Искаш да кажеш, че не мога да съм с 26 годишна ли? 
Моля да не обръщаме темата на авторката в излияния на личните ни мечти, вопли и надежди. Достатъчно й е тежко в момента.
- Публикувана: 13 окт. 2024, 00:22 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2024, 13:22 ч.
Буря в рая
Не, ако и тя не се навие.
Моля да не обръщаме темата на авторката в излияния на личните ни мечти, вопли и надежди. Достатъчно й е тежко в момента.
Обърни си внимание защо жена на 26 се е фокусирала толкова над болести и смърт. Такъв синдром имат хипохондриците и хора с ОКР. Ако е лека форма, опитай да го овладееш, така и с друг човек няма да се получат нещата. АКо си с тежка форма, търси лечение.
Предполага се, че на тази възраст трябва да ви е забавно и хубаво заедно.
//
Любовта не е гарантирана и закована. Променя се, както и ние.
Бил ти дал надежди. Не, бил е искрен, искал е. Променил се е. Както и ти. Разминали сте се. Ако го обичаш, дай му свобода и неговия избор.
Казваш, че много го обичаш. А как му го показваше. Любовта иска грижа и изразяване. Не просто да се знае, че обичаш един човек.
Предполага се, че на тази възраст трябва да ви е забавно и хубаво заедно.
//
Любовта не е гарантирана и закована. Променя се, както и ние.
Бил ти дал надежди. Не, бил е искрен, искал е. Променил се е. Както и ти. Разминали сте се. Ако го обичаш, дай му свобода и неговия избор.
Казваш, че много го обичаш. А как му го показваше. Любовта иска грижа и изразяване. Не просто да се знае, че обичаш един човек.
[/spoiler]
Ако един човек ви обича ще остане с вас независимо от обстоятелствата и здравословното ви състояние! Понякога изпитанията идват за да отсеят хората, които не са отредени за нас и да ни отворят очите. Напълно ви разбирам, за това, че ви е страх да се доверите на хората, много малко в днешно време от тях са Хора! Аз ако остана сама също не бих допуснала следващ човек в живота си, защото човек се уморява да се раздава отново и отново. Но сте млада за да губите надежда за любов и семейство, все още, макар и рядко, се срещат нормални и свестни мъже, способни да обичат истински. Приемете всичко като урок и продължете напред с надежда. На 26 имате много време пред себе си.
[/quote]
Точно това щях да кажа. Дума по дума. Приеми го като урок, дори се радвай, че е станало така, защото действително на 23г (при това мъж) няма как да е истински готов за семейство и още по-добре, че не е станало нещо, защото този човек няма как да бъде пълноценен партньор и баща. Разбира се, сега. След 10 години може да е различно. Ама в тия 10 години ще трупа опит и съприкосновения с хора и ситуации. Това те гради като личност.
И действително - ако човек е на място - здравословни проблеми не биха го уплашили, а по-скоро амбицирали да вдъхне кураж и любов на човека до себе си.
А пък и ти на 26г къде си тръгнала да правиш семейство. Изчакай, намери си стабилна и стойностна работа, увери се, че партньорът ти ще е стабилен и ще издържи на бурите. Защото като ти дойде едно ревящо бебе, стрес, безсъние, ангажименти ще видиш какво е буря. Не буря, ами ураган може да бъде. Да не говоря какви неща се случват в тоя живот! Всеки ден чета за жени, които са се нахендрили млади, с неподходящи хора да правят семейства и после "Олеле, какво да правя". На едната мъжът я зарязал с 2 деца, пари няма и се навряла в детската си стая на 2-стаен апартамент, барабар с родителите си и брат си, другата пък се навряла при свекървата и всеки ден - проблеми. 3тата няма образование, мъжът ѝ в чужбина, детето боледувало в яслата и я шикирдосали. И не можела да си намери работа, мъжът и него нещо го махнали. И сега - какво да правим без пари. Изобщо... мислете с главите си и когато животът ви поднесе урок, гледайте да го научите правилно, а не да се вайкате.
