Как обичат мъжете?

  • 55 643
  • 2 520
  •   1
Отговори
# 1 290
  • Мнения: 8 077
Няма разлика при мен на 14+, 30 + и т.н., търсили са ме, чакали са ме,  чувствала съм се обичана. Сега при последната ми връзка все още си се къпем заедно, и ако не, това е защото съм била на спорт и там съм се къпала. Сега като се замисля сама не съм си взимала душ от години Simple Smile)) все някъде с някой:)

Kой с кого се къпе? Добър наклон на темата. Одобрявам. Поне няма да е скучно.
Все пак да отбележа, макар след хокей да взимам душ на общите душове в съблекалнята със съотборниците, не бих казал, че се къпем заедно Simple Smile Simple Smile
Допълнително уточнение - само шампоани, сапун не носи никой. Wink

# 1 291
  • Мнения: 1 364
Ааа, много е важно един мъж да те обича по начин, който разбира дадената жена. Иначе, кел файда от тая обич.
А пък човек, в случая жената, не е константа. Пораства, променя се, така че отговорът ми е: да, има разлика.
Аз обичам по различен начин.
Като по-млад беше всичко много стихийно.
Бях много ревнив и много бързо се влюбвах, безпаметно Simple Smile

Сега вече съм доста спокоен.
Не правя нищо на всяка цена.  Трудно се влюбвам,  но  пък не съм ревнив. Опитвам се да разбера, повече другия човек. Приемам и влюбването и разлюбването по-философски.
С една дума съм много по-балансиран.  Малко като стар мерцедес. Запали ли го,може да отидеш с него накрай света Simple Smile

# 1 292
  • Мнения: 1 621
Няма разлика при мен на 14+, 30 + и т.н., търсили са ме, чакали са ме,  чувствала съм се обичана. Сега при последната ми връзка все още си се къпем заедно, и ако не, това е защото съм била на спорт и там съм се къпала. Сега като се замисля сама не съм си взимала душ от години Simple Smile)) все някъде с някой:)

Kой с кого се къпе? Добър наклон на темата. Одобрявам. Поне няма да е скучно.
Все пак да отбележа, макар след хокей да взимам душ на общите душове в съблекалнята със съотборниците, не бих казал, че се къпем заедно Simple Smile Simple Smile
Допълнително уточнение - само шампоани, сапун не носи никой. Wink

Пак е компания, не е задължително да се навлиза на минус.

# 1 293
  • Мнения: 4 160
Сега като се замисля сама не съм си взимала душ от години Simple Smile)) все някъде с някой:)
Нали... Абе който каквото ще да ми говори, селската баня е голяма работа.

# 1 294
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 034
Тъй като в последните постове се споменава няколко пъти думата "независима" ще ви разкрия една "тайна". Wink

Независими хора няма. Всеки човек (ако е здрав и прав) зависи поне от две неща - обществото в което живее и възрастта (годините).

Относно влюбването в различна възраст:
На младини - виждаш, харесваш и директно с рогата напред.
Сега - виждам, харесвам , преценям струва ли си, има ли шанс и чак тогва с рогата напред Wink

# 1 295
  • Мнения: 4 422
Всички преминаваме постоянно през различни етапи. Някои сме по-смели и готови на промени. Други са по-страхливи и предпочитат познатото. Лошо няма, ако се чувстват добре и удовлетворени.
Едно е да си с едно и то пораснало дете, тийнейджър и нагоре.
Друго е ако си с 2 малки, които още дупетата си не могат да избършат сами, а ти да тръгнеш да раждаш още 2 от друг мъж, защото той ти палел кръвта, а стария вече не.
Тогава съображения за практичност и стабилност може и да вземат превес, а вие си го наричайте "страх от непознатото".

Не бих се примирила да съм нежелана и необичана, просто позабравена, но удобна мебел от интериора на нечий живот.
Тук съм напълно съгласен, но за теб да се чувстваш обичана може да значи едно, а за друга жена може да значи друго, например за моята, за жената на абуто, на рф22, или който и да е друг.
Как извъртате думите само... готови сте за депутати, там са същите демагози.
Ако някой каже, че не обичал жена си така бурно както преди 15-20 години и не бързал да се прибере да прави секс с нея както тогава, ами се чувства спокоен да го остави и за утре, понеже така или иначе всеки ден я вижда - и хоп, тя вече става необичана и нежелана.

Между другото, от моите баби и дядовци, едни се бяха събрали по любов и се обичаха до последно, другите ги бяха събрали, и до последно се мразеха. Та тези романтични представи за стабилните връзки едно време са само в нечие въображение, но не и в практиката.
Но забрави да кажеш защо насила са ги събрали с човек, който не обичат - прародителите ти не са си обичали децата ли, и са искали нарочно да ги направят нещастни?
Както и да е, няколко анекдотични примера нищо не доказват, примери могат да се намерят за всяко твърдение. Човек винаги започва с добри намерения, а дали ще се получи или не зависи от хиляда неща. Колко пък бракове, започнали с бурна любов, свършват с раздяла или даже по-лошо - с омраза, с насилие, със съд, с разправии за деца и за какво ли не.

