В плен на детето си

Ужас, това съм го изпуснала.
То и детето е изпуснато за съжаление.
Недопустимо поведение. Възпитанието явно липсва.
Майка на място не би допуснала такъв тон да и се държи и така би го наредила /не говоря за бой/ че на мига ще забрави майка му с кой излиза на срещи.

Наистина е шокиращо да нарича майка си изрод, но съвсем не е задължително да е чул думата вкъщи. Като знам на тази възраст аз какви думи знаех и употребявах в детска среда... Наистина можех да преценя, че вкъщи са табу, но детето е било афектирано.

Интересно, защо детето още с баща си в чужбина е звъняло по 100 пъти на майка си? Моите деца от ранна училища възраст са оставали и сами вкъщи,  по-рядко с баба си, понякога с баща си, но никога не са били обсебени от мен, колкото и да си се обичаме. Не е добре да има такава зависимост и симбиоза, ама никак. Всъщност проблемът си го е имало още в чужбина, сега само се е разгърнал и задълбочил.

А може ли да става дума за артистичен талант на детето. И всички истерии да са роля, достойна за Оскар??? Вижда, че майка му се връзва на сценките и ги по-нтва. Защото детето няма проблем с новия партньор. Детето е обичано, обгрижвано и на издръжка на майка си. Получава най-важното. Да, истериите са проблем.
Но във форума не можем да намерим решение, а и не трябва. Най-добре е да посетят специалист - има и платени, и безплатни.

Детето е отражение на вас, вие сте създали тези модели на поведение и сега, когато в неговите очи "има проблем" то реагира по вашите модели. Съжалявам, но това е реалността. Всяка ситуация в детството "програмира" определено поведение, децата слушат и повтарят успешно.  Мисля, че фокусът на детето трябва да е друг, веднага бих го ангажирана с куп занимания за да си създаде среда, приятелства, да е ангажиран и акълът му да е фокусиран върху други неща. Както в едно видео психоложка каза: ""Детето няма проблем, проблема са родителите и аз няма за какво да работя с детето, аз трябва да работя с родителите". С времето трябва да отделяте детето и да го подготвяте за живота, както и то ясно да разбира, че вие сте майка в ролята си на такава, но и жена, където няма място детето ви да се меси и вие да го позволявате. На 11 трябва да има свой живот и среда, интереси, а не да реве, че вие излизате, това ми е малко поведение на съвсем малко и неосъзнато дете. И не на последно място страховете на детето ви и манипулативните подходи, които използва. Любов, грижа, но и "ясна граница", а не лигавене.

Ясна граница в този случай е здрав егоизъм, готовност да разбие живота на детето си изцяло, за да си с голямата любов, да разсъждаваш като влюбена мома, вместо като отговорна майка, да виждаш че нещата те са ок с това дете, но да правиш опити за друго.
Въобще не са ок нещата, нито с дете, нито с майка. И все пак детето е дете, да му се търси сметка като на възрастен?
Четох, че това , което се е случило не е нещо особено? Нещо като преминаването в пети клас???
Вие сериозно ли?
Това щяло да го подготви за живота?
И как тогава останалите 99.999% от децата, които не са така добре подготвени от 11 годишни да живота, после ще оцелеят?
Защото майка ти сред години борба за голямата любов, да  се разведе, да напуснеш дома си, училището, всичко познато за целия си живот, да трябва да говориш друг език, да се чудиш майка си ли са слушаш или баба си, и за бога да ти се обяснява, че майката отива да прави секс (твърде излишна информация за 11 годишен, праява на готална простащита) - ей тези хубавини ако не клса страхотна подготовка да живота, не знам кое.
Подготовка, че има хора, които се интересуват само от собственото си дупе, никога нямат вина за нищо, вечно те са ощетените, те трябва да мислят само за себе си. Подготовка, че просто в един момент можеш да стане излишен.

Детето не може да налага на майка си как да живее, да има ли второ дете или не, дали ще прави секс, дали ще излиза, а и да я обижда, че е "изрод".  Абсолютно недопустимо поведение на 11 г. дете. Заглавието е "В плен на детето си".

И не не е егоизъм, а правилно да мислиш  за себе си, след като се грижиш за детето ти, а то те прави на нищо и й се е "качило на главата" още от 11 годишно. И е чудесно, че е влюбена, защото и тя е човек, жена, със своите мечти и нужди. Какво да направи? Да зареже всичко и само с детето да се занимава, да му угажда, реве и се тръшка, ами добре, щом детето се тръшка и не дава, няма да излиза. Дете на 11 г. Тя не го е зарязала, гледа го, грижи се и по мое мнение дори прекалява с угаждането, но някъде нещо не е както трябва и детето е заело връх в отношенията родител, дете. В родовата структура, родителя е над детето, той определя правилата, а не обратното. Не може да си, цитирам заглавието  "В плен на детето си".

Това дете няма уважение, а тя от своя страна ресурса да го постави на мястото му, за да не я командва и манипулира как да живее и да се държи с уважение. Тя е позволила то да мине буквално през личното и пространство на жена и майка. След няколко години ще е в пубертета и въобще майка му няма да е приоритет, след още няколко ще си тръгне по своя път, а тази жена какво да прави, къде е нейният живот, нейните мечти, желанието и за още едно дете, партньор защото тя не е в позиция да чака и живота й да се върти само около желанието на детето й. И този модел "аз съм на заден план",  децата са всичко и утре не само, че не им пука на децата, не го оценяват  тръгват си по техния път и такива жени започнат да нареждат как са си дали живота за децата си, пък те колко са неблагодарни и сега са сами.

