Mommy, аз не ползвам стерилизатор. Не ползвам шишета (не давам вода), бибата не я иска засега, но като започне да я ползва ще я изварявам на 2-3 дни както правех с първото детенце.
- Публикувана: 27 септ. 2024, 12:12 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2024, 13:48 ч.
Време не остана, ОКТОМВРИЙЧЕ ще гушка всяка мама -Тема 9
Mommy, аз съм решила да мия с гореща вода, някъде четох преди време, че има такива, които мият и реших и аз така. До голяма степен също е заради място.
А пък относно бебешкато дупе вече знам, че ще мия всеки път. Може да е странно да звучи, обаче съм взела по няколко пакета Pampers, Huggies и някакви други марки, по-евтини и ги тествам поне от месец вече. Еми, ако постоянно ползвам мокри кърпи, те и мен мен подлютяват, камо ли бебешко депе. От другите групи знам, че ще дойде момента за тази чуденка.
Та ще мия бебешко дупе, ала се чувствам все едно съм си въобразила, че очаквам бебе. Е, може ли такава глупости, би казала баба 🙈 Така не съм се чувствала цяла бременност.
А пък относно бебешкато дупе вече знам, че ще мия всеки път. Може да е странно да звучи, обаче съм взела по няколко пакета Pampers, Huggies и някакви други марки, по-евтини и ги тествам поне от месец вече. Еми, ако постоянно ползвам мокри кърпи, те и мен мен подлютяват, камо ли бебешко депе. От другите групи знам, че ще дойде момента за тази чуденка.
Та ще мия бебешко дупе, ала се чувствам все едно съм си въобразила, че очаквам бебе. Е, може ли такава глупости, би казала баба 🙈 Така не съм се чувствала цяла бременност.
Мерси много, няма да взимам стерилизатор значи.
maya, да ти кажа и аз така се чувствам тези дни… А и човекът явно повече спи, почти не му усещам движенията. Омръзна ми постоянно да го мисля и да се притеснявам. Но и това допринася да не мога да си представя, че имам 3 килограмово бебе в корема.
maya, да ти кажа и аз така се чувствам тези дни… А и човекът явно повече спи, почти не му усещам движенията. Омръзна ми постоянно да го мисля и да се притеснявам. Но и това допринася да не мога да си представя, че имам 3 килограмово бебе в корема.
Оххх, момичета, тази вечер май ме хвана паниката и страха. Една такава се щурам не знам от къде да я подхвана, страх ме е, притеснено ми е.
Утре съм на тонове.
Много ми е сдухано и притеснено.
Благодаря много на момичетата, които внесоха спокойствие и позитивизъм като споделиха толкова много +, но мен като за начало много ме е страх от секциото. Първото ми детенце се роди индуцирано нормално и ми е някак познато. Сега ме е страх от самата операция, имам чувството, че ще треперя и ще се треса от адреналин и ще блокирам или изпадна в паника. Също ме е страх от кръвоизливи, кръвозагуби, увитата пъпна връв на бебето, дали ще изплаче, как ще ме зашият. Абе от всичко ме е страх да не се обърка. Ще ми е мъчно и за “голямото” ми детенце.
Извинявам се минорното и мрънкащо споделяне.
Утре съм на тонове.
Много ми е сдухано и притеснено.
Благодаря много на момичетата, които внесоха спокойствие и позитивизъм като споделиха толкова много +, но мен като за начало много ме е страх от секциото. Първото ми детенце се роди индуцирано нормално и ми е някак познато. Сега ме е страх от самата операция, имам чувството, че ще треперя и ще се треса от адреналин и ще блокирам или изпадна в паника. Също ме е страх от кръвоизливи, кръвозагуби, увитата пъпна връв на бебето, дали ще изплаче, как ще ме зашият. Абе от всичко ме е страх да не се обърка. Ще ми е мъчно и за “голямото” ми детенце.
Извинявам се минорното и мрънкащо споделяне.
Оххх, момичета, тази вечер май ме хвана паниката и страха. Една такава се щурам не знам от къде да я подхвана, страх ме е, притеснено ми е.
Утре съм на тонове.
Много ми е сдухано и притеснено.
