрямо православните традиции на цял един народ. Насила бяха променени вековни традиции и народа беше принуден да чества редица големи празници заедно с католиците, вместо с останалите православни християни. Докараха нещата дотам, църквата да чества едни празници по т.нар. "нов стил", а народа да чества същите празници така както е свикнал - по "стар стил". Разедениха църквата от народа, което може би беше и целта на тази т.нар. "реформа" през 1968 г.
Сега с официалната регистрация на Православната старостилна църква, се надявам нещата постепенно пак да тръгнат в правилната посока и връщането към традициите и основите на православието.