размисли

Имаме едно изкривено не знам дали българско или балканско поведение, в което отделянето на децата от родителите е изключително проблематично. Независимо дали ще създавате семейство или не, на една определена възраст е задължително да се отделите като самостоятелна единица. Западният модел в това отношение много ми допада. Затова и изпитвате ненужна вина. Вие сте се слели с родителите, които са си отишли на една достолепна възраст. Защо вина? Защото сте оплели животите си абсолютно нездравословно. Никой не казва да не помагаме и подкрепяме, но не и когато това е за сметка на нашият личен живот и развитие. Превръщате се в инфантилни хора, които на 50 години не могат да приемат реалността, че един ден родителите им ще си отидат. Не се ли отделят хората навреме, това по-късно се превръща в двустранно бедствие и затвор и за двете страни.

Човек дава от себе си толкова, колкото има. Никой не е добър или лош.

Няма за какво да се обвиняваш, на 83 и е, какво повече да направиш, живеели сте заедно, не виждам причина за обвиненията ти, осъзнай, че тя ти е майка, но ти си на първо място в твоя живот, очевидно си чистела, поддържала дома, какво повече. Изморена се прибираш и ти искаш да обърнеш внимание на себе си, което е повече от нормално, как си го представяш, прибираш се и се занимаваш само с нея, постоянно, всеки ден, реалистично ли е? И другото, което наскоро прочетох по повод родовата психология, когато възрастните хора са знаели, че умират са се подготвяли, един от признаците е бил намаляването и отказването на храната, това, което описваш ти. Естествени процеси, във време когато медицината не е била да те върнат по изкуствен начин към живота. Имаш много повече какво да мислиш, къде е твоят живот, защо живееш така, защо нямаш среда това са актуалните въпроси, а не безсислени обвинения, не ти определяш кога една душа иска да си отиде от този свят. Търси помощ и подкрепа за теб и сега за да живееш ти по-добре, а и мисля, че ти липсва това, че няма никой до теб и просто си сама.

Antoniqa73

Осъзнат коментар, личи си, че четете, но няма да ви разберат масата, ама какъв е проблема да си живее някой с родителите си, защо да плаща наем, удря се на чест, отговортост и т.н. Истината е, че отношенията с родителите са пагубниако са съзависими. Мтого се радвам, че има хора, кото вас с широк мироглед и възприятия, за съжаление е толкова рядко. И като кажа нещо във вашият стил, съм гледана с неразбиране и, че абсолютно не съм права. В семейството има няколко такива млади хора на възраст вече, залепени за родителите си и те не ги пускат. Единят си намери приятелка и майката дудне, как не му виждала очите, казах и спри се и мълчи, остави го. Е майчината енергия е една от най-силните, мечтата й се сбъдна, сега е от работа, вкъщи. И както пишете абсолютно инфантилни.

Съболезнования за загубата ти.
Дала си каквото си могла и колкото си могла. Това, че си била до нея е много. Била си добра дъщеря. Спри да се обвиняваш и започни да си спомняш само хубавите моменти с родителите си. Не си пропилявай живота в негативни мисли. Време е да се съвземеш и да промениш живота си. Замисли се как биха желали да те виждат родителите ти - тъжна и умислена самообвиняваща се или усмихната с перспектива за създаване на семейство и весела. Това ще ти даде отговор на размислите ти.
Успех и спри с обвиненията към себе си.