На изписването бяхме само аз и ММ. На свиждането и вкъщи набързо бабите.
Има и мн ковид.
Има и мн ковид.
- Публикувана: 27 септ. 2024, 12:12 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2024, 13:48 ч.
Време не остана, ОКТОМВРИЙЧЕ ще гушка всяка мама -Тема 9
mommy22, мери му бедрената кост. И тя каза, че може да има някакво отклонение, но като цяло долу горе това било. Още на втората фетална каза, че ще е висок. Аз се притеснявам малко за тия килограми (ако са верни) да не е заради гестацианния диабет. Уж се пазя, но ...
За изписването ще са само майка ми и баща ми. Никакви други хора. У нас абсурд да викам някой. Само бъдещата кръстницата на бебето, защото тя е приятелче с Кайра. Не мога да си го причинявам бебе, народ, кучета. Абсурд.
Баба ми е много напъната да идва, за момента и нея я режа. Да видим дали ще успея.
За изписването ще са само майка ми и баща ми. Никакви други хора. У нас абсурд да викам някой. Само бъдещата кръстницата на бебето, защото тя е приятелче с Кайра. Не мога да си го причинявам бебе, народ, кучета. Абсурд.
Баба ми е много напъната да идва, за момента и нея я режа. Да видим дали ще успея.
Баба дойде за малко вкъщи. Абе.. причината е, че е възрастна и всичко се случва, да не натоварвам темата, но по-добре да дойде за малко, sway.
На всички други им казах, че декември ще видят бебето
На всички други им казах, че декември ще видят бебето
Шишарче,честито и дано бързо да отминат лошите спомени😘.
Няма да повтарям същото мнение,но такива доктори за мен би трябвало да се преквалифицират в други сфери.
Успех на очакващите мами.
Аз вече съм навита за второ,но остава само ММ да убедя да не унищожаваме ембриончетата.Не е чак толкова трудно да си бременна и да родиш.Щом аз,с моите 100 проблема,да забравя за 10 дена..
Няма да повтарям същото мнение,но такива доктори за мен би трябвало да се преквалифицират в други сфери.
Успех на очакващите мами.
Аз вече съм навита за второ,но остава само ММ да убедя да не унищожаваме ембриончетата.Не е чак толкова трудно да си бременна и да родиш.Щом аз,с моите 100 проблема,да забравя за 10 дена..
Shisharche, не знам как се запомнила всички детайли, обаче си се справила отлично 👏🏻👏🏻👏🏻 Честито да ти е детенцето 💯🎉🥳🍀🎁🌹🍾🌞
Lunatichka, Галинчо вече е най-известното бебенце в групата 👏🏻🤭🤗 Душата той! Да си го вземеш вкъщи пък да ни разказваш какъв е по характер.
Какво стана със свеки? Притихнала е нещо тя…
Моето бебенце има време до днес следобяд, ако иска да задоволи на татко си мерака да е Везни 😂
Lunatichka, Галинчо вече е най-известното бебенце в групата 👏🏻🤭🤗 Душата той! Да си го вземеш вкъщи пък да ни разказваш какъв е по характер.
Какво стана със свеки? Притихнала е нещо тя…
Моето бебенце има време до днес следобяд, ако иска да задоволи на татко си мерака да е Везни 😂
Аз вече съм навита за второ,но остава само ММ да убедя да не унищожаваме ембриончетата.Не е чак толкова трудно да си бременна и да родиш
Не ми дава сърце да унищожа ембриончетата, които имаме. Ще подновявам съхранението им, докато се роди второто ни дете, за да съм сигурна, че няма да имаме нужда от тях, че всичко се случва. Но оттам нататък не знам как ще подпиша да ги унищожат
Шишарче , честита бебка, дано наистина за 2 дни изтрие всичко негативно. Справила си се чудесно в крайна сметка, въпреки отношението.
