Звездни Компромати - Октомври'24

През 1969 г. певецът Серж Лама се запознава с Мишел Потие в Шамони. Двамат се влюбват силно, но са женени: той се е оженил година по-рано за Дейзи Брун, неговото пресаташе, а Мишел има и син. Двамата се обичат тайно няколко години и си обещават да са заедно, но Мишел се разпоколебава и накрая бяга и се мести в Мароко по професионални причини. Лама е отчаян, не може да изрази болката си,  до деня, в който се доверява на приятелката си Алис Дона: "тази история ме наранява, от нея ми става лошо/ се поболявам (Je suis maladе)". След откровението, приятелката му Алис композира мелодията за няколко часа, а Серж пише почти целия текст за 20 минути. По-късно казва: „Толкова много дойде от сърцето ми и веднага почувствах, че тази песен има нещо, което други не са имали."

Песента обаче не отлепя. Звукозаписна компания Philips не вярва в нея и за да я наложи, Лама заплашва да напусне, ако не я запише. Скоро песента е пусната като сингъл. Уви, радиопрограмистите не я въртят. Всеки път обаче Лама пее "Je suis malade" по телевизията, на сцената, навсякъде и признанието идва, но не чрез него, а от кавър на Далида, която е трогната от песента.

Накрая, през 1974 г. Serge Lama става популярен като певец-композитор. Триумфира, когато една вечер на сцената на Олимпия в Париж той завършва песента, като я изпълнява без микрофон, акапелно.

Няколко години по-късно, друго щастие за Serge Lama - завръщането на Мишел. След години разделени, те се събират и през 1981 г. им се ражда момче на име Фредерик. Женят се през 1991 и се развеждат през 2016 г. Втората му жена почива същата година.

Serge Lama се жени за трети път през 2022 г.

Лама, който не се е отказал да пее песента, заявява:  „Всяка вечер, когато тази песен звучи, знам, че това е препятствие, което трябва да се прескочи […] , обикновено ми отнема минута, за да го преодолея […], тази песен заслужава да й бъде дадено всичко."

"Je suis malade" е двойно автобиографична за Serge Lama, който включва чувства от детството си в тази отчаяна любовна песен. Гневът, страданието, Серж Лама изразява със стиховете „Болен съм, както когато майка ми излаза вечер, И ме оставя сам с моето отчаяние”. Тези думи, с които той упреква за упадъка си любимата си, всъщност ги отправя и към майка си, вмъквайки се в кожата на баща си, бивш оперетен певец в търсене на успех, който, подтикнат от жена си, се отказва от кариерата си. Той пее още: „Ти ме лиши от всичките ми песни, Ти ме изпразни от всичките ми думи, Въпреки това имах талант преди кожата ти“.