Жените не разбират.

В коя болница допускат външни хора в операционна ?
Освен бащи на раждане.

Изборът да, ама това какво пречи той да има мнение ? Тялото е твое, ама бебето е и негово. Но крайното решение - да, твое е.

А, мнението му го знам и естествено, че е свободен да си го изрази, но да ви кажа честно, ММ никога не си е позволявал да изкарва някакво категорично мнение. Защото първо, не е АГ и второ, човек до последно не знае какво всъщност ще стане в родилната зала, а налагането на някакви очаквания (ние държим на естествено! примерно) могат само да вкарат ненужен стрес и вина у една доста емоционална и уязвима в този момент жена.
Същевременно е с мен на всеки преглед (както Ронин с жена му) и ще бъде с мен след раждането за целия престой така че никак не е изолиран от процеса. Ама да ми дава някакви манипулативни подсказки какъв избор трябва да имам за начина на раждане и да ми набива кое е по-добре за детето (а ако решението се окаже друго да се чувствам лоша майка), мерси. Същото с кърменето - ми може да нямам капка кърма. Ако преди това ми е изнесъл 3 лекции за ползите от кърменето за бебето и колко е важно то, с разбичканите хормони мога и в депресия да изпадна (като една приятелка) за това, че не става.

Кога това?

Да, не са могли, заради наличието на други мъже. То това е парадоксът.

Иначе, никой няма против мнение. Но си представям как изчитам един тон литература за обрязването, за ползите (точно този пример давам, защото говорим за детето, като нещо, което е в тялото на единия, но засяга и двамата, а обрязването има ползи и за сексуалния партньор) и заставам пред мъжа ми и започвам да меля как трябва да се обреже. После, ако ми откаже, пускам една тема във форума, за да питам тия мъже що не разбират, като им се говори? Все пак, аз тук съм седнала да прочета сумати темички в бг мама за обрязването, какво значение пък има той как се чувства и дали си познава тялото?

По принцип няма лошо да се обсъждат важни неща между близки хора... Но, ако обсъждането е просто за да няма сърдити, че не е обсъдено, не е ли безсмислено? Или пък, ако е само за да се почувства и другият, който пряко няма да взема решение, важен...
Това ми звучи като едни неща, които чух преди време в един емблематичен "мъжки" подкаст, в който се подразбра, че мъжете предпочитат жените да ги излъжат, че не могат да се справят с нещо и да ги накарат да им помогнат, просто за да се почувстват мъжете по-силните, по-способните, по-умните... И остави това, ами на всяко скролване във фб ми излиза поне по една "психоложка-коуч", която говори подобни неща: оставете мъжете да бъдат мъже, кажете им, че ви трябва помощ, дори да не ви трябва, накарайте ги да се чувстват полезни... Ама това е манипулация, бе хора. Ако можеш да направиш нещо, но извъртиш ситуацията, че не можеш, за да накараш някого да ти помага, пък за да може той/тя да се почувствал еди как си и да си мисли еди какво си... това е просто една манипулация.
Иначе на мен това, което ми беше интересно е дали авторът от евентуално обсъждане очаква подсъзнателно почти задължително накрая неговата гледна точка да бъде избрана като по-правилната... От отговорите му изглежда като уж не, ама в крайна сметка само той си знае дали е не или да.

^Аз, ако съм, бих се почувствала гадно, разбирайки, че някой нарочно се прави на неможещ и незнаещ, за да ми захрани егото. Това е като да те пуснат да спечелиш на игра/спорт, въпреки че си по-слабия играч, за да не се сърдиш и сдухаш.

А представяте ли си какво им е на жените омъжени за генеколог?
Няма с какво да го цакат.
Не е живот това.

А мъжете гинеколози дали таксуват жените си, ако идат на преглед при тях?

Жените, които са омъжени за гинеколози, могат да отговорят на претенциите на мъжете си, към лично своето си тяло, като абсолютно всички жени - с думите: аз така искам.

Мъжете гинеколози не преглеждат жените си. Това е част от медицинската етиката.

Не е вярно, в Бургас един известен дори израждаше жена си. Там вече не знам кой на кого е казвал как иска ))

Супер тема, за момента отговарям на първото мнение, в последствие ще изчета "колегите" и "колежките".
Да, добре е мъжът да е част от общите решения.
Въпросът е,че някои предпочитат да си бият пас, не умеят да носят отговорност.
Изнася им да са с властна жена.
Повечето семейства, които зная (в това чисто и моето, на моите родители) се състои от властна жена и пасивен мъж.
Аз съм жена в 30-те.
Почти навсякъде е така. Властна, обсебваща, истеризирала жена, а до нея един изключително слаб и без характерен мъж.
На моя приятел семейството е същото.
С такъв модел на възпитание и отглеждане на деца, да не се чудим защо има толкова много неудачници във всякакъв план. Определено жените имат вина в отглеждането на мамини синчета. Но и мъжете не са на място. Говорим за мъже на по 50-60 години. Плътно до жена си, дори когато прави простотии очевидно. Знам за случай мъж да прости 9 години изневяра на жена си, и продължава да ѝ се кланя и всичко се върти около нея. За какво говорим?
Но трябва да се поеме отговорност. Жените вземали еднолично решение, а мъжете жертви. Е, жертви, ама не смеят да се противопоставят. Всеки да си лекува неговите травми, пък тогава да гледа в чуждата паничка. А ситуацията на Балканите за съжаление е такава.

Един малко по-различен ракурс.

Преди известно време се случи така, че за кратък период с ММ излизахме по-често заедно двамата, доста интензивно. Ресторанти, кафенета, магазини, аптеки, книжарници.

В един момент взе да ми прави впечатление, че хората -- сервитьори, продавачки и прочее персонал -- са осезаемо и нетипично студени и дръпнати. Учтиви и професионални, да, но в долната граница. Помислих си: "Ех, съсипаха хубавата държава" (действието се развива извън БГ). Отдадох го на последствията от пандемията, икономическата ситуация, миграционните потоци, геополитическите събития от последните години.

Обаче последващите дни излязох сама няколко пъти. Усмивки, любезности и мили и топли хора навсякъде (вкл. жени, не само мъже, които, да кажем, могат да имат други мотиви).

Осъзнах, че хората са си все така мили, но отношението към мен и към ММ е коренно различно. После го забелязах и като излизах с баща ми. Но при него е в по-мек вариант, явно поради възрастта му, която предизвиква някаква смесица от респект и загриженост.

И малко ми стана мъчно за мъжете, които изглежда ежедневно се сблъскват с враждебни или поне неприветливи физиономии в най-нормални ситуации. Те май не го забелязват, даже като са с мен, хората са по-приятелски настроени към тях. Един приятел навремето, докато вървяхме из Брюксел, ми каза учудено и леко натъжено: "Когато съм с теб, хората на улицата не ме гледат със страх и подозрение."

Та това е нещо, което жените май не разбираме/осъзнаваме.

Освен ако мъжа ти не е пристрастен да е център на вниманието и да прави словесно фелацио на всеки от когото може да изкопчи капка внимание и да го приобщи към неговия лагер от поклонници (нарцистичен ресурс). Тогава ела да видиш колко лигави стават сервитьорките, гинеколозите, даскалските и тн.