Паническо разстройство - 63

  • 22 538
  • 765
  •   1
Отговори
# 750
  • Мнения: 54
Не ги защитавам, ако наистина не проявяват разбиране, НО.
Ако наистина имате реални мисли за самоубийство, най-добре е да се лекувате в изолирана среда, както споменах, аз бях на такова място, точно защото направих опит за самоубийство, и съответно родителите ми, заедно с лекаря ми решиха, че е най-добре за мен да се лекувам, за да не застрашавам своя и чужди животи. Помислете наистина, вярвайте ми-няма нищо страшно. Ако имате нужда от повече информация-питайте, ще ви отговоря.
Там, където бях аз беше супер прилично, чисто, спретнато, топло, стаите са по 2-4 човека, някои имаха собствени бани с тоалетни. Никой не те връзва, никой не те заплашва, или нещо, което го дават по филмите. Лекарите са мили, санитарките и сестрите също. Има закуска, обяд, и вечеря, не е най-вкусното нещо на света, но посещения са позволени, и могат да ви се носят продукти. Тежко болните бяха в съвсем отделна сграда в съседен двор. Не се страхувайте!
Не знам дали състоянието ми налага прием в клиника и как ще ми се отрази да бъда в стая с други непознати хора отколкото вкъщи със семейството си,които все пак ме наблюдават.

# 751
  • Мнения: 827
Вие си преценявате, просто от написаното тук имам усещането, че състоянието Ви е сериозно. Но може и просто така да ми се струва. Успех!

# 752
  • Мнения: 54
Вие си преценявате, просто от написаното тук имам усещането, че състоянието Ви е сериозно. Но може и просто така да ми се струва. Успех!
Наистина състоянието ми е сериозно.Другата седмица съм на контролен преглед при психиатъра и ще обсъдя с него лечението.Надявам се да започна да се подобрявам малко по малко.Благодаря за подкрепата.

# 753
  • Мнения: 50
За съжаление съм минала по тоя път, бях едва на 17 когато ме обвзеха такива мисли и то доста сериозни, години наред нямах настроение все мрачно все лошо, бях още при семейството си и повярвайте ми бял ден не видях, тая обстановка ме побъркваше, ден с ден все по-лошо ставаше, един ден просто се махнах от там и се подобрих, сега ми се връщат след хапчето, което пия заради силно главоболие и световъртеж. Незнам средата в която живееш каква е, но обърни сериозно внимание, дали няма нещо което те мъчи там, нещо не изказано, нещо което таиш, повярвай ми след срещата ми с психотерапевта неможех да спра да говоря и колко мъка съм таила в себе си, а тя ме е подтиквала към това вид бягство, което не е нито решение нито нищо, може би е добре отвреме на време за споделяш с някой какво ти тежи.

# 754
  • Мнения: 54
За съжаление съм минала по тоя път, бях едва на 17 когато ме обвзеха такива мисли и то доста сериозни, години наред нямах настроение все мрачно все лошо, бях още при семейството си и повярвайте ми бял ден не видях, тая обстановка ме побъркваше, ден с ден все по-лошо ставаше, един ден просто се махнах от там и се подобрих, сега ми се връщат след хапчето, което пия заради силно главоболие и световъртеж. Незнам средата в която живееш каква е, но обърни сериозно внимание, дали няма нещо което те мъчи там, нещо не изказано, нещо което таиш, повярвай ми след срещата ми с психотерапевта неможех да спра да говоря и колко мъка съм таила в себе си, а тя ме е подтиквала към това вид бягство, което не е нито решение нито нищо, може би е добре отвреме на време за споделяш с някой какво ти тежи.
Аз имах брак,който беше кошмарен и завърши с развод.След развода се върнах при семейството си и вярвах,че най-доброто предстои и ще срещна подходящия човек за мен.Започнах друга връзка и тя завърши трагично.Тогава ме обзеха тези мисли,че не се справям с живота,че никога няма да срещна човека за мен,това ме побърква,защото с каквото и да се захвана се проваля.Ясно ми е,че до голяма степен вероятно и аз имам вина,но обстоятелствата винаги са против мен.И в двата случая нещата се провалиха поради независещи от мен обстоятелства.Първият ми съпруг беше болен от нелечима болест,а вторият човек с който започнах връзка се опита да ме измами.Не искам да се изкарвам жертва,но всичко това много ми влияе,защото в нищо не ми върви и се появиха мисли за самоубийство.Извинявам се,че навлизам в такива подробности от личния ми живот.Просто обяснявам как стигнах до това състояние.Семейната среда не е виновна в никакъв случай.А ако сега се отделя от тях ще затъна още повече.

