Издръжката в България?!?!

Да, така е.

Говорех за тези хора. Ако без дете дохода на жената стига само за таванско с обща баня значи проблема далеч не е детето, много по-сериозен е проблема.
Преди мъжа и детето живеех под наем в сравнително хубав апартамент и плащах и поддържах режийни, консумация и автомобил сама. Никой не ми е помагал нито финансово, нито никак. А, и учех задочно и семестри плащах. Напълно съм уверена, че хипотетично ако сега ме изрита мъжа ми от жилището ни ще се изнеса с все детето и домашните любимци под наем и грам няма да ми дреме плаща ли ми 250 лева издръжка или не ми плаща. Ще си поема разхода сама както съм правила преди него. Живота ми не е започнал, когато той се е появил все пак.

При всяко семейство е различно, не казвам че горния ми пост важи за всички. Пък и моето дете е малко, не е момче на 16 и не яде като вълк, така че след години вероятно и при мен ще се промени разпределението на бюджета. За момента не се усеща "утежняване" на разхода за храна, защото купувам една идея повече продукти.
Помощ нямам, защото родителите ми работят, а и не живеят в нашия град, но честно казано аз не бих работила (или поне не дългосрочно) работа с неудобно работно време и локация за съвместяване с ангажиментите ми преди всичко на майка. Не мога да си представя 10 години друг да взема детето ми от градина и училище. Разбирам, че много хора нямат избор, но смятам че семейството е преди работата.

250 лева не са достатъчни, ако се налага наистина от нулата да осигуряваш условия заради дете. По медиите е пълно със случаи с отнети деца, които не се връщат на майката, макар че тя очевидно живее някъде, не е на улицата, докато не им осигури подходящи условия. Да речем, че ти имаш избор, хем да да изкарваш пари, достатъчно за наем, кола, издръжка на дете и домашни любимци, хем работното ти време да е добро, хем болнични да можеш да взимаш без проблем, за много жени не е така и издръжката им е жизненоважна. Макар че не ти не си пробвала сама да гледаш дете, да видиш дали наистина е така. Предполагам, че в момента нито си едноличен физически занимаващ се с детето, нито финансово е изцяло на твоите ръце.  За да могат да си гледат детето, да си го карат и прибират от ДГ, училище, допълнителни занимания, да си го гледат, когато е болно, правят компромис със заплащането. И за теб, ако семейството е преди работата и се налага да правиш компромиси с работата, за бащата явно семейството (детето) не е преди работата ако ще вижда детето 2-4 дни месечно и няма да прави никакви компромиси с работното си време и място, с времето си за почивка и личното си време извън тези 2-4 дни месечно, и ще харчи за детето по-малко или колкото майката , която прави тези компромиси.

Семейството е преди работата, ако можеш да си го позволиш финансово. Ако имаш мъж, той работи, получава добри пари и е съгласен да издържа теб и детето ви. Ама в живота не винаги се получава така.

Преди 2 години мен лично ме насолиха в този раздел на форума, въпреки че живеех сама с децата и бащата пращаше пари от време на време.
Така че, който не се е оправял наистина сам с дете, наистина нищо не знае...
И издръжка трябва...

Искрено завиждам на някой, който може нормално да отглежда дете в детската градина с 500 лв. От това което аз виждам около мен само свястна здравословна храна минава 200 лв на месец и то без глезотии... Един умрял сироп за кашлица е 10 лв, а ако трябва и антибиотик, пробиотик и т.н хвръкнаха минимум сто левчета и то без да броим частния преглед, който е още толкова и това на едно разболяване.... Едни обувки и яке, които дете израства за няколко месеца са по 50, 60 лв и то тези, които не знаеш с колко отровни химикала са наблъскани тъканите им... Отделно играчки, колела и подобни, излизане, спорт, детски център, куклен театър, водене на планина, море... Вечните "дарения" в градините даже няма да ги споменавам...

Те половината от тия изброени няма да влезнат в бюджет от 500лв щот не са необходими, за да отглеждаш детето. Просто са препоръчителни. Който има 50лв за яке мисли кое ще топли най- много, а не кое е с най- готините платове правено. Който има бюджет и не ходи на театър/кино, и не си купува колелета и играчки

Все пак, идеята е тези 500 да са половината от сумата, нали? 😉

Ами, по-скоро са цялата, ако и двамата мислят с минимална издръжка да издържат детето.

