Паническо разстройство - 63

  • 22 528
  • 765
  •   1
Отговори
# 720
  • Швейцария
  • Мнения: 2 618
Khaleesi, можеш Парацетамол и Аналгин. Комбинирани препарати от сорта на Тайлол хот - НЕ.

# 721
  • Мнения: 6 829
Стимултон е золофт, аз пия золофт. За главоболие много пъти съм пила беналгин.
JennyBG, също е отговорила.

# 722
  • Мнения: 827
1 т. флуанксол и 1/2 есобел сутрин и на обяд

Какво отговори психиатърът, когато му казахте, че мислите за самоубийство? Моля Ви, това не е шега, но повярвайте - има изход! Аз съм примера за това, моля Ви дайте си време, не правете необмислени неща. Знам, че е тежко, знам колко е трудно, и че всичко изглежда безнадеждно, но и от всичко има изход, само от едно няма! Говоря от позицията на човек, направил опит за самоубийство, и вече в ремисия повече от 3 години. Ако състоянието ви налага, посетете спешен кабинет, говорете с лекаря си за прием в клиника. Аз лежах преди 3 години, и това е най-доброто решение в живота ми! Не се страхувайте, и повярвайте - ще се справите!

# 723
  • Мнения: 54
1 т. флуанксол и 1/2 есобел сутрин и на обяд

Какво отговори психиатърът, когато му казахте, че мислите за самоубийство? Моля Ви, това не е шега, но повярвайте - има изход! Аз съм примера за това, моля Ви дайте си време, не правете необмислени неща. Знам, че е тежко, знам колко е трудно, и че всичко изглежда безнадеждно, но и от всичко има изход, само от едно няма! Говоря от позицията на човек, направил опит за самоубийство, и вече в ремисия повече от 3 години. Ако състоянието ви налага, посетете спешен кабинет, говорете с лекаря си за прием в клиника. Аз лежах преди 3 години, и това е най-доброто решение в живота ми! Не се страхувайте, и повярвайте - ще се справите!
Когато му казах,че мисля за самоубийство с хапчета изписа съответното лечение.Понеже бях с майка ми й каза да следи приема ми на лекарства.В края на другата седмица съм на контролен преглед.Нямам какво да правя цял ден,излязох на разходка,но вали и това още повече засилва мислите ми.Не виждам смисъл в нищо.Нищо не ми носи удовлетворение.Вечер едва дочаквам да стане 21:00 ч. и си лягам,но не мога да заспя и само се въртя почти цялата нощ.Страх ме е от прием в клиника,защото там сигурно ще са по-луди и от мен и едва ли ще се почувствам по-добре.

# 724
  • Мнения: 827
И мен ме беше страх точно, защото мислех, че има по-луди от мен. Но така наречените “луди” не са при другите пациенти. Не е страшно, просто обикновено се насажда от хора, които са чули от приятел, че негов приятел познава някой, който е лежал, и така нататък. Не се страхувайте, ако състоянието ви го налага!

# 725
  • Мнения: 54
И мен ме беше страх точно, защото мислех, че има по-луди от мен. Но така наречените “луди” не са при другите пациенти. Не е страшно, просто обикновено се насажда от хора, които са чули от приятел, че негов приятел познава някой, който е лежал, и така нататък. Не се страхувайте, ако състоянието ви го налага!
Страх ме е,че веднъж ако попадна там ще бъда заклеймена за цял живот и никога няма да мога да си намеря работа и да се впиша в обществото.Вие как успяхте да се справите и да излезете от това състояние?

# 726
  • Мнения: 827
С лечение, и с много подкрепа от близките ми. Лечението не беше кратко, но беше ползотворно. Отделно никой никъде не ви вписва. След като излязох от клиниката се омъжих, започнах работа на добра позиция, и никой никъде не ме заклеймява. Говоря свободно и открито за това, защото не ме е срам. Не сме виновни за тези състояния, моля ви разберете го!
Но няма регистри, вие не сте шизофреничка, че да ви водят някъде.
Няма как някой да знае, че сте била в такава клиника, защото нямате досие, не излиза никъде. Не се тревожете за това.

# 727
  • Мнения: 54
С лечение, и с много подкрепа от близките ми. Лечението не беше кратко, но беше ползотворно. Отделно никой никъде не ви вписва. След като излязох от клиниката се омъжих, започнах работа на добра позиция, и никой никъде не ме заклеймява. Говоря свободно и открито за това, защото не ме е срам. Не сме виновни за тези състояния, моля ви разберете го!
Но няма регистри, вие не сте шизофреничка, че да ви водят някъде.
Няма как някой да знае, че сте била в такава клиника, защото нямате досие, не излиза никъде. Не се тревожете за това.
Колко време продължи лечението ви и само с лекарства изписани от психиатър ли беше или и с други методи?Как успяхте да се върнете към нормалния живот-работа,колеги,приятели?Преди 3 месеца бях много добре,сега имам чувството,че никога няма да се върна към нормалния живот.Дали само лекарствата ще помогнат да променя мисленето си и да си стъпя на краката?Близките ми смятат,че ако започна работа и ще се оправя,но аз на този етап не си представям да работя.Дали е удачно в сегашното ми положение да си търся работа?От друга страна като стоя без работа затъвам още повече в състоянието си.