Но о Боже, разказът ти звучи по-страшно от разказа на мама от моето раждане едно време. Кой оставя бременните да раждат по гръб и на легло през цялото време вече? Мислех, че поне тази отживелица са я разкарали.
Лунатичка, радвам се, че всичко се нарежда, а и ти вече звучиш доста по-обнадеждена.
Moonlit, нямам опит или съвет още, но попадам на кратки клипчета със съвети за кърмене тук и ми звучат логични. Може да видиш дали има нещо подходящо.
https://www.instagram.com/the.mama.coach/profilecard/?igsh=MXUybHJvMTdjM3Q5aA==
Но о Боже, разказът ти звучи по-страшно от разказа на мама от моето раждане едно време. Кой оставя бременните да раждат по гръб и на легло през цялото време вече? Мислех, че поне тази отживелица са я разкарали.
Лунатичка, радвам се, че всичко се нарежда, а и ти вече звучиш доста по-обнадеждена.
Moonlit, нямам опит или съвет още, но попадам на кратки клипчета със съвети за кърмене тук и ми звучат логични. Може да видиш дали има нещо подходящо.
https://www.instagram.com/the.mama.coach/profilecard/?igsh=MXUybHJvMTdjM3Q5aA==
Аз вече съм навита за второ,но остава само ММ да убедя да не унищожаваме ембриончетата.Не е чак толкова трудно да си бременна и да родиш
Не ми дава сърце да унищожа ембриончетата, които имаме. Ще подновявам съхранението им, докато се роди второто ни дете, за да съм сигурна, че няма да имаме нужда от тях, че всичко се случва. Но оттам нататък не знам как ще подпиша да ги унищожат
Леле и аз се надявам толкова бързо да ми се появи желание за трето, защото “по план” лятото на 2025 искаме да почваме опити.
Ако не го направим по-скоро, не мисля, че някой от нас ще иска по-натам. skady, ако имаш желание да споделиш, интересно ми е вие как сте организирали нещата с ембрионите? Т.е чий биологичен материал носят и как избрахте коя от вас кога да е бременна? Трябва да призная, че звучи удобно да има кой да те отмени в тази задача.
Раждането на шишарче звучи доста травматично, ама точно така си представям и съм чувала да минават ражданията в държавна болница, тя особено подробно го е разказала… затова не съм прекалено изненадана, но пак си е потресаващо. Прегръдки и съм сигурна, че скоро ще забравиш лошото.
Благодаря на всички! Става дума за Майчин дом, Д-р Божилов. Имам намерението да подам някакво оплакване срещу него, знаех, че няма да ме галят с перце като в частна болница, донякъде и това ми беше идеята, за да избегна другата крайност в която ме пре-обгрижват с ненужни неща, всявайки ми паника, че е по-добре, само и само да се изтърся 2-3 хиляди в повече… е, определено ако върна лентата назад и ако имаше как да повторя цялата бременност щях да обърна нещата наопаки: щях да се следя по здравна каса, по̀ на две на три, но щях да родя в частна болница с всичките допълнителни глезотийки. Може би и епидурална бих искала, зависимост ако ме бяха оставили да сменям пози и да седя по-изправена до последно, може и да нямаше да имам нужда. Напъните ги предпочитах отколкото последния час контракции, как да го обясня… такова е усещането, че ти отнема вниманието от всичко останало и само за напъна мислиш, ни за болка ни нищо, та за напъните нямах нужда от епидурална, но последния час контракции с тази болка в опашката определено бих си платила за да не я чувствам втори път.
