Здравейте!
Доста пъти съм била разочарована в живота си, но този път се чувствам изключително зле. От близо 2 месеца имах отношения с момче, с което бяхме на поне няколко часа път разстояние. В началото беше изключително внимателен, мил, правеше ми комплименти дори започна да говори за общо бъдеще. Моите близки знаеха за него, неговите също за мен. Толкова бях щастлива, че го срещнах. Мислех, че това е човекът, когото винаги съм търсела, но явно съм изключително глупава. Едва ли не обич голяма, не бил се чувствал никога така, всичко бил давал за мен, а накрая ме нарани ужасно много. В началото на отношенията ни бях му споменала, че не искам да започвам отношения, които ще приключат в рамките на два месеца и ако евентуално има още нещо към бившата си, аз не искам да влизам в подобни ситуации. Отричаше , отричашее, уж я махна навсякъде(без да съм го изисквала от него), а сега отново се надобавили в социалните мрежи. Мен ме е махнал отвсякъде, аз също директно го блокирах, за да няма никакъв достъп до мен, ако евентуално реши да го направи след време. Изобщо не се чувствам добре. Ако през цялото време си е играл играчки защо изобщо позволи това близките ни да знаят за нас и дори би толкова път до мен? Накрая ме остави с това, че просто не искал да ме наранява, по-добри било така, искал да съм добре. Защо не се беше сетил това още в началото, като излишно му казах да не задълбаваме, ако няма да се случи нищо сериозно? Чувствам се предадена, използвана, ужасно ненужна. Питам се в мен ли е проблема? Или просто това беше поредния гадняр, който не знаеше какво иска и обърка мен? Никога не съм се чувствала толкова зле, вече седмица съм като болна, не се храня, не спя. Постоянно сънувам кошмари, в които той присъства. Много ми е чудно защо сме станали толкова лоши? Защо постъпваме така спрямо хората, които ни обичат и ценят? Защо не казваме истинските причини за действията ни, а лъжем и мажем? Толкова много ми се обичаше и раздаваше, а сега останах смазана с още куп проблеми. За първи път в живота си изпитвам гняв към някого, толкова голям гняв, че дори самата аз се плаша от себе си. Пожелавам си само всички да му се върне, да усети моята болка. Да бъде здрав, никому лошо не желая! Ала нека го боли както мен ме боли. Дано наистина кармата съществува, толкова е несправедливо да постъпват спрямо нас така. Ако не друго, поне да усетят същото и да се научат, че така не се прави. Към вас се обръщам с питанката, как да се справя? Как да забравя? Опитвам се да се разсейвам, за допускане на друг човек до себе си дори не си го помислям. Избързах много тук и това беше моята грешка, но проклето сърце, не пита. Сега се чудя как да си събера парченцата. Как сте се справяли с подобно нещо, ако сте го изпитвали? Трудно ли е? Защо изобщо постъпи така с мен? Защо ме нарани толкова, при положение, че знаеше колко трудности съм имала и имам все още? Това ли беше целта му, просто да съм поредната в живота му? А накрая дори да не каже реалната причина защо ме оставя? Какво да сторя и как да се събера по-бързо? Какво да променя в себе си, за да не бъда толкова наивна? Уча и съм изключително разумна за годините си, не харесвам драмите и живота на връстниците си. Винаги съм се старала да бъда добър човек, да се държа на ниво, за да може човекът до мен да се радва, че има човек като мен до себе си, а не да се срамува. Сега като се замисля.. Има ли смисъл да бъдем добри, като само се подиграват с нас и чувствата ни? Много дълго стана, извинявам се! Няма с кого да споделя, приятелите отдавна не са приятели. Според мен бих получила по-ценни съвети от непознати хора, които са виждали и минавили през всякакви неща. Страхувам се за себе си и състоянието си, в много тежка депресия съм, но не искам това да ме увреди за правилния човек. Как да се справя, мили хора? Всяко едно нещо ще ми бъде полезно. Изключително много благодаря на всеки, който ще се включи!
