- Публикувана: 20 окт. 2024, 21:41 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2025, 18:20 ч.
💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 117 💙
хубав ден!!
Привет, мили дружки!!!
Благодаря за новостите и реакциите!!!
Благодаря за допълненията и съдействието!!!
Сглобих пеперудите на Серенай Саръкая -
Меджезир(2014), (2015), Fi (2018 ), Алиса (2020 ), Айле с Къванч (2023).
Tо не става само по снимки.
Трябва текст, източник, ...за да се закове поне в уикито.
В imdb не съм се регистрирала, защото с английския не съм на ти,
но и там пишат пишман познавачи.
Прегледах и нулевия пост в темата на Серенай, но не намерих ...
Малко да се отклоня.
Имаше един блог за Чаатай и много добре го подържаха,
но сега е нещо изоставен >>> cagatayulusoybg
Mucize yaratanlar - Създателите на чудеса 2017 е специална награда
за приноса към дизи индустрията и цялостно творчество.
На церемонията не присъстваха Халит, Бергюзар, Къванч и Берен,
но бяха обявени от водещият. Ето другите
По повод видеото 20 години AY, една от сцени в С. Петербург >>>
Приятни занимания, дружки!!!
Привет, момичета 🤗 🤗 🤗
Къванч, Башак и компания са посетили доста тузарско място в Лондон. В ИГ страницата си се рекламират по следния начин "Сервираме най-добрите морски дарове от 1851 г. "
https://scotts-mayfair.com/?fbclid=PAY2xjawGpmJNleHRuA2FlbQIxMQA … cTqfu2Q0drsk0larw
Диве, защо да не може само със снимки 🤔 Чак с такива подробности не се интересувам, за други актьори техните фенове да си берат грижата. Не случайно написах в преден пост, че специално те поздравявам за страницата на Къванч в Уикипедия, защото видях какво е положението при други и направих сравнение, не в тяхна полза 👍.
Терзи, благодаря за среднощната снимка. 😍 която вече е навсякъде.
Айре, като се замисля Къванч и Башак не са ходили за дълго в Англия както правеха преди или не сме разбрали, с изключение на фотосесията след ковида. А преди винаги имаше много снимки. Ще видим как ще бъде сега.
Загадката за днес 😍
Само ще напиша, че са имена на хора свързани с Къванч.
Къванч, Башак и компания са посетили доста тузарско място в Лондон. В ИГ страницата си се рекламират по следния начин "Сервираме най-добрите морски дарове от 1851 г. "
https://scotts-mayfair.com/?fbclid=PAY2xjawGpmJNleHRuA2FlbQIxMQA … cTqfu2Q0drsk0larw
Диве, защо да не може само със снимки 🤔 Чак с такива подробности не се интересувам, за други актьори техните фенове да си берат грижата. Не случайно написах в преден пост, че специално те поздравявам за страницата на Къванч в Уикипедия, защото видях какво е положението при други и направих сравнение, не в тяхна полза 👍.
Терзи, благодаря за среднощната снимка. 😍 която вече е навсякъде.
Айре, като се замисля Къванч и Башак не са ходили за дълго в Англия както правеха преди или не сме разбрали, с изключение на фотосесията след ковида. А преди винаги имаше много снимки. Ще видим как ще бъде сега.
Загадката за днес 😍
Само ще напиша, че са имена на хора свързани с Къванч.
Привет, дружки! 
Благодари ви Пепи, Терзи, Айре, Диве за споделените красотички!
Когато видях кивчетата на Дивето със Сеит се сетих, че наскоро ми попадна интервюто на Джинджър Монете с Нермин Безмен. Интересно е!
Излъчиха го в много страни в Европа, Южна Америка, Канада, САЩ, продължава да се излъчва и навсякъде пожъна огромен успех, само турците не го оцениха ...
И на когото му е интересно, видео с руския екип, с който работиха в Русия.
Пепи, ооо, за тази загадка ще ми трябва повече време, не зная дали ще се справя този път обаче
Лека вечер!
Благодари ви Пепи, Терзи, Айре, Диве за споделените красотички!
