Какво прави един човек алкохолик? Какво ви тласна към алкохола?

Дъщеря съм на пияница. Алкохолик точно не беше, защото имаше периоди на пиене и трезвеност. Периода на пиене никой не знаеше кога ще почне и защо. Никога у дома, все в някого който го моли за услуга ( иначе пък златни ръце имаше). За съжаление не беше от пияниците веселушки, а вербално агресивни. Според мен е залитнал още в младите си години в 20те, с лоша компания. Майка ми не се е усетила, защото млад организъм- носи. С възрастта стана зле. Слабост и малодушие беше според мен. Хем след това го беше срам, хем нямаше воля.
Имам и позната която на 40+ си отиде от цироза. Уж започнала , защото мъжът ѝ не бил читав. Ми да не е златен тоя мъж , че да не го прежалиш?
Алкохоликът винаги си намира оправдание, за да пие. Ще пие по хубав повод, ще пие от тъга, а понякога и просто ей така.
Аз започнах да пия по чаша вино на вечеря понякога с мъжа ми, чак на 24г, мога и да не пия въобще, не ми е важно.
Децата ми на 18 и 23 не харесват алкохол, пият си безалкохолно.
За съжаление съм чувала, че алкохолизъм се предава на поколенията, или възможността да станеш лесно зависим към залози, казина, наркотици, алкохол... Страх ме е и много говорим против това със синовете ми.

Като малка/млада съм осъждала алкохолиците. За това е допринесъл и личният ми опит с такива в обкръжението ми.
Към днешна дата не съдя никой. Ние никога не знаем цялата история. По-склонна съм да вярвам, че хората не стават алкохолици от хубав живот, в който са обичани и ценени, а по-скоро наистина 'давят' нещо в алкохол/наркотици/антидепресанти. Далеч съм от това да ги оправдавам.
Но винаги си напомням първите изречения от 'Великият Гетсби' :
Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми.
„Почувстваш ли желание да критикуваш някого — ми рече той, — просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“

На втория въпрос: "Какво ви тласна към алкохола?",  мога да отговоря - Социалният натиск в училище и университета. В стил: "Ама как така не пиеш, ти си прекалено праволинейна/смотана/зубрачка и тн." Пиенето за мен тогава беше чаша бира, вино или вермут в дискотеката.
Винаги съм била наясно, че алкохолът не решава проблеми, а създава нови.

Всичко в тоя живот е в балансът -. елегантно казано. А в прав текст - всичко е в това да имаш контрол и ресурси за трезва преценка във всяка ситуация.

Към днешна дата - обичам да пия хубаво вино. Ако не е хубаво - не го пия.

Ако не ме лъже паметта, в книгата на Елиф Шафак 'Любов', бях чела една версия защо в мюсюлманския свят алкохолът е забранен - защото според религията им, той изкарва на яве истинската същност на човека. Според мюсюлманите, истинската същност на човекът е да е лош и затова не трябва да се позволява да се пие.

Ще ми бъде интересно да споделите вашите наблюдения дали човек е един и същ пиян и трезвен, и кой образ 'изкарва' алкохолът според вас.

Изкарва някои черти, по-скоро ги изостря и преувеличава, според мен, и не мисля, че пиянството разкрива истинската ти същност, а една друга - неистинска.

А според мен алкохола спомага да падат задръжките и личността в най-първичният си вид лъсва в цялата си прелест.

Определено падат задръжките, но не разкрива истинската ти същност. Тази първичност е изкуствено стимулирана. Като наркотиците - някои те карат да агресираш, други те карат да обичаш, трети да се чувстваш велик... И алкохолът така - изкарва някакви състояния, изостря някои черти, но да кажем, че разкрива всъщност какъв си наистина, според мен, не е правилно.

Интересно се получи - на въпроса ,,Какво ви тласна към алкохола?", отговарят само хора които изобщо не са тласкани от алкохол наникъде, не им понася, пият в микроскопични количества ( ако изобщо пият ), и като цяло са против него, както и осъждат каквато и да е употреба на алкохол, без значение от вида и произхода му. 

Защото е трудно да говориш за проблемите си и да ги признаеш. Колкото прекаляващи с алкохола хора познавам - нито един не признава, че пие,  явно че е трудно.

Именно. Доста хора които наистина злоупотребяват, се стараят да го прикриват, и същевременно се страхуват да го признаят и пред тях, и пред други. Освен това ги е страх и от възможното назидание.

Страх да не са отритнати, срам - защото осъзнават, че имат проблеми, а слаби да го решат.
След по- продължителен запой, баща ми умираше от срам, дори в очите не ни гледаше  Но пуста слабост...
Приятелката ми която почина от цироза, така и никога не ми призна. А аз се правех, че вярвам на думите ѝ, че ще оправи... За съжаление дълго време бяхме прекъснали връзка и когато отново се събрахме, беше късно - и за обвинения , и за съжаления и за лечение ...

Ами аз не пия и не съм алкохолик, но имам други проблеми, та...
Според мен е някаква вътрешна тъга и неудовлетвореност, просто всекидневната борба за много от тях не е опция, и посягат към лесното. Голяма част от тях са много умни хора, знаят какво си причиняват, но то е по силно.

Науката отговорила ли е какво прави един човек алкохолик? Не.
Ако беше, нямаше да има алкохолици.
Кои сме ние тогава, за да дадем точен отговор.

Науката не е, но според лекарите ако пиеш всеки ден алкохол - значи си алкохолик. Дори и една бира да пиеш всеки ден си такъв.

Да, това е следствието. Но причината?

Ако всеки който пие чаша вино на вечеря е алкохолик, то и аз и всички около мен сме алкохолици. Работата е там, че аз пия чаша вино като комплимент към храната и то не винаги. Но мога и със, мога и без.
Докато моята приятелка се криеше в тоалетната да пие тайно от мен, бутилката за вода, всъщност е била вино. И за да не усещам миризмата, е слагала етерични масла. Реално, тя с години е функционирала с над 4 промила алкохол в кръвта и без това сигурно ръцете ѝ щяха да треперят и да изпадне в абстиненция.

Гените и/или средата. Трябваше да мина много мъчителен за мен тест по математика. Алкохолът те кара да губиш пределите на света който обитаваш и създава свой собствен свят - този в който ти искаш да живееш.
За протокола - не съм шофьор.