No contact - вашият личен опит, мнения, съвети

Елеонора, а какво искаш да се случи оттук нататък между тебе и въпросния?

Както съм написала многократно, нито имам намерение за игрички, манипулации или пък да ми дойде и на колене да ми се моли, както нагоре по-късомирогледните дами бяха описали, няма много опции, чрез даденото време и пространство исках да дам шанс на него и взаимоотношенията ни, ако той разбира се преосмисли поведението си към мен, за което очевидно и аз не съм много правдива, да го изговорим, простим и продължим, или ако е преценил, че това време му е донесло спокойствието, тази липса на комуникация да продължи.

Един мъж, преосмисля поведението си, ако те обича и иска да бъде с теб.

По-късомирогледните дами говорят от първо лице и от опит, защото повечето са 30+, до 60+, и имат нещо безценно - наблюдения над реални отношения в реалния живот. Много по-късомирогледно е да се пренебрегне относителното единодушие по темата (което рядко се случва в този раздел), и да се тропа с краче как всички тук нищо не разбират.

Факт е, че методът първоначално е формулиран като начин за излизане от токсична връзка - от жена, която споделя своя негативен опит. След това е заимстван от един доста съмнителен писател, чието "творчество" има основни теми прилагане на сила, власт, съблазняване, манипулации, война. И естествено, тезите му са прегърнати от проблемните мъже с охота. Какъв по-добър начин да задържиш някого в резерв, докато се пробваш другаде, и да се върнеш "размислил", ако на другото място не ти върже.

Но щом авторката предпочита да вярва повече на попрезрели теоретици, отколкото на здравия разум на съфорумките, защо да и пречим

Никъде в думите на авторката не виждам любов, прочетох много старателно всичките и постове. От нейна страна е навик, удобство и фиксация, от негова - досада. И с контакт, и без контакт, няма да я бъде тая. Извинявам се за късомирогледното си мнение

Eх, "методът" получил модерно име и се обсъжда с такава сериозност, все едно е научно издържано лекарско предписание... Едно време в тийн проблем поне си признавахме, че е трикче в стил - Сега ще види този негодник като му залипсвам, как ще ми се върне с подвита опашка.

Явно аз съм разбрала това правило по съвсем различен начин. То не се прилага като наказание, а когато вече са те зарязали.
Ползва се от зарязания с цел да запази достойнство - да не им досаждаш и да се молиш, да ги търсиш, да пишеш, да им гледаш соц. мрежите. Има случаи, в които зарязалият се сеща за зарязания, когато е самотен и комуникацията първите седмици-месец му помагат да запълни емоционалната липса, докато не намери друга връзка. Липсата на контакт в този случай помага на зарязания да не помисли, че има шанс да се съберат, защото отново е търсен или са преспали.
За мен прекъсването на контакт е задължително с цел да си избистриш главата и да не разчиташ на напразни надежди, а да продължиш напред.

Както писах, прекратявам контакт с всеки, с който се разделя и досега никой не се е връщал.
Единственият, който се върна, беше съпругът ми и пак той беше единственият, с когото не прекратихме контакти след раздялата ни преди н на брой години (ама бяхме по на 18-20, за възрастни хора не би следвало да работи, стига да не са от тези, които не знаят какво искат). Иначе се получава "далеч от очите, далеч от сърцето", докато при запазване на отношения все има някакъв шанс да видиш човека с други очи. При липса на контакт човек е така устроен, че бързо замества липсващия човек с по-интересни хора и занимания.