Но! Момичета, да не забравяме и факторът, който не зависише нито от мен, нито от екипа, а именно, че започнах да протичат води твърде рано. И аз уж бях чела, че до 24 часа може да се изчака, уж и когато ме приеха в болницата на ехографа околоплодните води бяха все още в норма, не знам защо в действителност не изчакаха до първите ми контракции, които настъпиха 5 часа след това, да ми измерят още веднъж околоплодните води и тогава да ме хоспитализират. Та, не знам…
Също така ми направи впечатление, че не ми отговаряха на въпросите. Питах “колко родилки сме в момента в залите?” Отговориха ми “малко”. После разбрах, че съм била единствената. Като питах за тоновете “как са?” и ми казват “добре”. Кой знае дали не са започнали да се влошават и затова се е наложило да ме пришпорят, в името на това да родя детето си преди да е настъпило фатално усложнение.
Аз също съм любезна и възпитана винаги към всекиго, поздравих дори санитарките на смяна като пристигнах в родилната зала, благодаря на всеки след като задам въпрос. А хората влизат и излизат от родилната зала без даже да се представят кой кой е, как се казва и каква м е длъжността. Единствено акушерката се представи, че тя ще води моето раждане но не ми каза името си, аз я питах. Момичета, тя беше изненадана, че я питам….Нея попитах и какво е името на доктора… никой не ми се представи. Това само ме навежда на мисълта какъв човекопоток от всякакви жени има, които също до някъде са причина в държавните болници да се формира такова отношение към родилките…
Това, което може би беше разковниче да получа човешко отношение е молбата ми да изчакат с мускулното поставянето на .. как беше името бусфолин? За който се оказа, че нямам достатъчно ясна информация какво представлява и какви ползи и недостатъци има и това предизвика яростната реакция на Божилов да ме заклейми за самообразоваща се от интернет. Което пак не му дава право да се държи така, но поне аз щях да си го спестя ако беше една идея поне по-неутрален към мен, а не озлобен. И като цяло действителност не ме запознаваха достатъчно с информация.
Относно измерването по ехограф - много е ориентировъчно и според мен не всеки доктор добре разчита ехограф но изображение. 10 дни преди раждането я измерваха около 3100гр, а тя се оказа 10 дни по-късно 3050гр. При прегледа като ме приемаха възкликнаха “какво дългокрако бебе!” А тя си беше 50см, така като я гледам по-скоро главата ѝ е голяма, телцето фъстъче… така че важното е да е при ориентировъчното измерване са е горедолу в нормите, защото не са точни изобщо!
И също така заявявам, че повреме на обиколката на отворени врати 80% от информацията е пълна лъжа и измама. Може някой в ръководството да си мисли, че така се процедира в Майчин дом, но нито раждането, нито послеродовата грижа отговарят на това, което си мислят. Абсолютен самотек е всичко. По график трябва да минат да ти измерят температура, кръвно - никой не минава. На визитация уж трябва да ти кажат за състоянието, как си какво си - на първата ми визитация само ми казаха дата на изписване и ме показаха на 5 студента. Нито какви шевове имам, нито как да се мия, с какво, колко често, за какво да вкимавам, тия шевове разградими ли са, топло, студено, хартия без хартия - нищо! Бебето ми никой не казва имало ли е проблеми, слагано ли му е нещо, яде ли, не яде ли, пулс дишане - нищо! Бутнах я количката днес в ръцете ми с едно шише с мляко. Питам ги “по колко трябва да давам?” Отговарят “колкото изяде”…. А н отворените врати гордо разправяха как има асистент по кърменето, как на всяка родилка обясняват как се кърми, как се повива бебето… не, хора, не се лъжете, абсолютни пълни лъжи са това. А даже сме много малко родилки в момента на 7 етаж.
Но! Момичета, да не забравяме и факторът, който не зависише нито от мен, нито от екипа, а именно, че започнах да протичат води твърде рано. И аз уж бях чела, че до 24 часа може да се изчака, уж и когато ме приеха в болницата на ехографа околоплодните води бяха все още в норма, не знам защо в действителност не изчакаха до първите ми контракции, които настъпиха 5 часа след това, да ми измерят още веднъж околоплодните води и тогава да ме хоспитализират. Та, не знам…
Също така ми направи впечатление, че не ми отговаряха на въпросите. Питах “колко родилки сме в момента в залите?” Отговориха ми “малко”. После разбрах, че съм била единствената. Като питах за тоновете “как са?” и ми казват “добре”. Кой знае дали не са започнали да се влошават и затова се е наложило да ме пришпорят, в името на това да родя детето си преди да е настъпило фатално усложнение.
