Уреждане на имуществени отношения с бивш съпруг

  • 3 482
  • 63
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 983
... затова прецени какво искаш ти, кое е от жизнено важно значение за теб. Да си прав и да си щастлив са 2 различни опции.

Каза, че имаш настоящ съпруг и нещата вървят добре. Роднините ги остави. Но с децата, ако можеш да подобриш отношенията с единия и да откриете втория, и с него също да се сдобрите, според мен би могло да те направи щастлива. Тях също. Защото сега сте като 4-те посоки на света..
Затова обезщетенията не помагат.

Желая ти късмет. И успех!

# 16
  • Мнения: 10
Правилно ли е да вземат отношения близките ми за това дали да се боря за имуществените си права, ако това тях не ги касае правно и материално? Има ли право по-малкия ми син да ме упреква за това, че претендирам за обезщетение за имота? Именно вмешателството от страна на близките ми ме спря да водя и дело за делба при развода и това смятам за грешка от моя страна. Вие как смятате?

Истината е субективна, а не обективна и зависи от възприемащия ситуацията. Честно и нечестно, добро и зло и прочее морални категории също са субективни. И затова от своя гледна точка близките ти имат право на мнение и ако то е негативно за теб имат право да те упрекват, не нарушават никакъв закон. Но това не бива да се бърка с юридическото право, там се гледат закони и факти. А ти искаш да ги събереш в едно, ми няма как да стане. Колкото и да си права юридически, за твоите близки може да си грешница. И обратното. Така са устроени хората.

В семейството на половинката ми има едни такива забатачени отношения, които най-старото поколение се опитва да не забелязва за да не се смразяват с другите, макар юридически да са в правото си. И нещата остават за нас някой ден, когато ще е по-сложно и по-трудно. Но това си е тяхната воля, избрали са да са добри пред правото си. Ти какво ще избереш пак си е твоя работа.

Да, тук става дума не за юридическо право, а за субективно възприемане на ситуацията от страна на близките ми. Обичайно е в такива случаи близките ти да те подкрепят, а не обратното. Просто те виждат, че аз се справям по-добре и затова смятат, че трябва да се откажа от правата  си. Но не знаят аз какви усилия съм положила за това да съм по-добре.


... затова прецени какво искаш ти, кое е от жизнено важно значение за теб. Да си прав и да си щастлив са 2 различни опции.

Каза, че имаш настоящ съпруг и нещата вървят добре. Роднините ги остави. Но с децата, ако можеш да подобриш отношенията с единия и да откриете втория, и с него също да се сдобрите, според мен би могло да те направи щастлива. Тях също. Защото сега сте като 4-те посоки на света..
Затова обезщетенията не помагат.

Желая ти късмет. И успех!

Благодаря, но заради дълговете на бившия ми, ще се наложи да предприема действия, които години отлагах. Ако се откажа от  правото си на обезщетение, това няма да доведе до подобряване на отношенията със сина ми. Ако мога да купя дела на бившия ми, синовете ми ще могат да наследят без да трябва да плащат дълговете на баща си.
А за проблема с 4-те посоки на света докато има "доброжелатели", които си нямат деца и лични грижи, няма как да се реши.

Последна редакция: ср, 30 окт 2024, 18:10 от Диди67

# 17
  • Мнения: 17 299
Ти си положила и значително повече усилия в придобиването. А и заради професия, ти е предоставено. Нещо като ведомствено. Тоест, ти имаш и моралното, и юридическото право. Необяснимо ми е защо синовете ти те съдят. Заради тях си напуснала жилището. Големият е бил пълнолетен, защо е тръгнал с теб, пък после олеле. Малкият е бил на 15. И той е могъл да остане с баща си. Подозирам, че и издръжка не си получавала.
Делба, предявяваш и поканата, и искаш и обезщетение през времетраенето на делбата по една привременна мярка/ сега ми бяга текстът/, още в първа фаза на делба.

