Леле хора, завиждам ви на ентусиазма и на позитивизма. Съветвате на килограм да си направят дете, нали няма вие да го гледате и нали няма вие да теглите като детето после... Да имаш второ дете на 50 е чист егоизъм. Напоследък се забелязва тенденцията хората да искат и да имат деца на по 50+ години без да мислят за този млад човек как ще живее след 20 години. Детето се обрича в най-хубавите си младежки години да гледа старци (или да остане само като кукувица), вместо да учи, да се развива и да ходи по купони. Ама важното е да си задоволим желанието за второ бебче! И да, не сме Франция и Германия, и нашите баби не са немски баби, ами изтормозени и отрудени хора, които се скапват рязко след 55. Нали виждам свекърите. На 56 години вече са гроги. На 50 бяха доста по-жизнени и младеещи и за 6 години се скапаха отраз, без някаква особена житейска драма. Майка ми на 65 години е бабичка, а не ходи да копае на село и никога не го е правила. На 70 години е по-скоро изключение да си в добро здраве и в добра психическа кондиция. А финансовия аспект не ми се коментира. Не всеки е Робърт Де Ниро, че да завещае състояние на децата си и да могат да си стъпят на краката без родители си.
- Публикувана: 22 септ. 2024, 17:08 ч.
- Последно мнение: 15 апр. 2025, 22:00 ч.
Баща на 50
Да станеш родител на 50 г. е чист егоизъм. Няма мисъл какво ще му е на това дете, лишено от игри, футбол с баща си, грижещо се за одъртелия си баща, вместо баща му да се грижи за него. Нека да си раждат и на 60 години, ако искат, никой не може да спре глупостта.
Имам чувството, че тука хората масово не са виждали 50-60-годишни мъже. Да, тук-там има грохнали и с болежки, ама то тук-там има такива и след 35-40-годишните. А и не всички бащи се юрват да играят футбол с децата си, много пасторална американска идилия нарисувахте, та чак пък футболът да се превърне в драма на авторката.
А като цяло идеята да правиш дете с мисълта, че ще те гледа на старини, е доста егоистична, та ако изхождате от тая позиция, има ли изобщо защо да го жалите, че ще трябва да го прави на 25, а не на 35 години? Плюс това, когато детето е на 25, майката, живот и здраве, още ще е млада. Отделно и съвсем не всеки се залежава, че да трябва да бъде "гледан" (ако трябва да говорим за мрачните сценарии). Отделно има и по-голямо дете, за което ще е добре отговорността и ангажимента за родителите да са споделени, ако някой ден се стигне дотам.
А като цяло идеята да правиш дете с мисълта, че ще те гледа на старини, е доста егоистична, та ако изхождате от тая позиция, има ли изобщо защо да го жалите, че ще трябва да го прави на 25, а не на 35 години? Плюс това, когато детето е на 25, майката, живот и здраве, още ще е млада. Отделно и съвсем не всеки се залежава, че да трябва да бъде "гледан" (ако трябва да говорим за мрачните сценарии). Отделно има и по-голямо дете, за което ще е добре отговорността и ангажимента за родителите да са споделени, ако някой ден се стигне дотам.
А като си родиш дете много млад, то трябва да те гледа когато то самото е на 60, когато както стана ясно и то е грохнало и не може (или поне му е доста тежко). А ако родителите сте били двама младежи, 60-годишното, все още ходещо на работа, помагащо и за внуци, има да гледа двама старци на 80+. Да му завидиш!
Скрит текст:
Много фантазии и свободни съчинения в тази тема. Не живеем във Франция, а в бедна България, която е на първо място в Европа по ракови и сърдечно-съдови заболявания, с най-ниска продължителност на живота и т.н. Да, винаги има изключения и някои хора дори и да не са имали здравословен начин на живот могат да доживеят до 90 години, но масовият случай е друг. Мъжете в България над 50 години общо взето са подложени на стрес на работното място, със заседнал начин на живот и в повечето случаи с наднормено тегло, пушачи или посягащи към чашката и т.н. В резултат на това не са редки случаите на внезапни инфаркти и инсулти, завършващи с преждевременна смърт и т.н. И това е доста по-често срещано от онзи дето пушеше суров тютюн и пиеше бутилка ракия на ден пък живя 95 години. Това последното е по-скоро изключение, а не правило.
