Проблемен съсед под нас

Е, добре де, тези родители защо не съдействат за принудително лечение.. то утре те могат да са потърпевши от действията на детето си.
В България е срамно да си с психично заболяване. И при такъв човек в семейството се гледа като на нещо тайно и срамно.

ОК, ама роднините са се оттеглили да не живеят с него, съседите и те да се оттеглят освен, продават жилища, сменят квартири. Човекът остава сам в блока, всичко е точно. Проблемът е решен.

Казвам ви го директно - нищо не можете да направите! Или поне нищо генерално. Системата в това отношение е под всякаква критика. Подписка и прокурорско решение за принудително запрещение и то най-много в срок от три месеца, след което човекът отново ще се върне у дома. Но дори и това е трудна задача, тъй като законите са под всякаква критика и трябва да се води опасен за себе си и околните от една страна, а от друга се счита, че принудителното настаняване е ощетяване на личността и тя сама трябва да вземе подобно решение. Абсурдът тук е, че такива хора нямат критичност и никой не би признал, че има проблем. Не случайно често четем и гледаме за хора, стигнали до крайности и чак тогава започват да говорят и пак до кривата круша се стига. Лекарства дори да пие регулярно, епизодите отново могат да ескалират и това не е гаранция. Познавам подобен случай, където подобен човек изгони няколко семейства около себе си, които се принудиха да продадат жилищата си. И не, не беше освидетелстван, просто си беше кофти човек, ексцентрик. Така, че дали е с психично разстройство или просто странен, все едно..Полицаите идват и вдигат рамене, защото закон няма или поне той е абсурден. Не си позволявайте да говорите за шамари! Тези хора страдат не по-малко от вас и това са коварни заболявания. Утре може да сте вие или ваш близък, никой не е застрахован. Има деца с увреждания, които по цял ден удрят и крещят, има просто хора, които не се вписват и не можем да шамарим всеки..Сърдете се на държавата, не на болния и различния. Защото когато няма закон, се получава всеобщо страдание и за двете страни.

Колко много съвети за продажба на имота...а с каква съвест ще го продадете, криейки защо го продавате?
Направо човек явно трябва да говори с всички съседи преди да купи апартамент...

Разбира се, че трябва. Специално си спомням как майка ми разпитваше, преди да купят настоящия ми дом. Обаче малката подробност е, че съседите се сменят и вече не са същите хора, които бяха.

Здравейте, ние имаме такива съседи - ПРОБЛЕМНИ, ама МНОГО ПРОБЛЕМНИ.
Това се повтаря на няколко месеца, бият се помежду си, трошат мебе из тях и тн. Полиция, съседи - НИЩО.
Проблемното семейство се състой от две сестри и момчето /детето/ на едната. След поредното буйстване, което включва побой между тях си, трошене на мебели в тях си и думкане по стените до 4 сутринта, детето /вече пълнолетно/ го няма, предполагам в някоя институция.
Двете сестри за сега са тихи, но са без хигиенни навици /това е било винаги де/
Мисля си, че нито полицията може да помогне, нито оплаквания. Това е моето мнение.

Здравейте,
ние сме в почти идентична ситуация в Пловдив (район Централен) – съседка без близки, крещи денонощно през прозореца (кратки изблици, тряска прозорци, повтаря се постоянно), тормози огромна част от квартала, пречи на съня на деца/възрастни. Няма директна агресия към хора, но е психотично поведение и материални щети няма (само шум и стрес).
Моля ви, ако някой от вас може да сподели конкретните стъпки, които предприехте, за да стигнете до принудителното настаняване за 3 месеца лечение?
•  Какви точно жалби/сигнали подадохте в полицията (колко пъти, какво описвахте, дали звъняхте на 112 всеки път)?
•  Как уведомявахте кварталния (писмено/лично, какво пишехте)?
•  Подадохте ли сигнал в прокуратурата. Свидетелствахте ли там (колективно или индивидуално, какви доказателства – аудио, дати/часове, свидетелства от други съседи)?
•  Имаше ли сигнал директно в прокуратурата или ЦПЗ, или всичко мина през полицията?
•  Колко време отне общо (от първия сигнал до настаняването)?
Благодаря предварително – всякакви детайли ще помогнат много, защото тук удряме на камък с “няма пряка опасност”. Ако се притеснявате публично – пишете ми на ЛС.

Не знам дали си струва човек да си хаби нервите с такъв случай, или просто да продава. Абсолютно нищо не се променя, каквото и да направиш.

Имате ли някакви конкретни примери или препоръки от личен опит? Оценявам високо всеки съвет и насока.

Аз съм опитвала всичко, което може да се опита за справяне. В рамките на законните неща. Нищо не помогна, нищо.