Частни училища -информативно - дискусионна тема- 65

  • 45 555
  • 780
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 13 284
Аз знам за непритет близнак в едно от училищата с изпит след 4-ти клас. Попитайте намясто.

# 226
  • Blondeville
  • Мнения: 2 880
И аз сега се замислям, че не знам, може би е до училище, най-добре е да се пита в самото училище.

На колега, чиято дъщеря е също в СС не приеха по-малките брат и сестра близнаци, но нямам идея ако единият беше приет, дали автоматично взимат и другия.

# 227
  • Мнения: 3 752
За мен всяко нещо трябва да е премерено и във времето си. Най-вече с децата. Разбиранията ми са, че на 5 е добре да се положат основи, да се започнат някакви неща, но не и целенасочено да се работи “изпреварващо”. Предпочитам детето да играе и да създава социални контакти, да общува и прочие. Има предостатъчно време да чете и пише. Разбира се, това не означава и нищо да не прави и да зяпа екран, защото така му харесва. Просто трябва да има здравословен баланс.
Аз лично четях на 6. Всички у дома четяха много, както и сега, имаме тонове книги. Много исках да съм като мама и тати. Чета до ден днешен много. В първи клас умирах от скука, защото другите тепърва се учеха. Все бях наказана, защото не ме свърташе 😆

# 228
  • Мнения: 6 436
В някои училища има предимство за братя и сестри, но автоматично приемане, независимо, че единият се е провалил на изпита, няма. Поне тези училища, които съм проучвала.

# 229
  • Мнения: 7 677
Всъщност не е съвсем права Магента. Като дете имах съседчета от квартала, които в трети клас сричаха. Ами останаха си слаби ученици до края. А примерно децата от СС, пишещи ръкописно в ПУК, остават силни ученици до края и после всички влизат топ гимназии и после в топ университети. Така че някаква връзка сигурно все пак има.

# 230
  • София
  • Мнения: 1 117
Абе Мецане, в трети клас са на 9 години вече. В първи клас се учат децата да четат в училище, когато са на 7 години.😀

Всъщност не е съвсем права Магента. Като дете имах съседчета от квартала, които в трети клас сричаха. Ами останаха си слаби ученици до края. А примерно децата от СС, пишещи ръкописно в ПУК, остават силни ученици до края и после всички влизат топ гимназии и после в топ университети. Така че някаква връзка сигурно все пак има.

# 231
  • Мнения: 5 909
Синът ми на 6 години ходеше на extra help по четене, че не можеше нещо да направи връзките между отделните звуци. На 12 години чете на четири езика и то много, иска да става писател, ходи на състезания по creative writing и дори има награди. На 6 години предпочиташе математиката и решаваше задачи с удоволствие, на 12 години ходи на extra help по математика и със зор докарва 70 процента на тестовете.

Децата се променят. А че някои потребителки твърдят как не ги подготвят целенасочено, а децата сами проявявали интерес… Имам някакви доста ясни спомени за техните описания преди няколко години. По моите стандарти си беше много сериозна подготовка за дете в градинска възраст, при положение че аз съм от тези, които целенасочено и системно работят с детето още от малко по различни причини.

# 232
  • Blondeville
  • Мнения: 2 880
За мен всяко нещо трябва да е премерено и във времето си. Най-вече с децата. Разбиранията ми са, че на 5 е добре да се положат основи, да се започнат някакви неща, но не и целенасочено да се работи “изпреварващо”. Предпочитам детето да играе и да създава социални контакти, да общува и прочие. Има предостатъчно време да чете и пише. Разбира се, това не означава и нищо да не прави и да зяпа екран, защото така му харесва. Просто трябва да има здравословен баланс.
Аз лично четях на 6. Всички у дома четяха много, както и сега, имаме тонове книги. Много исках да съм като мама и тати. Чета до ден днешен много. В първи клас умирах от скука, защото другите тепърва се учеха. Все бях наказана, защото не ме свърташе 😆

Аз лично смятам, че “изпреварващо” много широко се тълкува сякаш. За мен е било напълно естествено да показвам буквите, да отговарям на въпроси, да им взимам занимателни книжки с пъзели, лабиринти и тн. Целенасочено писане на букви никога не съм им показвала, защото според мен това си има специфики, които е хубаво преподавателите да им покажат. Но и двамата са имали интерес и са опитвали да пишат, баткото повече, като и двамата минаха през “огледалния” период в началото.