# 1 296
  • София
  • Мнения: 15 260
Човек сам не знае какъв ще е след 10-20 години, камо ли да знае другия какъв ще е.  Отделно обстоятелствата променят и отношенията, и разкриват неподозирани черти. Едно дете си е изпитание, да не говорим за други неща.
За мен любовта е на първо място грижа и на 15 и на почти 50 мога да приема, че някой ме обича ако го е грижа. Кой какво си чувства насаме със себе си е нещо, което не ни грее реално изобщо.

Иначе за възрастта не си прав. Не е до деца или друго, просто с годините човек не си пада толкова по промените, колкото става привързан към рутина, жилище и прочее. Местила съм се много като млада и в града, и в чужбина, сега се надявам да не ми се налага. Нулев интерес имам към живот в друго жилище, дори не в друг квартал или град. Тук вече да не говорим за съжителство с други хора, защото и там си се иска сериозно напасване на навици и прочее. А рисковете са много по-малки, защото като няма да имаш общи деца с някого реално от какво да се напрягаш, като не стане и кой откъде е.

# 1 297
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 034

Както и да е, няколко анекдотични примера нищо не доказват, примери могат да се намерят за всяко твърдение. Човек винаги започва с добри намерения, а дали ще се получи или не зависи от хиляда неща. Колко пък бракове, започнали с бурна любов, свършват с раздяла или даже по-лошо - с омраза, с насилие, със съд, с разправии за деца и за какво ли не.

Много хора бъркат бурния секс с бурна любов. От там и резултата.

# 1 298
  • Мнения: 24 351
Щоо, бурната любов изключва бурен секс ли?
Че вие откъде знаете? Нали не ползвате.Wink
//
Крис, не е така за годините. ЧОвек има ли топки, се организира и действа.
Ето пример от моя живот. РАзделих се с ученическата си любов, с малко дете на 3 бях. По моя инициатива и желание. След много дълга връзка.
Е, вярно, не бях първата година след раздялата независима. Напуснах сигурна държавна позиция, местене в друг град. РАзправии с бащата, беше мнооого сложна раздяла. Търсене на друга работа. Адаптиране на детето. Всичко в движение.
Но намерих начин и станах отново независима. Това преди да си намеря нов мъж, уточнявам, че виждам тук много закачате жената за мъж като копче. После дойде и новият мъж. Който се пренесе да живее при мен. И откарахме от единия бурен секс и игра над 10 години заедно.
Не съжалявам за абсолютно нищо. Сега още по-ясно виждам от разстоянието на времето, че всяка трудност и промяна си е заслужавала.
Същата гимнастика я направих преди няколко години с пораснало дете.
Човек иска ли, всичко може.
Но нека да кажем, че аз съм доста целенасочен, осъзнат и последователен човек. Действам смело. И рискувам. Това за моя характер и начин на мислене работи.
За теб може да не работи.

# 1 299
  • София
  • Мнения: 44 838
При мен любовта на различна възраст е съвсем различна. Дори не знам каква ще бъде следващата - щура, спокойна...

# 1 300
  • Мнения: 532
Може би най-хубавото е, че не знаеш Wink

# 1 301
  • Мнения: 1 621
И аз не виждам с какви чак толкова разправии се свързва местенето и смяната на партньор. И без местене и партньор, пак си ги има. И защо трябва с всяка връзка човек да има деца.

# 1 302
  • София
  • Мнения: 44 838
Местенето е мега разправия. Цял месец се мъча. Опада ми косата от стрес. Вероятно ще си живея тук до края...

# 1 303
  • Мнения: 4 422
Аз не съм казал, че не може, а че не добре за всички замесени - особено за някои от тях.
Мъжът не го питаш като го напускаш, нито в съда те питат защо - едно време се е питало бие ли те, пиянства ли, изневерява ли, а сега викат твое си право, омръзнал ти е, на добър час!
Обаче детето пита ли го някой - може пък то да си е свикнало и да иска да живее и с баща си? Но ти му намираш нов "татко", който идва да живее с него и изкарва няколко години, а след това и още един.
Примадона казва, че можело и на всеки 5 години да се прави това упражнение, и да се ражда и от новия.
За мен това е неприемливо, което не значи че ви съдя или ви отричам правото да го правите - просто аз не бих го направил.

# 1 304
  • Мнения: 1 621
Няколко пъти съм се местила. Най-бързо стана като сменях държавата, общо една седмица ми отне цялата  организация и местене. В София винаги ми отнемаше много повече време смяната на квартал.

Общи условия

Активация на акаунт