Буря в рая

  • 2 967
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 184
Ама вие ги съветвате вашите 23-годишни синове с кого да се гаджосват ли? На мен родителите ми никога не са ми давали акъл по този въпрос, хем съм жена и рисковете са по-големи.

Последна редакция: нд, 13 окт 2024, 12:55 от Mandy Bo

# 31
  • France
  • Мнения: 16 278
Аз съм била на мястото на момчето. Дълга връзка, в началото много позитивни емоции, пеперуди, хубави моменти. После рутина. Той имаше проблеми в службата, сигурно е бил в бърн аут, всяка вечер ми говореше за шефа и колегите. Беше ми втръснало. И една вечер се прибирах и си помислих, че би ми било хубаво ако него го няма вкъщи. Исках просто да си направя вечеря, да си отворя една бира и да сменям каналите на тв. Тогава разбрах, че е свършило вече. Беше септември, а в началото на годината бяхме почнали да си търсим да купуваме жилище заедно. Месец и половина по късно го напуснах.
Дали съм го обичала - да, имах чувства. Дори в един момент съм мислила искрено, че заедно ще извървим дълъг път. Но, както каза Бубанка, малките пукнати понякога правят голям разлом.

# 32
  • София
  • Мнения: 22 685
[quote author=наивница на средна възраст link=topic=1700112.msg48680635#msg48680635 date=172879687
Но много лошо впечатление прави изявлението му за болестите и натоварването. За съжаление това е животът - всички имаме кофти периоди и се разболяваме рано или късно. На такъв човек не може да се разчита в трудности, пък ако ще да твърди, че те обича като милион звезди.
[/quote]

Това. И го запомни. Не чети мненията на майки на мамини златни, че ако техните легнат на легло, ще е друго.

# 33
  • Мнения: 321
Зададох му въпрос дали след време може пак да се срещнем и съберем отново и той ми каза “ живота е пълен с изненади “
Но за в момента не искал да продължаваме и да дава празни надежди.



Това ми го написа той.. тогава бяхме в период в който си дадохме малко време .. но след първата седмица не издържах и му писах “ вместо да сме на изчакване не е ли по-добре да поговорим и да разрешим проблемите “
След което това беше неговото съобщение.
Когато го прочетох ми пречерня .. пълен шок!
Тогава му се обадих и той каза “ като се прибера ще говорим “
Обаче той не ме потърси и разбрах, че дори е нямал намерение да ме търси. Аз отидох до тях да говорим .. и видях безразличието в очите му.. не пожела да ми даде шанс ..
А това за надеждите .. той вече ги даде. За това ми е тежко .. повярвах му.

# 34
  • Мнения: 5 465
Няма никаква надежда. Аз съм плакала, че оставям мъж, защото знам, че е страхотен човек и искрено се чувствам зле от ситуацията, максимално исках да улесня всичко това за него и разбере, че не е той проблемът. Всичко това не означава, че съм искала да съм с него или съм щяла да променя решението си.

# 35
  • Мнения: 37 263
т. нар. "даване на надежда" не означава "да"
обикновено е едно отложено "не"
човекът е бил искрен с теб и се е опитал да не те нарани излишно
какво точно не разбираш от съобщението? то е съвсем еднозначно

# 36
  • Мнения: 1 214
Много е грозно да се изнася лична кореспонденция, да се рови, разпитва, досажда и настоява за обяснения Close
Любовта си отива - понякога бавно, понякога за миг, и единственото, което човек може да направи, е да си тръгне с достойнство и да отработи болката си.

С изискване, натрапване и дълбаене се постига само едно - опротивяваш още повече, и нищо чудно да се достигне до етап, в който отсрещния трябва да изрече силни думи, за да отреже окончателно.

Постовете на авторката звучат вманиачено. Говорил е, казвал е, обещавал е - защото го е мислил в момента. След това нещата са се променили, вече мисли и чувства друго. Край. Не дължи обяснения, не дължи продължение.

Имайте малко достойнство.

 
т. нар. "даване на надежда" не означава "да"
обикновено е едно отложено "не"
човекът е бил искрен с теб и се е опитал да не те нарани излишно
какво точно не разбираш от съобщението? то е съвсем еднозначно

+1000 Hands Plus1

# 37
  • Мнения: 3 184
Авторке, човекът съвсем културно е написал "благодаря и сбогом!", ама с повече думи. По принцип занапред да знаеш - не се поставяй в ситуация някой да се чувства, че си му дала твърде много. Това означава, че
- си прекалено обсебваща и даваща повече, отколкото ти искат, а хората губят интерес и уважение към такива;
- или прекалено контролираща и изискваща вечна благодарност, защото си се "раздавала", което за отсрещния е задушаващо и досадно.

# 38
  • Мнения: 4 408
Опитай се да запазиш някакво достойнство и да не бъдеш лепка. Никого не можеш да принудиш да те обича и да стои във връзка с теб. Само му ставаш досадна...

# 39
  • Мнения: 321
Благодаря ви!
Нека да затворим вече темата. Болно ми е..

# 40
  • France
  • Мнения: 16 278
Разбирам, че ти е болно и ти съчувствам. Но това са нещата от живота. Повярвай, ще ти мине.

Общи условия

Активация на акаунт