В момента чета ... 91

  • 42 907
  • 750
  •   1
Отговори
# 600
  • София
  • Мнения: 11 904
Чела ли си "Куджо"? Единият от разказите се води продължение на книгата.

Не съм.

# 601
  • Мнения: 791

Поредната, която слушам от авторката, не ми харесва колкото другите на Макфадън, надявам се краят да е достоен.

# 602
  • Мнения: 4 864
Прочетох Благодатна земя и се чудя как съм проспала досега такъв бисер в литературата като Пърл Бък. Книгата е приказка за възрастни. Просто и кротко разказана истината за човешката природа. Много мъдра, много интересна. Хубава притча за живота. Със сигурност искам още от тази велика писателка.

За съжаление, изданието е толкова претупано, което съм останала с впечатление, че не е характерно за Изток-Запад. Пълна е с грешки, а избраният формат е толкова неудобен да се държи в ръце. Може ли за такова произведение да се хвърли толкова малко усилие…

# 603
  • Мнения: 2 752
Със сигурност ще продължа и аз с друго от Пърл Бък. Не съм чела Източен вятър, западен вятър, но ще я планирам заедно с Императрицата. Някой с отзив за нея?
Императрицата ми хареса много, няма да съжалявате!

# 604
  • Мнения: 4 559
Чела съм “Павилион за жени” и много ми беше харесала.

# 605
  • Мнения: 1 868
И аз съм я чела, както и "Източен вятър, западен вятър" и "Вечното чудо". И трите доста ми харесаха. На  “Павилион за жени” ми хареса и екранизацията.
Приятен и увличащ ми е стилът на писане на авторката.
Аз си продължавам с фентъзи/роментъзитата, преди това кримки и регентска романтика. Леки, приятни, забавни книги. Тази година още нямам 5*, но доста приятни книги продължавам да откривам.
Завърших "Северният вятър". 4*. По принцип 3,5*, но заради това, че героите ме разсмиваха с диалозите им, а и заради пристрастията на главната героиня към тортата, а и на характера на самата героиня, която е доста необичайна като избор, тъй като повечето автори избират почти безгрешна главна героиня или нещо не чак толкова натоварващо,  та заради това, че главната героиня е различна, което оценявам високо, защото перфектните хора са нереалистични, а и досадни за четене дори след ентата книга , както и заради гореизброеното закръглявам на 4*. Хареса ми и фентъзи света, пълен с препратки към гръцките митове, не че това е нещо, което не е използвано, дори и в фентъзи/ роментъзитата, но все пак ми хареса поднесеното. Имаше и някои леко наивни неща, леко дразнещи, но общото ми впечатление от книгата е много положително.
Сега се чудя какво да чета. Подозирам, че пак ще е нещо такова от тези три жанра. Чете ми се и Лиза Сий, имам подготвена "Женският кръг на лейди Тан", но изчаквам подходящо настроение. На авторката съм чела няколко от книгите й издадени у нас. И са дълбоко емоционални, понякога нараняващи, но въпреки това за теми, които са малко известни, поне за мен преди години като лотосовите нозе, за които като си спомням прочетох за първи път в "Снежно цвете и тайното ветрило" и която е най-впечатлилата ме и докоснала от романите й. Разкошна книга! Препоръчвам я!

# 606
  • Мнения: 2 184
Прочетох "Ти, подобие мое" от Р. Бимбалов и намирам, че това е една наистина добра книга, написана от съвременен български автор. Идеите му са ясно поставени, стилът - четивен, изчистен и затова много приятен, замисълът - оригинален, съдържанието - интересно, а краят - силен.
Имам и 2 забележки обаче - едната е, че историческите справки в подкрепа на едната теза, която развива успоредно с фикцията, са досадни, като извадени от детска енциклопедия с любопитни факти, а втората е заради неуместното заиграване с математиката, когато измерва бъдещите математически върхове, до които би могла да достигне една от героините, с намиране на ново доказателство на Питагоровата теорема, което е доста наивно, защото тази теорема се доказва по различни начини, като най-известни са 2 от тях и са по силите на всеки шестокласник. И още коментари имам в тази посока, но спирам, за да не прозвуча като Явор Дачков, който е седнал да пише за концерт, на който е ходил и не му е харесало. Всъщност книгата ми хареса, макар че няма да ми стане от любимите и си заслужава да се прочете, нарочно няма да пиша повече за идеите и мотивите му, за да не ви разваля четенето, но определено има за какво да се говори, след като се прочете.

# 607
  • Мнения: 1 011
Прочетох и аз "Да срежеш камъка". Определено е силна книга. Ето мнението, което постнах в книжния клуб:

Първите 20% са наистина тягостни и стилът на автора не би се харесал на всички. Цялото действие в тази първа част се върти около раждането, като в същото време авторът се опитва да въведе много главни герои. Така беше въведена Хема, но докато нейният образ започна много силно, в останалите части на книгата беше много по-заглушен. Според мен, силни женски образи липсваха. Дженет би могла да бъде интересна героиня, но не ми изглеждаше реалистична. Беше описана като лекоглава системно, а след това реши да се жертва (и то по огромен начин) само за да не заподозрят Марион. Не мисля, че Марион го грозеше голяма опасност дори и да беше заподозрян (а Хема и всички останали вече го подозираха така или иначе).

