Как обичат мъжете?

От студентските си години имам поглед точно върху такива синковци, дето без парите на тате са нула, и впечатленията ми са, че се набиват точно в такива ситуации - със скъпа мадама, която лъжат, че цял живот ще бъде гледана като кралица, обаче спестяват, че това ще се случва с чужди пари. Връзките, в които влизат, са все по един калъп.
Само за един се сещам да се е спасил - родителите казаха, че му спират издръжката, и тя го заряза.

Очите ще са. Няма как да е иначе.

Нали помниш как ги забърсваше героя на Ст.Данаилов в "Дами канят"
"Знаеш ли, че имаш страшни очи."
 

Явно номера още минава

И трябвало и чанти и обувки да й купува, така правели истинските мъже, а останалите били примитиви - специално се натърти.
Любопитно ми е само, ако купува чанти и други подаръци, но битовите сметки - наем/ипотека, ток, парно, храна и т.н. - очаква да си разделят (както правели независимите и силни жени) защо не е примитив, и обратното - примитив ли е, ако не купува чанти, но плаща всички сметки, така че жената с нейните изкарани пари може да си избере каквато чанта иска?

Едит: сори, примат било, не примитив - беше няколко страници назад и не съм сигурен точно ли помнех, затова се върнах да го цитирам коректно:

Всяка тънка сметка е примитив, все тая дали от страна на мъжа или жената.

Аз пък се разграничавам от това мнение. Аз съм си научена, че нещата за мен лично, си ги купувам аз лично - дрехи, обувки, аксесоари, козметика.
Имам една рокля подарък, все още си виси с етикета.

RF.

Няколко пъти чета историята ти.

От една страна - влюбен до уши мъж, който всячески се стреми да угоди на обекта на чувствата си.

От друга страна - авантаджийка намерила жертва.

Решение, лично аз, в създалата се ситуация не виждам.

Заради 1 мнение не бих обобщила тема от над 14 страници. При това се визираше кафе на първа среща, не издържане на неработеща жена и плащане за капризи като в примера.

Иначе според етикета, плаща този, който кани. Ако мъжът е поканил жената на среща, той. Пак според етикета, тя трябва да предложи да плати, а той да откаже. Ако много настоява, да приеме. И пак стигаме до разбирания и възпитание. Ако не харесват етикетите и имат други възприятия за живота, не трябва да следват сляпо "правилата", а да покажат те какво мислят. Напълно възможно е да се окаже, че и двамата не одобряват етикета, т.е. да видят от самото начало, че мислят в една посока. Или обратното, че са различни и няма смисъл да си губят времето. И в двата случая печелят.

Но не виждам да е масово очакване. А и може да съм в грешка, но понеже в моята реалност е двустранно, не виждам нищо чак толкова голямо като очакване. От малки знаем, че подаръците са жест на внимание. Аз лично предпочитам да са само за празник, не обичам да се затрупвам с вещи, не съм и по пътуванията. Но ми е приятно да зарадвам любимия си човек с нещо, което знам, че ще му хареса. По същия начин и той, родителите ни, детето и т.н.
Изцяло плащането на битовите сметки в началото на връзката мен би ме притеснило, че иска да ме постави в зависимост. Сега, когато сме семейство от близо 30 г. вече няма значение, бюджетът така или иначе е общ.

Когато щедростта е двустранна, не виждам проблем..аз обичам и да получавам и да подарявам..човек трябва да умее да получава, както и да може да дава от сърце..
не се сърдя, ако ми подарят чанта, нито го приемам като намек, че сама не мога да си купя.. разбира се, ако това е подарък от някой, който едва познавам, и сме се видяли 2,3 пъти, ще го сметна за неуместно ..
най-'скъпата' за мен чанта е една, която детето ми донесе от първото си пътуване в чужбина без мен (беше на около 10), комбинирана с обеци и шал..може да са HM-ски, но толкова ме трогна старанието му да ме зарадва и да нацели вкуса ми, че са ми любими и до днес, с умиление си ги слагам..
Ако някой ми плати сметките, по може да се засегна, сякаш съм социално изпаднала и не мога сама..

А на РФ случая е каскада, при която всяко едно събитие се случва, защото преди това е подложено много стабилно то да се случи.

