🌳 Градината на Демет Йоздемир - Тема № 8 за обсъждане 🌳

Студен зимен ден.Ясно небе,светло ,но погледнеш ли усещаш сякаш студа се просмъква в костите ти.Голям салон ,целия  е зает от  отрупани с храна маси и само в единия край има издигнато място,наподобаващо сцена.Ешреф  седи на почетната маса,изглежда отпуснат,около него жужи от тихи разговори ,а той сам на себе си казва-Е, какво правиш тук Ешреф,нали преди да напуснеш този град преди 20 години ,се бе зарекъл,че никога крака ти няма да стъпи тук,а виж се ,пак си тук откъдето всичко започна.Но каквото и да мислеше ,беше без значение, работата е работа,не влагаше особено желание за разговори ,тои и хората правят това което е нужно,независимо дали им харесва или не.Тази  малка империя в сърцето на големия Истамбул изисква жертви.Те бяха никой,никой не ги забелязваше когато трепереха от студ, когато нямаха какво да ядат,а сега,сега чуеше ли се за групата на Ешреф ,знаеха ,че работата ше се свърши.Бе изградил тази мрежа от хора навсякъде,от паркингите до лъскавите хотели,можеха да обменят информация за всички и за всичко,но тази информация  струваше пари,понякога много пари,.Работата им вървеше на ръба на закона ,а често и оттам ръба,понякога се налагаше и да си поизцапат ръцете в нечисти сделки,но какво от това -греха не е техен,той е на този който е заплатил да се свърши,нека тежи на неговата съвест.За всичко отговаря той -Ешреф,и всички негови хора са обединени от едно-те нямат никой освен един друг,те са сираци,макар ,че връзките които са създали между тях са по силни от семейни.Как не иска да е тук,но един от големите му клиенти жени дъшеря си и той е поканен ,не може да не дойде,в този град в който на жените все още се гледа като на   собственост.Всеки момент явно ще започне и музиката някаква група един по един се отправят към тази сцена,с различни инструменти,Ще послуша ,ще дари младоженците и щом стане възможно ще си тръгне.Неволно погледна пред прозореца ,рано е ,има още време.Музиката започна,такава една уж не е силна но привлича внимание,разговорите станаха по тихи,а звъна на чашите по учестен.по привичка отговаряше на госта от лявата си страна,но  не влагаше страрание за дълъг разговор и той се прехвърли на другия гост.Ешреф си помисли,че трябва да внимава,обикновено толкова звън от чаши се съпровожда и с някоя избухнала от нищо свада.Какво става,тази мелодия ,тя ,тя кара сърцето му да тупти,кръвта му да пулсира във вените ,а спомените да нахлуват невикани.Това е песен от онези дни ,от тогава,когато бе отписал живота си.Ето започна и песента ,пееше едно невисоко стройно момиче  с чуплива черна коса,но с глас който запълваше салона,не само той, видя как и други от гостите се заслушаха-песен за надежда,за идни дни за чакана радост,всеки сам за себе си я осъзнаваше.Пред погледа му не е тази млада жена,а едно малко момиче,-той е на 10 а то момиченцето,още дете само на 6,но е там до него .Завряни под стълбите на една изоставена къща,тя Рюя му държи главата и му налива вода от накаква бутилка ,намерена от някъде ,Той е пребит,и защо, защото първи е намерил изоставен хляб,и по него още няма плесен и го е взел.Не пожела да го даде на големите момчета ,щеше да го раздели с Рюя,а получи само юмруци.Но тя малка,но се развика,че ще викне полиция и те избягаха,а тя го подкрепяше докато се дотътриха до тук.Тук е завет,не се виждат от илицата,но на Ешреф му бе омръзнало,не му се живееше и за какво ли му е такъв живот.Но Рюя не го изостави ,пеееше му само тази песен,явно само нея знаеше,даваше му хляб по трохички и се молеше за него,да не я изоставя,да се стегне ,да преглътне и тази хапка ,заради нея.