Баща на 50

В днешно време и родителите като че ли са по-изолирани, немалко нямат възможност да разчитат на роднини за помощ (пенсионната възраст става все по-късна), а някои и изобщо не искат да им се бъркат в отглеждането. Когато жените са раждали по десетина деца например, в бедните семейства е било нормално по-големите да наглеждат по-малките; в по-заможните - ясно. Повечето семейства в днешно време имат по 1-2 деца в сравнение.

Като дете много се удивих, когато научих от романите какво е дойка.

То и един съфорумник тук пуска някакви статистики как жените вече не щели да раждат и ще се затрием, ама с жена му имат две деца, не пет. Може да си говорим колко е хубаво да родиш на 20, ама практически колко могат да го направят, че да имат и гръб, ако стане нещо?

Не виждам нищо лошо в това, една жена на 23, и един мъж на 28, да речем, които не учат след средно, и нямат такива амбиции, и ако могат да си го позволят, например и двамата работят, или имат собствен бизнес, да имат дете, ако искат. Това не ги прави маргитали. То не може, а и не трябва всички да са докторанти и с академични кариери. А и е по естествено да видиш млада майка с количка, от колкото някоя бременна, а гони петдесетте 🤣

Аз родих на 24 и 30 (с вишУ и с малка разлика с ММ, в голям град, баби не съм ползвала). Имам колежки наборки, които тепърва излизат в майчинство. Аз имам студент (на 18 е и нищо не съм му подписвала, сам си се оправя).
Тепърва да бутам количка много съм мерси. С две ръце съм за ранно майчинство, пред по-късно. Без значение причината. Принцът на бял кон, ако на 25-30 не можеш да го завъдиш, чакай го на 40+ ...
Децата са големи, аз съм си с акъла, смятам да оползотворя времето преди внуци максимално за ергенлък с ММ 😊 На тоя акъл ми е по-стойностно и по-интересно, отколкото на 20-30.

Само че ако случайно беше останала сама, как щеше да се справиш финансово?

Ми аз работех, имах доходи, дом... Хипотезите в минало време са неслучваеми.
Ако случайно бях спечелила от тотото, с една идея по-спокойно от сега 😁

Е, аз на тази възраст още не бях завършила, пък после почнах работа по заместване, пък после я смених с по- нормално платена, то стана 27 - 28 г. вече, а и все пак не отива излизане в майчинство от ден 1 на новата работа, айде 30 г., и ей я границата прехвърлена.

Lorelada, ти не си работила до 26, което значи, че са те издържали вашите. Нормално е да не мислиш за дете. Ти реално си била в ролята на детето

Едва ли само аз...
Всъщност мислех, но си давах сметка, че не му е времето. Пък и кое налагаше да бързам... закъде...

От биологична гледна точка е най-добре една жена да роди между 20 и 30, но от социално-икономически възможности това е десетилетието между 30 и 40.

Да приемем, че на 25 завършваш магистратура, после започваш работа, опитваш да се установиш в самостоятелно жилище, търсиш партньор, живеете няколко години заедно .. ами 30-те са минали вече.

Едно време поколението на майка ми например повечето жени са били със средно образование и на 18 са завършили с образованието. Не им пречи и на 20 да родят (както беше масовия случай). Баба ми пък са я омъжили на 16 години за мъж който не познава. Тя не е завършила и средно образование дори - учила е в селското училище до 4 клас (сега се равнява на 8 клас). Но са живели със свекърва, девери и етърви в една голяма къща. Не знам дали са били щастливи.

Мисля, че границата е по-скоро 35 и то оптималната.

Няма граници, границите си ги налагаме ние, хората.
То, ако нещо не трябва да стане, няма да стане. Особено пък появата на нов живот.
Хората имаме свободна воля някаква, но не си я използваме а живеем в калъпа на наложени модели.

Мила, кои са тези на 23 години и 28 години, които не учат след средно и имат собствен бизнес?  Аз такива не мога да си представя. Може би маникюристка/фризьорка и монтьор. То ако са от семейство Дженър-Кардашиан, може и по-рано. Но общо взето българинът се изнася от вкъщи на 30+. Това значи, че децата се гледат от баби и дядовци. Ако има осигурена материална база, тогава е съвсем нормално и по-млади да раждат, ако  много  искат.

Невена Виролан, аз пък съм на обратното мнение. Аз страшно много ценя това да съм майка, точно защото съм станала майка късно. Децата са ми най-висш приоритет (заедно с писането във форум бг мама ), точно защото съм си походила, поживяла, видяла съм какво ли не, обиколила съм света и съм си седнала на г-а. Последно в живота си бях на дискотека бременна в 6-7 месец и се прибрахме с мъжа ми в 8 часа сутринта. От тогава будуванията ми са били свързани само с деца, и мн рядко нещо служебно. Не ми липсват по никакъв начин, но не би било така, ако бях на 25. На 25 бих смятала, че много изпускам от живота и бих искала да си го наваксам дори и с дете, а това не е готино.  Улегнала съм, слегнала съм се, смачкана от бремето на майчинството и възрастта ). Абсолютно не се виждам такава на възраст 25 години, че дори и на 30 години. Тогава съм се интересувала основно от мъже (и работа), а сега се интересувам само от моите си мъже.  До последно съм била по заведенията, а в хладилника ми е имало само алкохол, хранене единствено по ресторанти, не съм притежавала и един кухненски уред, не помня имах ли тенджера. А децата ми са отгледани с домашни пюренца, многоразови памперси, готви им се вкъщи всеки ден. Биват водени по какви ли не занимания. Е, сори, не бих искала 25 годишното ми аз да живее по този начин, това не е живот за млад човек. Не мога да си представя на 25-30 психически да издържа един детски рожден ден. Сега съм и много по-търпелива, отдадена. Направо съм си като баба-майка. )

Свързвам младостта с време на свобода и развитие, отворени хоризонти, авантюризъм, поемане на рискове. Свързвам родителството и изобщо отглеждането на деца с много битови отговорности, икономически и времеви  ограничения, емоционална отдаденост и себеотрицание, планиране и избягване на рискове.

Абе, хора, кое е укоримото при двустранно съгласие родителите да помагат с внуците, срамно ли е, забранено ли е, защо непременно трябва да се цели пълна автономност на отглеждането спрямо баби и дядовци, ако не се налага?
Преведено - от къф зор трябва да имаш собствен бизнес, за да си позволиш дете на 25?

Аз пък това пълно себеотдаване на децата, на някои станали родители на по-късна възраст не го приемам. Хем и аз късно родих и доста години ми отне да забременея, и съм с едно дете. Детето е член на семейството, а не негов център и след раждането му живота не спира. По темата на 33 и 47 и с друго малко дете не им е късно.

Обичайно е, по настояване на родителите на единия в двойката. А някои не могат да казват НЕ на мама и тати. И те така. Не е по тяхно желание и за техен кеф.