Знам, че те боли. Мен ме изоставиха с бебе на ръце. Ами... поплаках, поплаках, па се стегнах и сега не само не страдам, ами съм и щастлива от развоя. Ама преди 15 години нямаше кой да ми каже това и си го открих сама, ама беше по-трудно. А и нямаш бебе да го гледаш сама, нали? Ако искаш се вдигаш и отиваш на екскурзия, ако искаш емигрираш, ако искаш си намираш 3 гаджета едновременно, забавляваш се, каква свобода е само! И не смяташ "днес ще купя еди-какво си, понеже детето трябва да има за..."
Че и си на 26г!
Ако един човек ви обича ще остане с вас независимо от обстоятелствата и здравословното ви състояние! Понякога изпитанията идват за да отсеят хората, които не са отредени за нас и да ни отворят очите. Напълно ви разбирам, за това, че ви е страх да се доверите на хората, много малко в днешно време от тях са Хора! Аз ако остана сама също не бих допуснала следващ човек в живота си, защото човек се уморява да се раздава отново и отново. Но сте млада за да губите надежда за любов и семейство, все още, макар и рядко, се срещат нормални и свестни мъже, способни да обичат истински. Приемете всичко като урок и продължете напред с надежда. На 26 имате много време пред себе си.
[/quote]
Точно това щях да кажа. Дума по дума. Приеми го като урок, дори се радвай, че е станало така, защото действително на 23г (при това мъж) няма как да е истински готов за семейство и още по-добре, че не е станало нещо, защото този човек няма как да бъде пълноценен партньор и баща. Разбира се, сега. След 10 години може да е различно. Ама в тия 10 години ще трупа опит и съприкосновения с хора и ситуации. Това те гради като личност.
И действително - ако човек е на място - здравословни проблеми не биха го уплашили, а по-скоро амбицирали да вдъхне кураж и любов на човека до себе си.
А пък и ти на 26г къде си тръгнала да правиш семейство. Изчакай, намери си стабилна и стойностна работа, увери се, че партньорът ти ще е стабилен и ще издържи на бурите. Защото като ти дойде едно ревящо бебе, стрес, безсъние, ангажименти ще видиш какво е буря. Не буря, ами ураган може да бъде. Да не говоря какви неща се случват в тоя живот! Всеки ден чета за жени, които са се нахендрили млади, с неподходящи хора да правят семейства и после "Олеле, какво да правя". На едната мъжът я зарязал с 2 деца, пари няма и се навряла в детската си стая на 2-стаен апартамент, барабар с родителите си и брат си, другата пък се навряла при свекървата и всеки ден - проблеми. 3тата няма образование, мъжът ѝ в чужбина, детето боледувало в яслата и я шикирдосали. И не можела да си намери работа, мъжът и него нещо го махнали. И сега - какво да правим без пари. Изобщо... мислете с главите си и когато животът ви поднесе урок, гледайте да го научите правилно, а не да се вайкате.
Знам, че те боли. Мен ме изоставиха с бебе на ръце. Ами... поплаках, поплаках, па се стегнах и сега не само не страдам, ами съм и щастлива от развоя. Ама преди 15 години нямаше кой да ми каже това и си го открих сама, ама беше по-трудно. А и нямаш бебе да го гледаш сама, нали? Ако искаш се вдигаш и отиваш на екскурзия, ако искаш емигрираш, ако искаш си намираш 3 гаджета едновременно, забавляваш се, каква свобода е само! И не смяташ "днес ще купя еди-какво си, понеже детето трябва да има за..."
Че и си на 26г!
Ако имаш финансова възможност, отдели пари за малко терапия и разговори с психолог.
Ще отработиш раздялата по-бързо.
Ще отработиш раздялата по-бързо.
Аз бях изумена от лекотата, с която ми говореше .. интересното е, че всичко стана изведнъж от днес за утре. Не съм усетила нищо в поведението му, не сме говорили отдалеч.. защото той спомена, че го е мислил от няколко месеца.. чудно ми е какво е чакал.. защо не го е споделил..
между другото му зададох този въпрос, той отговори, че е искал първо да ми мине операцията, но нещата се стекоха така, че ми го сервира точно преди да ме приемат в болницата. От лицемерие на вдигна един телефон да ме пита как съм ..