# 728
  • Мнения: 827
Моето лечение беше комбинирано с психотерапия, но тя започна 2 месеца след излизането ми от болницата. Към нормалния живот не си спомням как се върнах, то просто в един ден се случи. Ако питате дали са ми правени някакви процедури в болницата-не, не са. Само с лекарства и психотерапия се оправих аз. Не смятам, че съм била в състояние да работя, защото аз имах психотични епизоди (не правех връзка с реалния свят винаги). За вас не знам как стоят нещата, каква е диагнозата ви от психиатъра?

# 729
  • Мнения: 54
Моето лечение беше комбинирано с психотерапия, но тя започна 2 месеца след излизането ми от болницата. Към нормалния живот не си спомням как се върнах, то просто в един ден се случи. Ако питате дали са ми правени някакви процедури в болницата-не, не са. Само с лекарства и психотерапия се оправих аз. Не смятам, че съм била в състояние да работя, защото аз имах психотични епизоди (не правех връзка с реалния свят винаги). За вас не знам как стоят нещата, каква е диагнозата ви от психиатъра?
Диагнозата ми е генерализирано тревожно разстройство.Сигурно са ви давани силни лекарства,за да се оправите.Психиатърът ми даде съвети да излизам и да се социализирам с хора,но аз не съм в състояние,защото изпитвам ужас и отделно нямам никакви познати,защото бях в чужбина и загубих връзка с познатите ми тук.Не мога дори да седна спокойно да гледам нещо,не ме свърта на едно място.При вас как минаваха дните ви като бяхте в това състояние?

# 730
  • Мнения: 6 829
Изчакайте вторичния преглед и му споделете всички тези неща.
Ако е необходимо се консултирайте и с друг психиатър.
Разбирам ви добре и също бих ви казала, че с правилното лечение ще се възстановите.
За самоубийството, помислете каква болка ще причините на близките си, тези които ви обичат не заслужават да преживеят това.
А ако вярвате в прераждането, следващия живот ще е още по-тежко.
И аз съм си мислила колко е лесно просто да умра, всичко ще свърши, но нито е лесно, нито свършва.
Аз май разбрах, че сте от София, потърсете д-р Кръстникова, работи в Свети Наум.

# 731
  • Мнения: 54
Изчакайте вторичния преглед и му споделете всички тези неща.
Ако е необходимо се консултирайте и с друг психиатър.
Разбирам ви добре и също бих ви казала, че с правилното лечение ще се възстановите.
За самоубийството, помислете каква болка ще причините на близките си, тези които ви обичат не заслужават да преживеят това.
А ако вярвате в прераждането, следващия живот ще е още по-тежко.
И аз съм си мислила колко е лесно просто да умра, всичко ще свърши, но нито е лесно, нито свършва.
Аз май разбрах, че сте от София, потърсете д-р Кръстникова, работи в Свети Наум.
Благодаря ви много за съветите.Ще изчакам вторичния преглед и ще продължавам да приемам изписаното лечение колкото и да е трудно ще стискам зъби.Просто не виждам смисъл в моя живот,всичко около мен се провали.Не съм от София,от Бургас съм.

# 732
  • Мнения: 1 364
woman_in_white1 пробвай с леки упражнения от вкъщи, като начало. Има едни walk at homе в YouTub. Пускай си ги и се разсейвай. А, още по-добре да се запишеш на спорт някъде наблизо. Спорта е сигурен антидепресант. Дишане или мускулна релаксация също може да тестваш и за тях има клипчета.
Всичко ще се подреди! Всички в тази тема сме доказателство за това! Започнала си лечение и съвсем скоро ще даде резултат.

# 733
  • Мнения: 6 829
В крайна сметка в живота е както си го направим. Правиш правилните крачки и нещата лека полека ще се наредят.
Засега наистина се разхождай максимално. Слагай топли дрехи, слушалки и обикаляй.
Спорт също се препоръчва.
Можеш ли да рисувап, да плетеш, да бродираш, дори някои сериал да изгледаш, просто да преместиш фокуса от ,,аз няма смисъл да се боря,,.

# 734
  • Враца
  • Мнения: 5 637
woman_in_white1, за Бургас, мой близък беше много доволен от д-р Сайян, може би да потърсиш и второ мнение?
Иначе наистина обличай топли дрехи и музика или аудио книга и се разхождай. Както и опитай идеята за ходене вкъщи - много е приятно и определено отнема мислите и ги насочва в различна посока.

Общи условия

Активация на акаунт