Аз нямам очакването той да се върне с подвита опашка, склонна съм и аз да направя първата крачка след това време. И да задам въпросът - биха ли могли тези кавги да бъдат изгладени и забравени или пък продължаваме напред, без комуникация. Правилото както са написали не е наказание, хора, поинтересувайте се - пак казвам, че то дава възможност да създадеш баланс и контрол в собствените си емоции, да придобиеш отново увереност, за да може когато се решиш да направиш опит за възстановяване на контакта, решението на този човек да не може да те бутне по същия начин, по който го е направило непосредствено след раздялата, ако то е негативно.
   А това дали съм от типа човек “веднъж край, завинаги край” е лично моя работа, има хора, които могат да прощават, има хора, които са склонни да дават и приемат втори шансове и това, че вие сте такива (тръгвате си и забравяте), по никакъв начин не може да жегне моето или нечие друго достойнство.
     Силно вярвам в това, че ако е писано нещо да се случи, то ще се, и подобни коментарчета на “това е кауза пердута”, “няма да стане” и тн. нито имат значение в случая, поради факта, че самата аз, камо ли непознати жени, които дори не знаят каква е личността ми, да знаят и врачуват какво няма да стане и какво ще стане.
    Това, от което се интересувах беше опита на жени, които са преминали през прекъсване на контакт след раздяла, последваща с възстановяване на такъв, аз не казвам, че това ще стане и при мен, разбира се, че може да се почувствам по-добре през този период, да избера сама да продължа напред, искам да кажа, че е губене на време и усилия всяко подобно мнение, касаещо се до “предсказания” за тази ми ситуация.
     Ако имате опит, споделете, ако не, загубете пет минути в писания, които са напълно пренебрежими. Тенкс.

Ти си на възраст, в която можеш да си позволиш и 10-ти шанс. Всичко е опит по пътя към самопознанието.
Няма правилно или неправилно.
Всеки си има свой път житейски.
Пробвай, действай, както ТИ го усещаш.

Но ти имаш определени очаквания за резултатите от този подход, което малко разваля нещата. Според мен трудно ще балансираш емоциите си ефективно, докато живееш с надеждата паузата да оправи нещата между вас. А такива очаквания явно имаш, иначе защо да търсиш истории за положително възстановяване на отношенията.

Иначе и Базила е права, като си решила пробвай, няма лошо.

Написала съм, че може тази пауза да даде друг ефект върху мен и да избера да продължа напред сама, както и че идеята е да променя нагласата си в насока да очаквам всякакъв изход от ситуацията.
   Смятам се за интелигентен човек, колкото и нескромно да прозвучи, който е широкоскроен и не е кон с капаци, наясно съм, че както той може да ми каже “На мен ми се отразява добре и виждам, че без теб съм окей”, така и аз мога да стигна до същия извод.
     Това е идеята на цялото упражнение, да възвърне в теб силата, с която да посрещнеш всеки сценарий, без силни емоционални последици за теб.

Очевидно си си наумила да опиташ да накараш този човек да бъде с теб въпреки червените флагове. В това никой не може да те спре - решението си е твое и имаш пълното право да си го изпълниш.
Само че "правилото", за което говориш, всъщност съществува сигурно откакто свят светува. То много, ама много рядко дава положителни резултати, защото щом се е стигнало до раздяла - значи нещо е счупено в отношенията.

Явно сте токсични един за друг, което сигурно е от годините ви, ама не виждам защо вместо да се влюбиш в някой момък и да се забавлявате, ще чакаш някой, който те зарязва през нощта да се прави на джигит с приятелчетата си. Много хомоеротично ми идва от негова страна. Вместо да си събуди в 4 през нощта за секс, се буди да ходи да си кара колата с мъжлетата. Иуу..

Когато единият е казал "край", а другият е чул "пауза", казусът е съвсем друг, няма общо с "дадохме си време".

Ама какво означава да “накарам”😂😂😂. Червените флагове😂 Кой е казал, че аз нямам червени флагове, кой човек изобщо е безгрешен и перфектен.
Естествено, че има нещо счупено, в случая и от двете страни. 💀 Ама моля ви, едно си баба знае, едно си баба бае и това е. Изобщо не четете.
Няма как изрично да дам повече подробности, които биха дали друг път на погледа ви върху ситуацията - идеята за този край не е дошла от изчерпване на връзката и взаимоотношенията, беше импулсивно, шумно и неизяснена позиция и от двете страни. Тук никъде не казвам, че той е дал време на себе си, на мен, на нас, тук казвам, че аз искам да дам време на себе си, защото времето дава мегдан на мислите. И оттам нататък какво ще се случи, за никого не е ясно.