Как да се впиша в млад екип?

Толкова хора да напуснат едновременно не е било без причина. И ти вероятно я знаеш. Сегашната ситуация е следствие. А рибата се вмирисва откъм главата...
Къде отидоха старите ти колеги? Още ли са заедно, или се разпръснаха? Не можеш ли да ги помолиш да ти намерят работа при тях?
В работата най-важни са хората, с които работиш. Ако са свестни, и най-тежката работа може да ти се стори песен. Но ако колегите не са читави, и най-сладката работа може да се превърне в ад.

Това е което,трябва да ви пристеснява повече

Знам, да, напълно съм наясно със ситуацията. Колегите ми си отидоха заедно, просто малшанс, както казах разминахме се във времето. Иначе щяхме още да сме заедно. Липсват ми, защото ми подадоха ръка и благодарение на тях разбрах всъщност колко обичам професията си и всеки ден ходех с желание и удоволствие на работа. Ако има възможност, пак ще сме заедно някой ден.
И дума не става за пасивна агресия, аз почти не говоря с тях, само служебно, нещо в момента, ако има си разменяме по 2 думи. Но ето, вие сте си направили труда да се опитате да я приобщите, поне в началото. А аз точно така започнах темата -  никакво внимание, никакво отношение, все едно не съм там. Никога не са ме канили с тях да изляза на обяд или каквото и да било да се присъединя към тях. Те така започнаха с игнориращото поведение. Те така са решили да се държат с мен още от ден първи, което означава, че са се самонавивали.Разсъждаваме с теб по доста сходен начин, но и това го минах, с директния разговор в стил " тук сме за да работим, не държа да сме близки, но все пак нека да се уважаваме". И това не сработи. Ясно заявих, че мен няма какво да ме уплаши (стига да няма пострадали по моя вина), не ме е страх от нищо и никой на работа, все по-рядко нещо ме изненадва. Аз мога да работя под напрежение, да правя по няколко неща едновременно и да запазвам спокойствие, харесвам тази част от работата си. И дори са ставали свидетели на това, но вместо да наблюдават моя подход, който вече е доказан и изпитан в годините успешно, те  изпадат в паника и правя сериозни грешки. И после имат нахалството като закъсат да ме питат дали ще направя еди какво си (защото не могат да се справят). Но бях дотук. В кофти служебна ситуация няма как да ме поставят, защото знам как да реагирам и не се притеснявам, но аз мога да ги поставя и хич няма да им е приятно. Не искам, но ако се налага мога да бъда и абсолютно самостоятелен играч.

Не, не да се уважавате. Целта е да се сработите. Не е проблем, че не обядвате заедно, а че не се сработвате. Има ли други колеги, с които да комуникираш?

Разбира се, че щом някой е значително по-възрастен от теб, е напълно естествено да има повече опит във всяка сфера на живота и да знае на практика какво предстои в дадена ситуация. Младите тепърва се сблъскват с какво ли не и мислят, че "откриват топлата вода" (и аз съм била в това положение), но истината е, че обикновено човекът, който е живял по-дълго от теб, има повече житейски опит и заслужава уважение.

От първия ден ме гледат с неприязън, все едно съм им развалила спокойствието и изобщо нямат намерение да ме интегрират към тях. Въпреки че виждат старанието ми. И аз съм била нов член на екип, и нови хора съм приемала, но такова тъпо отношение без видима причина не съм преживявала. От друга страна знам, че трябва да се стегна и да не им се давам. Няма други колеги, с които да контактувам, при нас има страшно текучество. Единствено пряката ми началничка, която както казах, е претоварена и няма време да обърне внимание. Но и тя има вина за тази ситуация, защото няма време и желание за да въвежда ред и дисциплина. Съответно резултата е на лице. Преди да се върна на работа, говорихме по телефона с нея, помолих я да ме вземе при нея. Бях убедена, че появата ми ще внесе напрежение и исках да го избегна. Тя ме отряза деликатно, но това рефлектира на работния процес и очаквам скоро оплакванията да валят. Както казах, всеки ще си понесе последствията.

И аз често се ядосвам с млад колега, който според мен не се отнася достатъчно сериозно към работата. Директно е казвал, че не иска да поеме отговорност (в каквато и да е сфера от живота). А според мен човек дължи поне малко уважение на дейността, която му осигурява прехраната.