Скрит текст:
Какъв кеф, че от първият им ден на КБТ в Англия все си имаме по някоя снимка! Дано така продължи през трите месеца там! Искам да видя вече Курт Ефе ...трети път пиша този пост, нещо нета ми прави номера, ама не се отказах 
Когато видях кивчетата на Дивето със Сеит се сетих, че наскоро ми попадна интервюто на Джинджър Монете с Нермин Безмен. Интересно е!
Скрит текст:
ЧАСТ ПЪРВА
ДМ: благодаря, че дойдохте тук днес, Нермин.
Колко е вълнуващо това - историята на дядо Ви оживя на екрана!
НБ: Благодаря, скъпа Джинджър. Толкова съм щастлива, че
преди няколко месеца, докатео сърфирах в Интернет, попаднах на вашите коментари за сериала. Четенето на такъв пламенен и подробен преглед ми достави такава радост. Бях изумена от вашия професионален, но искрен подход към моята история, героите и ще се радвам да отговоря на вашите въпроси.
ДМ: Разкажете ни как романът ви изведнъж решиха да го заснемат и как Вие реагирахте на тази новина.
НБ: Още първия ден щом "Курт Сеит и Шура" се появи на рафтовете с книги, той стана бестселър. Това привлече вниманието на телевизионните продуценти. И въпреки, че адаптацията на романа беше върха на моите мечти, аз все пак се убедих да изчакам най-доброто предложение, слушайки вътрешния си глас, да чакам от него: "Ето това е! Продължи напред!". Знаех, че още щом романът ми се озове в ръцете на продуцентска компания, резултатът няма да бъде точно изобразяване на това, което съм описала.
Търговските, техническите и финансовите ограничения, интерпретацията на сценаристите, режисьорите и актьорите, а също и изборът на костюми, местата и музикалния съпровод - съединяването на всичко това в едно, ще направи произведението напълно различно.
Но, не чувствах особена радост и възторг от постъпващите предложения. Грижовно се отнасям към работата си, защото там беше вложено толкова много от душата и сърцето ми.
И така, докато един ден през декември сутринта на 2012 г. ми позвъни генералният директор на компанията Ай Япъм. Той каза, че искат да снимат сериал по романа "Курт Сеит и Шура". Когато се срещнах с него и синът му, веднага разбрах - ето ги,това са идеалните хора, с които мога да споделя Курт Сеит и Шура. Те практически много точно бяха запомнили най-затрогващите сцени, които са ги докоснали най-много и си представяха колко впечатляващо ще бъде това.
След това се появи сценаристката Едже Йоренч. Веднага забелязах вълнението й. Тя прочела романа преди няколко години и винаги е искала да го адаптира за екрана. След по-малко от час ние си стиснахме ръцете.
През май 2013 г. първата серия беше готова и актьорският състав беше определен. За сцените в Истанбул беше възстановен целия квартал Пера от нулата. Костюмите и бижутата бяха специално проектирани за всеки актьор.
В началото на декември 2013 г. режисьорът даде командата "Action" Всичко мина бързо и по план, защото цялата продуцентска група беше изцяло впрегната в този проект ...
ДМ: Това е толкова интересно! Разбрах, че историята за Сеит и Шура ви е предадена от баба Ви Мюрвет? Бихте ли могли да разкажете за нея и да разкажете за миналото си?
НБ: Аз произхождам от семейство, чиито предци са били бежанци или имигранти и са избрали Истанбул за своя втора родина.
Баба ми Мурка (Мюрвет) беше второ поколение имигранти от Румъния. Нейните баба и дядо бяха високопоставени служители от много културна класа. Всичко се променя, когато е трябвало да избягат в Истанбул. Тя е нямала тази увереност, която е била присъща на Шура. Голяма част от това, което се е разрешавало на Шура, за Мурка е било или "греховно", или "срамно". Те са били от два съвършенно различни светове. Знаех всичко това от историите на баба ми. Но когато я опознах по-добре, много години след смъртта на Курт Сеит, тя стана смела и уверена жена, която успя да се пребори сама и да успее. Сигурна съм, че дядо ми би се гордял с нея.
