Познавате ли такива? Безсрамни мъжлета, които си искат подаръчета, натякват ви за тях честичко, като че ли с нещо са заслужили. На мен това ми е някакъв кошмар който започна с бившия ми, манифестира често в съпруга на майка ми, и ми се проявява вече в 2ма от мъжете, с които излизах. Вие имате ли такива проблеми напоследък?
- Публикувана: 18 септ. 2024, 05:30 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2024, 05:24 ч.
Мъжете, които постоянно искат разни материални неща от вас….
Няма нищо странно жената да прави подаръци на мъжа, ако поиска нещо 1-2 пъти също, но ако иска прекалено, освен, че е дразнещо, всеки ще започне да се замисля, че човекът гони интереса и материалното. Важно е да го разпознаете навреме.
Малко странно ми звучи някой да ти виси на врата и да ти иска играчки като 5-годишно дете. В България масовата практика е подаръците да се дават на повод, докато през останалото време се проучва вкуса на човека, който иска конкретното нещо. Описаното от Вас ми прилича на най-обикновено използвачество.
Наистина ли има жени (изключвам тип златотърсачки), които си искат да им се купуват дрехи, обувки, бижута? Тоест инициативата не е на мъжа, а те си искат? Защо?
Нямам против да нося подаръци от пътуване, като акцентът е да улуча вкуса/нуждата или пък, ако не е скъп, да е забавен, да носи настроение.
Нямам против да нося подаръци от пътуване, като акцентът е да улуча вкуса/нуждата или пък, ако не е скъп, да е забавен, да носи настроение.
Аз не знам, как се сравнява бутилка вино с картина, по която се работи поне седмица и скъп часовник за хиляди долари, но когато те дразни човек и безопасна игла да му подариш, ти се свиди.
Не знам, какъв е американскитя манталитет, но партньорите би трябвало да си знаят финансовото състояние и на кого какво му е по джоба. Предполагам, затова и аз не очаквам от мъжа ми диамантени колиета и пръстени, а той часовници от 500+ евро нагоре.
Не знам, какъв е американскитя манталитет, но партньорите би трябвало да си знаят финансовото състояние и на кого какво му е по джоба. Предполагам, затова и аз не очаквам от мъжа ми диамантени колиета и пръстени, а той часовници от 500+ евро нагоре.
И аз това се чудя. Мъжа на майка ми е българин на 70 години, бившия ми е бразилец на 45, а последните 2 ма са сърбин на 42 и американец от мексикански произход на 35. Значи феноменът няма общо с културната принадлежност, нито с възрастта на на мъжете. Единствения признак по който свързвам тези мъже е че БГ-то, Бразилеца и Мексиканеца са си баш мамини синове. Сърбина не ми е много ясен.
За мен е нормално за децата си да нося подаръци от пътувания, но на “мъж” да нося и да ми поръчва малко ми е странно. Вероятно ме мислят за тяхна майка….
За мен е нормално за децата си да нося подаръци от пътувания, но на “мъж” да нося и да ми поръчва малко ми е странно. Вероятно ме мислят за тяхна майка….
Общото между гореспоменатите етноси и нации е ниското ниво на индивидуализъм. Има и по-ниско, де, но понеже живееш в най-индивидуалистичната държава в света, а идваш от колективистично общество, тези мъже ти се струват особени. Не са.
Родена съм и израснала основно в колективистични общества, но като дете съм живяла и в доста индивидуалистични. И двата модела имат позитиви и негативи.
И на мене мъже да ми искали подаръци и услуги. Понякога съм приемала, понякога съм отказвала. Зависи дали мъжът ми харесва и дали ми е по джоба. Мога да разкажа какво да ми искали като подаръци и услуги, поне да се посмеете.
За примерите - Нищо нередно не виждам. Бутилка уиски съм носила на съседи, у които даже не съм стъпвала. 2 бутилки вино не са точно скъп подарък ако са от масовото вино, а не някакви отлежали. Даже не знаех, че може да се внасят в САЩ в личен багаж. На мене са ми изхвърляли ядки и безалкохолно от багажа.
