Пак да кажа - ако днес в България животът е труден, не знам какъв е в по-голямата част от останалия свят, и баш в тая част се плодят повече, на всичкото отгоре. Да не се изхвърляме.
- Публикувана: 22 септ. 2024, 17:08 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2025, 22:00 ч.
Баща на 50
Аз не казвам това. Но в опитите си да подкрепят авторката, мисля, че много от пишещите отричат реалността, че напредналата възраст идва със своите особености. Сигурно някъде е пълно с 60-годишни футболисти, не знам.
Заваляха анекдоти за чичото на балдъзата на лелята на дядото, който на 105 пуши Марлборо и щъка по купони. Всичко прекрасно, обаче и аз като цъфна с разкази за обратното, кой е по-прав от двама ни? Статистически кои са повече, хората, отишли си на 70+ или тези на 90+? Никой не твърди, че на някого му е обещан и един ден на тази планета, обаче наистина се изкара, че 20 и 30-годишните са едва ли не най-рисковата обществена група.
Изобщо не го разбирам това мислене да правим дете, пък каквото стане. Отговорният възрастен би трябвало да може да преценява рисковете, а не да чертае утопични представи.
На мен постът на потребителката юрист, която ги посъветва, че ще е по-разумно да имат още едно дете, ми се стори логичен. Не ми се струва логично обаче да отричаме действителността, вместо да се нагодим към нея.
Заваляха анекдоти за чичото на балдъзата на лелята на дядото, който на 105 пуши Марлборо и щъка по купони. Всичко прекрасно, обаче и аз като цъфна с разкази за обратното, кой е по-прав от двама ни? Статистически кои са повече, хората, отишли си на 70+ или тези на 90+? Никой не твърди, че на някого му е обещан и един ден на тази планета, обаче наистина се изкара, че 20 и 30-годишните са едва ли не най-рисковата обществена група.
Изобщо не го разбирам това мислене да правим дете, пък каквото стане. Отговорният възрастен би трябвало да може да преценява рисковете, а не да чертае утопични представи.
На мен постът на потребителката юрист, която ги посъветва, че ще е по-разумно да имат още едно дете, ми се стори логичен. Не ми се струва логично обаче да отричаме действителността, вместо да се нагодим към нея.
Някъде четох коментар за 2 деца. Нито единия от двама ни няма друго дете, нито е имал предишен брак. Събрахме се, когато аз бях на 18, а той на 33. Още тогава много се обичахме , той беше наясно с притесненията ми откъм разликата във възрастта. После учих, той ме чакаше - 2 висши ме изчака да изкарам. Та така, времето литна.
Сега, той е много за второ бебе. След първото обаче бях в ужасна следродилна депресия, заради която без малко да се разделим. Взех се в ръце, излязох от дупката. Не го казва, но според мен го тревожи, че ще се повтори този период. Мен също ме тревожи това.
Сега, той е много за второ бебе. След първото обаче бях в ужасна следродилна депресия, заради която без малко да се разделим. Взех се в ръце, излязох от дупката. Не го казва, но според мен го тревожи, че ще се повтори този период. Мен също ме тревожи това.
За следродилната депресия нищо не мога да кажа. Но на нас лично с второто ни е много по-лесно, чисто психически, защото знаехме какво ни очаква, а и ежедневието ни не се промени много с бебето. С първото, колкото и дълго чакано да беше, колкото и да знаехме, че животът ни ще се промени много, не бяхме подготвени за тези 360° промяна. Често се ядосвах и крещях на мъжа ми, говорех му как вече не издържам и т.н. Добре, че ме изтърпя. Последвахме съветите на приятелско семейство и всичко се успокои.
Това, което лично аз мисля, не е, че може да се разчита на шанс да доживееш 105 с пушене и футбол, а че изобщо не е нужно да си в топформа, за да бъдеш родител.
Ужасите за старческите домове и горките деца на по 25, които ще са зачернени от грижи за болен, също са преувеличени, ИМХО.
Не е нужно да чакаш до 60, но 47 си е все още съвсем наред, и за двата пола - стига да искат. А тук единият родител ще е около 35.
Ужасите за старческите домове и горките деца на по 25, които ще са зачернени от грижи за болен, също са преувеличени, ИМХО.
Не е нужно да чакаш до 60, но 47 си е все още съвсем наред, и за двата пола - стига да искат. А тук единият родител ще е около 35.
360°промяна означава, че сте в изходно положение 😀
Ами да, при нас си беше точно така.
Е, това вече е съвсем друга тема, кой какви стандарти има за себе си като родител, много по-сложна и на която не й е тук мястото.
