Прощава ли се изневярата?

  • 10 020
  • 99
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2
Аз имам подобен казус - дали да простя.
Човекът,с когото живея и имаме общо дете ми е изневерил с колежка. Работят заедно,а тя тогава започнала да му споделя и му казала че има рак на гърдата. На някакъв банкет започнали да се "опознават" повече. Всичко било приключило,когато дошло времето за операцията и. Извинението беше,че и съчувствал и никой не и бил обръщал внимание.Да допълня,че тя има дете и мъжа и я е напуснал заради друга жена, от която вече си има и дете. Той се кълне, че никога няма да се повтори но не мога да забравя случилото се. Наистина не искам да причинявам травма на детето,защото иска да е и с двама ни, но и оправданието да си с човек,на когото не вярваш заради детето не ми се струва редно.

# 46
  • Мнения: 24 894
Стига сте намесвали децата в отношенията си.
Не ги товарете със собствените си очаквания-страхове-притеснения.

# 47
  • София
  • Мнения: 16 193
Брей, брей... Колежката съжали, ама за теб и детето не помисли, нито ви съжали. Явно очаква обаче ти да съжалиш колежката, а той да се измъкне като добрия самарянин. Не знам защо ти мислиш за детето, той е трябвало да мисли. Сега като ви е разбил семейството, какво ще помогне на детето да израсне в руините на отношенията ви?

# 48
  • Мнения: 9 228
Много ми е интересно как точно почват да ги разказват тези безумни истории с изневярата? след натиск или просто ей така, за да им олекне?

# 49
  • Мнения: 13 085
Изобщо не е нужно нещо да липсва в брака за да се изневери. Често липсата е в самия изневеряващ. И тя няма как да бъде запълнена от който и да е партньор. А и изневеряващият често няма желание да я запълни, просто иска да си прави, каквото му харесва.
Това е така, но то е при определен тип мъже, в смисъл, един мъж, за когото изневярата не е приемлива и който държи на честни отношения във връзката си и на взаимно разбирателство и уважение, не скача изведнъж да прави каквото му харесва. А тези, които искат да правят, каквото им харесва, обичайно цялостното им поведение е такова, че трябва да си наясно какво можеш да очакваш. И тогава вече е въпрос на избор дали искаш да си с такъв мъж генерално или не.

# 50
  • Мнения: 2 642
Дано да е само тази колежка... Ама надали.

# 51
  • Мнения: 8 253
Абе, намират оправдания, намират Simple Smile Моят бивш какъв репортоар си беше приготвил, за Оскар направо Simple Smile А простичката истина е, както каза Лъвицата, човекът мечтае да си прави каквото си иска. Ама нали, деца има, не е толкова лесно да каже "айде чао, не ми пука, аз си тръгвам, за да си живея живота". Трябва да го издокара с по-сериозни аргументи за пред шокираното семейство.

Стига сте намесвали децата в отношенията си.
Не ги товарете със собствените си очаквания-страхове-притеснения.

Брей, брей, последно децата от значение ли са в брачните отношения, или не? Или отчасти, когато комуто е изгодно? Wink

# 52
  • Мнения: 24 894
Не може довод за някакви @айняни отношения между двама да са – ама аз заради детето. Или – какво ще каже детето. С детето се говори, детето се оставя да осмисли, ако е на възраст да може, за него се погрижват родителите да не чувства изоставено и като бумеранг между двамата, не трябва да се вменява вина на детето да избира и кого обича повече.

# 53
  • SF
  • Мнения: 26 336
И детето става малко по-голямо и започва с упреците защо не са се развели.

# 54
  • Мнения: 447
Аз съм дете на родители, които се обвиняваха и караха при всяка възможност. Не е Ок. Така че сега не мисли за децата,мисли за себе си.
Искаш ли да простиш или не.


Аз лично не вярвам в прошката след изневяра. Има случаи семейство да продължи след такава ситуация, и уж има прощаване,ама то не е прощаване, а натякване, напомняне. Унизената страна е "свикнала" ,ама стои с обидата в себе си. Ако не искаш и не можеш да простиш по-добре да не се продължава. Без това да те прави по какъвто и начин виновна. Грешката я е направил твоя съпруг,не ти. На теб остава да избереш какво да правиш.

# 55
  • Мнения: 2 030


Аз лично не вярвам в прошката след изневяра. Има случаи семейство да продължи след такава ситуация, и уж има прощаване,ама то не е прощаване, а натякване, напомняне. Унизената страна е "свикнала" ,ама стои с обидата в себе си. Ако не искаш и не можеш да простиш по-добре да не се продължава. Без това да те прави по какъвто и начин виновна. Грешката я е направил твоя съпруг,не ти. На теб остава да избереш какво да правиш.

