Какво прави един човек алкохолик? Какво ви тласна към алкохола?

  • 8 612
  • 165
  •   1
Отговори
  • Мнения: 302
Бих искала да задам тези въпроси и към алкохолиците и към тези, които не са алкохолици. Какви са тези преживявания, душевни състояния, които са тласнали ваши познати/ вас самите към алкохола? Още с първото питие ли се усетихте свързани с алкохола? Като непреодолимо приятно усещане? Или апетитът дойде с пиенето? Усещането за безсмислие на всичко ли ви накара да посегнете към чашката? Или непреодолимото чувство на вина? Слаби хора ли са алкохолиците?/ Слаби хора ли сте?

# 1
  • Мнения: 12 368
Нищо не ме тласка към алкохол.

# 2
  • В страната на мечтите.
  • Мнения: 1 210
Мен също нищо не ме тласка към алкохола, дори смятам че е гаден на вкус и гори много на гърлото, не знам как хората си го причиняват.

# 3
  • Мнения: 12 368
Имам няколко приятели от двата пола, които обичат да пийват и казват, че им е вкусно.

# 4
  • Мнения: 5 543
Няма само алкохолици, само наркомани, само комарджии и етц. Има хора, които много лесно се впримчват в усещането да си 'извън този свят', да си в безтегловност, да нямаш проблеми. Както се казва, просто всеки такъв човек избира своя 'дявол'. Но, специално при субстанциите, учените от доста време изследват това, че децата на такива хора са с повишен риск към залитане в същата посока.

# 5
  • София
  • Мнения: 35 577
Някакви есета ли пишеш?

# 6
  • Мнения: 2 096
Не мисля, самата авторка има проблем с алкохола, в първият й пост във форума го пише.

ПП. Аз съм social drinker, както му казват - в компания може да пийна няколко питиета, но сама няма да си сипя, не ме влече.

Последна редакция: ср, 02 окт 2024, 09:46 от Tessaria

# 7
  • Мнения: 52 482
Употребявам алкохол, но не за да се опияня. Нямам никакво влечение към последното. Пия, защото е вкусен, защото  обогатява усещанията при хранене, защото върви в компания и защото често самото приготвяне си е емоция (ирландско кафе, коктейли, греяна ракия).  Но иначе мога да не пия колкото си искам, нямам влечение, както казах. Даже това лято почти замених бирата с радлер, защото гоня вкуса, не алкохола.

# 8
  • Мнения: 2 026
Унаследява се склонността към патологичния алкохолизъм.

# 9
  • Мнения: 24 572
Запознай се повече за психологическия механизъм на пристрастяване към алкохол. Има достатъчно инфо в интернет. Подбудите са различни.
При някои хора те са свързани с подсилване на положителните им изживявания, а с други за притъпяване на негативните.
//
Алкохол употребявам единствено, когато ми е добре – здрава съм (ако съм с грип или някаква настинка – забрави), искам да релаксна след работа с чаша вино, или с приятели, да допълня хапване, да си слушам музика, готвя и да виждам красива чаша до мен, често декорирарана и поднесена по определен начин, част от естетиката ми е. Част от долче витата ми е.

В тежки, ключови моменти не мога да близна алкохол, гади ми се от него. Разумът и тялото ми не го желаят. Установих го на няколко пъти при смърт на мои много близки хора. В такива моменти ти казват – пийни едно, за да се успокоиш (или притъпиш болката/шока), точно тогава не мога да пия. Гади ми се само като помириша. Сетивата ми сменят честотите.
//
А какво прави човек алкохолик може да има 897770 причини, както са различни и хората и техните житейски истории.

# 10
  • Мнения: 842
Голямото  Его и когнитивния  дисонанс прави един човек алкохолик.

# 11
  • Поморие
  • Мнения: 608
Бих искала да задам тези въпроси и към алкохолиците и към тези, които не са алкохолици. Какви са тези преживявания, душевни състояния, които са тласнали ваши познати/ вас самите към алкохола? Още с първото питие ли се усетихте свързани с алкохола? Като непреодолимо приятно усещане? Или апетитът дойде с пиенето? Усещането за безсмислие на всичко ли ви накара да посегнете към чашката? Или непреодолимото чувство на вина? Слаби хора ли са алкохолиците?/ Слаби хора ли сте?
Не пия често, а изпитвам такова желание само когато нещо ме мъчи/депресира. В някои случаи и след тежък, натоварен ден. Според мен за едни е начин да разпуснат ако живота им е натоварен (като това може да е в здравословните рамки), а други го правят за да избягат от реалността, което вече е опасно и води до отклонения. Понякога може и да е само заради усещане, настроение. Важното е да познаваме границите, защото човек изтърве ли ги, положението става необратимо. Аз лично никога не бих се пристрастила, не се пристрастявам към нищо.

# 12
  • Мнения: 564
Само веднъж в живота си изпих половин чаша шампанско, скъсах се да повръщам и приключих с алкохола завинаги. Други алкохолни напитки не съм опитвала, но ги разпознавам на мирис и са ми отвратителни до една.
Имахме алкохолик в семейството. Всъщност безнадежден алкохолик. Не вярвах, че е възможно да се откажа, тъй като беше придобил всички навици на алкохолика - криене, отричане, агресия и т.н. Като добавим и че е най-безволевия човек, който съм срещала, положението беше отчайващо. Ами имало, начини! Отказа се преди десетина години, като насила го заведоха при специалист, така че щом той успя, то е възможно за всички останали.
Спрете навреме, преди да се обърнете и да видите един съсипан живот и хиляди пропуснати възможности!

# 13
  • Мнения: 14 963
Доколкото знам, пристрастяването на алкохола е заради ген. Тоест, ако го нямаш, е по-малко вероятно да се пристрастиш. И понеже не знаеш предварително дали имаш или нямаш този ген, препоръчват да не пробваш, за да не отключиш зависимост.

Аз явно го нямам, а и не ми е приятно да се опиянявам, затова, когато пия алкохол, пия по малко. През живота си съм имала махмърлук веднъж, когато бях на 20 години. Искахме да напием един германец на морето Satisfied и така... беше гадно.

# 14
  • Мнения: 52 482
Махмурлукът не е чак толкова от количеството изпит алкохол, колкото от качеството. Това важи за нормално пийване, разбира се, не за безпаметен запой. А иначе аз си имам вградена спирачка - като си стигна границата и ми се отщява да пия повече. Става ми неприятно.

Общи условия

Активация на акаунт