Уреждане на имуществени отношения с бивш съпруг

Какво значи, погребали са я, нормално е човек да мисли и в тая посока, аз например се интересувам какво и на кого ще оставя, ако  ми се случи нещо, в смисъл, да не им оставям бакии по възможност.

Аз не мога да си обясня защо винаги се намира някой, който хал хабер няма от право, но много държи да пусне някакви линкове, нямащи общо разбира се, и да обърква хората?!
Какви наследства, какви запазени части.... Съпругът имал запазена част от наследството на авторката.... Ти изобщо осъзнаваш ли какви глупости пишеш?! Авторката жива, имотът не се знае докато тя почине някога си дали въобще ще съществува, дали и как ще се подели и дали ще бъде неин, този мъж дали ще ѝ е съпруг и т. н., ама да си пишем ние по форумите. Нали е анонимно, не носим отговорност за заблуждения...

Ирис, жената може да надживее всички. Няма ред за тия неща.
И без това Аида е права, че "совите не са това, което са". Неслучайно правото е отделна наука, а не се основава на написано някъде нещо извън контекста.
Темата стана буквално гнусна!

Не виждам какво гнусно има, съвсем нормални неща са това.

Жената иска да си уреди нещата със собствеността, съвсем нормално. Никой не живее с идеята, че ще е безсмъртен, нито че докато се гътне, кой знае какво може да се случи. То може и земетресение да срути града, в който се намира въпросния имот, може да излети в космоса с извънземните.

Много жени, когато се женят втори път се интересуват какво ще стане с имотите им, ако починат преди втория си мъж, дали ще останат само на техните деца, имам колега, която точно по такъв въпрос си направи консултация. Явно при  негнусливи юристи...
Резултатът от въпросната консултация изискваше някакви действия.

Едно е консултация, при която може да разиграем различни хипотези. Съвсем друго е съфорумка да се произнася "по казуса" както тя се изрази, като такъв казус няма.
Жената си е жива и здрава.
А аз като юрист съм се научила да отговарям само на зададени въпроси, без да си правя съчинения какво би станало ако... В случая не е питала дали сегашният ѝ мъж би получил нещо от този имот или?!

Не е нормално да се прави сметка за след края на нечий живот, когато казусът е за уреждане на отношения между живи хора.
Не видях жената да пита как да остави имота на синовете си, а как да получи своята част и полагащото се от нея. Може пък да иска да си осигури добър живот сега за себе си след всички години в грижи за децата.
И да, гнусно е да се правят сметки какво ще остави и на кого, без да знаем дали няма нужди сега и затова не си иска полагащото се.
В момента е жива и вторият мъж няма запазена част. Т.е. няма общо с казуса. Даже и децата нямат общо, защото те нямат собственост над този имот и съответно нямат право да взимат отношение какво и как ще се случва, когато майка им умре (както написах, ред няма, та нека не спекулираме кой на кого какво ще остави, когато това не виждам да се пита в темата).

Тези деца са големи, ако толкова държат на баща си, той да им дари едната си втора идеална част от имота и да си запази правото на ползване. Тогава авторката ще може евентуално да го търси за обезщетение за лишаване от ползване, но няма да тръгне на делба с децата си / предполагам/. Да, този правен съвет не е в интерес на авторката, но е добре и да помисли и да допусне и такъв вариант.
Много се ядосвам на такива необективни деца, които , отгоре на всичкото, са надрасли пубертета, и съдят родител, който ги е отгледал и им дал добрия старт и добрия пример.
Едва ли авторката ще сподели повече, със сигурност появата на новия мъж е повлияла негативно на отношенията, но това обидно поведение с дългогодишна давност , говори за намеса и от баби и дядовки. И те съдници.

Никой няма да и каже браво, а злото вече е сторено. Авторке, давам ти всичкия си кураж да си вземеш СВОЕТО. Как пък заради евентуално сдобряване ще си хвърля създаденото. Ще има пак приказки и сръдни. Достатъчно време е имал бившият да се вземе в ръце, оставила си му жилище, не си му оставила децата. Ей така като стане, и залудявам.
Дано да започнат пък да те уважават тези роднини, като удариш по масата!

Много прекалявате да погребвате жив човек. Дано жената има сили и нерви да си уреди въпроса! Тези казуси са болезнени емоционално. Не знам защо давате акъл да се обяснява на децата си, като те нямат отношение и право към имота. Авторката сподели, че с единия си син дори не поддържа контакт. Абсурдно е да го търси да го пита за апартамента.

Мисля, че синът се страхува бащата да не увисне на неговите плещи, ако майката си вземе половината жилище и/или се стигне до продажба. И егоистично се опитва да прекара майка си, за да не се окаже на огневата линия.