Що се отнася до мен,аз съм родена и израснала в Турция. Но, когато бях в гимназията, успях да получа стипендия за AFS ( American Field Service - неправителствена организация с нестопанска цел, която провежда многонационални международни културни и образователни обмени на ученици от гимназията от 1947 г.) и учих една година в Хендерсън, щата Невада. Завърших гимназията като отлична ученичка и бях избрана за кралицата на бала. Беше страхотна година, която повлия на целия ми живот. Е, по-късно последваха безброй пътувания до Щатите, както за бизнес, така и за удоволствие.
Миналата година съпругът ми и аз, актьорът Толга Саваджи, се преместихме в Ню Джърси, за да се реализираме в нашите професии вече в Америка.
ДМ: какво в историята на Сеит и Шура ви очарова толкова много, че им посветихте цял роман?
НБ: Майка ми ме запозна с книгите, още когато бях на две години. До деветгодишна възраст имах отлични колекции, митове и народни приказки. Въображението ми беше пълно с различни герои и героини. Но на върха на всяка история, всеки герой беше дядо ми, той стана моя любимец. Никога не съм го познавала, но за мен той всъщност никога не е бил непознат. Слушах за приключенията му, разглеждах обработената фотокарта, където е в униформата си. Дядо беше за мен истински герой - принц от друго време, други земи, чиито граници са се променили. Той беше един от онези хора, чийто живот е изчезнал.
Баба ми Мурка беше страхотна разказвачка и с голям ентусиазъм разказваше за дядо ми. Чувах гласовете на героите и дори сърцебиенето им.
Когато бях на пет или шест години, помня, че питах: "Чета за толкова много герои, защо не се пише за живота на дядо ми? Защо няма книга с неговото име?"
Колкото повече растях, толкова повече научавах за Курт Сеит и толкова повече бях очарована от него. След това, години по-късно, реших да направя нещо за историята на моето семейство. Аз бях последното поколение, което знаеше за това и трябваше да бъда мост между миналото и бъдещето ми.
И ето : две години слушах баба си, сега със специално внимание - водех си бележки и се съсредоточих не само върху това, което тя разказва, но и върху нейните жестове, изражения на лицето.
Когато манията ми се сля с толкова подробните и страстни истории на баба ми, разбрах, че това няма да е просто брошура за памет, а ще бъде нещо повече.
Първият роман трябваше да е за Сеит и Мурка. Но Шура, голямата любов на дядо ми, с която той е споделял толкова много, просто зае мястото на героинята. И тогава реших да споделя историята за Курт Сеит с всяка жена. Тъй като всяка една от тези жени заслужаваше да стане отделно име в романа, посветен само на нея. Ето така, за продължението на историята, на мястото на "Курт Сеит и Шура" дойде и романа "Курт Сеит и Мурка" ...
ДМ: Аз така разбирам, че за да се адаптира романът за сериала, в сюжета е било необходимо да се допусне някаква свобода. Можете ли да ни разкажете за разликите между това, което видяхме в Netflix, и реалната история?
НБ: Точно така. Някои детайли са променени в съответствие с изискванията за формата на телевизионния сериал. Ето някои разлики:
- Пьотр никога не е преследвал Шура.На него никога не му е било предопределено да пристигне в Истанбул. Истинската история, описана в моя роман, ще спаси читателя от гнева и омразата, които изпитаха, докато гледаха сериала.
- Семейството на Еминоф не е убито по време на опита на Сеит да избяга. Но животът им беше трагично прекъснат известно време по-късно.
- Когато Сеит напуска Алуща, той е облян в сълзи, защото трябва да остави по-малкия си брат Осман на брега, мъртъв. Но ... Наскоро разбрах, че Осман не е мъртъв. Той е бил спасен от рибаря, който помогна на Сеит да избяга. Животът на Осман, макар показан по различен начин е бил трагичен в комунистическа Русия.
- В романа нямаше и червенокосата баронеса. Но в Русия е живяла една баронеса, с която Курт Сеит е имал първия си сексуален опит. И това е било еднодневно приключение.