# 18
  • София
  • Мнения: 35 201
Скрит текст:
Ти си положила и значително повече усилия в придобиването. А и заради професия, ти е предоставено. Нещо като ведомствено. Тоест,
ти имаш и моралното, и юридическото право.
Скрит текст:
Необяснимо ми е защо синовете ти те съдят. Заради тях си напуснала жилището. Големият е бил пълнолетен, защо е тръгнал с теб, пък после олеле. Малкият е бил на 15. И той е могъл да остане с баща си. Подозирам, че и издръжка не си получавала.
Делба, предявяваш и поканата, и искаш и обезщетение през времетраенето на делбата по една привременна мярка/ сега ми бяга текстът/, още в първа фаза на делба.
И според мен положението е точно такова.
Явно бизките ти са на различно мнение, но не са прави.
Това говори зле за тях, не за теб. Според мен.

# 19
  • Melmak
  • Мнения: 9 239
То ние няма как да знаем каква е истината. Но каквато и да е, като не сме на мястото на авторката, няма как да знаем. Както й роднините й.

Не разбирам хората, които хранят чуждите зависимости. Сега му било трудно.. трудно му е защото е зависим и докато не си оправи хазартната зависимост, да пропилее всичко ли?


Дори да не гледаме като на наследници, децата в случая не бива да са фактор. Те могат да имат мнение, обаче не могат да ти го натрапват. А и отношенията ви не зависят от единия апартамент.

Аз избрах да скъсам отношения с брат си, заради подобни проблеми. И то защото и да нямахме какво да делим, щеше да е същото положение. За някои хора съм лоша, несправедлива, дребнава. Обаче аз съм в правото си.

Даже се учудвам, че си чакала една година да реши ще го продавате ли. Пращаш една нотариална покана със срок и да решава. Ако не едно дело и айде. Въобще не бих му цепила басма.

Последна редакция: ср, 30 окт 2024, 18:37 от hechicera_

# 20
  • Мнения: 10
Ти си положила и значително повече усилия в придобиването. А и заради професия, ти е предоставено. Нещо като ведомствено. Тоест, ти имаш и моралното, и юридическото право. Необяснимо ми е защо синовете ти те съдят. Заради тях си напуснала жилището. Големият е бил пълнолетен, защо е тръгнал с теб, пък после олеле. Малкият е бил на 15. И той е могъл да остане с баща си. Подозирам, че и издръжка не си получавала.
Делба, предявяваш и поканата, и искаш и обезщетение през времетраенето на делбата по една привременна мярка/ сега ми бяга текстът/, още в първа фаза на делба.
Благодаря за съвета! Ще се поинтересувам за привременната мярка.

Да, предоставиха ми жилището, заради професията и длъжността, която заемах в момента.

Една година преди да напусна съпруга си вече бях устроила големия да учи в другия град. Преместихме се с малкия, за да учи нещо,  в което беше много добър и което в нашия град нямаше как да учи. Завърши и висше с моя помощ. И сега работи по специалността и е много доволен. С баща му се разведохме 5 години след като го напуснах. Плащаше през 2-3 месеца издръжката /100 лв/, а когато синът навърши 18 г. макар да имаше още една година да учи в средното училище, баща му отказа да плаща и му каза, че вече е пълнолетен и не му дължи издръжка. Издържах го само аз, помагаха ми и родителите ми. Синът ми не искаше да води дело за издръжка, за да не се излага пред близките ни. Не мога да си обясня защо сега синът ми го съжалява и смята, че не трябва да искам обезщетение.

На близките ми изглежда не им хареса това, че започнах живота си отначало и намерих партньор, с който се подкрепяме и мислим по сходен начин.

# 21
  • София
  • Мнения: 18 561
Аз не знам защо толкова задълбаваш в развода, причините, издръжката и всичко останало.
Това са минали неща.
Концентрирай се над проблема, а той е, че имаш право поне над половината жилище. Може да се окаже и на повече, което трябва да бъде проверено от адвокат, защото жилището е било ведомствено. Казваш, че вложените средства са доказуеми.
Относно децата - те са пълнолетни и нямат отношение към собствеността на родителите си и могат да имат мнение по въпроса, но ти спокойно можеш да игнорираш мнението им.

# 22
  • Мнения: 2 001
Събери някаква сума в брой, занеси му я и му предложи да откупиш дела му, но първо се увери, че не е заложил вече своята част при някой. Ще приключите по-бързо от делата.