# 755
  • Мнения: 50
За съжаление съм минала по тоя път, бях едва на 17 когато ме обвзеха такива мисли и то доста сериозни, години наред нямах настроение все мрачно все лошо, бях още при семейството си и повярвайте ми бял ден не видях, тая обстановка ме побъркваше, ден с ден все по-лошо ставаше, един ден просто се махнах от там и се подобрих, сега ми се връщат след хапчето, което пия заради силно главоболие и световъртеж. Незнам средата в която живееш каква е, но обърни сериозно внимание, дали няма нещо което те мъчи там, нещо не изказано, нещо което таиш, повярвай ми след срещата ми с психотерапевта неможех да спра да говоря и колко мъка съм таила в себе си, а тя ме е подтиквала към това вид бягство, което не е нито решение нито нищо, може би е добре отвреме на време за споделяш с някой какво ти тежи.
Аз имах брак,който беше кошмарен и завърши с развод.След развода се върнах при семейството си и вярвах,че най-доброто предстои и ще срещна подходящия човек за мен.Започнах друга връзка и тя завърши трагично.Тогава ме обзеха тези мисли,че не се справям с живота,че никога няма да срещна човека за мен,това ме побърква,защото с каквото и да се захвана се проваля.Ясно ми е,че до голяма степен вероятно и аз имам вина,но обстоятелствата винаги са против мен.И в двата случая нещата се провалиха поради независещи от мен обстоятелства.Първият ми съпруг беше болен от нелечима болест,а вторият човек с който започнах връзка се опита да ме измами.Не искам да се изкарвам жертва,но всичко това много ми влияе,защото в нищо не ми върви и се появиха мисли за самоубийство.Извинявам се,че навлизам в такива подробности от личния ми живот.Просто обяснявам как стигнах до това състояние.Семейната среда не е виновна в никакъв случай.А ако сега се отделя от тях ще затъна още повече.
Искрено ти съчуствам за всичко, което преживяваш! Аз имах три провалени връзки, вярвай пълен провал, но след тях осъзнах как всъщност сега съм по-силна след всичко. След първата се сринах тотално треперех цялата, сега се чудя защо не съм се радвала, за съжаление живота дава сурови уроци, но най хубавото винаги идва след лошото само да го търсиш и да вярваш че ще го намериш, аз като теб си мислех че никога няма да се усмихна, но не стана така, сега давам просто напред без да мисля много за миналото защото просто това ме кара да страдам и да не мога да продължа, започни да се занимаваш с нещо ново, търси нови хора, никога не знаеш кой може да срещнеш, вътрешната промяна за мен е най трудния път обаче си заслужава, хапчетата помагат до някъде, после сами трябва да се борим, казвам ти го защото преживях ада за да разбера че живота е живот за да го живееш Simple Smile

# 756
  • Мнения: 206
Добър вечер . Отново пиша, понеже не съм наясно.
Може ли от паник атаки да се предизвика постоянно замаяност , чувство за потъване и главоболие?

# 757
  • Мнения: 827
Да. Замаяността е един от симптомите на тревожност и паническо разстройство. Това е единственото, което ми остана, като екстра след края на лечението ми.

# 758
  • Мнения: 206
Да. Замаяността е един от симптомите на тревожност и паническо разстройство. Това е единственото, което ми остана, като екстра след края на лечението ми.
Но то сигурно при мен продължава с дни.. така ли е и при вас? Може ли да припадна защото когато стоя на едно място имам такова чувство , както и като се движа сякаш краката ми потъват

# 759
  • Мнения: 475
Добър вечер . Отново пиша, понеже не съм наясно.
Може ли от паник атаки да се предизвика постоянно замаяност , чувство за потъване и главоболие?

От моя опит - абсолютно всичко може да е симптом. Имала съм година и половина специфични болки в краката, които минаха за ден, все едно никога не са се случвали.

# 760
  • Мнения: 827
Познавам много добре това чувство. Не можете да припаднете. Аз за 4 години със замаяност не съм припадала още. По повод главоболието, може би е от това, че сте под напрежение. Приемате ли лекарства? Извинявам се, но не следя темата постоянно, и не съм попадала на ваше мнение.

# 761
  • Мнения: 385
Втора година живея в ужаса дали ще припадна. Е за сега не съм. Като съм замаяна знам, че няма, но за двете години три пъти съм получавала световъртеж такъв с който трябва да се хванеш за нещо. Е това вече е кошмарно. После с днине знам къде се намирам

# 762
  • Мнения: 50
И мен ми се беше случило късно вечер и то изведнъж страшно много се изплаших, незнам дали е било паник атака защото всичко около мен се местише, след 1 час повърнах, продължи 2 дни, нямаше нито главоболие нито нищо. Сега като вървя по стълби имам чувството че ще се пребия надолу, 1 седмица пия хапчета и се намалиха тия неща но не са изчезнали напълно на моменти ми се вие пак свят, но не така всичко да се мести, а просто гадно то усещане сякаш си се напил.

# 763
  • Мнения: 827
Някой да пусне нова тема, защото аз не успявам, не работи линка от тази.

# 764
  • Мнения: 206
От може би месец имам това замайване.. но сега сякаш се усили и е постоянно..в момента дори съм болничен но от другата седмица се връщам на работа и съм права по 12 часа и просто не знам как ще издържа..

Общи условия

Активация на акаунт