Благодаря много на момичетата, които внесоха спокойствие и позитивизъм като споделиха толкова много +, но мен като за начало много ме е страх от секциото. Първото ми детенце се роди индуцирано нормално и ми е някак познато. Сега ме е страх от самата операция, имам чувството, че ще треперя и ще се треса от адреналин и ще блокирам или изпадна в паника. Също ме е страх от кръвоизливи, кръвозагуби, увитата пъпна връв на бебето, дали ще изплаче, как ще ме зашият. Абе от всичко ме е страх да не се обърка. Ще ми е мъчно и за “голямото” ми детенце.
Извинявам се минорното и мрънкащо споделяне.
Утре съм на тонове.
Много ми е сдухано и притеснено.
Благодаря много на момичетата, които внесоха спокойствие и позитивизъм като споделиха толкова много +, но мен като за начало много ме е страх от секциото. Първото ми детенце се роди индуцирано нормално и ми е някак познато. Сега ме е страх от самата операция, имам чувството, че ще треперя и ще се треса от адреналин и ще блокирам или изпадна в паника. Също ме е страх от кръвоизливи, кръвозагуби, увитата пъпна връв на бебето, дали ще изплаче, как ще ме зашият. Абе от всичко ме е страх да не се обърка. Ще ми е мъчно и за “голямото” ми детенце.
Извинявам се минорното и мрънкащо споделяне.
Airgirl, как беше индуцираното раждане, ако разказа ще ти помогне да се поразсееш?
На 24ти трябва да ходя уж на разговор за индуциране, но са ми запазили час за 08:00ч, а толкова рано ги викат за истинско индуциране.
Оххх, момичета, тази вечер май ме хвана паниката и страха. Една такава се щурам не знам от къде да я подхвана, страх ме е, притеснено ми е.
Утре съм на тонове.
Много ми е сдухано и притеснено.
Благодаря много на момичетата, които внесоха спокойствие и позитивизъм като споделиха толкова много +, но мен като за начало много ме е страх от секциото. Първото ми детенце се роди индуцирано нормално и ми е някак познато. Сега ме е страх от самата операция, имам чувството, че ще треперя и ще се треса от адреналин и ще блокирам или изпадна в паника. Също ме е страх от кръвоизливи, кръвозагуби, увитата пъпна връв на бебето, дали ще изплаче, как ще ме зашият. Абе от всичко ме е страх да не се обърка. Ще ми е мъчно и за “голямото” ми детенце.
Извинявам се минорното и мрънкащо споделяне.
Утре съм на тонове.
Много ми е сдухано и притеснено.
Благодаря много на момичетата, които внесоха спокойствие и позитивизъм като споделиха толкова много +, но мен като за начало много ме е страх от секциото. Първото ми детенце се роди индуцирано нормално и ми е някак познато. Сега ме е страх от самата операция, имам чувството, че ще треперя и ще се треса от адреналин и ще блокирам или изпадна в паника. Също ме е страх от кръвоизливи, кръвозагуби, увитата пъпна връв на бебето, дали ще изплаче, как ще ме зашият. Абе от всичко ме е страх да не се обърка. Ще ми е мъчно и за “голямото” ми детенце.
Извинявам се минорното и мрънкащо споделяне.
Секциото е песен в сравнение с нормалното, според мен. Не се притеснявай. Операцията минава бързо, макс 40-50-60мин, като на 10-15мин виждаш бебче. И зора е първите 1-2 дни. Ама болката си я контролираш сам, като лежиш не те боли. Вземи си свещички Профенид.
Голямото идваше на свиждане, говорихме на видео.
Сега обикалям по разходки с количката и се шегувам с ММ, че искам трето. Той се бъзика, че ще го разорим с памперси и т.н ако имаме и трето. 🤣
ПП увита пъпна връв имат многоо често
Минах доплер. Всичко е наред бебето е 3.400 и дали горе 54 см 
... До излиза вече, че то мястото не е с олимпийски размери... mommy22, и аз моя по малко го усещам. Даже днес на ехографа докторката ме пита дали усещам, че мърдал.. тц, нищо не усещах.
Другата седмица, ако не съм родила ме приберат в болница за индуциране.
... До излиза вече, че то мястото не е с олимпийски размери... mommy22, и аз моя по малко го усещам. Даже днес на ехографа докторката ме пита дали усещам, че мърдал.. тц, нищо не усещах. Другата седмица, ако не съм родила ме приберат в болница за индуциране.