тогава му се обадих и му казах “ нищо ли не означавам вече за теб? “
Той помълча и отговори “ не е така.. “
Твърди, че му пука..
няколко пъти го попитах дали има трети човек, но той отрича.
( колкото и да го отрича все си мисля, че има нещо, но не ми казва )
За тези три години не вярвам нищо да не е останало .. молих му се да ми даде шанс, но той беше категоричен. Наистина ми е много трудно да го приема ..
както споменах с всеки опит да се съберем отново имах чувството, че го отблъсквам още повече.
Попитах го “ толкова ли ти е лесно да го кажеш “
Той отговори “ както виждаш… “
След това се сринах .. 🥺
Знам, че ще мине.. всичко минава в този живот. Но аз наистина имах чувства и очаквания, той ми даде тези надежди.. не сме от вчера заедно. Семейството му ме прие като част от него, имаме си нашите моменти .. просто боли много.
Не съм спала от няколко дни .. опитвам се да се разсейвам, но сълзите напират..
между другото му зададох този въпрос, той отговори, че е искал първо да ми мине операцията, но нещата се стекоха така, че ми го сервира точно преди да ме приемат в болницата. От лицемерие на вдигна един телефон да ме пита как съм ..
тогава му се обадих и му казах “ нищо ли не означавам вече за теб? “
Той помълча и отговори “ не е така.. “
Твърди, че му пука..
няколко пъти го попитах дали има трети човек, но той отрича.
( колкото и да го отрича все си мисля, че има нещо, но не ми казва )
За тези три години не вярвам нищо да не е останало .. молих му се да ми даде шанс, но той беше категоричен. Наистина ми е много трудно да го приема ..
както споменах с всеки опит да се съберем отново имах чувството, че го отблъсквам още повече.
Попитах го “ толкова ли ти е лесно да го кажеш “
Той отговори “ както виждаш… “
След това се сринах .. 🥺
Знам, че ще мине.. всичко минава в този живот. Но аз наистина имах чувства и очаквания, той ми даде тези надежди.. не сме от вчера заедно. Семейството му ме прие като част от него, имаме си нашите моменти .. просто боли много.
Не съм спала от няколко дни .. опитвам се да се разсейвам, но сълзите напират..
Правилно ти казват да си поплачеш, да го изживееш и да продължиш напред. Хората се променят, смятам, че на повечето хора им се е случвало поне един път в живота да спрат да изпитват чувства, които ако ще до вчера да са били сигурни, че са истина. Понякога самите ние се променяме, понякога едно камъче обръща каруцата.
Забелязвам, че много наблягаш на смъртта и болестите. Да, всичко това е част от живота и е нормално човекът до теб да те подкрепя, но се запитай дали и ти не приемаш нещата твърде емоционално и не говориш твърде много за тях. Повечето хора нямат желание да им се говори за болести и смърт денонощно, това е натоварващо и не всеки ще издържи, дори и да иска, това може подсъзнателно да го отблъсква.
Замисли се защо си приела смъртта на колежката си толкова тежко. Сега, винаги е гадно човек да загуби живота си, но нека не се лъжем, страданието за семейство и дългогодишни приятели е едно, страданието за колеги - съвсем друго и то със сигурност не продължава толкова време. Не може да се съсредоточаваш само върху лошото, защото то е навсякъде и всеки ден умират хора. Според мен изпитваш твърде силна емпатия, което е в твой ущърб.
Забелязвам, че много наблягаш на смъртта и болестите. Да, всичко това е част от живота и е нормално човекът до теб да те подкрепя, но се запитай дали и ти не приемаш нещата твърде емоционално и не говориш твърде много за тях. Повечето хора нямат желание да им се говори за болести и смърт денонощно, това е натоварващо и не всеки ще издържи, дори и да иска, това може подсъзнателно да го отблъсква.
Замисли се защо си приела смъртта на колежката си толкова тежко. Сега, винаги е гадно човек да загуби живота си, но нека не се лъжем, страданието за семейство и дългогодишни приятели е едно, страданието за колеги - съвсем друго и то със сигурност не продължава толкова време. Не може да се съсредоточаваш само върху лошото, защото то е навсякъде и всеки ден умират хора. Според мен изпитваш твърде силна емпатия, което е в твой ущърб.
