Публикувана: 9 окт. 2024, 07:02 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2024, 20:08 ч.

В плен на детето си

7 902
151
1

# 135 13 окт. 2024, 13:46 ч.

София
Мнения: 44 338

Ок, на спорт.
На една приятелка сина й беше ужасно залепен за нея. Когато беше на 11, шепнеше а ухото на майка си, за да му "превежда" пред хората.
От около една година детето тренира сериозно и промяната е тотална.
Само че тренера има и дипломна по психология.

Последна редакция: нд, 13 окт 2024, 13:54 от Rockstar

# 136 13 окт. 2024, 13:47 ч.

Мнения: 5 060

След като родителят очевидно не се справя, е редно да потърси външна помощ. В случая поведението нито на детето, нито на родителите е ок. Сега, могат и така да си продължават разбира се, то да я обижда, тя да реве по форумите, бащата да го настройва. Ама нужно ли е?
На мен психолог ми е помогнал, на децата ми също, та личният ми опит е много положителен.

# 137 13 окт. 2024, 14:25 ч.

Мнения: 2 179

Цитат на: Spiritlight в нд, 13 окт 2024, 09:08

Никой едно време не е влачил децата по психолози и не е пускал теми за помощ. Това дете от темата щеше да изяде шамарите при "изрод" и никой нямаше да разсъждава откъде го е чуло, телефони нямаше, че да звъни безкрай и майка му щеше да прави секс на воля. Като цяло децата бяха много по-неглижирани откъм емоционални потребности. Сега пък се залита в другата крайност. Стига сте драматизирали, нормална житейска ситуация - развод, нова къща, нов мъж, ново бебе. Чак пък толкова охкане за горкото дете, ще кажеш, че животът му е свършил.

Аз съм на мнение, че ако ситуацията беше се случило някога, това дете въобще нямаше да се стигне, да си позволи да обижда с "изрод", в много по-дребни ситуации щеше да му се покаже какво може и какво не.

Аз съм израснала в още по-тежка ситуация, майка ми почина, баща ми се ожени година по-късно, дали съм си помислила да поставям условия, капризи, та камоли да определям дали да имат дете или не. Никой не ме е питал, та камоли да си изразя мнението и някой да се съобрази с мен. Бяха тежки години за мен, но такива са били времената. Едната ми баба въобще не се интересуваше от мен, другата и беше много мъчно за мащехата ми и постоянно ми натякваше, как горката ми мащеха, е взела мъж с дете и се опитваше да компенсира с всичко възможно, естествено аз бях пак пренебрегната и ненужната и когато се опитвах да кажа, че живота ми "ад", получавах отговор, как ако не е тя (баба ми), ще гледам от прозореца на някой детски дом. Ето това е тежка житейска ситуация за едно дете, а не ситуацията на авторката, където детето е издигнато на пиедестал да определя живота й, да го гледа, да дава всичко от себе си, да се съобразява изцяло с него, да няма право на живот, та и да е "изрод" за благодарност.

# 138 13 окт. 2024, 14:43 ч.

Мнения: 5 060

Ама това, че ти си била в тежка ситуация, не значи че за това дете в момента е по-леко. То едва ли знае, колко по-тежки ситуации има.

# 139 13 окт. 2024, 15:04 ч.

Мнения: 7 389

За детето в момента не е леко, но изобщо не е в толкова тежка и безнадеждна ситуация. Много се преиграва. Ако и възрастните наоколо драматизират толкова, то не е чудно защо е станало невротично и агресивно.
Между другото, за едно дете може да е невероятно тежко и да не му купят желания телефон. Това не означава, че трябва безпрекословно да се изпълняват всички желания на децата, че да не им стане тежко. Понякога има тежки ситуации в живота.

# 140 13 окт. 2024, 17:36 ч.

Мнения: 5 060

Стига де, не може да се сравнява некупуването на телефон с развод на родителите, нов мъж до майката, смяна на държава, дом, училище и среда. Вероятно и гневен баща има в картинката.

Преди 2 години направихме промяна, но цялото семейство заедно и на всички ни се отрази. Аз бях щастлива, защото от години мечтаех за това, но 6 месеца косата ми падаше на снопове. От стрес. При все, че всичко беше наред и както съм си го мечтала.

# 141 13 окт. 2024, 17:58 ч.

Мнения: 7 389

Не сравнявам некупуване на телефон с развод на родителите, а казвам, че е възможно децата да изживяват нещо дребно по трагичен начин и за тях емоциите са истински. Затова е работа на родителя да регулира и контролира как се преработват емоции и как се изразяват, поне в ниска възраст. В случая трябва да реши проблемът с прилепчивостта, опитите за контрол върху сексуалния живот на майката и дума да не отварям за обидите. Не възрастните да цъкат с език и да се вайкат колко е травмирано детето, докато то пред очите им се превръща в нарцисист.

# 142 13 окт. 2024, 18:07 ч.

Мнения: 24 033

И най-вече в агресор и насилник. Усещайки власт над възрастен, майка, жена, е много вероятно да пренесе този модел награмаден хиляди пъти с изисквания и тормози над бъдещите си приятелки/жена.