Преди не съм вярвала на приказките, че веднъж като родиш забравяш за дискомфортите на бременността, но ето на - само седмица по-късно ми е едно такова леко пак да мога да се движа и почти съм забравила каква мъка беше движението към края. Та се присъединявам към окуражаващите гласове, че чакащите мами скоро ще имате бебчета и ще се разделите с неудобствата на края на бременността. Кураж и много стиснати палци за всички от мен!
Стерилизатор имам и ползвам, обаче ми стана много интересно в болницата, когато ми казаха чашките на помпата за кърма просто да ги мия на чешмата със сапун и гореща вода. Еднократна стерилизация в началото на ползване на нещото била достатъчна. Та се зачудих за ползата от стерилизатора, но така и така го бях взела, гледам поне веднъж на ден да стерилизирам чашките на помпата, контейнерчета за кърма и шишета.
Суити, благодаря ти за съветите за коликите преди и сега за кърменето! Оказа се, че тук гледат на коликите след раждането като на нормална част от адаптацията на бебетата след раждането и не им дават нищо в болницата.... Показаха ни упражнения с които да я облекчаваме, и това беше. Направо ми се късаше сърцето като го гледам детенцето да се превива от спазми, още едно нещо, в което не вярвах преди, а вярвам сега - че като го боли нещо детето, те боли и теб, и ти се иска да те боли двойно, но то да е добре.
Един въпрос по кърменето - като са нахранени вашите бебета, как ги "откъсвате" от гърдата? Аз лекичко отмествам устните, за да разваля вакуума, и я слагам са спи, но обикновено се събужда. Днес практикувам отпускане на вакуума, обаче след това я оставям да си полежи на мен известно време, да заспи качествено, и чак тогава я местя. Май това работи доста по-добре, даже май сега успешно я приспах след поредното нощно хранене.
И още един въпрос - ако детето се храни много време, но явно продължава да е гладно даже след 30-40 минути, вие прекъсвате ли храненето или държите на гърда "до готовност"? Сигурно няма универсална рецепта, обаче всеки споделен опит е ценен.
Стерилизатор имам и ползвам, обаче ми стана много интересно в болницата, когато ми казаха чашките на помпата за кърма просто да ги мия на чешмата със сапун и гореща вода. Еднократна стерилизация в началото на ползване на нещото била достатъчна. Та се зачудих за ползата от стерилизатора, но така и така го бях взела, гледам поне веднъж на ден да стерилизирам чашките на помпата, контейнерчета за кърма и шишета.
Суити, благодаря ти за съветите за коликите преди и сега за кърменето! Оказа се, че тук гледат на коликите след раждането като на нормална част от адаптацията на бебетата след раждането и не им дават нищо в болницата.... Показаха ни упражнения с които да я облекчаваме, и това беше. Направо ми се късаше сърцето като го гледам детенцето да се превива от спазми, още едно нещо, в което не вярвах преди, а вярвам сега - че като го боли нещо детето, те боли и теб, и ти се иска да те боли двойно, но то да е добре.
Един въпрос по кърменето - като са нахранени вашите бебета, как ги "откъсвате" от гърдата? Аз лекичко отмествам устните, за да разваля вакуума, и я слагам са спи, но обикновено се събужда. Днес практикувам отпускане на вакуума, обаче след това я оставям да си полежи на мен известно време, да заспи качествено, и чак тогава я местя. Май това работи доста по-добре, даже май сега успешно я приспах след поредното нощно хранене.
И още един въпрос - ако детето се храни много време, но явно продължава да е гладно даже след 30-40 минути, вие прекъсвате ли храненето или държите на гърда "до готовност"? Сигурно няма универсална рецепта, обаче всеки споделен опит е ценен.
Аз идвам с хубави новини.Вчера звънях за информация в 14ч и ми казаха,че е предвиден за изписване в края на седмицата.Храни се вече с биберон,наддава и всички изследвания са му добре.Още няколко дена и ще се съберем.Днес има свиждане от 16ч и ще питам с какви памперси е и с какво мляко го хранят.Аз в момента не знам имам ли или нямам кърма.С помпа не върви,петна прави,гърдите ми са едни спаружени😆,та даже кожата им започна да се бели..Абе,странни са.На мен ми се струва,че няма мляко.Иначе вчера мноооого ходих.После умрях от болки,но свършихме много работа.Купих си и чай на Хип за кърмачки.Ще видим дали ще има полза.Иначе утре ще купя едно адаптирано мляко,да си имам,че моето човече голям глас вади и не мисля,че ще стои гладен.