Доста пъти съм била разочарована в живота си, но този път се чувствам изключително зле. От близо 2 месеца имах отношения с момче, с което бяхме на поне няколко часа път разстояние. В началото беше изключително внимателен, мил, правеше ми комплименти дори започна да говори за общо бъдеще. Моите близки знаеха за него, неговите също за мен. Толкова бях щастлива, че го срещнах. Мислех, че това е човекът, когото винаги съм търсела, но явно съм изключително глупава. Едва ли не обич голяма, не бил се чувствал никога така, всичко бил давал за мен, а накрая ме нарани ужасно много. В началото на отношенията ни бях му споменала, че не искам да започвам отношения, които ще приключат в рамките на два месеца и ако евентуално има още нещо към бившата си, аз не искам да влизам в подобни ситуации. Отричаше , отричашее, уж я махна навсякъде(без да съм го изисквала от него), а сега отново се надобавили в социалните мрежи. Мен ме е махнал отвсякъде, аз също директно го блокирах, за да няма никакъв достъп до мен, ако евентуално реши да го направи след време. Изобщо не се чувствам добре. Ако през цялото време си е играл играчки защо изобщо позволи това близките ни да знаят за нас и дори би толкова път до мен? Накрая ме остави с това, че просто не искал да ме наранява, по-добри било така, искал да съм добре. Защо не се беше сетил това още в началото, като излишно му казах да не задълбаваме, ако няма да се случи нищо сериозно? Чувствам се предадена, използвана, ужасно ненужна. Питам се в мен ли е проблема? Или просто това беше поредния гадняр, който не знаеше какво иска и обърка мен? Никога не съм се чувствала толкова зле, вече седмица съм като болна, не се храня, не спя. Постоянно сънувам кошмари, в които той присъства. Много ми е чудно защо сме станали толкова лоши? Защо постъпваме така спрямо хората, които ни обичат и ценят? Защо не казваме истинските причини за действията ни, а лъжем и мажем? Толкова много ми се обичаше и раздаваше, а сега останах смазана с още куп проблеми. За първи път в живота си изпитвам гняв към някого, толкова голям гняв, че дори самата аз се плаша от себе си. Пожелавам си само всички да му се върне, да усети моята болка. Да бъде здрав, никому лошо не желая! Ала нека го боли както мен ме боли. Дано наистина кармата съществува, толкова е несправедливо да постъпват спрямо нас така. Ако не друго, поне да усетят същото и да се научат, че така не се прави. Към вас се обръщам с питанката, как да се справя? Как да забравя? Опитвам се да се разсейвам, за допускане на друг човек до себе си дори не си го помислям. Избързах много тук и това беше моята грешка, но проклето сърце, не пита. Сега се чудя как да си събера парченцата. Как сте се справяли с подобно нещо, ако сте го изпитвали? Трудно ли е? Защо изобщо постъпи така с мен? Защо ме нарани толкова, при положение, че знаеше колко трудности съм имала и имам все още? Това ли беше целта му, просто да съм поредната в живота му? А накрая дори да не каже реалната причина защо ме оставя? Какво да сторя и как да се събера по-бързо? Какво да променя в себе си, за да не бъда толкова наивна? Уча и съм изключително разумна за годините си, не харесвам драмите и живота на връстниците си. Винаги съм се старала да бъда добър човек, да се държа на ниво, за да може човекът до мен да се радва, че има човек като мен до себе си, а не да се срамува. Сега като се замисля.. Има ли смисъл да бъдем добри, като само се подиграват с нас и чувствата ни? Много дълго стана, извинявам се! Няма с кого да споделя, приятелите отдавна не са приятели. Според мен бих получила по-ценни съвети от непознати хора, които са виждали и минавили през всякакви неща. Страхувам се за себе си и състоянието си, в много тежка депресия съм, но не искам това да ме увреди за правилния човек. Как да се справя, мили хора? Всяко едно нещо ще ми бъде полезно. Изключително много благодаря на всеки, който ще се включи!
