Как да се впиша в млад екип?

Това е твоят коз към някакво разбирателство. Важно е как реагираш, когато "питат дали ще направя еди какво си". Трябва да ги накараш да ти се подмазват, за да получат помощ. Не я даваш веднага, за да не си мислят, че им се полага.
Например деликатно. Казваш нещо от сорта "Ще помогна, но утре аз решавам къде ще обядваме". След шокирания поглед отговаряш "Шегичка. Утре в обедната почивка съм заета".
Или по-грубо им казваш, "Молите ме за помощ, но сега не мога. Имам свои задачи".

Най-вероятно излъчвам напрежение, но не натяквам нищо. И в горни постове казах, че за първи път някой се отнася с мен по този начин, не мога да го приема, защото аз никога не съм си позволявала да приема нови колеги по този начин. Аз подхождам винаги приятелски, но в този случай се блъскам в стени. Като стана дума за комплименти, и това опитах. Едното момиче стана свидетел на ситуация, в която дълго обяснявах нещо и после ми каза, че се чувства несигурна и неубедителна . Отговорих й, че тя е много добра и се справя страхотно с това, с което се е захванала, а това, което видя от мен, се учи с годините и някой ден и тя ще успее. Когато ме попитат дали ще поема определен случай, никога не съм отказвала. Но май е време да ги отрежа, няма как безропотно да върша трудната част и да търпя после подобно отношение. Смея да твърдя, че работя доста повече и по-бързо от тях, не си придавам важности, напротив, виждам момичета, които ги мързи да станат от стола. Виждат го и хората. Не одобрявам и отношението им към тях. Работя в сферата на здравеопазването и предвид актуалната обстановка и настроението към нашето съсловие, може да си представите колко са чувствителни и взискателни пациентите към нас. Реално, тези момичета дойдоха в разработен обект, всичко им е предоставено наготово и сега виждам как всичко пропада бавно и славно.

Това е типична отровна офис среда, в която попаднах на 35, а колежките ми бяха не много по-млади. Не търси причината във възрастта. Отчайващо некомпетентни, интриганти и надути. Чакат да споделиш нещо и след 2 часа, в офиса на шефа споделеното е представено като тяхна идея. Не търси вината в себе си и напусни.

А защо очакваш другите да се държат с теб както ти с тях? Както ти смяташ за редно и ти се иска?
И мен например ме дразни това, че аз се старая, когато се наложи да свърша нещо на чуждо място (например при заместване), да оставя всичко както съм го заварила, а не получавам същото насреща. И не опира до възраст. Повечето хора, с които работя, са по-възрастни от мен. На някои съм казвала директно, че не ми харесва това, но така и няма резултат.

Факти!
И аз работя с хора на максимална възраст 24-25 (в по-голямата си част) и да, ужасно е. Формират клики, държат се като в училище, смесват работа и личен живот и ако не си им приятен, колаборацията с тях е изключително трудна.

Ако е толкова токсично поведението и нямаш дори един на твоя страна, аз бих си търсила нова работа.
Ако това не е възможно, просто максимално се абстрахираш от тези деца (на практика са деца), вършиш си професионалните задължения и гледаш да постигаш резултати.

Въпрос на време е да те приемат.
На всяка нова работа, която съм имала първите седмици ме гледат с недоверие, шушукат, подценяват че, но аз сама проправям път към тях.Съобразявам се с кой какво да говоря.Ако имат деца-за децата, ако не- за времето, какво са  правили или ще правят уикенда.Хората обичат да говорят за себе си.
40 не е толкова страшна цифра
Жалко, че новото поколение възрастта не ги респектира.
Работи си, отзовавай се, купи тортички за някой повод.Ледовете ще се стопят, но ти като по-опитна трябва да не допускаш да ти личи, че изпитваш напрежение.
Накрая ще дойде нова колежка и тя ще е на мушката.
Успех!

Ситуацията не се дължи на поколенчески различия - подобно токсично поведение съм срещала в хора на различна възраст.

И аз съм на мнение, че поведението на колегите ти е напълно умишлено и е вследствие на нареждания от по-високо ниво, за да те накарат да напуснеш. Възможно е и грешките им да са нарочни. Това, че си имала тежък разговор, в който си установила, че не си желана, е достатъчно показателно и е следвало да бъде сигналната лампа защо те се държат по този начин. Мениджърът нарочно неглижира оплакванията ти, не е защото няма време.

Вариантите не са много - доколкото можеш се абстрахираш от тях или напускаш.

Върши си твоята работа и не се ядосвай заради тия кифли.
Как така си имала разговор на висок тон, че не си желана, грозно.
Възможно е този началник да им е казал да се държат така за да те изгонят и да си метнеш молбата.
Всъщност нали си млада майка и си защитена от закона и не могат да те уволнят.
Абе работи си и не се занимавай.
Проблема ти е, че искаш да се сприятелиш с тях. Избий си го от главата. Общуването с тях трябва да ти е само по-работа.
Работи си и ако можеш си търси друга работа.
Не си на 15, че да ти дреме, че някакви те игнорират.
Даже се радвай.

И  като си оплескат работата, не им помагай повече.
И ако те питат да им помогнеш, казваш - от какъв зор ще ви помагам, оправяйте се сами.
Даже ти се чудя на акъла защо го правиш.