И той се бе зарекъл,че не би я изоставил,но един ден когато тя отиде на улицата за храна,не се върна,Ешреф я търси,обикаля и разбра,че е прибрана от полицията и явно са я настанили  в сиропиталище ,а той избяга в Истанбул,скита се по улиците използва умът си и полека лека се създаде такъв какъвто е сега.Силен ,властен справедлив за своите хора и безпощаден за враговете си.Той бе име пред което трепереха,но бе сам,не че нямаше жени около себе си,но те бяха на масата му,в леглото му,но сърцето му бе празно.А тази певица,тази песен извика стари спомени и непреминала тъга.Навън прехвръкнаха едни снежинки,бели мънички,и на Ешреф му се поиска да подложи лицето си на тях,те да го погалят,но стоеше и наблюдаваше  около себе си,сега звучеше друга песен ,но в неговите уши още чуваха песента на Рюя.Мина и даряването на младоженците ,още малко и ще си тръгне,и скоро дано не му се наложи да идва пак в този град.С периферното си зрение видя ,че момичето което пя неговата песен тръгна навън,сигурно до тоалетна,сега пееше един мъж,но забеляза един от гостите който я изпроводи с мътни очи ,той се надигна и тръгна след нея.Позна в мъжа брата на своя клиент,за него бе чувал разни неща,но за отношението му към жените се носеха страховити отзиви.Няма да се забърква,тук не е на своя територия, но все пак стана и краката сами го поведоха след мъжа,който леко залитайки се промъкваше след момичето.Излизайки на двора студа го лъхна и скова лицето му ,но Ешреф продължи,да върви ,явно отстрани на конака в пристройката е влезло момичето,а мъжа се клатушка натам.И я видя съвсем млада,тя се стресна когато видя мъжа пред себе си а той я задърпа,бръщолевейки нещо Ешреф видя как лицето и стана бяло и тя сякаш се парализира,нямаше време ,не можеше да се показва ,само се промъкна зад гърба на мъжа и го удари по главата.Издърпа го зад ъгъла и и подаде ръка-Идваш ли,тук е опасно за теб .-Но аз,групата...-Ти си решаваш аз си тръгвам за Инстамбул,а той всеки момент ще се свести и ще иска да вземе това което смята ,че му се полага.Тя го погледна,обърна се  назад и в един миг хвана ръката му и каза.-Да вървим.Излязоха полека ,непривличайки внимание на улицата ,Ешреф се огледа и я поведе напред.Качиха се в колата,той седна до шофьора,обърна се към нея и и каза.-Не се безпокой ,само се връщам в Истанбул,а теб къде да оставим.Тя сякаш се замисли дали да каже,а после пак така рязко отговори,-Ако може и мен закарайте до там.Колата плавно се отдели и потегли,парното работеше ,беше топло ,а всеки от спътниците мислеше за нещо свое.Но не се усещаше напрежение,странно напълно непознати хора ,а няма страх,тревога.След час или два,никой не следеше,Ешреф се обърна и видя ,че момичето е заспало,едно такова миловидно,и той отново си помисли за Рюя,а тя къде ли е ,каква е станала ,на години сигурно е колкото това момиче. Някой леко я побутна по рамото,тя се стресна отвори очи и видя,че още е в колата,нейния спасител я бе събудил,пред тях блестяха светлините на града.Къде да те закарам,а тя само отговори  там на спирката на автобуса и той разбра,че не иска да му каже къде живее.-Добре,аз се казвам Ешреф,ето ти мойта визитна картичка ,ако  ти се наложи .А ти.Момичето отговори -Казвам се Нисан,а за вас съм чувала и взе протегнатата и картичка.Колата спря на спирката,Нисан слезе обърна се и благодари,и остана там да чака автобуса,а Ешреф си помисли,какво ли е чула за мен,после си каза какво ме интересува и нареди.-Да тръгваме.