КГБ = Клуб на Готините Баби - 224

Добър ден от мен!
От сутринта бях при родителите ми, а следобед ще взимаме внуците от градина. Както си правех план за следобеден сън, така ще разтропвам съдовете за таратор, пиле с ориз и кекс
Сън - нощес, евентуално
Хубав ден от мен.
ПП-мечтая си за екскурзия някъде, макар че ми е още прясно морското настроение от Поморие.

Аз съм един от любителите пътешественици. Много обичам да пътувам. Обикновено когато едно пътешествие е към края си, аз започвам да мечтая за следващото. Сега най-скоро ми предстои един уикенд в Троян. Ще навестим стари приятели, ще отседнем в хотела на приятел от детството на ММ. Той доста години е живял там при баба си и дядо си, когато родителите му са се развели. Аз също като млада булка докато бяха живи бабата и дядото, ходех често и имам прекрасни спомени от там. После ще се поспреме малко, че ще дойде време и за малкото човече.
Днес пак програмата ми е на максимума. Луда работа. Освен, че притичвам до компютъра и работя, свалих всички калъфи на диваните и изпрах, сега трябва да ги поставя наново. Ама преди това следва едно радместване и почистване под тях, прозорците в хола и т.н. А нали съм лудото Ленче, преди малко като ходих да си взема пратка от Спиди, купих някои продукти, които ми липсват в градината и мисля да сложа сурова туршия.
Сега въртя и втора пералня с дрехи, и аз като Гъбка да използвам слънцето.

И аз вчера сложих първата туршия за годината. Не броя стерилизирани те краставички и домати. Не се вари и ще я съхранявам в хладилника.
Времето е разкош!
Чакам края на работния ден и да се прибера и да гушкам внуците. Какво му трябва на човек?

И аз като Мариянка чакам мрънчоци и мамка им.
От вторник са на градина, но се осополиха. Явно не са много болни, щом не са ги върнали сутринта. Дано не пипнем градинския вирус, че е прилепчив и трудно минава. Ще са при нас почивните дни, че мама е на работа, другия дядо зает.
Нина, бозата със захар ли е или с подсладител? Аз не съм пила боза от много години, не я обичах и като дете. Веднъж купихме на децата - той беше потресен, тя направо я изплю.
Тетка, като те чета май нямате почивка от търчане по поколенията?
Ние с Пл. сме сирачета, поне старците са ни спестени вече.
Тану, не можахте ли да изхвърлите нещата извън двора, да няма пак пренасяне?

Да се обадя и аз вечерно.
Блазе ви, че все още внуците са ви малки и можете да им се радвате. Моите / и на Дидия / пораснаха и вече не можем да ги гушкаме и мачкаме като преди. Е, то и вашите ще пораснат, но до тогава ние може да станем прабаби   Дано сме живи и здрави да ги дочакаме!
За бозата - винаги съм обичала. Може да е нещо фамилно - дядо ми - на майка баща й е бил бозаджия.

Айша, тази е с подсладител. Нали знаете, че Радоми се слави като център на бозата, а казват, че в наше село бил първия бозаджия. Ето и малко факти:
Единственият в света паметникът на бозаджията е вдигнат в град Радомир. За да увековечат сладката напитка, която е символ на града, е изработена двуметрова фигура на бай Илия Бозаджията. Образът е измислен. От бял камък е издялан усмихнат мъж с капела, който носи в ръка гюмче за боза.
Автор на уникалната статуя е местният писател и художник Евгени Кузманов. Двуметровият паметник се извисява в центъра на града пред читалище "Напредък". Той е открит на 6 ноември 2008, на празника на град Радомир. Поетът Георги Евдокиев написва специално стихотворение за бай Илия, а местен композитор прави музика към него, за да го превърне в химн на бозата. На откриването на паметника са изпити безплатно над сто литра от сладкия еликсир.
Част от местния фолклор е, че на радомирци вече генетично едната им ръка е по-дълга. Удължаването е дошло от столетията носене на тежкия гюм с боза от потомствените бозаджии в района. А всеки бозаджия е имал и специален колан за чаши, в които е наливал боза.
Димитър Калгарийски от с. Чуковец е първият бозаджия в Радомирско, а първата бозаджийска работилница датира от около 1880 г. Към нея имало и сладкарница, посещавана от радомирци и преминаващите през града.
Аз да рапотрувам: всичко, което запланувах за днес е изпълнено.