Този колега прехраната си я изработва, не му е милостиня. А по отношение на уважението - категорично не се дължи заради едната възраст. Най-големи проблеми, интриги и некомпетентност съм видяла от възрастни колеги, които разсъждават, че им се полага респект, защото били живели малко по-дълго от мен. Същите мислят за себе си като за някакви неформални началници и очакват младите да им свършват работата. Просто няма как да стане.

Изказвам се от позицията на почти 40-годишна с колега на около 25. Той си е наумил, че поради моите възраст и стаж аз трябва винаги да правя избор и да поемам отговорност, а на него да му се разминава безнаказано. На мен не ми изглежда справедливо това.

"От първия ден ме гледат с неприязън" - това ме кара да си мисля, че предварително са ги настроили. Другото, което ми идва наум е, че ти, съзнателно или не, си решила предварително, че няма да те харесат, поведението и излъчването ти са били сякаш това вече е факт и те са възприели твоето послание и са се адаптирали към него като са започнали наистина да те гледат лошо и да те избягват.

"Удрят на съпротива ей така за спорта" - да, правят ти напук. Нямат избор, нещо в теб ги дразни, но освен да ти правят напук няма какво друго да предприемат. Щом е толкова открито и често, според мен не ги е страх, все пак са мнозинство.  Усещам някакъв страх, но по-скоро от твоя страна, не знам защо.

"Като закъсат ме питат дали ще направя еди какво си" - тук е според мен единствения шанс за полезен ход. Когато нещо такова стане, не ги ритай докато са паднали, по-скоро кажи нещо тип "случва се, аз открих, че при мен най-добре работи еди какво си, ела да ти покажа".

Мисля, че ти искаш да зачитат авторитета ти, но това много рядко става по подразбиране, дори ако си на по-висока позиция или по-отдавна във фирмата от тях. Трябва да ги спечелиш. Ти си човека с повече опит, но сигурно и те има на какво да те научат, дори да не е свързано с работа. Попитай ги за препоръка за нещо (ресторант, магазин, филм), поискай им мнението и покажи че то е важно за теб. Направи им искрен комплимент за нещо. Хората обичат това.

И с кое точно пък се разбира, на момичето ѝ се е получил добре безглутеновият хляб, на нея не, но тя грубо заявява (без никой да я пита), че няма да се получи това, което си е наумила. Не можеш да се включваш директно в разговор и да даваш толкова крайно мнение, особено пък без да са те питали, след което да подмяташ реплики от сорта на "е, както си прецениш, то си е твоя работа". Ти му кажи, че не разбира, че няма да му се получат нещата, защото е "млад", пък после да си прави каквото иска. Е, направихме си, след няколко такива реплики вече я избягваме. Това, че някой е по-възрастен от друг изобщо не означава, че е по-опитен. Ама изобщо. И точно поради ей такива причини има неразбирателства в екипите.

+1 за поста на Little queen.

Неработенето е едно, неуважението е друго. Пак ще го кажа - ако се мъчат да ви натопят или тропосат цели задачи или отговорности - оставяте ги да си чупят главите. Намирате си обемна/тежка задача, за да имате очи пред ръководството после да обясните 'бездействието' си, а на младите колеги казвате, че не можете да се заемете с тяхната задача. Друг начин няма. Ако шефът знае, че работата е свършена, хич не му дреме колко сте обидени на невъзпитаната младеж, значи решението е работата да не бъде свършена и малко конско от началството.
Сега, ако колегите идват с молба за малко помощ, е друго, тогава помагате.

Проблемът е от ръководството. Шефката била много заета. Амиии не е твой проблем това. Само като чуя нещо такова и ми става ясно, че нещо не е наред. Този екип как се управлява изобщо? Кой носи отговорността за грешките на екипа? Как се взимат решения?

Сигурно нещо в теб ги дразни. Не знам какво, но е нормално да имате големи разлики. Идваш след майчинство в буквално нов екип. Преди е било по един начин, с друг ритъм и други навици. Сега хората са нови и ритъмът е различен. Теб това те побърква, а тях ги дразни, че ти им обясняваш как са неефективни и как преди какво било.

Ако не си желана на тази работа, най-добре търси нещо ново. Щом си на почти 40 г., опит имаш. Защо работиш работа с хлапета?

А смяна на работното място невъзможна ли е? Доколкото знам, такъв персонал се търси.

Ако е с дете до 3, доброволно ще се откаже от защитата от уволнение срещу неизвестно назначаване. Аз не бих.