Да, ако наистина беше правил текущи ремонти, щях да отчета този факт и да разделим по равно този разход, като се приспадне от обезщетението. Но той, не само, че не е извършвал никакви ремонти, ами е похабил имота - пожар в едната стая, която в момента е необитаема и щетите не са отстранени. Банята е неползваема - олющени стени, неработещ бойлер от 5 години, хол с паднала мазилка от тавана, поради теч на покрива. За времето на ползването, заради неподдържането жилището значително е повредено. И сега оценката е доста под пазарната цена, заради окаяното състояние. Докато той използваше тристайното ни жилище сам, аз плащах наем в друг град, но той не се интересуваше как успявам, като можех да си позволя само една стая. Не искам да му навредя, а просто не приемам факта, че той не пожела да се съобрази с факта, че и аз като собственик имам право на ползване на този имот, като това ползване може да се изрази като го отдаваме под наем и да се подпомагаме финансово и двамата. Поне таксите за висшето образование на детето можех да покривам. Да, по-късно се справих с трудностите, но без негова подкрепа.


"Цитат на: biborana в ср, 30 окт 2024, 21:51
...Мама и татко са едно и смятат, че мама е длъжна да се грижи за татко. Но те са пълнолетни - звучи жестоко, но ако искат синовете ти могат да се грижат за него - например да му купят жилище!
Някои майки постъпват по подобен начин - все защитават по-лошото дете, плащат дълговете му до безкрай. Не мисля, че е правилно - но се случва.
Наистина, това не се бях сетила - "децата" са големи мъже! Майка им вече не е свързана с баща им, но те остават свързани. Като искат някой да му помага - те би трябвало да са насреща.
Но неее, те ще си гледат своя живот, а майка им до края на своя да влачи баща им на гърба си и няма право да започне нов живот?
Не е честно, не е морално!"

Да, можеха поне бойлер да му купят, а не от 5 години да се къпе със студена вода. Но явно и те са ядосани, затова, че сам се е поставил в това жалко състояние като е залагал пари на хазарт. Съжаляват го, но не биха отделили време и средства да му помогнат, но аз понеже имам подкрепа от партньора ми съм длъжна да бъда майка Тереза.


Цитат на: Диди67 в ср, 30 окт 2024, 16:21
Самата аз считам, че след като притежавам част от имот съм в правото си да мога да се разпореждам и да получавам облаги от това. Бившия ми, не пожела да се споразумеем някак за този имот и продължи да живее сам в него, макар да имаше възможност да се премести да живее в наследствен имот.
Все още ли бившият има този негов наследствен имот? С други думи освен спорният апартамент, има ли къде да живее без да плаща наем в същия град?
Синовете ви може да се страхуват, че баща им остава на улицата.
Възможно решение: предложете и вие, и бившият да прехвърлите апартамента на синовете си. Те да решат дали да го оставят да живее там. Минус за вас е, че се лишавате от евентуален доход. Но може да стоплите отношенията с децата си. А за прехвърлянето - говорете с адвокат дали да е дарение или фиктивна покупко-продажба. Ако сте женена за сегашния мъж, той също има права - запазена част.
 Отг.
Да, баща им има къде да живее, но не в същия град, а на село, където са най-близките му роднини. В града е сам и няма кой да се погрижи за него. По тази причина и малкия ми син го убеждава да се премести близо до роднините си.
Ако стоплянето на отношенията с децата ми зависи от прехвърлянето на имота на тяхно име, то това мен не ме стопля. Не искам децата ми да са мили с мен заради материалните облаги, а защото съм им майка, която се е погрижила да учат това, което искат и много други неща.



Цитат на: Fever Ray в чт, 31 окт 2024, 11:02
Странно ми е да се мисли за наследства при живи и здрави собственици.
+1
Но ако искаш мир, готви се за война. Добре е авторката да поговори със синовете си по имотните въпроси. Само да поговори, не да се съобразява. После пак ТЯ ще реши какво да прави.

Допълвам: Запазена част: "Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството."
Дълго е за обяснение (затова давам линк), но за казуса - съпругът има 1/4 запазена част от неследството на авторката. Това означава, че тя НЕ може да дари всички имоти на децата си, а само 3/4. На външен човек може да дари само 1/4.
 