Аз също съм любезна и възпитана винаги към всекиго, поздравих дори санитарките на смяна като пристигнах в родилната зала, благодаря на всеки след като задам въпрос. А хората влизат и излизат от родилната зала без даже да се представят кой кой е, как се казва и каква м е длъжността. Единствено акушерката се представи, че тя ще води моето раждане но не ми каза името си, аз я питах. Момичета, тя беше изненадана, че я питам….Нея попитах и какво е името на доктора… никой не ми се представи. Това само ме навежда на мисълта какъв човекопоток от всякакви жени има, които също до някъде са причина в държавните болници да се формира такова отношение към родилките…
Това, което може би беше разковниче да получа човешко отношение е молбата ми да изчакат с мускулното поставянето на .. как беше името бусфолин? За който се оказа, че нямам достатъчно ясна информация какво представлява и какви ползи и недостатъци има и това предизвика яростната реакция на Божилов да ме заклейми за самообразоваща се от интернет. Което пак не му дава право да се държи така, но поне аз щях да си го спестя ако беше една идея поне по-неутрален към мен, а не озлобен. И като цяло действителност не ме запознаваха достатъчно с информация.
Относно измерването по ехограф - много е ориентировъчно и според мен не всеки доктор добре разчита ехограф но изображение. 10 дни преди раждането я измерваха около 3100гр, а тя се оказа 10 дни по-късно 3050гр. При прегледа като ме приемаха възкликнаха “какво дългокрако бебе!” А тя си беше 50см, така като я гледам по-скоро главата ѝ е голяма, телцето фъстъче… така че важното е да е при ориентировъчното измерване са е горедолу в нормите, защото не са точни изобщо!
И също така заявявам, че повреме на обиколката на отворени врати 80% от информацията е пълна лъжа и измама. Може някой в ръководството да си мисли, че така се процедира в Майчин дом, но нито раждането, нито послеродовата грижа отговарят на това, което си мислят. Абсолютен самотек е всичко. По график трябва да минат да ти измерят температура, кръвно - никой не минава. На визитация уж трябва да ти кажат за състоянието, как си какво си - на първата ми визитация само ми казаха дата на изписване и ме показаха на 5 студента. Нито какви шевове имам, нито как да се мия, с какво, колко често, за какво да вкимавам, тия шевове разградими ли са, топло, студено, хартия без хартия - нищо! Бебето ми никой не казва имало ли е проблеми, слагано ли му е нещо, яде ли, не яде ли, пулс дишане - нищо! Бутнах я количката днес в ръцете ми с едно шише с мляко. Питам ги “по колко трябва да давам?” Отговарят “колкото изяде”…. А н отворените врати гордо разправяха как има асистент по кърменето, как на всяка родилка обясняват как се кърми, как се повива бебето… не, хора, не се лъжете, абсолютни пълни лъжи са това. А даже сме много малко родилки в момента на 7 етаж.
Страшно неприятно изживяване, наистина, но вярвам, че няма за какво да съжаляваш - в крайна сметка, важното е с бебо да сте здрави.
И в частните болници сигурно има подобни ситуации, както и вярвам, че и в майчин дом при избор на конкретен лекар, не би било подобно преживяването.
Станалото, станало. Гледай напред и с всичкия възможен позитивизъм ☺
Кога ви изписват?
И в частните болници сигурно има подобни ситуации, както и вярвам, че и в майчин дом при избор на конкретен лекар, не би било подобно преживяването.