Добро утро от мен и моята бебка, която се роди 3кг и 50см на 21ви по нощите след като започнаха признаците на раждане точно на термин 20ти.
Ето го моя сбит разказ:
Бебка е добре, бях ѝ на свиждане в реанимация, а аз си ближа раните и чакам днес следобед да ми я донесат, вече да е при мен.
Ето го моя сбит разказ:
Скрит текст:
На 20ти сутринта със ставането констатирах обилно измокрено бельо и бледо розово зацапване. Ежедневната превръзка беше изцяло мокра. И в тоалетната чиния имаше розовичко, като цяло течението не беше достатъчно гъсто, че да е тапа. Преоблякох се, да следя на ново това течение. Пихме кафе с ММ, закусихме, стана 12 на обяд, но течението продължаваше да ме подмокря малко по малко, контракции нямах. Писах на АГ какво се случва, каза ми да вървя да ме прегледат за всеки случай да не би да са околоплодни води. Отидохме до болницата с ММ, в спешното, тестваха течността с един препарат и тя се оцвети зелена - околоплодни води бяха. Тоновете бяха добре, направиха ми преглед за разкритие. Не очаквах да има тоооолкова голяма разлика по отношение на това кой прави прегледа. Предния път беше просто неприятно усещане, че нечии пръсти са в мен, сега беше все едно някой ме ноде с вилица в шийката. А пак беше жена. Развиках се, разплаках се, беше много отвратително… за 2см разкритие.
Приеха ме за наблюдение. Целунахме се с ММ, донесе ми куфара от колата пак се целунахме и така без контракции ме приеха, документи, клизма и направо в родилна зала.
Това беше най-скучния следобед от цялата ми бременност. И психиката ми явно продължаваше да ме държи изолирана от мисълта, че се почва, за да не се страхувам. Гледах филми на телефона, четох книга, разхождах се из стаята. Мислех си за това как няма връщане назад, бременността ми не е мираж и че ще държа бебе в ръцете си като излезна от тази стая (е, излизах и до тоалетна, но до там). Точно както вашите размисли усетих мисъл от рода на “абе май вече не искам да раждам”.
Следобед към 17:00 мисля, че започнах да усещам контракциите най-после. Започнаха като слаби менструални болки ниско долу и от двете страни и в средата. Затова ми беше трудно да ги различа, но като започнаха да се засилват към 18:00-19:00 вече се различаваха. Осъзнах, че съм имала множество Бракстън хикс, но тъй като са били неболезнени не съм знаела, че това са тези контракции, като опъване много повече отколкото стягане, бих казала.
Разкритието беше едва 3см, друга докторка го направи и даже я погледнах в очите и казах “благодаря ви”, тя много добре разбра какво имах предвид. Нищо общо с вилица.
Започнах да си записвам контракциите, защото вече ги усещах. Болката беше степен 2 от 10. Но най-неприятното беше лежането на леглото докато съм вързана за тоновете. Които записи продължаваха по повече от 30мин. Гърбът започна да ме боли доста и осъзнах, че като съм изправена контракциите едва ги различавам, а като съм легнала са доста по-неприятни.
Към 21:00 болката от изправените контракции беше 3 от 10, легнала бяха 5 от 10. Разкритие все още 3…
Направиха ми тест за антибиотик, за дето минават 12 часа от изтичането на околоплодните води и към 22:00 ми пуснаха окситоцин. Мисля, че и антибиотика тогава ми пуснаха.
Контракциите се засилиха, а гърба направо ме смазваше. Опитвах се да ги убеждавам да ми позволят да мерят тоновете с изправено или седнало положение, защото болката стана нетърпима до степен, че започнах да си поръмжавам и стена повреме на контракция. Не можело.
Към 0:00 разкритието беше 5см, болката от контракции 7 от 10 и ми поставиха мускулна инжекция за отпускане на спазмите, оказа се, че повреме на контракция шийката ми даже се стяга вместо да се отпусне. Не ми даваха да се изправя и вече се усещах неадекватна. Докторът който ми се падна на смяна бих описала като “проклет дърт пръч”, който не само със специализантите се държеше отвратително - “ти тъп ли си бе момче”, ами и към мен се държеше абсолютно недопустимо, подигра се на професията ми, на образованието ми, позволяваше си неуместни коментари на лична основа и то на базата на неаргументирано становище, че съм антиваксър (без да ме е питал дали не си сложих абсолютно своеволно коклюш в 35та седмица или че имам две КОВИД ваксини по мое желание, ММ и свекър ми също си сложих противогрипна ваксина и като цяло сме семейство, което вярва в медицината), но не, той така е решил защото исках да изчакаме още малко за тази мускулна инжекция, която друг доктор ми обясни за какво е тогава се съгласих. Чужди езици надали съм знаела, защото “виж се само как ревеш като животно”.