Не винаги прошката означава натякване или продължаване както преди. Може да продължат разделени, всеки по своя път, но да запазят във всичко останало нормални цивилизовани отношения.
Няма безгрешен човек, прощаваш на някого една изневяра, не е вече твоят партньор. Защо обаче да го зачеркваш като родител, щом не се е провалил като такъв, като човек, с който си споделил еди колко си години от живота си?
Глупаво е. А и сексуалността на мъжа е тази, която създава проблема и на него, и като следствие - и на партньорката.
Слаб му е ангелът.. както са казвали някога старите хора за такъв мъж.

Защото виж ти, тази проблематика не я срещаме обратно? При мъже, които да се тюхкат, че жената е изневерила и дали да прощават или не? 🤔
Именно поради различната сексуалност.

# 56
  • Мнения: 447
Е,как ще не я срещаме и обратно. Аз визирам (дааа, знам,че е клюкарско!) два случая, в които жената изневери и мъжът е простил. И си гледат децата. Две отделни двойки са това.
Уж са простили (мъжете),ама... Стои горчилката.

Затова казвам,че според мен е трудно наистина да се прости,ама наистина наистина. Да продължиш да обичаш човека, да му вярваш (та това възможно ли е изобщо?), да не натякваш при всеки удобен случай. Да се довериш, когато излезе с приятели или на банкет.

Аз не съм казвала да се зачеркне другия човек като родител. Просто казвам,че според мен връзката няма да е същата с тази горчилка,и ако е невъзможно да се прости,то по-добре да не се продължава като двойка. Има разводи, има споделено родителство. Но като дете от много конфликтно семейство,мога да споделя моя опит (не че е еднакъв за всички!) - ужасно е да виждаш,че мама и тате не се обичат вече. Дори да не се карат отявлено, усещаш като дете напрежението, липсата на обич, да не кажа омраза. Това го казвам по повод вечния въпрос - дали да не остана във връзката заради детето. От моята перспектива на такова дете - не,не оставай, където не си щастлив!

# 57
  • Мнения: 2 030
valerie_,
ти не уточни (или поне аз не забелязах), твоите родители за какво са се карали. Вечни какви понякога има при алкохолни или др зависимости, при импулсивност, низка култура и агресивност в общуването и какво ли не. И без изневяра.
Така или иначе децата нямат нищо общо с това.

# 58
  • Мнения: 447
Хмм. Децата нямат общо със скандалите на родителите, така е. Аз само казвам,че те все пак усещат, дори без думи,ако има проблем в двойката. И страдат от това. Проблем може да е ,че тати пие, или че тати е изневерил, а мама не може да прости. В този ред на мисли ако отношенията не могат да продължат нормално и хармонично след изневяра, по-добре да не се стои във връзка само заради децата. Това имах предвид. Защото такова стоене само заради децата, пречи на самите деца.

 Стори ми се,че потребителката има колебание  дали да не прости заради децата, затова споделих,че аз като дете съм усещала отровените отношения на нашите, дори и когато не е имало явни скандали. В момента, в който най-накрая бракът се разпадна, ни олекна на всички ни (след първоначалния шок). В пъти по-спокойна бях аз самата.

Иначе жената доколкото виждам е поставила и тема дали ние бихме простили изневяра,  аз знам,че не успях (когато се случи на мен), и от наблюдения на други хора, май-май им е трудно истински да простят, без натякване,без горчилка и т.н.
Извинявай ако го пиша объркано.

# 59
  • Мнения: 1 691


Аз лично не вярвам в прошката след изневяра. Има случаи семейство да продължи след такава ситуация, и уж има прощаване,ама то не е прощаване, а натякване, напомняне. Унизената страна е "свикнала" ,ама стои с обидата в себе си. Ако не искаш и не можеш да простиш по-добре да не се продължава. Без това да те прави по какъвто и начин виновна. Грешката я е направил твоя съпруг,не ти. На теб остава да избереш какво да правиш.

Няма безгрешен човек, прощаваш на някого една изневяра, не е вече твоят партньор. Защо обаче да го зачеркваш като родител, щом не се е провалил като такъв, като човек, с който си споделил еди колко си години от живота си?
Глупаво е. А и сексуалността на мъжа е тази, която създава проблема и на него, и като следствие - и на партньорката.
Слаб му е ангелът.. както са казвали някога старите хора за такъв мъж.


Зачеркваш го, защото не можеш да го траеш около себе си, неприятно ти е дори когато звъни по телефона или пише съобщения. Като цяло доста време минава, докато присъствието му стане по-поносимо. От опит.
Родител със слаб ангел е истинско наказание....

Общи условия

Активация на акаунт