# 23
  • Мнения: 10


Не разбирам хората, които хранят чуждите зависимости. Сега му било трудно.. трудно му е защото е зависим и докато не си оправи хазартната зависимост, да пропилее всичко ли?


С това съм напълно съгласна, но много хора продължават да толерират хората със зависимости, които на това разчитат, че няма да носят отговорност те.


Събери някаква сума в брой, занеси му я и му предложи да откупиш дела му, но първо се увери, че не е заложил вече своята част при някой. Ще приключите по-бързо от делата.

И това смятам да направя, като последен вариант след изтичане на срока на поканата. Вече имам оценка от лицензиран оценител и за да не спекулира с цената се подготвих, но той смята, че цената е ниска след приспадане на дълга му и не е съгласен. А цената не е ниска, а просто той не е поддържал имота докато го е ползвал, а сега иска добра оценка.


Благодаря на всички, които споделихте мнението си по проблема. Ще се радвам ако дискусията  е помогнала и на други в подобно положение. Желая на всички хубава и спокойна вечер!

Последна редакция: ср, 30 окт 2024, 19:19 от Диди67

# 24
  • София
  • Мнения: 44 783
Диди, съчувствам ти. /И на мен ми казват Диди някои хора/. Няма да обяснявам моите имотни казуси, но и моята дъщеря се обърна срещу мен. Като се има предвид, че аз лично я вкарах в елитна столична гимназия и аз лично й давах уроци по английски, за да завърши и то в най-напечения момент на развода.
Давай смело напред и не спирай!

# 25
  • Мнения: 1 675
Диди, съчувствам ти. /И на мен ми казват Диди някои хора/. Няма да обяснявам моите имотни казуси, но и моята дъщеря се обърна срещу мен. Като се има предвид, че аз лично я вкарах в елитна столична гимназия и аз лично й давах уроци по английски, за да завърши и то в най-напечения момент на развода.
Давай смело напред и не спирай!

Сигурно е адски болезнено, но вероятно е манипулирана.
Това, кото мога да ти кажа, че след време разбират истината. Макар и със закъснение. Но чувството, ще си предаден и болката остава дълго.

# 26
  • Мнения: 2 164
След като половината жилище е ваше, не виждам защо трябва да се извинявате и да се съобразявате с околните.
За мен е правилно жилището да се продаде и приходите да се разделят по равно.
За обезщетение не мисля, че е правилно, защото човекът, който остава да живее там, прави текущи ремонти и поддържа жилището.
Ако целта ви е да навредите на бившия си след толкова години, не си струва да се разправяте.
Продайте, разделете средствата и всеки по пътя си.

# 27
  • Мнения: 14 859
И да чакаш, и да не чакаш, с времето нещата не стават по-лесни. Така че смело напред. След като имате семейна имуществена общност, ти си си в правото. А като не си ползваш правата, не помагаш на хазартно зависимия.

# 28
  • Мнения: 40 596
Диди67 , елементарен казус.
Писали са ти вече. Поискай съдебна подялба. Намери си адвокат.
Това нещо отдавна е трябвало да го направиш.
А хазартаджията не е за съжаление, а за присмех. Като го съжаляват, да му плащат дълговете.

Това че синовете ти са неосъзнати си е техен проблем. Ти даже не си длъжна мнението да им искаш.
Намери си адвокат и го осъди.

И спри да плащаш данък хорско мнение. Повярвай, животът е много по-хубав като не се съобразяваш с Пенчо и Митко.
Много задълбаваш в неща, които ти пречат. В развод, в мнения някакви си. Минало е. Не си ли го надраснала това?

# 29
  • София
  • Мнения: 44 783
Диди, съчувствам ти. /И на мен ми казват Диди някои хора/. Няма да обяснявам моите имотни казуси, но и моята дъщеря се обърна срещу мен. Като се има предвид, че аз лично я вкарах в елитна столична гимназия и аз лично й давах уроци по английски, за да завърши и то в най-напечения момент на развода.
Давай смело напред и не спирай!

Сигурно е адски болезнено, но вероятно е манипулирана.
Това, кото мога да ти кажа, че след време разбират истината. Макар и със закъснение. Но чувството, ще си предаден и болката остава дълго.
От юни месец не съм я виждала. 😥

Общи условия

Активация на акаунт