на кръстопът

  • 6 957
  • 156
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 14 881
Скрит текст:
Много субективно е отново казвам не е до статус. Примери много - една жена на 30 (необвързана), която няма особен социален живот, няма цели и не се интересува от много неща, не обръща внимание на външния си вид, с какво точно може да е по-добра от такава на 40, коренната й противоположност била тя и с дете.
Една определена жена с дете на 40 може да е по-желана за мъжете от друга определена жена на 30 без деца, но няма как това да е вярно като цяло.
Или искаш да кажеш, че средно жените от 30 до 40 подобряват външния си вид, или след като родят стават по-социални и целеустремени? Просто защото са остарели с 10 години и са родили по едно дете?

@Персона7 - защо да е сексизъм? Като стане дума за мъже на 40+ тука се почва: чичак, шкембак, стар ерген, лузър, и т.н. Ние поне епитети не ползваме. Също така всички мъже сме съгласни, че на 40-50 и вече женени/разведени/с деца няма как да хванем същата категория жени, както сме били ергени на 35. И няма да се обидим ако ни го кажат.

Не мога да повярвам, че някой може да каже - онази жена ей там е по-добра от другата, защото е по-млада и необвързана. Това са разсъждения, които не прилягат на възрастни, зрели и интелигентни хора. Това са плоски разбирания на ограничени хора.
Това от представителка на този пол, който харчи милиарди за разкрасителни процедури, гримове, мигли, повдигащи сутиени, изглаждане на бръчки, и т.н.?
Крис, ти този пост го писа, а чете ли го, та сега се обиждаш как те изкарват неадекватно изказващ се в тема за жена, която търси съвет? Ако следва идеята на този пост, авторката трябва да се забули и да не излиза с никого, само защото ти не би я избрал. Ами, ти и без това не си свободен, така че няма значение с кого би се хванал.

# 61
  • Мнения: 9 279
Аз бих дала шанс на втория. Не знам дали се появява тръпка, ако първоначално я няма, но познавам много добри семейства, събрали се без тръпка. Иначе децата си растат и си поемат живота. Няма нужда от саможертва.

# 62
  • Мнения: 1 364
Хмията или я има или я няма.
Няма да се появи после.
За съжаление.
Без химия, ще търсиш сами проблеми в човека и ще му тровиш нервите пък и твоите.
Безмислено е.

# 63
  • Paris, France
  • Мнения: 17 659
Детето ми е голямо има собствени интереси и живот. Децата са временно в нашия живот.
Скрит текст:
Аз иска, тя да е свободна да прави своите избори, а не да е залепена за майка си.

Аз искам партньор, да споделям с него хубави моменти, лоши ако щете, преживявания, пътувания, ежедневни неща, прекарване на хубаво време вкъщи, споделяне. Всичко, което може да се случи на двама души, които са заедно.

Аз имам активен социален живот, работа, приятели, пътувам, но искам да имам причина да си остана у дома. Липсва ми това. Дори не знам дали се разбира какво искам от написаното.

Нищо вечно няма, но децата ни са твърдо в живота ни от раждането им до смъртта им или нашата. Временно в живота ни са гаджетата и партньорите, както и съпрузите. Партньорът днес ти е партньор, утре е партньор на съседката. Едно време хората имали един, единствен партньор и поне 7-8 деца. Следващ партньор само ако овдовеят млади. Днес имаме поне 7-8 гаджета и често едно, единствено дете, две с клизма. Деборана написа нещо подобно - няма гаранция, че мъж и жена, стигнали до раздяла с родителите на децата им ще останат заедно, особено след като и привличане няма.

Нямаш причина да си останеш вкъщи, викаш. Дъщерята не е привлекателна за прекарване на времето заедно, така ли? Дори и да е така, тя навлиза в интересна възраст и след 1 или 2 години ще имате много общо. Била е с тебе в добро и лошо. Мислиш ли, че мъж, който не те привлича ще е стимул да седиш в къщи? Да не стане така, че да бродиш навън и да не искаш да се прибираш знаейки, че ще видиш сурата му?

Хубаво искаш партньор, но новосрещнатият не е твоят човек. Може да срещнеш друг и да се получат нещата. Сега си привлечена от възможността да имаш партньор, но не и от човека като мъж.