Двеста лв май е минималната издръжка.
Грешка, 233,25 лв е.


Потребителката твърди че 500 лв стигат за всичко, аз това коментирам. А че като се наложи всеки може да скача според тоягата е ясно. Тук повечето сме пораснали през 90-те.

ако не може да гледате дете с 1 заплата защо се захващате да ги създавате? - за да искате от държавата , от бившите, от родителите ...?  след като един възрастен може да се справя с 4-500 лв.  минимална пенсия или 900 лв. мин. заплата , значи трябва да може и дете да се отгледа с толкова. не е трудно.
от мои наблюдения (а и не само мои)  ако другия н еполучава голяма заплата или пък е инвалид  има някакво съчувствие и се иска близка до мин.издръжка. ако е с по-добра заплатка - иска се повече, за да получи малко по-малко. но пък ако е милионер ...  горките деца не осъзнават как рязко им се увеличава нуждата от храна и скъпи дрехи.  искаме децата ни да са артисти, спортисти, математици, всеки час да им е зает. представяме разходите в съда и съдията добродушно приема тези разходи.   а децата си искат своето детство, което ние искаме да им го отнемем с нашите виждания и желания. какво ни пречи да запишем детето на различни занимания с ясното съзнание, че то няма да стане певец или обикновен спортист, художник, балерина ... но пък да го докажем като разход с идеята да вдигнем издръжката. и се случва.  получава се по-голяма издръжка и натриваме носа на бащата.

Много точно казано! Това имам предвид.

- Градините отдавна са безплатни. Какви са тия "дарения" не знам. За 3 години съм давала има-няма 30-50 лева на година за мокри кърпички и за коледни подаръци за госпожите. Ясно е, че има частни градини от 500-1000 лева на месец, което рядко е по принуда (ако никъде не е прието детето).

- детето ми има и баланс колело, което беше 70 лева, и го кара вече две години (напролет съм решила да вземем ново вече), и тротинетка, която е подарък за рожден ден, също на почти две години, и ходи на театър, който е 7 лева, два часа в детския кът са 10 лева, морето за детето засега ни е безплатно, защото настаняването до 7 години, някъде и до 12 години е безплатно, и като цяло вход за къде ли не за деца в градинска възраст не се плаща (зоологически градини, басейн и т.н... и не е задължително на басейна да има гурме обяд за 80 лева, може да обядваме вкъщи и да минем със сладолед и сокче под 10 лева), а бензина не ми е по-скъп като пътуваме трима вместо двама в колата. Играчки избягвам да купувам, наистина има премного и тъкмо се зарадвам че съм успяла да разчистя и да подаря някои играчки, с които вече не играе, и хоп - дошъл рождения ден или коледа или друг повод и пак се заринем.
- Всякакви медицински прегледи и изследвания са безплатни. Сега, можем да ходим и на частно и да си плащам по 60 лева всеки път, понякога няколко пъти месечно, но не го намирам за необходимо. Има кадърни лекари, които работят с НЗОК.
- 200 лева за здравословна храна мога да приема ако купувате частна кухня, което е глезотия, а не задължение. Моето дете яде моите манджи, които са достатъчно здравословни, и които така или иначе готвя, оскъпяването на хранителните покупки е абсолютно минимално и пренебрежимо. Дали ще купя тази седмица 4 банана или 5 или 6 - просто е смешно да се коментират такива тънки сметки.

- Дрехи не се купуват всеки ден, 3-4 пъти годишно подмяна на умалелите ми е достатъчно, и купувам бройки, които да стигат, но да се носят, а не да стоят. За мен е излишно да се изхвърлям с повече от 50 лева за маратонки да кажем, които ще носи 3 месеца и напролет ще са малки. Купувам в разумно съотношение цена-качество, също както и за себе си. Не съм чак толкова богата да си купя палто от 1000 лева и съответно и детето ми няма да носи дрехи от подобен ценови клас, поне докато не си изкарва сама парите. Ще си носи якето за 50-60-70 лева, което е съвсем добре, топло и красиво. Сега, ако ще нищим кое какви химикали има по-добре да си теглим по един нож и да се свършва - то така или иначе вече няма нищо 100% безвредно, дрехи, храна, въздух, всичко е отровено.