За картината - подарък от 200 до 800$ не е супер скъп, но и зависи колко сте близки. Сигурно на половината от нас iPhone-ите са ни подарък от мъже, а те не се оплакват по форуми. Часовникът от 6000$ също може да е разбираемо искане от съпруг. Освен годежен пръстен вероятно е плащал и подарявал и друго.
Подаръчната посока няма връзка с феминизма. Жени винаги са правили подаръци на мъже и при брак са носели чеиз.
Няма лошо да не искаш връзка с подобни мъже. Отказваш да им купиш/донесеш каквото искат и толкоз. Търсиш си друг.
От приятелки зная, че американските мъже са доста щедри с подаръците. Нямам опит с такива, но не пречи да пробваш.
Хубава тема, микс от лукс, изкуство и незадоволеност...
"И богатите също плачат" в съчетание с "Искам да те нарисувам.
Не със молив не със четка
С (по избор) да те нарисувам..."
"И богатите също плачат" в съчетание с "Искам да те нарисувам.
Не със молив не със четка
С (по избор) да те нарисувам..."
Страшна идиотия е да искаш да ти носят от Америка в България паста за зъби, както на обратно - вино.
Картина бих нарисувала само за близък, наистина близък приятел, при все че рисувам само за удоволствие и не продавам.
И последно за часовника - никак не е ок да си искаш скъп подарък, още повече, когато сам не си направил подобен жест.
Картина бих нарисувала само за близък, наистина близък приятел, при все че рисувам само за удоволствие и не продавам.
И последно за часовника - никак не е ок да си искаш скъп подарък, още повече, когато сам не си направил подобен жест.
Чужбинските подаръци са манталитет. Имам позната в Германия, баща й един път и се оплакал, направо скарал, че за толкова години в Германия, защо не си е купила мерцедес и не се е прибрала в родния град с него. Така че той да се хвали, каква кола си е купила дъщеря му. Същото е и с американските пасти за зъби и т.н. на пастрока на Примадона.
Други познати се оплакват, че като се прибират в България и вечно имат поръчки от близки и далечни роднини за определени видове ядене, пиене, не-знам-какви си немски предмети и т.н. Оправданието на искащите, е нали сте с колата, какво толкова. И всичко е с цел хвалба и далавера.
Други познати се оплакват, че като се прибират в България и вечно имат поръчки от близки и далечни роднини за определени видове ядене, пиене, не-знам-какви си немски предмети и т.н. Оправданието на искащите, е нали сте с колата, какво толкова. И всичко е с цел хвалба и далавера.
Дорис мисля че проблема е, че аз съм от мъжествените жени дето са самостоятелни. И ние привличаме женчовци. Аз никога нищо не искам от никого, а на мен все ми се лепят хора които искат да ти оправям. Е сега една позната се премества в моя град, и съм сигурна че ще иска да я осиновя. Вече ме моли да и ходя да и загрявам и охлаждам къщата, да я наглеждам , а къщата е на 30км от нас… тн. Преди искаше да бия път два часа да я взимам от друг град защото и бил по- евтин самолетния билет. Представяш ли си какви хора ме преследват. Еми казах и да си наеме такси. Явно е някакъв урок от съдбата да ме научи да не си давам лесно своето.
Ако така усещаш нещата и това те измъчва, то по-скоро не можеш да казваш НЕ и това да не те ти тежи.
По някакви си твои причини се чувстваш длъжна да обгрижваш хората и да изпълняваш не само желанията им, ами и очакванията им.
Седни и мисли - от къде е това коренче.
Тренирай сама себе си - как казваш "Съжалявам, но не мога!" Не се обясняваш, не търсиш решение.
А момичето което разказа по-горе как поръчала материал на позната, а тя и търсила заместители, звъняла и т.н. и всичко това се е приело като натриване на носа и обидни демонстрации то всъщност е било неудобството на пътуващата да каже НЕ и е търсила как да реши проблема и за двете страни. Ето това става, когато човек не може да каже де честно НЕ или замаже с "Не намерих исканото".
Аз също е чувствам неудобно, когато ми поискат услуга, която ми е трудно или натоварващо да изпълня и търся варианти и после се извинявам ако не успея сякаш от мен зависи всички и всичко да спася.
И за мен е просто "да" или "не" - разправя ли ми се, имам ли място в багажа/колата - така взимам решение.