линк с повече инфо: https://www.segabg.com/category-consult/zapazenata-chast-nasleds … -zakonova-formula
Последна редакция: чт, 31 окт 2024, 11:47 от biborana

Благодаря, не знаех тези правни особености. Само, че аз нямам брак понастоящем с партньора ми. Но имаме  два недвижими имота придобити като съсобственици и една ипотека.
Само хипотетично питам - какво ще стане ако продам на партньора си моя дял от спорния имот? Той все пак ми помогна да купя  само на мое име едно жилище и един имот в УПИ. Ако му продам моя дял тогава ще стане истинска драма. Естествено, че няма да направя това излишно движение.

Не разбирам как може да се разведе човек без да се оправят имуществените взаимоотношения. За мен това е груба грешка. Искате делба, продава се, вземате си парите и си ги харчите както искате. Не дължите обяснение на никого.

 
Сега осъзнавам, че това е грешка, но не послушах адвоката, а помислих, че заради децата е по-добре да не продаваме. Мислех, че ще мога да се разбера с баща им и да ползваме имота като актив и да получаваме доходи докато сме живи. Това беше убеждението ми тогава като финансово грамотен човек. Само че като виждам какво е отношението им към мен, вече съжалявам за решението си тогава.


sorscha - Потребител# 4231 окт. 2024, 11:42 ч.
sorscha
Мнения: 1 676
Ако прехвърлят апартамента на децата си, а те оставят баща им да живее в него, той ще продължи да трупа дългове и сметки, а синовете му ще ги плащат един ден. Бих завела дело за делба, само за да защитя интереса на децата си. Колкото и да не са на моя страна, не знаят какво ще им дойде до главата един ден.

Моят малолетен син наследи дълговете на баща си, но аз не съм имала дял в жилището. Това е един ужасен старт в живота - разправии, адвокати..., защото някой е гледал своя гъз, а не му е пукало за децата му.
Или ти ще отнесеш негативите сега, пък нека ти се сърдят, или те, някой ден, но явно не го осъзнават.
 отг.
Да, заради това основно смятам да е делбата. За да могат децата да се откажат от неговото наследство, ако той е с толкова натрупани дългове.




Жената иска да си уреди нещата със собствеността, съвсем нормално. Никой не живее с идеята, че ще е безсмъртен, нито че докато се гътне, кой знае какво може да се случи. То може и земетресение да срути града, в който се намира въпросния имот, може да излети в космоса с извънземните.

Много жени, когато се женят втори път се интересуват какво ще стане с имотите им, ако починат преди втория си мъж, дали ще останат само на техните деца, имам колега, която точно по такъв въпрос си направи консултация. Явно при  негнусливи юристи...
Резултатът от въпросната консултация изискваше някакви действия.

Отг. Нямам следващ брак. Иначе съм съгласна, че всеки трябва да се консултира с адвокат при подобни ситуации.

Има бутон "Цитирай" под всяко мнение. Така е трудно да се чете.

Едно от първите неща, които научават юристите, а в по-ново време-вече и всички ученици, тъй като се учи "Гражданско образование" е, че няма идентичност между понятията "закон и морал". Законът следи за морала, но не е възможно да има пълно припокриване между морални и правни норми, които имат в три основни пункта фундаментални различия, а и много повече в детайлите.
Авторката е наясно с правата си, и с начина на упражняване и не това пита, доколкото разбирам. Болката и е от съмненията и реакциите на децата и. Ами, прави или не, те си имат свои морални разбирания и не виждам как може да им се въздейства. Вероятно е могло в по-ранни години, поне малко по-успешно. Сега ми се струва късно и имат или нямат вярна преценка, те са си я изградили и толкова.
Ако авторката държи да си упражни правата, които очевидно никой не оспорва,нонв същото време очаква одобрение от децата, трудна работа. Направила си е своя избор, приема последиците. Не се сещам как точно форумът би могъл да въздейства върху мнението на децата, имат или нямат право. Единствен вариант е, не да разнищва тяхното "право на мнение", а да намери начин човешки да поговори с тях или поне с детето, с което има комуникация.
А за наследства и кой на кого какво ще остави е чисто божа работа. Не случайно и договорите върху неоткрити наследства са нищожни(един от примерите, в които право и морал да вървят в синхрон)

Диди67, нямам време да изчета всичко. От това, което мернах, бих те посъветвала относно имота да си търсиш правата чрез адвокати. А истинските усилия да вложиш в търсене на сина, който е в чужбина. Никога не е късно да си проговорите пак и да имате нормални отношения. Някъде дълбоко в себе си и той го иска. Успех!

От моята сегашна гледна точка - имотите са преходни, маловажни. Децата са тези, които си струват нашите усилия. Да не се разбира да си зарежем имотите, а просто там да се борим прагматично, чрез закона за всичко наше. Сърцето си, нервите си да запазим за децата и отношенията с тях.