За тези три години не вярвам нищо да не е останало... молих му се да ми даде шанс, но той беше категоричен. Наистина ми е много трудно да го приема ..
както споменах с всеки опит да се съберем отново имах чувството, че го отблъсквам още повече.
Попитах го “ толкова ли ти е лесно да го кажеш “
Той отговори “ както виждаш… “
След това се сринах .. 🥺
както споменах с всеки опит да се съберем отново имах чувството, че го отблъсквам още повече.
Попитах го “ толкова ли ти е лесно да го кажеш “
Той отговори “ както виждаш… “
След това се сринах .. 🥺
още не ти се вярва, но понякога нещата изчезват за 1 час, дори за 10 минути или пък за 1
особено, когато има невидими пукнатини преди това, а то винаги има някакви
те са малки, някак не си струва да се говори за тях, не влияят директно на общуването, нежността и секса, но те се натрупват и в подходящия момент за минути се превръщат в абсолютно непреминаваем разлом
и да, отблъскваш го, затова спри и запази малкото ти останало самоуважение
Правилно ти казват да си поплачеш, да го изживееш и да продължиш напред. Хората се променят, смятам, че на повечето хора им се е случвало поне един път в живота да спрат да изпитват чувства, които ако ще до вчера да са били сигурни, че са истина. Понякога самите ние се променяме, понякога едно камъче обръща каруцата.
Забелязвам, че много наблягаш на смъртта и болестите. Да, всичко това е част от живота и е нормално човекът до теб да те подкрепя, но се запитай дали и ти не приемаш нещата твърде емоционално и не говориш твърде много за тях. Повечето хора нямат желание да им се говори за болести и смърт денонощно, това е натоварващо и не всеки ще издържи, дори и да иска, това може подсъзнателно да го отблъсква.
Замисли се защо си приела смъртта на колежката си толкова тежко. Сега, винаги е гадно човек да загуби живота си, но нека не се лъжем, страданието за семейство и дългогодишни приятели е едно, страданието за колеги - съвсем друго и то със сигурност не продължава толкова време. Не може да се съсредоточаваш само върху лошото, защото то е навсякъде и всеки ден умират хора. Според мен изпитваш твърде силна емпатия, което е в твой ущърб.
Забелязвам, че много наблягаш на смъртта и болестите. Да, всичко това е част от живота и е нормално човекът до теб да те подкрепя, но се запитай дали и ти не приемаш нещата твърде емоционално и не говориш твърде много за тях. Повечето хора нямат желание да им се говори за болести и смърт денонощно, това е натоварващо и не всеки ще издържи, дори и да иска, това може подсъзнателно да го отблъсква.
Замисли се защо си приела смъртта на колежката си толкова тежко. Сега, винаги е гадно човек да загуби живота си, но нека не се лъжем, страданието за семейство и дългогодишни приятели е едно, страданието за колеги - съвсем друго и то със сигурност не продължава толкова време. Не може да се съсредоточаваш само върху лошото, защото то е навсякъде и всеки ден умират хора. Според мен изпитваш твърде силна емпатия, което е в твой ущърб.
Той твърди, че това е само едно от нещата и другото е, че нямало какво повече да си дадем взаимно.
Което според мен не е така.. всъщност вие как разбирате това негово изречение?
буквално
иска същото или нещо подобно, но вече не от и с теб
_____
+1
иска същото или нещо подобно, но вече не от и с теб
... нямало какво повече да си дадем взаимно.
Което според мен не е така.. всъщност вие как разбирате това негово изречение?
Което според мен не е така.. всъщност вие как разбирате това негово изречение?
_____
Насила не можеш да дадеш. И не бива.
+1
Не е било любов, а сексуално привличане. Най- нормалното нещо е да се разделят млади хора, необвързани един с друг. Мен мъжът ми ме остави с малко дете. Ами животът продължава. Ако аз бях майка на този 23 годишен млад мъж бих го посъветвала да се раздели с теб. Поведението ти ми се струва обсебващо и нездраво психически. Оправи си проблемите и тогава търси. Защото не ми се струва коректно да правиш съпричастен един млад мъж в твоите депресии, страхове и несигурност.