Жените не разбират.

Босилке, преиграваш. Не подценявам акта на раждане, включително с опасностите за майката и бебето, но да се преекспонира, както от прочетеното тук
сякаш всяка от вас е първата и единствена родилка в настоящата и 15-те най-близки вселени от Големия взрив досега е малко прекалено.

Така. Първо тя може да не е единствената на света, но когато не е единствена за теб, ще ти роди едни обикновени деца. Може да са и от комшията и ти дори няма да забележиш това. А и от теб да са, в един момент пеперудите ще мигрират, акълът ще се върне и тогава вече не ми се мисли.

Така де. Какво е едно раждане, като има бетон да се лее

Със собствените си изживявания не преигравам.
С форумните да.
И, да, не е ок да те разпорят без упойка до ушите.
Но пък я ме виж каква съм борбена и оцеляваща.
Дай, Боже, всекиму.
А мъжете сте доста встрани от тези усещания вече. Няма гладиаторски борби, няма кръв, няма битки.
Едни сметки ви тежат и кой ще плаща за вечерята. Сладко е.
Колкото и да е смешно – жените са последните мохикани. Те са подложени на болките на природата.
Вие се къткате. Работа. Хобита. Приятели. Нищо не ви раздира природно. Само глезотии.

Всяка от нас си е първа и единствена за себе си. Особено на първо раждане, нито знаеш какво те чака, нито нищо. Поредното безумно мъжко изказване.

Мъжете за едни хемороиди или бъбреци говорят, все едно за три раждания ...

Така е, какво е едно раждане пред мъж с температура 37.5

А моят заяви най-сериозно, че не би понесъл едно раждане

Точно така го почувствах и аз, когато извадиха бебето от мен. ЧУДО. Момент, несравним с никой друг. В този смисъл, защо не се смятаме за привилегировани, спрямо мъжете?

То никой не иска от тях да понасят раждане.
Просто да си имат тяхната роля.
Не да ми обясняват кое е добре за моята вагина или корем.
А да са мъже.
Да ме обичат и подкрепят.
Аз не се натискам да лея бетон или да съм треньор на Ливърпул (макар че бих искала).

Отсега съм убедена, че това ще съм аз. 😌

На видеата с ражданията винаги много добре улавят момента, в който се вижда и тръгва да излиза главата на бебето. Уникално е. Това направя ли го, никой няма да може да ми накриви шапката вече. 😀😀😀

Eliff, всяка жена го приема и изживява различно - предполагам много зависи и каква бременност е имала, какво раждане. За много жени обаче не е нищо особено, че са създали живот, което мен лично ме натъжава. Предполагам, че обществото допринася, защото както Flip го каза преди няколко страници - женските неща/женската работа са все още табу.

Philomena, дано. ❤️

Така е. Живот е това, не шикалки.

Ти ако чуеш за казармата...

Четох до 6та страница и не издържам както съм бременна след 2 седмици в 6ти месец, просто не мога да си замълча, защото автора успя да ме скандализира.

Моят мъж е посветен и е включен във всякакви дискусии за бременността, раждането, гледането на дете и тн като е напълно свободен да си даде мнението и активно да се обсъжда всичко (хем има научно образование, не е АГ), НО той за секунда не се е хванал да се налага, защото той матка няма, нито него го чакат 20 часа мъки и неизвестно време възстановяване с куп възможни последствия.

Дали жената ще роди секцио или естествено зависи само от 1 човек: ЛЕКАРЯ. И потенциално от жената, ако тя изпитва особено силен ужас от едното или другото. Това го казвам като жена, която твърдо иска да роди естествено, но може и да не е възможно, ще се разбере нататък.

Секциото се избира при доста ситуации: тесен таз, голямо бебе, прееклампсия, плацента превия, ниска плацента, проблеми с очните дъна, седалищно предлежание, наличие на миома и тн. Често до него се стига в хода на естествено раждане, ако нещата не тръгнат.

Кое е по-травмиращо за детето и майката е изключително индивидуално и може да се каже нещо по въпроса само в хода на раждането, не преди това! Секциото може да е сериозна коремна операция, но човек се възстановява по-бързо от него в сравнение, например, след 30 шева, разкъсвания, пролапс. Аз имам позната с бебе със счупена ръчичка при раждане заради натискане до последно да ражда естествено като се вижда, че нито позицията е перфектна, нито таза е достатъчно широк. Оставете жените си да слушат проследяващите ги лекари и подкрепяйте това, което се решава в хода на бременността и после в хода на раждането. А не да философствате предвид, че нито имате съответните органи, нито за секунда дори можете да се поставите на мястото на родилка.

Моята душичка вкъщи се старае да разбира и е крайно внимателен и грижовен, ама не може да ми влезе в положение (нормално), защото не той прекарва 9 месеца в повръщане, пишкане през 15 мин, главоболие, недоспиване, болки, зацапвания и тн. Неговата работа е да е грижовен, да помага, да отменя в някои задължения и да подкрепя, не да дава акъл!

Напрегнах се чак. Представям си как се чувства жената на така напъващия за естествено раждане мъж като примерно, по една или друга причина, се наложи секцио. Не стигат всички емоции, притеснения, стрес, хормони и очаквания, които лежат върху жената в най-уязвимия период в целия й живот, ами да се чувства и че се е провалила с раждането, щото не е станало като по лигавите филми, където героинята напъва 4 пъти и в сълзи и сополи подава прелестния наследник и съобщава името, което задължително е с трогателно значение... Някои неща просто не са ви в компетенцията, че да се натягате с мнение и даже цупни, ако не е зачетено.

Дори да не роди една жена, има едно 30-40 години на ежемесечни кървища и болки.

Чела съм коментари от жени, които не искат мъжете да присъстват на раждането, защото щели да ги травмират, горките. Точно този аргумент ми е безумно лигав, съжалявам. Средностатистическата тийнейджърка е видяла повече кръв от големия мъж и не е оревала света.