Станалото, станало. Гледай напред и с всичкия възможен позитивизъм ☺
Кога ви изписват?
Shishar4e, сега успях да прочета разказа ти. Нямам думи. Някои хора трябва да се пенсионират и да не доближават родилка. Ако някой ми каже стига си ревала като магаре, докато раждам, направо ще ми причернее и ще го запсувам така, че и на него да му причернее. Със сигурност се държи така с всички, не е лично към теб.
Важното е, че детето е добре
С удоволствие ще споделя, разбира се 
Важното е, че детето е добре
skady, ако имаш желание да споделиш, интересно ми е вие как сте организирали нещата с ембрионите? Т.е чий биологичен материал носят и как избрахте коя от вас кога да е бременна? Трябва да призная, че звучи удобно да има кой да те отмени в тази задача.
Скрит текст:
В България удобството да те отменят в бременността идва с много висока цена - риск да изгубиш това дете във всеки един момент, докато не порасне. Почти всяка друга държава от ЕС е по-добър избор за еднополово семейство, заради законите им, но да не се отклонявам от темата
Нещата не се случиха по идеалния начин, но нямахме възможност да правим всичко извън България. Тук по закон няма как да си разменим/дарим яйцеклетки, ако нямаме вече родени деца, затова действаме по стария начин - първото дете е с моя яйцеклетка и го износвам аз, второто ще е с яйцеклетка на жена ми и ще го износи тя. В България и родителските ни права са разделени. За съжаление, пред закона аз и МЖ сме си никакви. Бракът ни, сключен в държава от ЕС, не важи тук, и всяка от нас няма да има никакви родителски права върху едното от децата ни
(живеем тук само заради жена ми, ако зависеше от мен, щяхме да сме се изнесли от България преди много години). Молим се да сме живи и двете поне докато децата станат на 12-13 години. При един фатален инцидент последствията за оцелелия родител са далеч по-трагични, отколкото в разнополово семейство, защото губиш не само човека до теб, любовта на живота си, но и едното от децата си 
А детето ти изведнъж губи цялото си семейство - и двамата си родители, и братята и сестрите си! И ти нищо не можеш да направиш...
И голяма част от имуществото губиш, но това не е съществено на фона на изгубено дете.
Искахме друго - всяка да износи дете от яйцеклетка на другата, за да сме свързани и двете с детето по подобен емоционален и донякъде биологичен начин, но в България няма как, ако не си раждала. В повечето други европейски държави това е обикновена процедура в ценоразписа на всяка клиника, а тук е направо незаконно.
Първо мислихме жена ми да е бременна, че е по-голяма, но тя смени работа няколко пъти и осигуровките ѝ не бяха много добри, а аз съм с тавана на осигуровките от няколко години насам и преценихме аз да съм първа заради по-високото майчинство. Строим и къща в момента и не бива да закъсваме финансово. Другото ни съображение е, че жена ми строи къщата - тя слага гипсокартон, лепи плочки, зида стени, може всичко. Ако тя беше бременна, нямаше да имаме втори етаж още няколко години. Сега всичко е почти готово и, живот и здраве, като се роди малката и се възстановя от секциото, ще започнем опити за второ дете, че и времето напредва, не сме на 20.
Двете деца ще са от един донор. Избрахме го визуално да прилича на нас, със същите кръвна група и резус фактор. Купихме няколко сламки и след моето ин витро с един договор подарих останалите сламки на МЖ и сега са нейни за нейната процедура.