Аз не искам да сме приятелки, но не е зле като говоря с някой да ме гледат в очите и да не мърморят под носа си. Познавам достатъчно добре началниците си и съм убедена, че те не подстрекават момичетата да се държат по този начин. Те са си шушукали и са се самонавивали. Сега обаче имаме интересно развитие. До скоро много силно се пазеха и подкрепяха, но сега изпаднаха в ситуация, в която аз им предложих решение и само едната разбра за какво става въпрос. Но пък нека да се видят колко струват и май ще обърнат палачинката, очаквам да се самоизядат. Лошото е, че аз вече не мога да се пречупя и няма да си променя мнението за тях. В процес съм на търсене на нова работа, вярвам в себе си, остава само и някъде да ме оценят.

Хелия,подминахте ми въпроса със заплащането и разликата с колегите ви ,но аз пак ще ви попитам на всичките ви напъни за сговорна дружина как преглъщате тази разлика и основателна ли е тя,пък и те не знаели на всичкото отгоре ,че взимат с 300лв + от вас и вие ок ли сте с тези разстановки ?

teddynm, отне ми 3 месеца да преживея тежкия разговор с ръководството и обидното отношение към мен. Всеки, който ме познава добре и ме е попитал какво се случва с връщането ми на работа, е оставал шокиран от 3-цифрената ми заплата, на фона на това, което аз мога да предложа като умения, образование, опит и т.н. Имам 2 мотива да работя все още там: първият е, че ще мога да си гледам децата спокойно и вторият е, че все още не съм си намерила нова работа. Много хора остават с впечатлението, че ходя само за социални контакти, но не е точно така. Естествено, че разликата е абсолютно неоснователна, бях решила да си търся крупната актуализация на заплатата след месец, но другите емоции взеха връх и някак заплащането ми остана на заден план. Все пак искам спокойно да си върша работата преди всичко. Но и темата за парите скоро ще повдигна където трябва.

Ти пък си намери с какви емоции да се занимаваш.
Парите трябва да са ти важни.

И как така след месец? Веднага го правиш.

И запомни, че на работа винаги ще има някой, който да не те харесва. Винаги е така.
Само че на работа се работи, не търсиш приятелства. Ако намериш - ок, но не за това си там.
Ще си спестиш излишни емоции като търсиш дружки.
Ох, явно досега все в що годе хубави колективи си била и сега егото ти страда.

Нищо чудно целта им да е да те разкарат оттам, за да освободиш мястото. Може да имат още една приятелка, която искат да дойде да работи при тях, а ти им пречиш, защото заемаш мястото. Т.е. проблемът да не е личностен, а просто всеки външен човек им пречи на глутницата, ятото или както там може да бъдат оприличени.

Честно казано от тонът ви и пренебрежението, което личи, че проявявате към онези със студентския манталитет, които вместо да крадат занаят от вас професионалиста, със 17 години опит, сами са си изградили система на работа и много много не ви отразяват, не се и учудвам на отношението към вас.
Аз съм далече от току що завършила, но през годините, като млад професионалист, в млад екип, често съм имала срещи с "опитни специалисти" и виждам много общо в поведенията, особено това за занаята. И на мен са ми го казвали - ти вместо да се залепиш за мен ш да крадеш занаят, си правиш каквото решиш, аз на твое място еди какво си бих направила.
В интерес на истината, годините стаж не означават по-голям професионализъм или повече знания. Новите поколения имат достъп до повече информация, по-бързо и лесно я обработват и често за по-старите поколения отстрани изглежда, че са мързеливи и неглижират. Причината е на първо място, че за по-младите поколения едно нещо, което на старите им отнема, например час, за да свършат, то при новите, поради способността за по-бързо възприемане на информация и съответно прилагането и в практика - отнема напр.20 Мин. Отделно, се цени личното време.
На мен тук ми прилича малко повече на сблъсък на поколения и то заради вашето поведение и желание всички онези неопитните да ви паднат в краката, да се възхищават и да ви следват, отколкото първоначално да е имало някакво настроение срещу вас. А и цял екип да е настроен срещу един човек - аз лично бих се замислила защо е така и дали пък проблемът не е в мен

И през този въпрос минах, дали проблемът не е в мен. Но говоря за отношение, проявено без видима причина. Никога не съм им казвала директно в очите да се учат от мен, техен си проблем, на мен не ми влиза в задължителната да го правя. Щом са дошли на равно да работят с всички, трябва да са подготвени. Но има неща, които трябва да правят постоянно, а на тях никой не ги учи в университета. На няколко места написах, че аз винаги съм била приятелски настроена и съм внимателна с нови колеги. Тук говорим за хора, които са потресаващо мързеливи, вярвайте ми, аз съм почти 2 пъти по-голяма от тях, а те с часове не стават от стола ( не работим в офис). Още на втория ден видях, че аз съм в пъти по-бърза, организирана и енергична, напук на техния нов начин на работа, в който направиха много гафове, точно те, които са си го създали. Работя по техния начин, каквото ми кажат това правя и пак се оплитат, но да се сърдят на себе си. Мога да изляза от всяка ситуация, не ме притеснява нищо. Дразнят се на хората, които идват при нас и ме търсят и благодарят, ето им тема за размисъл “ какво прави тя по-добре от нас”. Искам нормална отношение към мен, склонна съм да ги обява дори за невъзпитани. Ние не работим в типична офис  среда и ни трябват по-различни качества, здравни специалисти сме и не харесвам отношението им към пациентите. Това е в основата на неразбориите. Представите си , че сте на 85 г, трудноподвижна и 5-6 момичета ви оставят сама да се обслужвате за да си говорят или гледат глупости. И това се случва и пред други  хора. Какво ще си помислите? После ме съдете за поведението ми.