В момента чета ... 91

Доживях да прочета книга, в която майката е тъжна и е трудно да приеме факта, че синът и НЕ Е ГЕЙ...

"Кръстът на съдбата е приготвен на всеки според ръста му още преди да се роди."
***
Снощи затворих и последната страница на  „По слънчевата страна на улицата“ и бързам да пиша за нея преди магията да се е разсеяла, защото това е една книга, която истински омагьосва! Тя никога (гарантирам) няма да стане "Тик-Ток сензация". За нея атрактивни буктюбърки едва ли някога ще сътворят рийлсчета. За нея няма да чуете да се говори из модните социални мрежи..
Името на Дина Рубина, разбира се, ми беше познато, но това е първата книга, която чета от нея. Благодарна съм, че случайно се спрях на отминалата наскоро Алея на книгата на щанда на издателство „Дамян Яков“ и се загледах в коша с преоценените книги. Това не е много типично за мен, обикновено гледам все „хитовите“ заглавия, „сензациите“ 😉 Какво ме накара да посегна към книгата и за мен е необяснимо.. Сякаш книгата сама ме повика... Изобщо целият ми път към тази книга и авторка са плод на случайни стечения на обстоятелствата – съвсем непланирано минах отново през Алеята, случайно купих книгата, след което също непредвидено ми се наложи да чакам на едно място, където, за да убия времето, се зачетох в нея и след двайсетина страници вече бях абсолютно запленена от света, в който се потопих. Само едно от тези случайни събития да не се беше случило и щях да се размина с това безценно и богато емоционално преживяване, което ми донесе четенето на „По слънчевата страна на улицата“!
Главният герой на този роман е малко необичаен, защото всъщност е един град – в конкретния случай - Ташкент, но реално може да е всеки град от детството на всеки човек, град, съществуващ само в спомените вече...
Аз, която помня и съм играла по алеите с кестените и пейките по средата на павираните софийски булеварди „Патриарх Евтимий“ и „Скобелев“, чудесно осъзнавам защо авторката не е могла да не напише този роман. Защо за Рубина е било невъзможно да се въздържи и да не облече в словесни образи най-скъпите си, предимно щастливи, но не само, детски и юношески спомени за събитията и хората от слънчевия Ташкент.  Този прашен азиатски град, който в началото на нейния живот ѝ е дал толкова богат запас от слънце, топлина, любов, научил я е на разбиране и приемане на всички хора с техните проблемни характери и разбити съдби. Ташкент на Рубина е подобен на непоклатима скала, върху която се крепят бурните и неспокойни животи на останалите главни герои в романа.
Основната линия на повествованието разкрива живота и трудните и драматично-невъзможни взаимоотношения между майка и дъщеря – Катя и Вера. Техните съдби също са тясно преплетени с Ташкент. Съдбата на интернираната като дете Катя, пречупена през жестокостите на Втората световна война и преживяната Ленинградска блокада, оставя своето клеймо не само върху живота и психиката ѝ, но и върху отношението ѝ към хората и към дъщеря ѝ . Катя, психически увредена от преживения ад на продължителния свиреп глад, не успява да заобича никого през целия си живот, дори и собстевната си дъщеря.
Вътрешният свят на дъщерята Вера , нейният сложен характер и светоглед са предадени изключително фино и живо. Израснала като будно и впечатлително дете, години по-късно,  вече като художничка , Вера посвещава творчеството си на това да консервира в картините си града от своето детство, както и хората, които са го населявали, такива, каквито ги е запомнила.
Освен двете героини, романът е населен с богато разнообразие от наглед странични, случайни персонажи или техните гласове – някои обрисувани с едно-две изречения, други – по-обстойно, някои – преминаващи през сюжета няколко пъти, подобно на призраци, други – изчезват без да се появят повече... Всички тези герои допълват общата картина, обогатяват и насищат атмосферата на романа като всеки допринася за засиленото усещане за реалност, което аз имах, докато го четях.
Ще си запазя тази книга в библиотеката като безценно камъче, защото със сигурност знам, че един ден, след години, ще ми се прииска отново да се върна в този магичен и очарователен град и да си припомня неговите странни обитатели.