В 1:00 разкритието беше 8см, болката от контракциите беше 9 от 10 и попитах за епидурална упойка, но вече било късно. Доста се подразних, защото очаквах, че ще ме попитат когато е последния шанс за поставяне дали искам, а не само при приемането в болницата, когато даже не знаех какво е контракция. Стиснах зъби. Споделих, че май усещам наченки на напъни, бяха слаби и акушерката ми направи инструктаж за напъните. Благодарна съм, че ми позволи да се поизправя малко и да поседя така известно време, но сякаш никой не обръщаше внимание на това колко силно ме смазва гърба.
1:18 пуснаха голямата лампа и ми вдигнаха краката за напъване. Усещах напъните доста добре, усещах и че ми дърпат влагалището на място, което ми причинява болка, която ме разсейваше от напъна и ми пречеше честно казано. Усещах и проклетата болка в опашната кост. Не знам колко напъна бяха, 4-5, усещах, че се засилват и даже “обезболяваха” самите контракции и се чувствах по-добре повреме на напън отколкото обикновена контракция. Но ме пришпорваха. Знаех, че се усилват напъните, убедена съм, че щяха да станат по-“лесни”, но болката ме разсейваше и не се справях добре с това пусто дишане явно, “стига си ревала, млъкни бе” кънтеше в ушите ми, усетих как ме цепнаха на две места и след 7 минути напъни усетих как се показа главата, на следващия напън се роди цялото бебе и веднага проплака. Отнесоха я, вместо да ми я сложат на гърдите заради гестационния ми диабет. Много се разочаровах, защото исках да е до мен.
Нямах напъни, а ме пришпориха за плацентата. Знаех, че обикновено до 20-30 Мин се случва, имам чувството, че мен ме пришпориха на 5тата минута. Успях да се мобилизирам достатъчно за да намеря чувство за мижав напън и тя излезна лесно, но определено ако си имах истински напън нямаше даже да пиша за нея.
Ох, шиха ме… много. И вътрешни и външни, болеше и плачещото ми бебе в съседната став беше единственото, което ме държеше далеч от болката.
Щяха да я отнесат в реанимация без даже да ми я дадат но се замислих поне за минутка. Дъртият пръч ми вика “няма какво да я гледаш, ще си я гледаш утре”, а аз седя и се миля на акушерката само за минутка, не съм си докосвала още бебето, та се смилиха и ми я оставила на гърдите.
Влюбих се на момента. Близки ми бяха казвали, че не е като по филмите, че отнема време да се сближиш с бебето си, но при мен не беше така. Усетих как искам да си я задържа и да не я пускам никъде, да я гледкам и да си я гушкам. А тя сякаш чу гласът ми, разпозна ме, защото веднага се ококори и ме погледна право в очите. Няма такова усещане просто.
Взеха ми я.
Но и най-после всичко приключи и вече не чувах проклетия доктор, приглушиха светлината и ме оставиха на системата за още час наблюдение. Успях и да заспя веднага. Спряха системата и имаше още 30тина минути за наблюдение в които отново заспах, преди да ме преместят в постродилното отделение.
Чак когато се премествах от количката в леглото осъзнах, че болната в опашната кост на гърб ми е идвала от шип, който ми се появи около 2017-2018 година и който тогава попремина, бяха ми казали, че се тялото, прешлените деликатно си се само наместват така, че нервните окончания да не се докосват, когато човек е още млад и че много млади хора имат шипове, които не знаят че имат.
Явно при разширяването на таза и опашната кост са се притискали нервите от рози мой стар шип, защото и до този момент в който пиша още ме наболява, ще трябва време да отмине отново.
Приеха ме за наблюдение. Целунахме се с ММ, донесе ми куфара от колата пак се целунахме и така без контракции ме приеха, документи, клизма и направо в родилна зала.
