Здравейте,
Напуснах мъжа си преди повече от 15 години. Имам двама сина, които преживяха много болезнено развода. По-големият дори напусна страната преди около 8 години и вече не ни се обажда. Това е най-сериозния проблем за мен, но решение не се очертава. Темата, която повдигам обаче е друга. Проблемите около раздялата и развода, бяха от най-различно естество, но един от тях се оказа семейното ни жилище, което не разделихме при развода и остана в режим на съсобственост. Съдът присъди родителските права на мен, а семейното жилище на бащата, тъй като той остана да живее в същия град, а аз и децата бяхме в друг град, където те учеха това, което бяха избрали. По-късно аз предявих претенции за обезщетение от страна на бившия ми, за това, че ползва моята част от имота на основание съдебно решение и аз нямам възможност да се разпореждам с моята част. Съдът призна претенциите ми. Най-близките ми хора и децата ми застанаха срещу мен за това. Казаха, че това не е правилно, че аз сама съм решила да се разведа и затова нямам право да искам „наем“ от бившия. Правната квалификация е обезщетение, но те не правят разлика. Самата аз считам, че след като притежавам част от имот съм в правото си да мога да се разпореждам и да получавам облаги от това. Бившия ми, не пожела да се споразумеем някак за този имот и продължи да живее сам в него, макар да имаше възможност да се премести да живее в наследствен имот. Предлагах му да даваме нашето жилище под наем и да получаваме и двамата някакви пари. Но той не се съгласи. Не поддържаше имота и имуществото в него и сега имота е в ужасно състояние. Спрях да водя дела от 2013 г. за обезщетение, но през цялото време му заявявах, че след като не можем да се споразумеем за справедливо решение, той ми дължи обезщетение. Сключихме споразумение през 2017 г., в което той признава, че ми дължи определена сума до момента, и че ще я погаси разсрочено, както и за това как ще се определя обезщетението в бъдеще. Плати ми малки суми през 2021 г. на два пъти /по 200 лв/ и през цялото време само ми обещаваше, че ще се издължи, но не знае кога. Сумата, която ми дължи в момента е над 10 хил. лв.. Това е кратка версия на проблема. Имам много лични причини да претендирам за обезщетение, освен правното основание, но ще стане много дълга историята. Правилно ли е да вземат отношения близките ми за това дали да се боря за имуществените си права, ако това тях не ги касае правно и материално? Има ли право по-малкия ми син да ме упреква за това, че претендирам за обезщетение за имота? Именно вмешателството от страна на близките ми ме спря да водя и дело за делба при развода и това смятам за грешка от моя страна. Вие как смятате?
Напуснах мъжа си преди повече от 15 години. Имам двама сина, които преживяха много болезнено развода. По-големият дори напусна страната преди около 8 години и вече не ни се обажда. Това е най-сериозния проблем за мен, но решение не се очертава. Темата, която повдигам обаче е друга. Проблемите около раздялата и развода, бяха от най-различно естество, но един от тях се оказа семейното ни жилище, което не разделихме при развода и остана в режим на съсобственост. Съдът присъди родителските права на мен, а семейното жилище на бащата, тъй като той остана да живее в същия град, а аз и децата бяхме в друг град, където те учеха това, което бяха избрали. По-късно аз предявих претенции за обезщетение от страна на бившия ми, за това, че ползва моята част от имота на основание съдебно решение и аз нямам възможност да се разпореждам с моята част. Съдът призна претенциите ми. Най-близките ми хора и децата ми застанаха срещу мен за това. Казаха, че това не е правилно, че аз сама съм решила да се разведа и затова нямам право да искам „наем“ от бившия. Правната квалификация е обезщетение, но те не правят разлика. Самата аз считам, че след като притежавам част от имот съм в правото си да мога да се разпореждам и да получавам облаги от това. Бившия ми, не пожела да се споразумеем някак за този имот и продължи да живее сам в него, макар да имаше възможност да се премести да живее в наследствен имот. Предлагах му да даваме нашето жилище под наем и да получаваме и двамата някакви пари. Но той не се съгласи. Не поддържаше имота и имуществото в него и сега имота е в ужасно състояние. Спрях да водя дела от 2013 г. за обезщетение, но през цялото време му заявявах, че след като не можем да се споразумеем за справедливо решение, той ми дължи обезщетение. Сключихме споразумение през 2017 г., в което той признава, че ми дължи определена сума до момента, и че ще я погаси разсрочено, както и за това как ще се определя обезщетението в бъдеще. Плати ми малки суми през 2021 г. на два пъти /по 200 лв/ и през цялото време само ми обещаваше, че ще се издължи, но не знае кога. Сумата, която ми дължи в момента е над 10 хил. лв.. Това е кратка версия на проблема. Имам много лични причини да претендирам за обезщетение, освен правното основание, но ще стане много дълга историята. Правилно ли е да вземат отношения близките ми за това дали да се боря за имуществените си права, ако това тях не ги касае правно и материално? Има ли право по-малкия ми син да ме упреква за това, че претендирам за обезщетение за имота? Именно вмешателството от страна на близките ми ме спря да водя и дело за делба при развода и това смятам за грешка от моя страна. Вие как смятате?