......
Това, което искам да кажа, е че начини има хиляди и абсолютно не е задължително да се асоциират с лишения и мизерия, едва ли не. Минималната заплата може и да е малка, но не познавям много хора на минимална честно казано. Повечето от майките с претенциите за огромни издръжки вземат поне 2000 лева. И както каза потребителката над мен, харчат усърдно и по много за детето, за да могат да реват края на месеца, че не им стигат. Наистина познавам такива.

Да, според записките ми по пера в различните месеци, разходите изрично за детето (дрехи, лекарства, глезотии, атракции, спорт) в повечето месеци са от порядъка на 400-500 лева. Храна и ток казах по-горе - те не са ми по-скъпи от преди детето. Има месеци, в които е била болна и не съм могла да отсъствам от работа и съм ползвала дететледачка една седмица например - в такива месеци имам разход 800 лева. В някой друг месец пък са били 300 лева, защото не се е наложило да подменям дрехи и да купувам лекарства.

Приемният родител получава отделно пари за издръжката на детето - именно защото не е родител, а особен род денонощен детегледач, съответно не е задължен за издръжка. Споменатите пари са заплатата му.

Бившите?! Те са бивши съпрузи, не бивши бащи. Имат задължения. С 200-300 лв издръжка ако и другата страна дава толкова това дете ще ходи голо и босо, и ще гладува. И издръжката съществува, за да запази детето стандарта отпреди развода. Ако семейството е живяло с 1800 лв на месец за тримата сигурно 300 лв издръжка са ок, но в големите градове подобно нещо е абсурдно.
И никой нищо не иска тук, обсъжда се размер на издръжка. У нас издръжките са смехотворни, факт. И ако бившият родител не си прави труда и да взима детето през уикендите, да го води на почивка, хептен да ти умре конят от гъдел.

Да станеш родител е въпрос на желание, а не задължение. Да си отгледаш детето - също. Много ми е странно как майки тропат срещу бащи, които след развода нямат желание да си вземат децата. Ами прав му пътя на такъв, мерси, не искам детето ми да прекарва време с незаинтересован некадърник, който понеже не му се занимава да си играят или да го изведе на разходка, ще си пие бирата с компания в хола а детето ще е на телефона целия уикенд. Всяко дете би било по-добре без такъв баща. Страхотна помощ. Не искам такава помощ насила и наистина не разбирам жени, които се сърдят че бившите им не вземат детето. Аз бих се радвала даже.

Смятам, че всеки пълнолетен индивид, взел осъзнатото решение да роди или да направи дете, трябва да има възможност да го отгледа сам. В единия случай роптаят за "мизерните" 250 лева издръжка, щот на майката заплатата не й стига, нищо че живее в семейното жилище примерно, а мъжа е на квартира (както по-често отрежда съда, а ако нямат семейно жилище обичайно жената отива при нейните родители с детето), а в другия случай не дай Боже мъжа ако умре на кого ще тропат за издръжка и за гледане уикенда? Нали пак сама трябва да се оправя? Или може би ще увисне на врата на свекърите да й помагат с недостигащите й финанси? Щото няма капацитета да си отгледа детето? Света не е спрял да се върти и никой на никого не е длъжен! Като не могат да отгледат дете защо раждат? Защо се поставят в ситуация да бъдат зависими от някого и после реват за 250 лева? Жените отдавна не са домакини! Не сме 1900-ната година.

И още един въпрос - за малкото случаи с деца, присъдени на бащите - колко пъти сте чули такъв баща (отглеждащ сам детето си) да заплашва бившата си жена, да се сърди, че тя не си търси детето, да пуска на всяка забавена издръжка жалби, или въобще да търси някаква издръжка и като удавник за сламка да разчита на тия 250 лева, да пише по форуми как да се разбере с тая некадърница, и още и още и още.
Двойни стандарти.

Напротив, длъжен е и затова има закон, наречен Семеен кодекс, съд и дела за издръжка.