Ще използвам случая да похваля болницата, която сме избрали. В болница "Надежда" срещаме прекрасно отношение. На едно тяхно представяне разбрахме, че са добре настроени към еднополови семейства. След това няколко наши приятелски семейства (еднополови) си правиха там инсеминации и ин витро процедурите, и раждаха там. Те ни споделиха впечатления и така се престрашихме и ние да сме в тази болница. Впечатлени сме от отношението на всички - доктори, сестри, организатори, дори регистратурата. Навсякъде третират жена ми като равноправен родител и мой партньор. При нашите познати след раждането са давали на другия родител да гушне детето, да се снимат и т.н. Всичко е много лесно и безпроблемно там. В началото малко се притеснявах пред една сестра от манипулационната, когато трябваше да попълвам формуляри и имаше въпроси за партньор, и като казах, че имам жена, си пролича, че не го чува за пръв път и е имала пациенти като нас. Това доста ме успокои, не бях бяла лястовица там
Нещата не се случиха по идеалния начин, но нямахме възможност да правим всичко извън България. Тук по закон няма как да си разменим/дарим яйцеклетки, ако нямаме вече родени деца, затова действаме по стария начин - първото дете е с моя яйцеклетка и го износвам аз, второто ще е с яйцеклетка на жена ми и ще го износи тя. В България и родителските ни права са разделени. За съжаление, пред закона аз и МЖ сме си никакви. Бракът ни, сключен в държава от ЕС, не важи тук, и всяка от нас няма да има никакви родителски права върху едното от децата ни
(живеем тук само заради жена ми, ако зависеше от мен, щяхме да сме се изнесли от България преди много години). Молим се да сме живи и двете поне докато децата станат на 12-13 години. При един фатален инцидент последствията за оцелелия родител са далеч по-трагични, отколкото в разнополово семейство, защото губиш не само човека до теб, любовта на живота си, но и едното от децата си А детето ти изведнъж губи цялото си семейство - и двамата си родители, и братята и сестрите си! И ти нищо не можеш да направиш... И голяма част от имуществото губиш, но това не е съществено на фона на изгубено дете.
Искахме друго - всяка да износи дете от яйцеклетка на другата, за да сме свързани и двете с детето по подобен емоционален и донякъде биологичен начин, но в България няма как, ако не си раждала. В повечето други европейски държави това е обикновена процедура в ценоразписа на всяка клиника, а тук е направо незаконно.
Първо мислихме жена ми да е бременна, че е по-голяма, но тя смени работа няколко пъти и осигуровките ѝ не бяха много добри, а аз съм с тавана на осигуровките от няколко години насам и преценихме аз да съм първа заради по-високото майчинство. Строим и къща в момента и не бива да закъсваме финансово. Другото ни съображение е, че жена ми строи къщата - тя слага гипсокартон, лепи плочки, зида стени, може всичко. Ако тя беше бременна, нямаше да имаме втори етаж още няколко години. Сега всичко е почти готово и, живот и здраве, като се роди малката и се възстановя от секциото, ще започнем опити за второ дете, че и времето напредва, не сме на 20.
Двете деца ще са от един донор. Избрахме го визуално да прилича на нас, със същите кръвна група и резус фактор. Купихме няколко сламки и след моето ин витро с един договор подарих останалите сламки на МЖ и сега са нейни за нейната процедура.
Ще използвам случая да похваля болницата, която сме избрали. В болница "Надежда" срещаме прекрасно отношение. На едно тяхно представяне разбрахме, че са добре настроени към еднополови семейства. След това няколко наши приятелски семейства (еднополови) си правиха там инсеминации и ин витро процедурите, и раждаха там. Те ни споделиха впечатления и така се престрашихме и ние да сме в тази болница. Впечатлени сме от отношението на всички - доктори, сестри, организатори, дори регистратурата. Навсякъде третират жена ми като равноправен родител и мой партньор. При нашите познати след раждането са давали на другия родител да гушне детето, да се снимат и т.н. Всичко е много лесно и безпроблемно там. В началото малко се притеснявах пред една сестра от манипулационната, когато трябваше да попълвам формуляри и имаше въпроси за партньор, и като казах, че имам жена, си пролича, че не го чува за пръв път и е имала пациенти като нас. Това доста ме успокои, не бях бяла лястовица там