Хоп троп и аз при вас
Чак сега ви прочетох, хубаво като има материал/по Танчето, Танче, а ти къде си?/.
Пипи, тъкмо щях да пиша за този паметник, но ти вече си писала. Нали миналата година бяхме по този край, та не пропуснахме и Радомир и паметника. Даже сме го запечатали, ето

У нас тия дни също мина този бързия вирус. В момента по ми е тревожно за свекървите, че вече доста закъсват и по трудно борят вирусите.
До преди малко малкия беше при мен. Заиграва се, търси и компания за игрите, та поиграх, няма как
ММ бил готов и ме чака до салатата. Ще бъдем на салата тази вечер и на туй-онуй 😂

Добър вечер! Прочетох всичко, но няма да коментирам поименно.
Само ще кажа, че ходих в Кападокия точно преди Ковид.  Нинка е права. Там е нереално красиво по свой уникален  начин.  
От северната ни съседка се прибрах  в малките часове в сряда срещу четвъртък.  Очакванията ми се оправдаха. Всичко много ми хареса. Румъния е много напред, за разлика от нас. Посетихме добре уредени градове, красиви дворци, интересни замъци и се нагледахме на прекрасна природа в Карпатите. Организацията и хотелите бяха на ниво.
Само, че! Тръгнах с болки в левия крак и се стигна до проблеми с ходовата част. Много ме болеше. На моменти едва ходех и се наложи да купувам  и пия болкоуспокоителни и да мажа с  мехлеми. Вчера се успах и затова днес отидох при ЛЛ, а тя ме прати  на ортопед. В понеделник ще правя снимки и те ще покажат какво е и що е. Ортопедът ми предписа  2 вида таблетки . Чух думата "възпаление". ЛЛ ми се скара, че съм напълняла и препоръча да отслабна. Само не ми каза как да стане това. Кръвното и то  скочило. Праща ме   на пълни изследвания и мамография. И това предстои в понеделник, вторник.
Иначе ежедневието започна. Дано здравословни проблеми се решат, за да върви безпроблемно!
Сега ви пожелавам лека нощ и до скоро!

Привет, дами!
Касси, видях паметника на бозаджията, но аз си спомням истински такъв. И в Пазарджик имаше и се провикваше, че бозата е Радомирска. Той обикаляше пазара и продаваше бозата. Аз бях малка и баба ми ме водеше с нея на пазара. Много исках да пия от него боза, но тя не ми разрешаваше. Когато се прибирахме в къщи тя ме водеше на сладкарница и ми купуваше боза и тригуна. Този бозаджия беше голяма атракция. Да носеше голям гюм и на пояса чаши. Носеше и в една манерка вода. Когато някой пиеше той вземаше чашата и я приплакваше с малко вода и я даваше на следващия. По него бяха накацали рояк от мухи. Как баба ми ще ми даде да пия такава боза, но той имаше голяма клиентела на пазара и дълго време го виждахме да продава прехвалената боза.
Грети, вземи мерки, но от мен съвет не пий болкоуспокоителни. Според мен мажи се с мехлеми. Аз се спасявам с "Волтарен", а има и един "Не ох" - мирише на камфор и терпентин, но ми помага. /Баба ми си мажеше коляното с камфор/. След грипна ваксина преди десетина години получих ставен излив в едното коляно и то още е с оток . Когато ме заболи слагам и наколенка. Аз скоро получих и възпаление в петата, което се получи от манията ми да правя определен брой крачки на ден. Ходих на компютърна диагностика и се оказа, че не е шип, а натоварване на високия ми свод на стъпалото. Купих доста скъпи стелки, намалих и ходенето и болките престанаха. Дано намериш разрешение бързо и престанат болките.
Хубава вечер, а аз съм пред телевизора, защото сериала ми започна.

Привет и от мен.

По повод бозата,за който я обича в Лидл има със захар на Родна стряха.Многократно е опитана от мен и ММ.Хубава е .Препоръчвам.
Не е реклама🙃🙂
И наистина е със захар.Като попрестои добива леко кисел вкус като от едно време.

Рано ми е за туршии.Много е топло още .От баба ми съм запомнила ,че се правят от Петковден нататък,но по стар стил-27.10.
Не ,че не съм правила и по-рано ,но е било по-хладно.
В тази връзка днес се разгледах по пазарЯ за цени.Карфиол от 4,50 до 5,50😲😲🤐
Камби 3,50-4 и т.н.
Напазарувах,хапнахме каквото има.
Тези дни яко фитнес -агро.
Чистих градината.Скубах,копах и т.н.Не съм се преуморявала .
Сега остава да се изхвърли оскубаното ,да поизсъхне и да го запалим.Според ЕС нямаме право на сметище😡
Имаше на две места-забраниха ,та всеки се спасява поединично.

Грети,и аз като Нина препоръчвам разни мазила,но не и таблетки.
Не,че съм специалист.