Да кажем, че на мен много ми повлия, че най-добрата ми приятелка остана пълен сирак на 23. Баща й беше на месец от това да навърши 70. Не съм я питала дали има връзка, но тя самата се надява да роди до няколко години.
Съдба, дето се вика. Обаче тъй като не знаем на кого какво е писано, гледаме статистики.
Да кажем, че на мен много ми повлия, че най-добрата ми приятелка остана пълен сирак на 23. Баща й беше на месец от това да навърши 70. Не съм я питала дали има връзка, но тя самата се надява да роди до няколко години.
Съдба, дето се вика. Обаче тъй като не знаем на кого какво е писано, гледаме статистики.
Отново повтаряме, изключения винаги има, някои печелят от тотото даже. Но изключенията са си изключения и не бива на тях да се разчита.
В близкото си обкръжение имам таман двама - баща ми и първият братовчед на майка ми, станали бащи на 49. Баща ми умря на 81, вуйчото (братовчедът) е жив и скоро ще стане на 85. Спечелил шестица от тотото не познавам и като гледам, малко хора познават, пък уж са почти еднакво често срещани.
------
И какво значи "не съм привърженичка да се правят деца на 20"? На 20 не е добре, на 40+ не е добре, ами то почти не остана възможност да се вместиш. Еле ако искаш повече от 1 или, не дай боже, повече от 2 деца, което също за някои е безотговорно, раждане на конвейер и т.н.
Що се отнася до човек, създал дете на 50 и починал на 80, не зная какво хубаво виждаш в това да не си види внуците или в най-добрия случай да види малки деца, които я го помнят, я - не и да не бъде никаква опора за децата си в този момент. Това е в случай, че човек живее до 80.
Като споменахте 105, в рода на БНД има наистина един негов прадядо, починал на тази възраст. Абсолютно сериозно. А той (БНД) е над 50, води детето в планината (където аз уж по-млада не стъпвам, защото се изморявам - а се изморявах и на 30, в интерес на истината), също и я учи да плува. На футбол не играят, защото детето е момиче. Но въобще, има завидна сила и енергия баща й, които тя за щастие е наследила от него. Така че не говоря наизуст. Разбира се, че има и болни, и занемарени мъже на тази възраст, но все пак е и до ген, и до начин на живот.
Ох, това с ожалването, че няма да си види внуците е много странно. Никой не знае ще види ли внуци, предвид че доста хора или не искат деца, или раждат късно.
Като съм създавала деца, последна грижа ми е било дали ще имам внуци. И все още не го мисля. Каквото дойде, само да са ми щастливи децата.
Като съм създавала деца, последна грижа ми е било дали ще имам внуци. И все още не го мисля. Каквото дойде, само да са ми щастливи децата.
Що се отнася до човек, създал дете на 50 и починал на 80, не зная какво хубаво виждаш в това да не си види внуците или в най-добрия случай да види малки деца, които я го помнят, я - не и да не бъде никаква опора за децата си в този момент. Това е в случай, че човек живее до 80.
Е, бабетка на 85 години като бе се емна и настигна автобуса, който вече бе потеглил, защото правнука и си бе забравил нещо важно като го изпраща на спирката. Но това не значи, че видиш ли на 85 е гонила и настигала ката час автобуси.
Това го казвам във връзка с примера, че някой на ХХ години водел детето на планина и плуване. Ама това 1 седмично - я му връчи това пълно с енергия дете да го размотава ежедневно и ще се окаже, че колкото и да е поддържан човек и ген да има и да спортува, то годините си удрят клеймото - на 50 не си като на 40, на 60 не си като на 50. Между 30 и 40 си признавам не усетих голяма разлика, но сега покрай 50-ка няма значение кой колко се поддържал - всички видимо остаряваме.
А и нещо смешно - събирахме се съученички и всичките разправят как младеели и как никой не им давал годините. Ама всички! Та някак всеки си мисли, че точно той младее... но в повечето случаи е само по душа ... или фантазия.
Това го казвам във връзка с примера, че някой на ХХ години водел детето на планина и плуване. Ама това 1 седмично - я му връчи това пълно с енергия дете да го размотава ежедневно и ще се окаже, че колкото и да е поддържан човек и ген да има и да спортува, то годините си удрят клеймото - на 50 не си като на 40, на 60 не си като на 50. Между 30 и 40 си признавам не усетих голяма разлика, но сега покрай 50-ка няма значение кой колко се поддържал - всички видимо остаряваме.
А и нещо смешно - събирахме се съученички и всичките разправят как младеели и как никой не им давал годините. Ама всички! Та някак всеки си мисли, че точно той младее... но в повечето случаи е само по душа ... или фантазия.