И не на последно място "ясната гпаница" е абсолютно наложителна, защото ако майка му го търпи, в.чужда среда няма кой да го търпи да манипулира, разиграва и всичко да се "върти" около него, не го ли разбере сега, ще го разбере после по трудния начин. Уважение към децата, изслушване, обясняване на житейската ситуация, но ясно "стоп" това аз го решавам.    
Не само граница, но и ясни правила.

За съжаление все по-често ми прави впечатление как децата са центъра на всичко, всички трябва да се съобразяват с тях, да са център на вниманието, не им се правят забележи и смятат, че всичко им позволено. Днес в един магазин около 8-9 г. дете пазарува с майка си и крещи, обсъждайки какво да купят, не се карат, разговарят, как не му направи забележка, по-тихо, не викай, нищо.....Крещи си на воля и всички трябва да търпим, а тя се държи все едно нищо няма. И когато не се обръща на внимание на такива дреболии, детето "взима връх" и смята, че всичко му е позволено.

Аз продължавам да се изненадвам, как големи жени скачат да наритват деца, а в другата тема жена, които са очевидни жертви. И, ако жената е пълнолетна и трябва да носи отговорност за действията си, то това тук е дете, 11 годишно дете. Досадна подробност, докато майка му години се е борила за любовта си. То от колко години е свидетел на простотиите, които прави майка му, а вероятно и баща му. За "изрода" и правенето на секс от кой е чуло? Защото децата повтарят. Кой знае на какви сценки е присъствало.
И да, жените трябва да си гледат живота и да си търсят щастието, но е хубаво да мислят и за децата си. Те не са някаква досадна подробност, а човеки същества. И много добре усещат, когато не са желани.

Ама те и да бяха двамата все още заедно с баща му, то можеше да им забрани да спят заедно, та да не правят секс. Детето не иска братче или сестриче!

За пръв път чувам, че това да се възпитава дете било същото като "да се наритва". На дете не бива да се позволява да командва и манипулира майка си, това е зле за него. Никой не говори за наритване, а за правилен подход

Очевидно не си е давала зор да го възпитава и за това не е виновно детето. В случая то е прецакано от всякъде и явно дълго ще си влачи травмите.

Моето мнение е, че детето е развило силна зависимост от майката, най-вероятно тя е била най-близкият му човек, а може би и единственият близък, ако са били в чужбина. Детето минава през възраст с много страхове, очевидно е развило някакъв страх от изоставяне, може да се чувства изместено, майката има живот и планове извън грижата за него. Реалността е, че на тази възраст децата не са способни да го разберат това, особено пък ако чувстват несигурност. Детето е развило тревожност. Аз ако съм първо бих потърсили психолог който да работи с него, после  бих го уверила, че нямам никакво намерение да имам второ дете (дори и да не е истина). Щом детето приема втория човек, но не приема идеята за друго дете, нека да не му се налага да я приема, може поне малко да се успокои. Развод, местене в друга държава и смяна на семейната ситуация е страшно много за всеки, не само за дете, мисля, че трябва да му се даде време и спокойствие. Не бих обвинявана майката за всичко, нормално е в труден период да се обърне към най-близките си, нормално е да иска да има живот и след развода, нормално е да иска да е щастлива: щастливи родители, щастливи деца. Така че, по скоро да смени подхода с детето, много търпение, и за мен е задължително работа с психолог, защото детето наистина страда от това, то няма спокойствие, наистина е тревожност това състояние.
И само да кажа, че за тези неща най-лесно е да се обвини родител, но реалността е, че има хора ( и деца) много по-склонни към такива състояния. Имам познати с близнаци, единия е с подобни проблеми отключили се през пубертета, другия не, и не не имало някаква стресираща ситуация, и т.н. просто в един момент в пубертета, несигурността и страховете са страшно много. Ако е детето е било само с майката до тогава, тая нова ситуация му създава още повче несигурност и страхове. Имам друго познато семейство с двама братя, големия е супер склонен към точно такова поведение и страхове, на 12 е сега, страхува се от всичко и е зависим много от майката, такъв си е бил винаги и от скоро работи с психолог. Малкия е на 9 и няма нищо с него като характер.

Как така някога не знаехме какво е психолог, но родителите ни се справяха  чудесно, нямаше тревожни деца, защото нямаше разюздани тревожни родители, на които кеф им е дете, идва дете, кеф им е да живеят с мъж и едновременно с него и с друг мъж - Голямата любов, кеф им е да долитат да живеят отново в гнездото на мама и тате, че е по-лесно (за готвене, пазаруване, водене на детето по мероприятия, финансово), кеф им е да мечтаят за второ дете с Голямата любов, която дори едно общо жилише не е подсигурила.

Разведените родители някога се справяха без психолог. Деца на РАЗВЕДЕНИ РОДИТЕЛИ учеха и ставаха чудесни специалисти, а и в същото време мили възпитани хора, а ДНЕС деца на НЕРАЗВЕДЕНИ РОДИТЕЛИ се оказват проблем. Кой прави тези деца проблемни?
Някъде, някой е първоначалната причина. И в никакъв случай не е самото дете.
"В плен на детето си" тук е по-скоро дете в плен на... (отговорът остава за вас).

За мен детето е чуло “изрод”, къде ходи майка му и какво прави там от баща си. Много лошо впечатление ми прави, как пред очите ми синове на мои приятелки се държат лошо и пренебрежително с тях, точно копирайки бащите си. И това започва от пубертета някъде, майките се правят на неразбрали или ги оправдават сконфузено, че виж синчето се превръщало в мъж. Аз бих се поинтересувала, какво си говори това дете с баща си, нали не бяха близки?

Ами не е виновно, това не значи, че сега решението е майка му да го оставя да я командва

Не си права, Валери, винаги е имало и тревожни, и депресирани деца, и тревожни или безотговорни родители, просто не се говореше за това.