За мен това не е изпреварващо, това са “първите 7”, основите, да хванеш вълната на любопитството и да сложиш началото на общата култура.

ПС, Nedinka, ами аз лично знам много добре как съм се занимавала с децата си и какво съм писала. Стоя си изцяло зад думите, и който ни познава с децата, знае какви са като характер, и че действително имат сами интерес. Но както и писах, за мен този интерес се подхранва от родителя. Изненадана съм, че това, което съм правила през годините се счита за нещо мега сериозно, за мен това е било напълно естествено. Не съм ги връзвала на столовете да учат, не съм им правила диктовки, не съм ги учила да решават уравнения, не съм ги лишила от детство Grinning

Имам две щастливи деца, които се наслаждават на детството си. Който иска, мога да ги запозная да ги разпита Grinning

Последна редакция: вт, 22 окт 2024, 11:36 от blondie_anna

# 233
  • Мнения: 13 284
Когато даденостите срещнат възможностите, естествено, резултатът е най-добър.

# 234
  • София
  • Мнения: 772
Включвам се и аз като един от малкото родители в темата, който открито признава, че е работил с детето си специално за прием в СС. Не ме е срам, не мисля, че съм издевателствала над него, нито че сбъркахме, поне на този етап.

По-голямото ми дете влезе без никаква умишлена подготовка. То е от типа деца, които имат естествен интерес към ученето и особено математиката. Освен това като първо дете получаваше много повече внимание и съответно сме имали време за книжки, буквички, рисуване заедно и т.н. Него го пратихме на изпит ей така, да пробва - без да проучвам и да чета в темата. Включих се тук след като го приеха и се чудех какво да правя.

С второто нещата бяха вече различни - исках да са заедно от една страна, защото бях доволна от опита с първото, от друга - за да ми е по-лесно на мен като родител, и от трета - защото и те самите много искаха да са заедно. Отидохме на предварителен изпит и не го приеха. Аз си знаех, че не сме се занимавали, но разчитах на естествен интелект и будност. Обаче се оказа, че и малко фина моторика трябва. Simple Smile Та между първия и втория изпит се разбрахме, че ще "учим". Това се изразяваше в 15-20 минутни занимания с книжки тип Крокотак, принтирани лабиринти, търсене на разлики и т.н. В делнични дни рядко сме имали време, но през уикенда, когато голямото дете учеше, сядахме и с малкото. По 1-2 пъти на ден по 15-20 минути. Учехме се да слуша условието, да се постарае сама да се справи със задачата, да се концентрира да направи 3-4 задачи една след друга. Не беше лесно, защото темпераментът ѝ е друг, освен това още нямаше 5 и бързо ѝ омръзваше. Аз от своя страна се бях зарекла да не се вманиачавам, да не я натискам, за да не намрази заниманията, и да подходя търпеливо. Ами, имаше резултат. На редовния изпит я приеха и всички бяхме много щастливи.

И двете деца не можеха да четат по време на изпита, както и в началото на ПУК. Голямото познаваше буквите, но не можеше да ги свърже в дума, малкото знаеше само 5-6 букви (първите на имената в семейството). Не можеха и да пишат друго, освен имената си (съкратените форми) и то защото те искаха и защото явно и в градината ги учеха. Аз умишлено съм избягвала да ги уча да пишат, защото не знам как, а учителите си имат уж методология. С четенето пък се отчаях още с голямото, което четеше К-У-Ч-Е и казваше кон, а аз оставах в ступор. В началото на ПУК в класовете им имаше деца, които четяха книжки. Голямото навакса сравнително бързо, ще видим сега малкото как ще е.

Двете ми деца са различни като характер и темперамент, но засега се чувстват добре в училището. И двамата са били в държавна градина, а мен никога никой не ме е питал какво работя, какви доходи имам и каква кола карам (всичко е средна работа Simple Smile)

# 235
  • София
  • Мнения: 16 552
Това ми напочни за малката ми дъщеря, когато беше в ПУК. Не можеше да чете преди ПУК, както и останалите ми деца, но имаше желание. Седнали сме в ресторант и тя подхваща да чете менюто: "о-к-т-о-п-о-д". Казвам: "Браво! И коя дума се получи?" И тя бодро отговаря: "Таралеж!" Joy

# 236
  • София
  • Мнения: 2 928
Ахахахаха, санака Joy това е много добро

# 237
  • Blondeville
  • Мнения: 2 880
Ахахаха, това е много добро! Grinning

Бордо, много се радвам като пишеш, нашите си вървят заедно и те следя с интерес Hug

Това ми напочни за малката ми дъщеря, когато беше в ПУК. Не можеше да чете преди ПУК, както и останалите ми деца, но имаше желание. Седнали сме в ресторант и тя подхваща да чете менюто: "о-к-т-о-п-о-д". Казвам: "Браво! И коя дума се получи?" И тя бодро отговаря: "Таралеж!" Joy

# 238
  • Мнения: 7 677
Почти на 100% бяхме същия случай като Бордо. Приеха го от раз, но съм работил с него, не много много, ама все пак. Занимавах го по около половин -един час, тогава беше малък и по ме слушаше. И най-вече се лъжеше - спирах интернета и го лъжех, че има авария, че ако решаваме малко от Крокотак и Моливко, ще се обадя да питам кога ще отстранят аварията, ама ако не седне да работи, няма да се обадя. После наистина се "обаждах", правех се, че говоря с оператора, а говорех на няма слушалка 😂 и му казвах- в 14 часа ще пуснат интернета, ама ако не решаваме, ще им се обадя да им кажа да пуснат първо на другите, а на нас да не бързат. Като беше на 5, се вързваше😂. На 6 вече не вървеше това. Тогава взех да му давам пари, ако решаваме задачи, бяха ни останали английски пенита от едно ходене до Лондон и аз му викам - това са най-скъпите пари в Европа,  бутам му 20 пенса да решаваме задачи. В края на Пук вече и това не вървеше, защото имаше представа за парите и като му казах - ще ти дам 1 паунд, ето монета с английската кралица!- и той възмутен ми вика - това са 2 лв и 40 стотинки, ти подиграваш ли се с мене, вика.
В 1 клас в КО пък им даваха награди за математически състезания - за златен медал 100лв, за сребърен 90 и за бронз 80. После го отмениха, но в 1 клас беше събрал 470 лв от тези награди и като го карам да решава, ми вика - виж какво, аз пари имам, аз съм си ги изкарал, ще ти дам 20лв да ме оставиш на мира! И не решава. Но за приема за Пук в СС се лъжеше и съм го готвил. Само разделите с букви в Крокотак ги прескачахме, категорично отказваше. Но сме правили симетрии, лабиринти, откриване на разлики, сравнения, фина моторика, изключване на различното. Ех... сега играе на компа и това е.

Последна редакция: вт, 22 окт 2024, 16:01 от Татко Мецан

# 239
  • Мнения: 4 385
Ох, това и голямата ми го е правила. Чете МА-РИ-Я и казва Иванина 😄. Не знам как ги измислят така! Тя беше в държавна градина, не съм я готвила и една минута. Бъркаше дори в кой град живее. С баща й искахме да я пращаме в ОТ от първи клас, тогава ни беше близо и доста по-достъпно финансово. За СС решихме да я запишем за изпита на Коледа, от чисто любопитство. Изпитът беше след две седмици, те пък я приеха.
Средната я готвя в момента, целенасочено. Тя има огромен интерес към всякакви такива занимания. Решава лабиринти, оцветява безгрешно, рисува, пише някои букви, числата мъчи се да чете. Не ходи на градина, няма и да ходи и всъщност това ми е единственото притеснение. Дали от гледна точка на сработване с деца ще е наред.
Аз пък не виждам защо да се занимаваш с детето вече се счита за нещо лошо? Разбира се, че ще им предложа занимателни книжки и материали, вместо да им бутна телефон в ръцете. Независимо дали става въпрос за умишлена подготовка или ежедневието на децата. Ако родителите не запалим любопитството на деца и не им покажем, че не само детски има на този свят, кой?

Общи условия

Активация на акаунт