С възрастта се влюбваме все по-трудно и все по-рядко. След поява на дете също.

За мене не си готова за връзка и това няма общо с детето.

# 64
  • Мнения: 1 038
Първият. Химия не се появява впоследствие, няма такъв филм, да не говоря, че тя вече съществува към конкретен мъж и така всички други автоматично губят от него. Ако бяхте без дете, и двамата не са вариант. Обаче на 40 г. с дете, красотата с първия, който и не иска деца и обвързване е чудесен вариант за вас. Изживейте си тръпката, гледайте си детенцето и имате всичко; и в двата случая е красиво. Като не е вече толкова удовлетворяваща тръпката или приключи, нито за привързаност между него и детето ще мислите, нито за нищо. Щом другият не ви привлича и не изпитвате никакви чувства, не е добре да си губите времето взаимно. Хубавите емоции с първия не мисля, че са загубено време. Без страст не е любов.

# 65
  • Мнения: 49
Аз съм била сама доста дълго време. Обмисляла съм много какво искам и как го искам, но мъжете които срещам и то свестните такива не са особено много. А този новия наистина е много стойностен човек, на който може да се разчита, отговорен.
Звучи като кандидат за работно място Simple Smile
Ако няма химия в началото, не я чакай да се появи. Не знам как се прави семейство с мъж, към когото не изпитваш любовно и сексуално привличане. Ако приемем, че с времето или ще започнеш да го уважаваш, или ще го намразиш, спрямо него - редно ли е?

Възможно е да ти е скучен, защото не търсиш спокойствие в една връзка, а адреналин, което ти осигурява другият мъж.
Привет,
От личен опит, не съм много съгласна. При мен (нас) химията се появи много по - късно от вече изживяна интимност (нямам предвид с$кс) и смея да твърдя, че както залагах в началото "емии не е моя човек" , то се радвам, че този МоЯТ човек е бил достатъчно търпелив и никоя друга не го е откраднала, докато аз се чудя аджаба, той ли е , не е ли...
За инфо - около година не ми беше тръпка, нито химик, нито нищо..Аз настоявах, че той не е моя човек, а той обратното (което ме вбесяваше) .

# 66
  • Мнения: 52
Детето ми е голямо има собствени интереси и живот. Децата са временно в нашия живот.
Скрит текст:
Аз иска, тя да е свободна да прави своите избори, а не да е залепена за майка си.

Аз искам партньор, да споделям с него хубави моменти, лоши ако щете, преживявания, пътувания, ежедневни неща, прекарване на хубаво време вкъщи, споделяне. Всичко, което може да се случи на двама души, които са заедно.

Аз имам активен социален живот, работа, приятели, пътувам, но искам да имам причина да си остана у дома. Липсва ми това. Дори не знам дали се разбира какво искам от написаното.

Нищо вечно няма, но децата ни са твърдо в живота ни от раждането им до смъртта им или нашата. Временно в живота ни са гаджетата и партньорите, както и съпрузите. Партньорът днес ти е партньор, утре е партньор на съседката. Едно време хората имали един, единствен партньор и поне 7-8 деца. Следващ партньор само ако овдовеят млади. Днес имаме поне 7-8 гаджета и често едно, единствено дете, две с клизма. Деборана написа нещо подобно - няма гаранция, че мъж и жена, стигнали до раздяла с родителите на децата им ще останат заедно, особено след като и привличане няма.

Нямаш причина да си останеш вкъщи, викаш. Дъщерята не е привлекателна за прекарване на времето заедно, така ли? Дори и да е така, тя навлиза в интересна възраст и след 1 или 2 години ще имате много общо. Била е с тебе в добро и лошо. Мислиш ли, че мъж, който не те привлича ще е стимул да седиш в къщи? Да не стане така, че да бродиш навън и да не искаш да се прибираш знаейки, че ще видиш сурата му?

Хубаво искаш партньор, но новосрещнатият не е твоят човек. Може да срещнеш друг и да се получат нещата. Сега си привлечена от възможността да имаш партньор, но не и от човека като мъж.

С възрастта се влюбваме все по-трудно и все по-рядко. След поява на дете също.