- Пристигайки в Истанбул и отсядайки в хотел "Шереф", на Сеит и приятелите му е била предложена работа в една от фермите на Анадола, където трябваше да се отърват от бандитите и да избягат обратно в Истанбул.
- Чичо Али е бил гост на хотела, а не управител.
- Курт Сеит никога не е притежавал хотел. Той е имал пералня и след това е отворил ресторант, който се е превърнал в убежище в Истанбул за белогвардейци като него.
- Яхя (изигран от съпруга ми Толга Саваджъ) е бил братовчед, както и партньор на Сеит в няколко ресторанта.
- Мюрвет до уши се е влюбила в Сеит, виждайки снимката му
- Джелил и Татяна никога не са се разделяли. Нито с Джелил, нито с Яхя е имало Гюзиде.
- Яхя не се самоуби. Напротив, той имаше много щастлив и дълъг живот.
- Родителите на Шура никога не са се срещали със Сеит, а Тина не е била причината за раздялата им.
- Нито англичаните, нито някой друг е изпращал Сеит в затвора. Между другото, много години по-късно той е бил задържан в полицейското управление заради жестокия побой над насилник на деца.
ДМ: А имаше ли особено запомнящи се моменти при написването на романа?
НБ: Докато пишех, мислите и мечтите ми бяха със Сеит и Шура. Спях само когато очите ми от сълзите вече не виждаха ясно какво пиша. Това продължаваше не повече от три часа. И дори тези няколко часа сън бяха изпълнени с моята история. В моите сънища изведнъж се появяваха ту дядо ми, ту Шура. Те ме изпращаха на екскурзия до Санкт Петербург, Москва, Алуща ... Мечтаех да бъда с тях на място, за което нищо не знам, да чуя разговора им ... И аз бях с тях, просто стоях и гледах. Това бяха ярки, почти живи сцени. Използвах повечето от тях, когато сядах да пиша на следващата сутрин.
Например една от тези сцени е , когато Курт Сеит бяга от болшевиките. Той се опитва да стигне до лодката на рибаря, за да избяга в Турция. Вече бях написала заглавието на главата, преди да си легна в пет сутринта.
През тези 45 минути, докато спах, сънувах сън, показващ сцена на бягство от хълмовете на Алуща. Стоях на ръба на хълма и гледах как дядо ми транспортира оръжие по склона на националистическата армия в Турция. И тогава започна действието. Чух изстрелите, крясъците и проклятията на болшевиките ... Чух вика на Осман, който викаше по-големия си брат Сеит ... Изведнъж луната се появи иззад черните облаци ... И ето я, великолепната сцена, която изглеждаше почти мистична и митологична. По-нататък - пълен хаос. Болшевиките догонваха младия Осман, отчаяния ми дядо преследван от останалите ...
Събуждайки се със силното желание веднага да запиша всичко, преди да забравя, разбрах, че съм спала само 45 минути. Седнах пред компютъра си. Имах усещането за някаква топлина и странно усещане, сякаш току-що пътувах преди 70 години в миналото и се връщах обратно. Звукът от изстрелите, писъците, вълните, миризмата, витаеща във въздуха, мистериозната луна - всичко това беше там при мен.
Започнах да описвам какво сънувах с огромна скорост, страхувайки се да не загубя свежите емоции и усещания. Но, нека е странно, но видях елегантен бор, стоящ в морската вода на няколко метра от брега. Той се наведе към скалата. И не ме интересуваше дали борът наистина може да живее в морска вода или не. Този малко театрален детайл беше съвсем истински за мен. Не можех да не го опиша. След публикуването на романа "Курт Сеит и Шура", с покойния ми съпруг за първи път посетих Крим. Търсех следите на дядо ми. Спирайки се на върха на хълма с изглед към брега, откъдето е избягал дядо ми, погледнахме надолу. Нямахме думи ... Поемайки дълбоко дъх, започнах да се задушавам ... сълзи се търкаляха по лицето ми ... Сърцето ми се разтуптя и почувствах, че някакви невидими крила просто ще ме вдигнат сега и ще ме отнесат ... Само на няколко метра от каменистия бряг видях бор, изникнал от морето наведен над малка скала ... Съпругът ми също плачеше ...