# 143 13 окт. 2024, 18:12 ч.

Мнения: X

Информацията е доста оскъдна, но тук всеки втори "прозря" всички подробности и се изказа от позицията на последна инстанция. Съвет ми е трудно да дам, без да познавам ситуацията, но ще споделя опит по темата бебе. Голямото ми дете е било на близка възраст, може би година по-голямо, когато от нищото започна да ми обяснява, как не иска да има втори брат или сестра, как сме си добре така четиримата. Бях шокирана първоначално, защото ме хвана напълно неподготвена. Поговорихме си двамата, че това е въпрос, по който децата нямат думата. Че с баща им не планираме трето дете, но ако решим да имаме още едно, това е решение, което ще вземем двамата с него и те, децата, не участват във вземането на това решение по никакъв начин. Беше очевидно, че тази мисъл го тревожи доста. Децата имат нужда от граници и дори и без сътресения в семейството си имат техните тревоги. Ролята на родителя е да постави въпросните граници. Предполагам, че след развода Светлина се бори с чувство за вина и куп съмнения, но това не трябва да е повод, да позволява на детето подобно поведение. Така му вреди повече и ако подобен подход помагаше, нямаше да я има темата. Не работят така нещата, често прекалено голяма отстъпчивост задълбочава проблемите, вместо да помага. И малки, и пораснали, хората сме склонни да стигаме до края, до там, до където ни позволяват правилата и обстоятелствата.

# 144 13 окт. 2024, 18:41 ч.

Мнения: 17 210

Моят син отдавна е пълнолетен.Имало е период, в пубертета при него, през който, за да заместя липсите , които му причиних , се опитах да компенсирам с делегиране на разни привилегии. Огромна грешка. Най- жалкото е, че щях да се поддам над незрелите му оценки, и да се лиша от всичко, единствено, за да е той добре. Ами, пубертетът, с тежките изяви, продължи две години общо. А след него има и други осъзнавания. Когато сега си говорим за онзи период, когато той ми се правеше на ментор / грешката е моя, защото го допуснах/ , неговият коментар е, че бил малък и не разбирал, защо съм го слушала. Ужасно е просто. Държи те собственото ти дете в капан и понеже са ни най-ценни, забравяме, че са в период. Сега одобрява изборите ми, но сега. За същия мъж става дума, не за други избори. С когото живеехме още тогава. И с когото живея и досега. Но.Тогава беше ад. И една жена се разкъсва между дълга към детето си, неговото щастие и своите собствени избори, на които има право. И там деца не се месят, да. Но е толова трудно да поставиш границата, че напълно я разбирам авторката.
Ще се израстне това, нека не се превръща в придатък към сина си, заради неговия егоизъм.

# 145 13 окт. 2024, 18:47 ч.

София
Мнения: 44 338

Сложно е много с децата, развод и новите връзки. Сакън да не стъпим накриво...
Пък то... всеки греши. Просто няма правилен ход в тази ситуация.

# 146 13 окт. 2024, 18:49 ч.

Мнения: 24 033

Има правилен ход. Да си влезе в ролята на родител.
А не на ревнувана жена.

# 147 13 окт. 2024, 18:53 ч.

София
Мнения: 44 338

Това, да. Аз го писах назад. Детето да си гледа училището, а не под полата на майка си, където тя го е пуснала.

# 148 13 окт. 2024, 18:59 ч.

Мнения: 9 223

Децата все пак ние си ги възпитаваме. Моята дъщеря винаги е искала да си намеря нов партньор, нямало е ревност или егоизъм. Но винаги съм поставяла граници и съм била строга, глезене е нямало никога.

# 149 13 окт. 2024, 19:06 ч.

Мнения: 17 210

Признавам си, че тогава направо си бях заминала. Намерих жилище за закупуване, за да се изнесем. По някакво неведомо стечение на обстоятелства, се оказа, че това жилище няма необходимия документ за собственост. Искаше се технологично време за снабдяването му. Тоест, изчаквахме обективно с любимия син, за да се изнесем от мъжа ми, защото, видите ли, той не се чувства добре. До снабдяването с документа мина година , но пък цената стана друга. Продавачката започна да ме изнудва, а аз принципно не понасям такива неща. И се включих в ново строителство. Забави ни се изнасянето със сина, заради когото беше цялата операция. Да си бъдем някъде двамката, сакън, да е той добре. И така е случи, че останах с мъжа ми. Синът порастна, сега са първи дружки. Обича го повече от баща си. Смешно е, че си го нарича пастрок и че когато се чуваме, първо за него пита. И разчитат един на друг. Сега. Ако някой ми е казвал преди години как ще се развият нещата, щях да го обява за луд.
Та аз ходех на почивка с двамата, като с единия бях на басейн, следобяд с другия на плаж. Съвместна почивка. И двамата ме обичат, и двамата ме своят. И аз да угодя и на двамата. Пет кила смъкнах. На почивка.

Препоръчани теми

Да продължа ли да опитвам?

Буря в рая

Семейни проблеми

Започнах да се съмнявам в себе си, не знам какво се случва

Причина:

Причина: