Здравейте, ситуацията е доста необичайна (поне за мен). Работя от години на място, което ми харесва, намерих там колеги, с които станахме близки приятели и всички ходехме с удоволствие на работа, длъжността ни е такава,че няма опции за растеж и развитие и реално няма интриги и конкуренция,шефът беше доволен и си заслужихме доверието му. Върнах се скоро от майчинство. Проблемът е, че преди 4-5 месеца целият екип, с който работих (с изключение на прекия ми ръководител) напусна едновременно. Имах тежък разговор на висок тон, ясно ми показаха, че не съм желана там повече. Приех го, преглътнах го, няма какво друго да направя. Проблемът обаче е друг: на мястото на моите колеги са назначили 5 момичета, 4 от тях са учили заедно и са току що завършили. Аз съм почти на 40 г., с няколко дипломи и 17 г. стаж по специалността във всички възможни направления. Понеже са си групичка и се познават отдавна, колкото и да са се обучавали от моите колеги, все пак са си въвели и техен ред. 20 дни преди да започна работа отидох да се запознаем. 2 седмици чаках да ме включат в групата си във вайбър за да следя графика и други организационни въпроси. Отивам на работа първи ден, поздравявам, приготвям се, никой не си вдигна главата да ме попита имам ли нужда от нещо, кой е моя шкаф, къде са ми личните вещи, в обедната почивка никой не ми каза ела да се запознаем, никакъв интерес към мен, даже и от любопитство. Следващите 2 дни се опитвах да водим разговор на различни теми, вечно ми се отговаря с по една дума, винаги на контра и с фасони, лоши погледи и тотално отсъствие на чувство за хумор. Все едно не съществувам и не съм част от тях. На третия ден направих нещо, по начин, който не им хареса и ме нападнаха. Оставих всичко и казах, че повече това не е мое задължение и да се спасяват. Точно след 2 часа така оплескаха положението, че някои от тях изпаднаха в тих ужас. Спрях да им говоря, просто тихо и незабележимо си върших работата, максимално се абстрахирах от всичко странично от преките ми задължения. След няколко дни ги хванах в страшни издънки. Поговорихме, че не е редно това,което правят, изкараха ме виновна, че все съм им правела забележки (нищо подобно, всеки мой въпрос защо се тълкува като забележка). Истината е, че аз им развалих спокойствието, не понасям хаос, мързел, мотаене (работата ни е доста динамична и работим основно с болни и възрастни хора), висене цял ден в инстаграм на служебния компютър, разговори пред хората за чалготеки, пиянски изцепки и яко плюене по колеги на всеослушание. Отделно виждам в половината тотална липса на емпатия и съчувствие и когато някой ми благодари пред тях, слушат с наведена глава. Едната от тях е почти на моята възраст, самочувствието й е до небето, прави си каквото си иска, не счита за нужно да уведоми нас и прекия си началник, че е в болнични (досега никой не й го е казвал), изявява се като майка-орлица и според мен яко я тресе да не я детронирам и да й взема позициите. Пред всички ясно заявих, че аз не съм лидер, нямам амбиции да водя парада, всички сме с равни права и задължения, не съм нищо повече от тях на това място, не си позволявам да ги унижавам, пренебрегвам, да ги държа в неведение по важни въпроси( както те го правят с мен). През тези 17 г., много хора са обучила, работила съм и със студенти, хората, които обслужвам виждат, че съм по-опитна и обиграна и ме търсят, тях това ги дразни. Така, както те се отнасят с мен, с пренебрежение, никога не съм си позволявала подобно нещо, аз съм много приятелски настроена винаги, не подхождам с предубеждения и затова ми е криво. Истината е,че човекът над нас е претрупан с работа, която няма кой друг да свърши и е оставила всичко друго на заден план, за 20 дни един път я видях и един път се чухме по телефона, тя знае всичко, но просто няма физическата възможност да контролира същинския работен процес. Въпросът е - всички ли на 22-23 г., новопостъпили, прясно дипломирани служители се държат така навсякъде? В първия момент си мислих, че проблемът е в мен (все пак всички се отнасят така с един човек), но сега въпросът е аз как да се отнасям с тях докато намеря нещо по-добро, защото не мога да си позволя да изгубя още неврони в тази неравна битка?
- Публикувана: 18 окт. 2024, 09:48 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2025, 17:18 ч.
Как да се впиша в млад екип?
Освен да си вършиш професионално работата, не виждам какво друго можеш да направиш.
Твоята пряка работа свързана ли е с тяхната, част ли е от верига задължения, или всеки работи едно и също, сам за себе си?
Ако е второто - не се занимавай с тях, макар да е в интерес на работодателя, защото той не те поставя на по-висока позиция спрямо тях и щом е така, нямаш основание да ги контролираш и насочваш, освен ако не те попитат изрично.
Ако това, което вършите, е свързано като едно цяло, тогава не позволявай да вредят на работата ти, пък нека се цупят.
И не, не са всички 22-23-годишни еднакви. Няма как да е така.
Твоята пряка работа свързана ли е с тяхната, част ли е от верига задължения, или всеки работи едно и също, сам за себе си?
Ако е второто - не се занимавай с тях, макар да е в интерес на работодателя, защото той не те поставя на по-висока позиция спрямо тях и щом е така, нямаш основание да ги контролираш и насочваш, освен ако не те попитат изрично.
Ако това, което вършите, е свързано като едно цяло, тогава не позволявай да вредят на работата ти, пък нека се цупят.
И не, не са всички 22-23-годишни еднакви. Няма как да е така.
Зумърите по принцип удрят секира между работата и личните предпочитания, а в самата работа никак не са склонни да се преработват. И за двете аз лично смятам, че са прави. Но не са озъбени темерути поначало. Някак ми се струва, че фасоните срещу теб са им посяти в главите. Примерно ако сега се връщаш от майчинство, а те са на няколко месеца, може да се притесняват, че някоя от тях ще излети заради твоето връщане. Оставяй ги да си трошат главите и гледай твоите преки задължения.
Също не позволявай фирмените проблеми да станат твои проблеми. Цял екип напуснал изведнъж и ти не си добре дошла не звучи като да си струва извънредно усилие.
Също не позволявай фирмените проблеми да станат твои проблеми. Цял екип напуснал изведнъж и ти не си добре дошла не звучи като да си струва извънредно усилие.
Освен да си вършиш професионално работата, не виждам какво друго можеш да направиш.
Твоята пряка работа свързана ли е с тяхната, част ли е от верига задължения, или всеки работи едно и също, сам за себе си?
Ако е второто - не се занимавай с тях, макар да е в интерес на работодателя, защото той не те поставя на по-висока позиция спрямо тях и щом е така, нямаш основание да ги контролираш и насочваш, освен ако не те попитат изрично.
Ако това, което вършите, е свързано като едно цяло, тогава не позволявай да вредят на работата ти, пък нека се цупят.
И не, не са всички 22-23-годишни еднакви. Няма как да е така.
Твоята пряка работа свързана ли е с тяхната, част ли е от верига задължения, или всеки работи едно и също, сам за себе си?
Ако е второто - не се занимавай с тях, макар да е в интерес на работодателя, защото той не те поставя на по-висока позиция спрямо тях и щом е така, нямаш основание да ги контролираш и насочваш, освен ако не те попитат изрично.
Ако това, което вършите, е свързано като едно цяло, тогава не позволявай да вредят на работата ти, пък нека се цупят.
И не, не са всички 22-23-годишни еднакви. Няма как да е така.
Зумърите по принцип удрят секира между работата и личните предпочитания, а в самата работа никак не са склонни да се преработват. И за двете аз лично смятам, че са прави. Но не са озъбени темерути поначало. Някак ми се струва, че фасоните срещу теб са им посяти в главите. Примерно ако сега се връщаш от майчинство, а те са на няколко месеца, може да се притесняват, че някоя от тях ще излети заради твоето връщане. Оставяй ги да си трошат главите и гледай твоите преки задължения.
Също не позволявай фирмените проблеми да станат твои проблеми. Цял екип напуснал изведнъж и ти не си добре дошла не звучи като да си струва извънредно усилие.
Също не позволявай фирмените проблеми да станат твои проблеми. Цял екип напуснал изведнъж и ти не си добре дошла не звучи като да си струва извънредно усилие.
И аз имам лоши впечатления за зумърите - мързеливи и мрънкащи до безкрай. Върши си работата и това е. Сериозно ли искаш да си приятелка с хора, които могат да са ти деца? Не искам да те обиждам, но е напълно възможно да те виждат като "леличката, която скапва всичко".
И още нещо - това поколение не е научено да уважава по презумпция по-възрастните от тях, така че те съветвам това да го забравиш.
Хората от нашето поколение ни учеха на такива измишльотини и се превърнахме до голяма степен в изтривалка на буумърите.
И още нещо - това поколение не е научено да уважава по презумпция по-възрастните от тях, така че те съветвам това да го забравиш.
Хората от нашето поколение ни учеха на такива измишльотини и се превърнахме до голяма степен в изтривалка на буумърите.
И аз имам лоши впечатления за зумърите - мързеливи и мрънкащи до безкрай. Върши си работата и това е. Сериозно ли искаш да си приятелка с хора, които могат да са ти деца? Не искам да те обиждам, но е напълно възможно да те виждат като "леличката, която скапва всичко".
А защо им саботираш спокойствието и сама искаш да си създаваш проблеми?
Нали си наясно, че при положение, че ти си сама, а те са повече при сериозен проблем ще махнат теб, а не тях?
Преглътни си малко егото и си гледай собственият интерес - много важно къде си били хвърляли дънките все едно са ти в къщата. Моите млади колежки също си мятат дрехите по пода и там седят до края на смяната въпреки, че имат шкафове за това. Това си е техен проблем, а не мой.
Нали си наясно, че при положение, че ти си сама, а те са повече при сериозен проблем ще махнат теб, а не тях?
Преглътни си малко егото и си гледай собственият интерес - много важно къде си били хвърляли дънките все едно са ти в къщата. Моите млади колежки също си мятат дрехите по пода и там седят до края на смяната въпреки, че имат шкафове за това. Това си е техен проблем, а не мой.
По принцип въпросът 'защо' се приема като скрита критика, защото обикновено е точно това.
Аз питам по друг начин - искате ли, вместо начин Х, да пробваме начин У, при мен се е получавало така. По този начин хем не им намеквам, че не знаят, хем прокарвам [доказан] начин на действие, хем ако все пак стане фал, и аз съм в кюпа.
Аз питам по друг начин - искате ли, вместо начин Х, да пробваме начин У, при мен се е получавало така. По този начин хем не им намеквам, че не знаят, хем прокарвам [доказан] начин на действие, хем ако все пак стане фал, и аз съм в кюпа.
По принцип въпросът 'защо' се приема като скрита критика, защото обикновено е точно това.
Аз питам по друг начин - искате ли, вместо начин Х, да пробваме начин У, при мен се е получавало така. По този начин хем не им намеквам, че не знаят, хем прокарвам [доказан] начин на действие, хем ако все пак стане фал, и аз съм в кюпа.
Аз питам по друг начин - искате ли, вместо начин Х, да пробваме начин У, при мен се е получавало така. По този начин хем не им намеквам, че не знаят, хем прокарвам [доказан] начин на действие, хем ако все пак стане фал, и аз съм в кюпа.