Аз пак казвам - от 50-годишен мъж не бих имала дете. Мисля, че посочих опасенията си. Потребителката в крайна сметка да си преценява.
Аз пак казвам - от 50-годишен мъж не бих имала дете. Мисля, че посочих опасенията си. Потребителката в крайна сметка да си преценява.
Това е реалната картинка.
"Здравословниците" планинари и т.н., и мъже, и жени са от нищожните изключения; + това трябва да е начин на живот още от ранна възраст - 20-те, 30-те.
Не на 40 тепърва, когато си решил да се плодиш да правиш "завой". Не, че е лошо, но вече си си навредил безвъзвратно на организма.
Нали ги виждам на 20-30 какви ги вършат.
Масово момичетата са под всякаква критика на отношение към себе си, какво остава към околните.
Невена, в България няма достоен, както се казва живот за възрастните хора. Няма уредени старчески домове, няма инфраструктура, няма грижа, няма нищо. Има няколко на кръст, недостатъчни, и всички предпочитат и си гледат възрастните вкъщи; + това е скъпо, нищожен % граждани могат да си го позволят. И последно, и аз да съм, не бих го направил. По-добре постоянно да си си с родителя, най-близкия в последните му години, месеци, дни. Ако има много грижи, може да се ползва асистент за обгрижване на смени.
Лорелада, ти като си била на 20-25, представи си сега на 40+, както си, как щеше да се чувстваш с майка на 70-75?
Персона, ти представяш ли си майка ти сега да е на 70+?
И аз смятам, че това е решение, което всеки трябва да вземе лично за себе си. Не бих могла да давам наклон на някой дали да има или да няма дете. Нито аз ще го гледам, нито аз ще съжалявам, че не съм го създала. Всеки от даващите съвет пък несъмнено го пречупва през собствената призма, изкривена от личния му опит и собствения живот, които няма как да са същите като на авторката.
Иначе, принципно, за мен 50 години е доста напреднала възраст за създаване на дете и крие доста неприятни рискове. Повечето аргументи защо не е добра идея се изписаха. От друга страна ситуацията на всеки е индивидуална и ние тук няма как да знаем как ще се развият нещата в конкретния случай. Моето мнение и решението на авторката може да се различават тотално, и двете вероятно ще са правилни за всяка от нас, но не задължително за другата. Затова и човекът, който ще си носи последствията, трябва да прецени. Авторката може да се окаже с малки деца и болен мъж на едни сравнително млади години, а може и да се радва на две деца заедно с мъжа си до дълбока старост. Може да съжалява, че е останала с едно дете, а може и да се радва, че на старини ще е свободна от допълнителни ангажименти.
Иначе, принципно, за мен 50 години е доста напреднала възраст за създаване на дете и крие доста неприятни рискове. Повечето аргументи защо не е добра идея се изписаха. От друга страна ситуацията на всеки е индивидуална и ние тук няма как да знаем как ще се развият нещата в конкретния случай. Моето мнение и решението на авторката може да се различават тотално, и двете вероятно ще са правилни за всяка от нас, но не задължително за другата. Затова и човекът, който ще си носи последствията, трябва да прецени. Авторката може да се окаже с малки деца и болен мъж на едни сравнително млади години, а може и да се радва на две деца заедно с мъжа си до дълбока старост. Може да съжалява, че е останала с едно дете, а може и да се радва, че на старини ще е свободна от допълнителни ангажименти.
Не разбрах кое му е ужасното майка ти да е на 70+. Моята в момента е на толкова. Предполагам и други майки.
Aма защо се смята че детето задължително ще гледа майка си или баща си ? Независимо на каква възраст.
Има си домове и специалисти за тези неща. Повечето дето познавам (родители на мой приятели) са в домове.
Има си домове и специалисти за тези неща. Повечето дето познавам (родители на мой приятели) са в домове.
На 20 бях много близка с баба ми (даже за известно време живяхме заедно). Тя беше много готин и забавен човек. И не съм я "гледала", пиеше си сама хапчетата за кръвно, които и аз пия, откак станах на 32-33 години.
Майка ми беше на много километри и не я виждах често. Тъй че не бих приела трагично, ако баба ми ми беше майка.
Майка ми беше на много километри и не я виждах често. Тъй че не бих приела трагично, ако баба ми ми беше майка.