Това беше най-скучния следобед от цялата ми бременност. И психиката ми явно продължаваше да ме държи изолирана от мисълта, че се почва, за да не се страхувам. Гледах филми на телефона, четох книга, разхождах се из стаята. Мислех си за това как няма връщане назад, бременността ми не е мираж и че ще държа бебе в ръцете си като излезна от тази стая (е, излизах и до тоалетна, но до там). Точно както вашите размисли усетих мисъл от рода на “абе май вече не искам да раждам”.
Следобед към 17:00 мисля, че започнах да усещам контракциите най-после. Започнаха като слаби менструални болки ниско долу и от двете страни и в средата. Затова ми беше трудно да ги различа, но като започнаха да се засилват към 18:00-19:00 вече се различаваха. Осъзнах, че съм имала множество Бракстън хикс, но тъй като са били неболезнени не съм знаела, че това са тези контракции, като опъване много повече отколкото стягане, бих казала.
Разкритието беше едва 3см, друга докторка го направи и даже я погледнах в очите и казах “благодаря ви”, тя много добре разбра какво имах предвид. Нищо общо с вилица.
Започнах да си записвам контракциите, защото вече ги усещах. Болката беше степен 2 от 10. Но най-неприятното беше лежането на леглото докато съм вързана за тоновете. Които записи продължаваха по повече от 30мин. Гърбът започна да ме боли доста и осъзнах, че като съм изправена контракциите едва ги различавам, а като съм легнала са доста по-неприятни.
Към 21:00 болката от изправените контракции беше 3 от 10, легнала бяха 5 от 10. Разкритие все още 3…
Направиха ми тест за антибиотик, за дето минават 12 часа от изтичането на околоплодните води и към 22:00 ми пуснаха окситоцин. Мисля, че и антибиотика тогава ми пуснаха.
Контракциите се засилиха, а гърба направо ме смазваше. Опитвах се да ги убеждавам да ми позволят да мерят тоновете с изправено или седнало положение, защото болката стана нетърпима до степен, че започнах да си поръмжавам и стена повреме на контракция. Не можело.
Към 0:00 разкритието беше 5см, болката от контракции 7 от 10 и ми поставиха мускулна инжекция за отпускане на спазмите, оказа се, че повреме на контракция шийката ми даже се стяга вместо да се отпусне. Не ми даваха да се изправя и вече се усещах неадекватна. Докторът който ми се падна на смяна бих описала като “проклет дърт пръч”, който не само със специализантите се държеше отвратително - “ти тъп ли си бе момче”, ами и към мен се държеше абсолютно недопустимо, подигра се на професията ми, на образованието ми, позволяваше си неуместни коментари на лична основа и то на базата на неаргументирано становище, че съм антиваксър (без да ме е питал дали не си сложих абсолютно своеволно коклюш в 35та седмица или че имам две КОВИД ваксини по мое желание, ММ и свекър ми също си сложих противогрипна ваксина и като цяло сме семейство, което вярва в медицината), но не, той така е решил защото исках да изчакаме още малко за тази мускулна инжекция, която друг доктор ми обясни за какво е тогава се съгласих. Чужди езици надали съм знаела, защото “виж се само как ревеш като животно”.
В 1:00 разкритието беше 8см, болката от контракциите беше 9 от 10 и попитах за епидурална упойка, но вече било късно. Доста се подразних, защото очаквах, че ще ме попитат когато е последния шанс за поставяне дали искам, а не само при приемането в болницата, когато даже не знаех какво е контракция. Стиснах зъби. Споделих, че май усещам наченки на напъни, бяха слаби и акушерката ми направи инструктаж за напъните. Благодарна съм, че ми позволи да се поизправя малко и да поседя така известно време, но сякаш никой не обръщаше внимание на това колко силно ме смазва гърба.
1:18 пуснаха голямата лампа и ми вдигнаха краката за напъване. Усещах напъните доста добре, усещах и че ми дърпат влагалището на място, което ми причинява болка, която ме разсейваше от напъна и ми пречеше честно казано. Усещах и проклетата болка в опашната кост. Не знам колко напъна бяха, 4-5, усещах, че се засилват и даже “обезболяваха” самите контракции и се чувствах по-добре повреме на напън отколкото обикновена контракция. Но ме пришпорваха. Знаех, че се усилват напъните, убедена съм, че щяха да станат по-“лесни”, но болката ме разсейваше и не се справях добре с това пусто дишане явно, “стига си ревала, млъкни бе” кънтеше в ушите ми, усетих как ме цепнаха на две места и след 7 минути напъни усетих как се показа главата, на следващия напън се роди цялото бебе и веднага проплака. Отнесоха я, вместо да ми я сложат на гърдите заради гестационния ми диабет. Много се разочаровах, защото исках да е до мен.