За мене не си готова за връзка и това няма общо с детето.

Това което казваш е така, аз визирах друго. Тъй като съм свидетел как разведени жени се вкопчват в децата си не им дават възможност за собствен живот и карат децата си да им стават длъжни държейки да прекарват много време с тях. Затова казах, че децата са временно в живота ни т.е. имат си свой собствен.

И не на мен да не ми е приятно да прекарвам време с детето, напротив, обожавам прекараното време с дъщеря ми, но тя не иска вече, иска да остава сама, да излиза с приятелки да се чувства самостоятелна, аз виждам, че когато настоявам да излезем или да правим нещо заедно понякога й идва в повече и търси самостоятелност детето, което аз уважавам.

Тя е вече на почти 15 (от 12 съм се отдала изцяло вниманието си на нея), в гимназия е вече.

# 67
  • Мнения: 4 422
И аз имам дъщеря на подобна възраст, та знам какво чудо е. Щастливец ще е тоя мъж, който ще се натресе да живее с чужда дъщеря тийнейджърка.
Може би наистина, както казаха и други по-горе, карай на несериозни връзки още някое време, а скоро дъщеря ти ще изхвъркне от гнездото и тогава ще е по-лесно да живееш с мъж. Инак нищо чудно той да избяга още на другата седмица като се е нанесъл.

# 68
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 904
Е, то неслучайно този, с който е сега от време на време, не се е натресъл, а от разстояние. А тя явно заради тръпката му дава това, от което има нужда и връзката си цъка Misc Alarm Clockс години. А може и да си е дашна по принцип. Причина е, и че той не е срещнал "по-достойна", както и тя, а тя може да няма очи за друг, но вече явно е проимала.
Ако и той беше с дете, нещата се изравняваха, и можеше и да помислят за заживяване заедно.

Ронин, какво мислиш за мадамата Яна? WinkRelievedSmile

# 69
  • Мнения: 52
Всички участници в историята имат деца.

Ронин, какво мислиш за мадамата Яна? WinkRelievedSmile

Да видим какво мисли Ронин, който и да е той.

# 70
  • Мнения: 398
yana_marinova, не се връзвайте на горните два коментара. Очевидно единият не трае дъщеря си и смята, че всички дъщери на тази възраст са непоносими, а другият просто не е дочел нещата и доукрасява историята със свободна интерпретация. Тези двамата са дошли просто да тролят и не допринасят смислено към дискусията.

# 71
  • София
  • Мнения: 44 834
Аз съм разведена, синът ми е почти на 14. До сега не съм му представяла никого от връзките ми. Въобще нещата трябва да станат много, много сериозни, за да започна да мисля дали и как бих живяла с някого.
А до тогава има мнооого време. Аз не бързам, нищо не ми тиктака.

# 72
  • Мнения: 4 422
yana_marinova, не се връзвайте на горните два коментара. Очевидно единият не трае дъщеря си и смята, че всички дъщери на тази възраст са непоносими, а другият просто не е дочел нещата и доукрасява историята със свободна интерпретация. Тези двамата са дошли просто да тролят и не допринасят смислено към дискусията.
Напротив, аз много обичам дъщеря си - но защото си е мое дете.
Познавам и много от приятелките й на тази възраст, както и родителите им и знам какво е да отглеждаш тийнейджър, още повече момиче. Прекрасно е, но не е лесно. Правиш го, когато е твое. А ако не е твое дете, трябва много да обичаш майка му, за да се нанесеш да живееш с нея.
Я да видим има ли жени тук, които са се нанесли да живеят с мъж, който отглежда дъщеря тийнейджърка?
Но не такива, които казват "аз бих, какво толкова" - а такива, които са го направили. Да видим колко са и какви са им впечатленията.

# 73
  • София
  • Мнения: 44 834
Аз не бих! Признавам.

# 74
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 904
Всички участници в историята имат деца.

Ронин, какво мислиш за мадамата Яна? WinkRelievedSmile

Да видим какво мисли Ронин, който и да е той.
Мъж ~40-45 годишен с щерка мисля малка. Подходящ за теб.Hands Ok Hand
Може и да стане приказката. Wink

Общи условия

Активация на акаунт