Според мен отгоре допълнително ги настройват срещу теб с надеждата сама да си тръгнеш. Мисля, че можеш да се разбереш с тях ако им покажеш, че твоят опит и знания могат да им бъдат полезни в много ситуации. Това ще е дълъг и изморителен процес обаче, сама си прецени дали тази работа е толкова уау, че да си струва усилията и нервите, които ще изхабиш докато ги "превъзпиташ".
Според мен отгоре допълнително ги настройват срещу теб с надеждата сама да си тръгнеш. Мисля, че можеш да се разбереш с тях ако им покажеш, че твоят опит и знания могат да им бъдат полезни в много ситуации. Това ще е дълъг и изморителен процес обаче, сама си прецени дали тази работа е толкова уау, че да си струва усилията и нервите, които ще изхабиш докато ги "превъзпиташ".
Лошото е, че нерви хаби и без това.
Може да пробваш с директно изложение, че си тук да работиш, а не да създаваш приятелства, да се биеш с някого, да гледаш фасони или да ти въртят интриги зад гърба. Не гарантирам как ще бъде прието, но поне ще си опитала. Другият вариант е да си мълчиш като сега, никаква работа в екип, никакви неангажиращи разговори. С това обаче може да се окажете в кофти служебна ситуация.
Може да пробваш с директно изложение, че си тук да работиш, а не да създаваш приятелства, да се биеш с някого, да гледаш фасони или да ти въртят интриги зад гърба. Не гарантирам как ще бъде прието, но поне ще си опитала. Другият вариант е да си мълчиш като сега, никаква работа в екип, никакви неангажиращи разговори. С това обаче може да се окажете в кофти служебна ситуация.
Наскоро имахме "премеждия" (премеждия е силно казано, но не намирам друга дума) с колежка, сърдеше се че не я каним на обяд, имаме 20 г. разлика. Истината е, че в началото я канехме всеки път, но ни дотегна с всички нейни напътствия постоянно. Например - обсъждате си, че ще правиш дадена рецепта, тя директно заявява Това няма да се получи, защото еди какво си. Явно за себе си смяташе, че щом е по-възрастна знае всичко и нейното мнение е винаги он топ. Вечно с една пасивна агресия и за всичко. Не казвам, че случаят е същия, просто си мисля, че може да има конкретна причина, която дори да не е толкова важна. Вероятно не е свързана и с промиване на мозъци.
Бориш се със вятърни мелници. Екипът, с който си работила, е напуснал. Едва ли е било без причина. Шефът ти не прави нищо в настоящата ситуация да ти помогне, значи не държи да те задържи. С опита, който имаш, ще си намериш друга работа. Едно ново начало аз намирам за стимулиращо и обновяващо. Успех!
Зумърите са просто поредното поколение 20 годишни, които не обичат някой "дъртак" да им пили на главата, че не правят нещо както трябва, защото си мислят че те си знаят всичко. Нищо по-различно от нас на техните години, само дето ние по-рядко отговаряхме директно на възрастните, защото ставаха панаири и по-често само мърморехме зад гърба им.
Та ако на човек изрично не му влиза в задълженията да учи на нещо летящи из облаците хлапета, по-добре да си спести усилията, защото няма да бъдат оценени, а обратното. Също и очакванията за лични отношения на работа в днешно време са към пожелателните екстри.
Ако заплатата е добра и работата ти харесва върши си твоите задължения, дръж се учтиво с всички и докладвай нагоре който се дъни, шефовете да се оправят. С какво мислели колегите и защо не те обичат не си усложнявай живота, имаш си приятели да те харесват.
Та ако на човек изрично не му влиза в задълженията да учи на нещо летящи из облаците хлапета, по-добре да си спести усилията, защото няма да бъдат оценени, а обратното. Също и очакванията за лични отношения на работа в днешно време са към пожелателните екстри.
Ако заплатата е добра и работата ти харесва върши си твоите задължения, дръж се учтиво с всички и докладвай нагоре който се дъни, шефовете да се оправят. С какво мислели колегите и защо не те обичат не си усложнявай живота, имаш си приятели да те харесват.