Нямах напъни, а ме пришпориха за плацентата. Знаех, че обикновено до 20-30 Мин се случва, имам чувството, че мен ме пришпориха на 5тата минута. Успях да се мобилизирам достатъчно за да намеря чувство за мижав напън и тя излезна лесно, но определено ако си имах истински напън нямаше даже да пиша за нея.
Ох, шиха ме… много. И вътрешни и външни, болеше и плачещото ми бебе в съседната став беше единственото, което ме държеше далеч от болката.
Щяха да я отнесат в реанимация без даже да ми я дадат но се замислих поне за минутка. Дъртият пръч ми вика “няма какво да я гледаш, ще си я гледаш утре”, а аз седя и се миля на акушерката само за минутка, не съм си докосвала още бебето, та се смилиха и ми я оставила на гърдите.
Влюбих се на момента. Близки ми бяха казвали, че не е като по филмите, че отнема време да се сближиш с бебето си, но при мен не беше така. Усетих как искам да си я задържа и да не я пускам никъде, да я гледкам и да си я гушкам. А тя сякаш чу гласът ми, разпозна ме, защото веднага се ококори и ме погледна право в очите. Няма такова усещане просто.
Взеха ми я.
Но и най-после всичко приключи и вече не чувах проклетия доктор, приглушиха светлината и ме оставиха на системата за още час наблюдение. Успях и да заспя веднага. Спряха системата и имаше още 30тина минути за наблюдение в които отново заспах, преди да ме преместят в постродилното отделение.
Чак когато се премествах от количката в леглото осъзнах, че болната в опашната кост на гърб ми е идвала от шип, който ми се появи около 2017-2018 година и който тогава попремина, бяха ми казали, че се тялото, прешлените деликатно си се само наместват така, че нервните окончания да не се докосват, когато човек е още млад и че много млади хора имат шипове, които не знаят че имат.
Явно при разширяването на таза и опашната кост са се притискали нервите от рози мой стар шип, защото и до този момент в който пиша още ме наболява, ще трябва време да отмине отново.
Бебка е добре, бях ѝ на свиждане в реанимация, а аз си ближа раните и чакам днес следобед да ми я донесат, вече да е при мен.
Шишарче, да сте живи и здрави, разчуства ме!
Браво за това, че си се измъчила естествено.
Ще се гушнете днес с бебка! ❤️
Аз въпреки, че бях с избор на екип с първото, все пак усетих какво е.. болките, държ.болница.. и сега с второто скъпо или не, платих си и не съжалявам и за миг - частна болница, избор на екип, самост.стая, мъжа ми с мен да спи.. разликата е от небето до земята за моето емоционално състояние и всеки лев си струваше.
Лунатичке, радвам се за вас!
Moonlit, моето като се нахрани и само спира.
Ако искам аз да го спра, леко с пръст вкарвам в края на устата му и така спирам вакума.
После може да се гушкате и да изчакаш по-дълбоко да заспи върху гърдата, но без да суче вече.
Аз обаче нямам много кърма и виждам, че не се наяжда и предлагам и АМ. Ти ако не искаш АМ да даваш, може да изместиш на другата гърда или след 40-60мин пак да предложиш.
Може да се консултираш с консултант по кърменето.
Аз имах огромни проблеми със злояд батко, ревала съм от безсилие. И си пожелах ящно бебе с апетит, пу пу да не му е уроки, но засега ми се сбъдна мечтата и съм щастлива.
Иначе и аз започнах да кашлям.. много вируси има.. Ужас е, пазете се
Браво за това, че си се измъчила естествено.
Ще се гушнете днес с бебка! ❤️
Аз въпреки, че бях с избор на екип с първото, все пак усетих какво е.. болките, държ.болница.. и сега с второто скъпо или не, платих си и не съжалявам и за миг - частна болница, избор на екип, самост.стая, мъжа ми с мен да спи.. разликата е от небето до земята за моето емоционално състояние и всеки лев си струваше.
Лунатичке, радвам се за вас!
Moonlit, моето като се нахрани и само спира.
Ако искам аз да го спра, леко с пръст вкарвам в края на устата му и така спирам вакума.
