Кога е редно студентът да започне да си търси работа по специалността?

Зависи от специалността, но и практическият опит и/или трудовите навици са важни за мен.
Конкретно за юридическата.
Но пък големите ни дъщери завършиха медицински специалности в чужбина и там дори още след втори курс университетът намира работа по специалността, която носи и стаж, и опит.
Почти не се сещам за специалност, при която само ученето да е от полза.
Най-малкото трябва да има летни стажове въпросният дипломант.
Драма, това е личното ми мнение, но 25 години да е бил само ученик някой не го приемам.

Да не пропускаме факта, че така зададена темата провокира обобщения и радикализиране, каквито иначе в реалността няма да има.

На мен на скрита завист ми прилича, не чудене и "разсъждения". И аз се пуках от яд докато връстниците ми ходеха по студентски купони и си живееха живота, а аз трябва да блъскам 40 часа седмично защото няма кой да ми плаща семестриалните такси. Не го считам хич за постижение това. И да нямах и висок успех в дипломата след това защото е невъзможно да блъскаш 40 часова работна седмица и да ти остава време за качествено учене.
Ако един ден имам деца ще се погрижа да нямат същата съдба като мен.

Синът ми също завърши инженерна специалност. (Това означава, че предложенията за платен стаж в университета бяха повече от желаещите да ги приемат.) Избра си една голяма фирма и започна на 4 часа, т.е. ходеше в определени дни по 8 часа – когато имаше само лекции и можеше да отсъства. При тях лабораторните упражнения бяха задължителни – ако пропуснеш, отработваш.
Работата много му хареса, главно защото от него не се и искаше кой знае колко да работи. Затова изкара и втори стаж там, а след завършването прие офертата им и започна на пълен работен ден. Да, обаче... Оказа се, че леката работа е само червейчето на кукичката – примамка за заблеяни студенти. С редовен трудов договор го назначиха на съвсем друго място и на друга позиция, за която нямаше нито знанията, нито опита. Мъчи се няколко месеца и напусна.
Обаче! Фактът, че въпросната фирма беше отразена в трудовия му стаж, му отвори много врати и въпросът беше не къде да си намеря работа, а коя точно фирма да си избера.
Което обаче едва ли щеше да се случи, ако беше работил къде да е и какво да е.

Работата на по-млади години те възпитава да имаш отговорности и трудови навици. Може би повечето тук сте на по 40-50 и сте си давали зор да учите, а парт тайм работа се е намирала трудно преди 25 години.

В днешно време има ужасно разглезени младежи, които буквално не могат два дни последователно да не закъснеят.

Разбирам я фивър. Работя с двама адвокати, имат собствена кантора. Търсили стажанти. Подбрали, амииии оказало се, че стажантите не искали да ходят до съда. Било жега, къде сега ще ходят чай до там. Недай си боже такъв адвокат някой ден да ти се случи да те защитава! 😁

Мисля, че в днешно време работа за млади хора се намира сравнително лесно и може да е на смени, на 4 или 6 часа, да е свързана със специалността.

Учех магистратура до скоро, с доста по-млади от мен, защото те си учат с набора. Хванали са ковид ситуацията и са били почти цялото си следване (бакалавъра) онлайн. Със сигурност това много ги е ощетило, обаче почти всичките работеха и то по специалността вече няколко години.

Мм е строителен инженер по образование, работел е по време на следването, ходил е летата командировки от работа и практики от университета. Казваше, че се е запалил още повече, когато е видял как теорията става практика. И е успял дори доста да напредне с разбирането на материала, защото е виждал как се случват нещата.


Аз две години от следването си в бакалавърската степен работих на 4 часа. Последната година работех на 8. Искам да ви кажа, че след осми декември съм ставала и съм отивала на работа в офис. Ми нищо не ми е станало. И на купони сме били, и на парти, и на бар.
Магистратура карах сега 2 години редовно, всеки ден работа на 8 часа, лекции след това до 10 вечер, събота и неделя по цял ден. Не съм имала свободни уикенди две години, на 29 започнах, на 31 завършвам. Ми не съм умряла. Всичките колеги работят.

В днешно време е масова практика да се работи по време на следването. Повечето студенти в България го правят. Освен пари им носи и опит и стаж, които при завършването ги поставят с едни гърди напред от тези, които въобще не са работили.
Разбира се допълнителното натоварване може да доведе до компромиси в обучението, та всеки трябва индивидуално да си прецени как се справя. Но пък за това са летните стажове, там не може да се оплачеш, че пречат на обучението.

Имал съм колеги в университета, които бяха с философията, че докато мама и тати ги издържат само ще учат и няма да работят и че лятото е само за почивка и харчене на парите на мама и тати. Много от тях записаха и магистратури после, само и само да не почнат работа. Това им повлия много зле и станаха доста жалка картинка, търсещи мама и тати да им уредят връзки навсякъде, защото ги е страх дори да се пробват да направят нещо сами.
Налагало ми се е и да интервюирам такива кандидати за работа, напълно непознати, но отново представляващи жалка картинка и не можещи да минат дори soft skills интервюто, защото никога не са работили в екип. Аз също смятам, че в квалифицираните професии на човек с нулев опит може да се предложи само стажантска позиция, но не и постоянна позиция. А повечето вече завършили, с Х броя дипломи са твърде горделиви да приемат стаж.

Каква завист... Да нямаш пари за една блуза или кафе...Това пълнолетен човек.

Толкова сте и приятелки, щом анализираш личния й живот, дали има пари за блуза или кафе, и я разнасяш по форумите. Така си е решила, така е направила. Тя пък сигурно си мисли, че залудо се бъхтиш от първи курс... стига да не ти е в тежест на теб, не разбирам какво ти пука кога ще започне работа.

Ъъъм, когато завърши

По мое време никой не работеше, говоря 2003-2008 г.
Това всички от София в потока. От привинцията някои момичета ставаха сервитьорки, момчетата развозваха с бус алкохол и цигари, примерно, които имаха шоф.книжка.
В 3-ти курс лятото ми беше скучно, и покрай приятели бях 2-3 месеца съпорт в Интернет доставчик, беше забавно. След което малко бях и в една кантора на ЧСИ, покрай познати.

Фивър, разбирам те, но това е защото сме в БГ. Из белите държави още от 3-ти, 4-ти курс се почва със стажовете и във всички университети има фирми, съгледвачи и си взимат нови кадри. Все отнякъде се почва.
Какви пък толкова ти трябват кадри в семейната кантора с мъжа ти, най-много 1,2 деловодителя, секретарка, администратор.

Аз не съм работила като студентка, по мое време не беше прието. Учех трудна специалност, живеех си активно студентския живот, а родителите ми ме издържаха. Като завърших започнах работа веднага, имах и избор къде да почна.

Защото ме пита за съвет и аз се чудих дали съм ѝ дала правилен.
Така де, не съм казала къде учи и името, не виждам проблем.

И това теб те касае, защото? Нещо ми се струва, че завиждаш.
Браво на родителите, че успяват да издържат момичето до края. Моите не успяха и работих от лятото на първи курс. Не ми е било много гот, но това беше положението.

+ 1 към мнението на Arielle ❤

Със специалност филология лесно може да се намери работа за по няколко часа седмично, даже не и 20, ами 10 или по-малко. Уроци за деца или възрастни, преводи.

Ревокър, тук също има възможност и винаги е имало при желание. Когато ние учехме, единици от випуска ни не работеха, а летата по кантори и администрации бяха неписано правило.
В момента масово големите фирми имат стажантски програми, работещи не само с университети, но и с гимназии.
Относно това какви служители търсим, не е мястото във форума.