Романът ми хареса заради някои чисто човешки разъждения върху смисъла на живота, както и смъртта. Гош показа добре как човек може да изпитва радост от работата си, от семейството, и обикновените неща. Хареса ми и връзката между Марион и неговия близнак. Мен също ме разплака накрая и не плача често заради роман.

Допаднаха ми и описанията на Етиопия, но за мен не беше добре поднесен като исторически роман. Като цяло, романът не описа добре историческия контекст (за сметка на множеството медицински подробности) и трябваше да издирвам какво се е случило по онова време сама за да запълвам тия пропуски.


Слушам "Учителят" на Макфадън. Ами, окей, но нищо особено. Всички главни герои са дразнещи.

За мен "Женският кръг на лейди Тан" е най-добрата книга на Лиса Сий.

# 608
  • Мнения: 2 184
За мен Хема беше силен женски образ, всъщност любимият ми персонаж - представена и със силата, и със слабостите си, много я харесах още в началото и си запазих симпатиите до края.

# 609
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 863
Много благодаря за това, че препоръчахте "Да срежеш камъка". В началото ми тръгна много трудно, но след това толкова ме увлече, че не усетих нито големината, нито описанията на медицинските процедури. Толкова интересни образи, любим ми е Гош, а към Марион и Томас изпитах съчувствие. Замислих се как понякога ние жените не виждаме това, което е под носа ни, а търсим нещо, където го няма или някъде, където няма да го намерим - Генет е един такъв печален образ. Хареса ми силата на Хема и добрата душа на Циге. Прекрасна и увлекателна книга!

# 610
  • Мнения: 4 864
Започнах Поща за госпожа Бромли. Много приятен и
сладкодумен език има Стефан Брайс. Книгата е подплатена и с интересни факти, но толкова изкусно и премерено вмъкнати, че в никакъв случай да не подценят читателя, а само да го обогатят. Тъкмо стигнах до събитие, случило се в любимия ми Льовен и ми беше повече от интересно да прочета за него.

За мен е странно, че авторът не е много популярен в Белгия. Направи ми впечатление още докато четях Творецът на ангели.

Ще изчакам да завърша и тази, но засега тя ми харесва повече.

# 611
  • Русе
  • Мнения: 2 265
Прочетох "Тихи години" на Алена Морнщайнова. Няма какво да кажа за книгата, всичко вече е казано. Страхотна е!
Не съм измислила с какво да продължа.

# 612
  • Мнения: 119
Прочетох "Аз съм поглъщач" - петата книга от цикъла "Мистик" на Алекс Кош, която изтеглих от флибустата. С нищо не отстъпва на предните части. И авторът най-после е престанал да "шехерезади", както се изразяват братушките, т.е. да завършва всяка книга точно по средата на поредното приключение на ГГ, а не в края на определен цикъл от живота му. Още не е преведена на български. От друга страна, преводът на първите четири части е любителски и е под всякаква критика, така че това не е голяма загуба.

# 613
  • Мнения: 7 410
Чета Аз, Анна Комнина. Харесва ми много, силна книга. До нощите четох, а уж за малко отворих.

Веднъж в колата слушах серия от историческото предаване Жените във великите империи. За жените във властта, образованието и подготовката им, живота им, политическите борби, т.н.
Аз, Анна Комнина е точно такава книга. Препоръчвам.

# 614
  • София
  • Мнения: 4 287
Питър Мей, трилогията за остров Луис (Фин, сержант Гън, Маршели, Мъри...). Когато споменах, че минах през първата книга, имаше и други ентусиазирани мнения, затова съвсем кратко (но пълно):
Всъщност, тези 3 книги (за разлика явно от другите му на Мей - чета и "Нощна порта" - не е същото; но ще потърся да прегледам "китайския" му детектив) заслужават много суперлативи. Заслужават толкова похвали, понеже са чудесно четиво. А природата е пълноценен герой - наравно с персонажите. И някак без ексцесии, без хорър..., впрочем именно тази природа в това загубено шотландско кътче накрай света, и стихиите в небесата и вълните там, са "ужасиите" от които се трепери. Островчето, откъдето събират двете хиляди "гуги" е достойно за камера на Хичкок. Сюжетът с рок групата (в 3-та книга) ме зарадва още повече. И през цялото време има едни хора - за които научаваш всичко и си доволен, че ги познаваш, или че навреме си намразил. Заради природата, заради ретроспекциите с фамилии и времена - бих се пошегувал да му дам "рамка" на "династично нейчър криминале", класически тип.
Авторовите език, средства, описания са - както бях сравнил: седиш пред камина с тлеещ изкопан торф и чаша местно уиски; разследващ журналист, твой приятел и домакин (авторът е бил журналист наистина), ти разказва случки от работата и живота си. Той е роден там - на остров Луис, напускал го е, връщал се е..., а само в период от 1-2 години толкова много неща са се случили. Променили са живота и атмосферата на мнозина, неговите също...
Тъй. Ако мога да финализирам нетрадиционно: не ги изчетох "на един дъх", първата книга - почти да. После четях бавно, исках да имам дълго и бавно това преживяване. Исках да съм там. И бях.
Оценки по каквато и да било скАла: максимални.
Скрит текст:

Общи условия

Активация на акаунт