Бащата е възпитан, че роди ли се дете, то трябва да му се осигури ВСИЧКО. Нищо чудно самият той да е отгледан така. --> Малкият е отгледан винаги със стабилен гръб и никога не се е притеснявал от бедност. --> Не е имал стимул да се развие особено кариерно. Изкарва (ако работи) малко пари, но не му пука, защото имот, кола, ремонти по колата, техника, често сметки, почивки са му осигурени от винаги даващия баща. ---> Както цял живот е свикнал да получава без да вкарва особени усилия и да иска, той си харесва най-шарената кокошка. Тази шарена кокошка е отгледана баш като него - свикнала друг да осигурява и двамата бързо намират общ език. ---> Събират се. ---> Шарената кокошка е свикнала да иска и така си живее - иска, взима. ---> Синът цял живот също е свикнал да иска и така си живее - иска, взима. ---> Бащата се вижда в чудо, но цял живот е свикнал да осигурява от А до Я и не може (не знае как) да се оттегли от тая схема.

В тази ситуация единствено бащата може да прекъсне веригата и да вкара микросвета им в друг ръкав на пространство-времето: като спре да финансира 40-годишното си бебче. Тогава ---> Бебока ще изпадне в амок първоначално. ---> Кокошката, която се оказва без гръб се насочва навън. ---> Синът се шокира какво стана. ---> Осъзнава, че вече няма кой да го бута. ---> Намира си по-добре платена работа или свива малко перките. ---> Живота леко го поочуква (ама леко, защото все пак вече не е като да не е получил гига старт). ---> Започва да цени малко повече полезни умения като да си правиш сметка, да заработваш, да пестиш и да се бориш за повече. ---> Ценностната му система се изменя. ---> Започва да забелязва нормални жени със сходни нагласи. ---> Намира си такава и се справят двамата без да очакват друг да плаща всичко.

А пък аз така и не успях да нацеля вкуса на жена си, ама то какво ли друго може да се очаква от примитив като мен.
Чанта съм й купувал веднъж, не беше Кристиан Диор ама сравнително хубава марка, а като цвят и форма на мен много ми хареса като я избирах, обаче жена ми си позлваше другите чанти.
Парфюми по едно време й купувах, но като събра 5-6 изпръскани до 1/3 ме помоли да не й купувам, защото сама искала да си избере.
Напоследък за празници (имен ден, рожден ден и т.н.) й купувам ваучери за спа-процедури, там трудно можеш да сгрешиш, ама и това вече се изтърка. Сега за Коледа въобще не знам с какво да я зарадвам. Виж, децата лесно - те си имат списъци с желания

Да ама на 40 не може вече да си намери такава жена, каквато е можел на 20-30, нали бг-мамите викате, че "чичаците" не ви били секси.
Но да е гледал по-хубаво навремето.

Аз не обичам подаръци, просто като решим и двамата си купуваме каквото ни харесва.

Оставил съм и кинти на моята, да си купува квото иска, въобще не ми се занимава с подаръци. В началото и аз опитвах тва онова да и купя, я се окаже че не и е по вкуса, я по размер и се отказах.

Мъжът от втория пример беше 40+ с две вече по големи деца 5- 6 клас и наистина се скъсваше от работа. Не е бил глезльо, баща му тогава мисля гонеше 80, не е било възможно да го издържа, но му помагаше. Къде кво са сбъркали, те си знаят, факт е, че е започнал така както тук се твърди, че е правилно. Но е пропуснал следващия етап дамата деликатно да и бъде обяснено, че така не става. Виждал съм я на снимка, хубава, но нищо особено, друг е въпросът дали този, който можеше да покрива безпроблемно разходите и тя щеше да покрие неговите критерии както беше споменато по назад

Хубаво е тя като си хареса нещо да си каже - ей това искам да ми е подаръка. Просто и на мен вече ми е писнало да мъдрувам и мразя да трупам и да се отървавам от вещи които не ми харесват.

Надценил се е мъжът, сега да бачка.

Аз познавам по-млада версия на тази история, само че там майката е дашния родител, който вади пачка след пачка около сина си. Другата разлика е, че сина не си хареса меркантилна жена, а нормална такава, която си работи и плаща сметки. Той, обаче, винаги цепи стотинката на две, буквално мърмори като е ходила да пазарува храна за двамата и според него, имала да му връща 2 лева. Нямам идея платил ли е сметката на първа среща. Иначе и той така: мама купува апартамент, плаща за ремонт, дава за кола, за ремонти, гуми, части, за почивки, за РД вместо подарък или 200-250 лв, направо някоя и друга хилядарка "да си има". Преди момата се разнасяха и тави с храна.