Мъж над 180 см ми е твърде висок и не се чувствам равностойна.
- Публикувана: 29 септ. 2024, 19:32 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2024, 22:55 ч.
Кое е най-дребнавото, необичайно или странно нещо, заради което сте отрязвали някого?
А защо трябва да си равностойна...на ръст?
Имам приятелка 175 см, която беше във връзка с мъж, който да е бил няколко см над мен (аз съм 164). И всъщност повечето ми високи приятелки са с мъже, с които имат няколко см разлика. Не знам защо онлайн все се пишат едни кисели коментари как е невъзможно такова чудо, моята реалност е друга.
На мен колко са ми се "карали" онлайн.
Защо след като съм го лайкнала, не му отговарям веднага?
Ми щото така пък.
Ще се сетя и други подобни.
Защо след като съм го лайкнала, не му отговарям веднага?
Ми щото така пък.
Ще се сетя и други подобни.
На непознати не отговарям. Ограничила съм си фейса непознатите да ми идват в спам и хич не ме интересуват....
Аз сега се сетих за дребнави причини, поради които майка ми като тъща е отсвирвала потенциални женихи за нас. За мъжа ми беше казала, че е твърде висок и било много грозно чак толкова висок. ("Най-красиво е да е с нашия ръст!").
За предишно гадже, че имал приближени очи и значело, че е подлец и престъпник. За мъжа на сестра ми, че е много мълчалив и неинтересен
)).
Сега си обича зетьовете, но трудно ги прие.
И аз не съм се вълнувала от ръст чак толкова, но сега като имам момчета, се радвам, че баща им е висок и широкоплещест. Лошото е, че е зле с косата, а и цялото му семейство. Харесвам плешиви, но не искам синовете ми да са такива.
За предишно гадже, че имал приближени очи и значело, че е подлец и престъпник. За мъжа на сестра ми, че е много мълчалив и неинтересен
)). Сега си обича зетьовете, но трудно ги прие.
И аз не съм се вълнувала от ръст чак толкова, но сега като имам момчета, се радвам, че баща им е висок и широкоплещест. Лошото е, че е зле с косата, а и цялото му семейство. Харесвам плешиви, но не искам синовете ми да са такива.
Ако бях мъж подобна кандидат тъща би ми била повод за отрязване
Е, сигурно е била, сто про е отказала не един или двама. Само най-ентусиазираните (или отчаяните) са се смирили с нея
)) 
Моята майка се беше изказала негативно за последното ми другарче - имал едни такива малки ръце... Колко да са малки, като обувчиците му са 47ми номер дето ми препречваха коридора ако ги остави там?!? 
Но явно за нея тънки пръсти като на пианист означават малки ръце и ги асоциира с обратното на работлив. Поне аз доколкото схванах изобщо логиката.
Това само пред мен го спомена, естествено, а аз нито го взех под внимание, нито го сведох и до него. Но още ми е смешно като се сетя.
Но явно за нея тънки пръсти като на пианист означават малки ръце и ги асоциира с обратното на работлив. Поне аз доколкото схванах изобщо логиката.Това само пред мен го спомена, естествено, а аз нито го взех под внимание, нито го сведох и до него. Но още ми е смешно като се сетя.
Няма да казвам за какво се съди по ръцете.....
Което също не е съвсем вярно понякога.
Което също не е съвсем вярно понякога.
А и си права, може да се подведе човек
Сега се сещам, че несъзнателно съм отрязвала хора, с които дори не съм осъзнавала, че сме на среща
Като бях на 19-21, няколко пъти състуденти ме каниха на кафе и даже на вечеря. Но понеже не ги виждах като романтично-сексуални обекти, а като приятелчета или добри познати, или част от общия фон, въобще не осъзнавах, че имат предвид среща. Повечето не са ме сваляли или говорили любовни неща преди това, просто канеха изневиделица. Нищо не се случваше, разбира се, и си тръгвах от заведението ни лук яла, ни лук мирисала. За някои случаи осъзнах, че са били срещи много години по-късно
То и аз бях отнесена, но и някои момчета хич не си помагаха. С един пихме кафе в Старбъкс на гарата между ангажименти Откъде да знам, че било среща. Чак като почна да ми прави комплименти, се усетих. С един друг също пихме кафе по обяд между лекции. Тресна ме, че е среща, едва след като се появи наконтен с костюм. И май цвете носеше. Беше супер криндж, защото беше навръх 14 февруари, което също осъзнах чак като седнах на стола
Като бях на 19-21, няколко пъти състуденти ме каниха на кафе и даже на вечеря. Но понеже не ги виждах като романтично-сексуални обекти, а като приятелчета или добри познати, или част от общия фон, въобще не осъзнавах, че имат предвид среща. Повечето не са ме сваляли или говорили любовни неща преди това, просто канеха изневиделица. Нищо не се случваше, разбира се, и си тръгвах от заведението ни лук яла, ни лук мирисала. За някои случаи осъзнах, че са били срещи много години по-късно
То и аз бях отнесена, но и някои момчета хич не си помагаха. С един пихме кафе в Старбъкс на гарата между ангажименти
Откъде да знам, че било среща. Чак като почна да ми прави комплименти, се усетих. С един друг също пихме кафе по обяд между лекции. Тресна ме, че е среща, едва след като се появи наконтен с костюм. И май цвете носеше. Беше супер криндж, защото беше навръх 14 февруари, което също осъзнах чак като седнах на стола
Имах колежка, на която нейн обожател всеки ден й носеше роза в офиса. Тя не го харесваше и с право, но не искаше да го обиди и приемаше розата. Иначе му е казвала любезно да престане и че няма да се получи между тях, но той беше доста упорит. После се премести и не знам дали е продължило преследването. (за мен това би било доста крийпи, направо като някой преследвач.....)