Хората си имат своите мотиви, не е моя работа показност ли е или нужда, да си решават те. Ако искат, нека си мият публично зъбите с Crest-а. Не им се обиждам и че искат, нека си искат, ако имам време и място, защо не.
Пътувах доста преди и съм носила какво ли не, винаги са го взимали с радост, от което и на мен ми е ставало приятно
Хората си имат своите мотиви, не е моя работа показност ли е или нужда, да си решават те. Ако искат, нека си мият публично зъбите с Crest-а. Не им се обиждам и че искат, нека си искат, ако имам време и място, защо не.
Пътувах доста преди и съм носила какво ли не, винаги са го взимали с радост, от което и на мен ми е ставало приятно
Никога не товаря познатите си от чужбина да ми носят неща, въпреки че повечето предлагат. Има опции за поръчка от цял свят, как пък няма да натоварвам хората, дето и без това се пукат от емоции покрай тези ежегодни пътувания. Когато аз пътувам, също нищо не нося. Ако някой си направи устата - веднага давам алтернатива, откъде да си го поръча. Имам негативен опит - ходиш, търсиш, купуваш, после претенции. Защото, нали, тези неща аз съм ги произвела, та съм виновна, че не отговарят на очакванията 
Май не съм по темата, но мъж подаръци на мене не ми е искал никога.
Имам два доста далечни случая, но и двата бяха последните ми срещи с тези хора. Първият каза "Хайде да дойдеш в къщи да ми сготвиш", а вторият се изцепи "Вие там в чужбина (току що се бях върнала), направихте яко пачките, хайде да излезем през уикенда да почерпиш като една баровка". Нито отидох, нито почерпих.
Май не съм по темата, но мъж подаръци на мене не ми е искал никога.
Имам два доста далечни случая, но и двата бяха последните ми срещи с тези хора. Първият каза "Хайде да дойдеш в къщи да ми сготвиш", а вторият се изцепи "Вие там в чужбина (току що се бях върнала), направихте яко пачките, хайде да излезем през уикенда да почерпиш като една баровка". Нито отидох, нито почерпих.
Всеки си е башка луд. Пастата за зъби може да има особен вкус, който човекът харесва и затова да я иска точно нея. На мене приятели ми носят от Англия един омекотител, Lenor Summer breeze. Влюбена съм в миризмата откакто го подуших в супермаркета преди 35г. Във Франция отдавна не се намира. Най-безсрамно си го искам ако познати ходят с кола. Предлагам да го платя, разбира се, защото искам възможно най-голямо количество. Повечето хора отказват пари, но ми носят 1-2 бройки.
Понякога съм се прибирала в България без никакъв подарък. С две малки деца има толкова багаж, че и за игла нямам място. Никой не се е оплакал засега. Майка ми си иска нещата, които не се намират в България и лошо не виждам.
Аз не мога да крънкам пари или подаръци от мъж, но все на щедри мъже попадах. Крънкат от жената обикновено измекяри или не толкова, които са физически по-популярни от жената. Същото с жените. На мъж поне можеш да му откажеш и най-много да се нацупи. Жените директно си тръгваме ако мъжът не ни снабдява по нашия вкус.
Понякога съм се прибирала в България без никакъв подарък. С две малки деца има толкова багаж, че и за игла нямам място. Никой не се е оплакал засега. Майка ми си иска нещата, които не се намират в България и лошо не виждам.
Аз не мога да крънкам пари или подаръци от мъж, но все на щедри мъже попадах. Крънкат от жената обикновено измекяри или не толкова, които са физически по-популярни от жената. Същото с жените. На мъж поне можеш да му откажеш и най-много да се нацупи. Жените директно си тръгваме ако мъжът не ни снабдява по нашия вкус.
Жените директно си тръгваме ако мъжът не ни снабдява по нашия вкус.
Невена, ти пак подкара с голямата баданарка. С какво е трябвало да те снабдяват? Дизайнерски дрехи? Джими Чу обувки? Диаманти? Ако трябва да отида да взема някого от летище, няма проблем. Ако редовно трябва да пътувам 30 км, че да се грижа за къща на приятелка - не, не бих. Не се притеснявам да отказвам, тъй като аз не ангажирам хората.