После може да се гушкате и да изчакаш по-дълбоко да заспи върху гърдата, но без да суче вече.
Аз обаче нямам много кърма и виждам, че не се наяжда и предлагам и АМ. Ти ако не искаш АМ да даваш, може да изместиш на другата гърда или след 40-60мин пак да предложиш.
Може да се консултираш с консултант по кърменето.
Аз имах огромни проблеми със злояд батко, ревала съм от безсилие. И си пожелах ящно бебе с апетит, пу пу да не му е уроки, но засега ми се сбъдна мечтата и съм щастлива.
Иначе и аз започнах да кашлям.. много вируси има.. Ужас е, пазете се
Иначе и аз започнах да кашлям.. много вируси има.. Ужас е, пазете се
И сега приятелите ни (не тези тримата, а други 9-10 души) питат дали могат да дойдат на изписването. Ще поканим майките ни само, те и без това ще доведат хора - едната мъжа си, другата вероятно внука, че няма кой да го гледа, не знам. Искам да има хора на изписването, но ми се вижда безотговорно да каним 10 души и ми е кофти, че сигурно ще се обидят. Също и после като им кажем, че няма как на другия ден да дойдат да видят бебето, със сигурност ще има засегнати. Никой от тях не е родител още и знам, че няма да ни разберат с това пазене в началото. Аз също преди две години не разбирах най-добрата си приятелка като един месец не даваше никой да вижда бебето им наживо, и честно казано ми беше неприятно, а сега, като ние чакаме дете, си мисля "евала, браво на нея, така се прави".
Не искам да отблъсна хората, които се радват за нас, но пък безопасността на детето е по-важна. Ако влезем в болница на втората седмица, защото сме допуснали сто човека до новородено, не ми се мисли.
shisharche, честита бебка, живи и здрави да сте и двете! 
Много неприятно, че не си попаднала на отношение, но ако искаш да те “успокоя”, на много места е подобна практиката. Мен за плацентата също ме накараха веднага да напъвам, няма кой да ни чака 20-30 минути да излезе сама. А теб защо са те приели веднага в болницата? Аз знам, че може да изчакаш вкъщи няколко часа дори при изтекли води, за да започнат контракции. Риск от инфекция има, но той не е веднага след изтичането на водите.
Лунатичка, чудесно, скоро ще сте си всички у дома! Дано няма повече премеждия и да си наваксате с гушкането
sway, той вярно станал много голям този младеж. Как така ти казаха размери в см? На мен само предположение за килограми ми казват. Аз малко се притеснявам дали ако излезе по-дълъг няма да му е малък комплекта за изписване. Уж е до 56 см, ама кой знае.
skady, директно ги режеш такива, чието присъствие не е съществено на вас. На изписване само най-близките ще позволя да присъстват. Майка, баща, брат, сестра. Останалите по-натам ще го гледат бебето. Казваш, че не се позволява от болницата да присъстват толкова хора, а само ограничен кръг от близки, а след това си се прибирате вкъщи да почивате. След това ще имаш погача, ще идват на части да виждат бебето и тн. По-важно ви е здравето.
Много неприятно, че не си попаднала на отношение, но ако искаш да те “успокоя”, на много места е подобна практиката. Мен за плацентата също ме накараха веднага да напъвам, няма кой да ни чака 20-30 минути да излезе сама. А теб защо са те приели веднага в болницата? Аз знам, че може да изчакаш вкъщи няколко часа дори при изтекли води, за да започнат контракции. Риск от инфекция има, но той не е веднага след изтичането на водите.
Лунатичка, чудесно, скоро ще сте си всички у дома! Дано няма повече премеждия и да си наваксате с гушкането
sway, той вярно станал много голям този младеж. Как така ти казаха размери в см? На мен само предположение за килограми ми казват. Аз малко се притеснявам дали ако излезе по-дълъг няма да му е малък комплекта за изписване. Уж е до 56 см, ама кой знае.
skady, директно ги режеш такива, чието присъствие не е съществено на вас. На изписване само най-близките ще позволя да присъстват. Майка, баща, брат, сестра. Останалите по-натам ще го гледат бебето. Казваш, че не се позволява от болницата да присъстват толкова хора, а само ограничен кръг от близки, а след това си се прибирате вкъщи да почивате. След това ще имаш погача, ще идват на части да виждат бебето и тн. По-важно ви е здравето.