Пералнята изсвири.Отивам да простирам.Да съхнат на лунна светлина 🙃🙂
И да не забравя да извадя няколко джолана от фризера,за утре.

Добър вечер,момичета!
 Много ми е приятно да чета това,което сте писали.За съжаление аз нямам какво да напиша.Нищо интересно не се случва при мен.Използвам хубавото време и съм все навън.Днес като се прибирах и минах покрай къщата на един дядо.Аз и друг път съм ви разказвала за него.Знаех,че е около 100 годишен,но се оказа,че през ноември ще стане на 102.Беше седнал на слънце и четеше вестник.От преди 30-40г знам,че е с глаукома,а чете с очилата,точно като мен.Казвал ми е,че яде всеки ден по 1 яйце и все се каня и аз да правя така,но не ги обичам пустите яйца.
 Пипи,направо си стана мома радомирка.Много хубав и подробен разказ за радомирската боза си написала.Аз знам футболният отбор и се мъча да си спомня какво беше името му.Нещо ми се върти в главата Червена звезда или Червено знаме...Едно време мачовете с брезнишкия Чорни завършваха с бой между феновете.

Нинка, аз си спомням този или може би друг бозаджия в Пазарджик. Там бяха всичките ни роднини- трите сестри на татко и брат на майка, както и много от  първите им  братовчеди. Баба ми също живееше у една от лелите ми.  Като бях малка ходехме в града ( както казвахме на Пазарджик) да се видят с баба,  братята и сестрите.  Водеха и мен. Затова съм го виждала. Спомням си също  количка с цветните газирани сиропи, от които харесвах малиновия , особено студеничък,  геврекчията с накамарените гевреци със сусам (които  не обичам и до днес).  Спомням си, че ме водеха и в един ресторант на Оранжевия площад.  Боже! Сякаш беше вчера, а са минали 60-65 години от тогава!
Гъбка, Нинка, аз вече купих лекарствата и ще ги пия, докато  станат снимките в понеделник.  Тогава докторът ще реши как ще продължи лечението. Но мен ме боли мускулът на крака над коляното и стига по цялата му дължина . В него  сякаш ме бодат 100 болезнени инжекции едновременно.  Много силно е, когато ходя. Не усещам болки в ставата или в самото коляно, но ще се види.
Яжка, дай Боже всекиму толкова години като на този четящ дядо!
Лека нощ , приятелки! До утре със здраве!

Я и аз да се обадя. Ей, много сте активни днес. Браво на вса! ТАНУ ви сръчка малко та се активизирахте. А къде са ТАНИТКА, ДИДИА, КРАСИВА БЕЛЛА. КЛЕЧКАТА, МАЯ, МАМСИ?
Добре си си дошла КАГ! И аз ще кажа - мажи се, но ако има начин не пий таблетки. Дали няма да ти помогне физиотерапия? От година и половина нямам болки в коленете. Откакто се мазах с някакво бабино лекарство. Професионално ме боли дясното рамо, но там е трудно за мазане и завиване. Някога, когато остана без работа, ще отида на физиопроцедури. Правила съм в миналото и ми е минавало. Някога, ама друг път.
Днес много малко работа по подредбите свърших. Две перални се извъртяха и ги прострях, и ги прибрах. Готвих пиле с ориз и супичка. "Обслужвах" миялната. Малко поспах и денят мина. Разкарвах деца насам, натам. Утре и в неделя съм на позитивна психотерапия. Ох, да знаете вече как ми омръзна... На финала съм - още една събота и неделя през октомври, а на 16.ноември е изпита и край - шапка на тояга!
ЯЖКЕ, то може ли каквото и да е мероприятие в нашия регион да не завърши с кютек?  Сетих се за тази приказка - Она казА. че си ю бил. Епа, бил съм ю. ШибнУ й саде два шамара". Па то това бой ли е?
ПИПИ спомних си, как навремето моите колеги състуденти от ГДР-то се изказваха за бозата - Ужас, ето дявольски неприятно, ето смъртна отрова. И на нашето германче не му хареса. И внучките ми не я пият.
Спирам до тук, че руснаците ме чакат да си говорим.
На ГЪБКАТА, НИНКА, АЙША, КАССС, МЕРИАН, ТЕТКА, ЯНКА И БОРЯНКА изпращам чувалчета с прегръдки

Яжка, футболния клуб се казва Струмска слава.

Пипи,това е ново име,от демократичните времена.Аз помня от по-старото време.Имаше и волейболен отбор.Дали той не беше Червена звезда,не помня вече.
  Фло:  
   Семейна разправия в Перник:
     -Скъпи, вече не ме биеш като в началото! Да няма друга?