Здравейте! Моля за бързи отговори. Дълго време съм живяла с баща-нарцист. Майка ми се раздели с него. Психолози казват, че съм копирала поведение от него. Аз не мисля така, защото дори и като по-малка сама съм се осъзнавала и спирала да правя определени неща. Възможно ли е да съм копирала поведение при това условие, че съм се осъзнавала? С майка ми не се разбираме поради тази причина, както и че непрестанно и задавам въпроси за уточнение, понеже тя ми казва различни неща всеки път, когато я питам един и същи въпрос. А аз я питам, понеже като бях по-малка тя ми отговаряше механично, защото е била изморена. Сега казва, че аз съм я била обърквала, но работата е там, че тя обърква мен първоначално и затова аз и задавам въпросите пак и пак. Много пъти майка ми ми задава въпроси от типа дали я манипулирам или лъжа. Казва, че това били просто въпроси и че не се съмнявала, че не го правя. Просто й минавали без ума и ги задава. Но така ме кара аз да се съмнявам в собствените си мисли, чувства и действие. Много пъти дори ми е казвала, че съм егоист, защото непрекъснато и задавам въпроси без да си почине. Правя го, защото искам да се разберем възможно най-скоро, а не нещо да стане и да останем неразбрани за цял живот. Когато се ядоса ме обижда и подиграва. Баща ми също ме е обиждал и ми се е подигравал. Понеже си записвам нещата, които майка ми е казвала на телефона, защото искам да се успокоя и да си чета, понеже често се обърквах какво има предвид тя, аз й казвам, че сме записали друго, а майка ми ми казва, че съм била използвала нещата срещу нея. А аз просто не я разбирам. Чувствам се ужасно. Моля за съвети и обяснения на нашата ситуация, ако сте специалисти. Благодаря!
- Публикувана: 13 окт. 2024, 14:36 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2024, 11:23 ч.
Семейни проблеми
ти си още тинейджър, нали
Не знам какви обяснения очакваш. Никой тук не те познава, нито знае подробности за семейните ви отношения. Нито имаме обективна представа от поведението ти. На база на това, което си написала, каквото и да ти отговори някой, то ще са свободни съчинения. Пишеш, че психолози ти казват нещо, на терапия ходиш ли? Обсъждаш ли тези неща с тях?
Не знам какви обяснения очакваш. Никой тук не те познава, нито знае подробности за семейните ви отношения. Нито имаме обективна представа от поведението ти. На база на това, което си написала, каквото и да ти отговори някой, то ще са свободни съчинения. Пишеш, че психолози ти казват нещо, на терапия ходиш ли? Обсъждаш ли тези неща с тях?
Каква е причината, поради която реши да тръгнеш на терапия? Притесненията, относно отношенията с майка ти? Или нещо друго те тревожи? Оставам с впечатление, че имаш висока степен на тревожност, затова ли си водиш записки на това какво ти казва майка ти?
Да, ходя на терапия и ги обсъждам. В началото не споделях дълбоки неща с тях, но наскоро започнах. Пример мога да дам с това, че ми е казвала, че няма да има приятел и че го е казала това нещо и в придишна ситуация и казва, че въпреки че го е казала, защото не е обърнала внимание(както си беше случката), това твърдение е вярно. Това нещо го говорихме, докато тя имаше работа, но го говорихме и след това, когато тя нямаше работа. Даже, когато мама нямаше работа, аз я попитах защо не ми е казала това по-рано(че няма да има приятел) и тя ми отговори, че е защото не се е сетила. Но после отрича, че няма да има гадже, а отговорът й е, че тя в момента не иска, а бъдещето е незнайно
даваш ли си сметка това колко гъвкави неща са в човешкото съзнание?
на тази тема човек може да си променя мнението всеки ден по три пъти без да е манипулатор, нарцис или сериозно психически нестабилен; разликата може да бъде дори изяждането на един шоколад, който да ти подобри настроението
невъзможно е да искаш тя да ти даде категоричеен отговор и е гадно да я тормозиш с непрекъснати въпроси за подобни неща, защото жената реално се чуди как да се отърве от подобни натяквания и загуба на време и енергия в безсмислици без да бъде груба към теб
защо те питах дали си тийн - защото поведението, размислите, изказът и правописът ти са типични за 14-16 г.
Добре си решила с терапията, продължавай.
Аз честно се натоварих, само докато прочета написаното.
И е трудно за разбиране, ама един път- така казала, друг път- така...
Не е лесно.
Успех и дано си тинейджър, ще се изградиш и ще спреш да задълбаваш- има време.
Но, ако си над 35- лошо.
Аз честно се натоварих, само докато прочета написаното.
И е трудно за разбиране, ама един път- така казала, друг път- така...
Не е лесно.
Успех и дано си тинейджър, ще се изградиш и ще спреш да задълбаваш- има време.
Но, ако си над 35- лошо.
Звучиш като човек с някакво социално разстройство. По-скоро някакъв вид невротичност или тревожност. За околните се превръщаш в невъзможен, тъй като действаш дразнещо.
Продължи си с терапията и не очаквай светкавични резултати, карай с бебешки стъпки към прогрес. В интернет/youtube също вече има доста видеа на психолози/подкасти, в които се споделят полезни техники за справяне с тревожността. И тренирай това да си пренасочиш вниманието в други, по-градивни дейности и да не се вглъбяваш толкова в това какво казват хората и да следиш всяко тяхно действие. Ако не спортуваш, препоръчвам ти да започнеш някакъв спорт, защото ще ти се отрази много благоприятно на психологическото състояние.
Аз не разбирам какво целиш с тези постоянни въпроси? Предполагам, че е доста натоварващо и за майка ти. Какви въпроси й задаваш? На каква тема? И защо я питаш непрекъснато едни и същи неща? Ако е примера с гаджето, ако първия път ти отговорила отрицателно и си я питала 1г по-късно не виждам проблем, ако си е променила решението. Просто не схващам за какво са тези въпроси?