ДМ: Каква наистина невероятна история! Сега всеки от нас просто задължително трябва да прочете романа, за да научи сам за това бягство! Изненадахте ли се, когато научихте как ентусиазирано северноамериканците реагираха на Къванч и сериала с историята на вашия дядо?
НБ: Тази история, макар и от далечна земя, е вечна. Тя обхваща всички човешки аспекти: любов, омраза, страст, смелост, война, революция, приключения, разбито сърце, загуба, копнеж, вина, уязвимост ... Всичко това е за хората и за реалния живот. Изглежда като приказка, но историята е вярна. Тази комбинация докосна сърцата на хората. И докосвайки човешкото сърце, вие също ще плените неговите мисли и мечти.
Къванч със своя голям талант и харизма предава отлично образа на Курт Сеит. Продукцията и другите актьори бяха отлични. Красива и трогателна музика. Всичко това заедно стана празник за очите, ушите, сърцето и душата. Този роман е публикуван на единадесет езика, а поредицата стана световен хит. Но при срещата с всяка нова фен група аз все още се вълнувам и все още съм щастлива. Особено съм доволна, че моята история е обичана тук, в Америка, защото съм пълна с надежда и мечта да се свържа с американския читател, не само със сагата за Курт Сеит, но и другите ми седемнадесет книги.
ЧАСТ ВТОРА
Добре дошли във втората част на интервюто ми с Нермин Безмен.
Когато бе решено да се адаптира романът "Курт Сеит и Шура" за сериала, те избраха турската сензация - Къванч Татлъту за главната роля.
Докато този невероятен роман звучи по целия свят, всеки нов зрител беше хипнотизиран от сърцераздирателната история и невероятната игра на Къванч Татлъту.
Въпреки, че Kъванч е един от най-популярните актьори в Близкия Изток от близо десет години, северноамериканците го "откриват" едва през 2017 г. по време на излъчването на сериала по Netflix. И сега не можем да му се наситим! Днес ще продължим интервюто с Нермин, където тя ще разкаже за опита си в общуването с Къванч, ще сподели мислите и впечатленията си от него и ще предостави възможност да погледнем зад кулисите на сериала "Курт Сеит и Шура".
ДM: Добре дошла отново, Нермин. Кога за пръв път се запознахте с Къванч като актьор и каква беше реакцията ви, когато научихте, че той ще играе ролята на Сеит?
НБ: Трябва да призная, не съм много любознателен телезрител. Никога не бях виждала Kъванч в действие, но преди няколко години, когато той беше избран за Най-добър модел , бях сред гостите, поканени след конкурса на партито. След това видях промото на неговите филми и отбелязах, че той се качва по стълбите на киното и че има тълпи от почитатели.
Узнавайки от продуцентите, че Къванч възнамерява да се въплъти в образа на дядо ми, бях щастлива. Той идеално подхождаше за образа на Курт Сеит. Харесваше ми и това, че Къванч не е скандален и че никога не се хвали със славата си и хубавите си външни данни.
ДМ: Общувахте ли с някой от актьорите или продуцентите по време на разработването и снимките на сериала?
НБ: Преди снимките се срещнах със сценариста, режисьора и творческия екип. И въпреки, че всички те са чели романа "Курт Сеит и Шура" и неговото продължение, имахме крайно напрегната тричасова среща. Разказах им подробно цялата история, за психологията на героите, както и подробностите, които не бяха включени в книгата. Освен това им показах снимки, писма, вещи, останали за спомен. Беше значителен ден, пълен със сълзи.
Едже Йоренч, нашият сценарист, прочела книгата много отдавна и винаги се е надявала, че ще напише сценарий по нея. И ето, че настана време да пренапише историята за екрана. Никога не съм се намесвала в кастинги и други подобни, но участвах като консултант по сценариите. Също така дадох препоръки за по-късните години, за да може те да построят сюжетната линия.
ДМ: Присъствахте ли на снимачната площадка по време на снимките?
НБ: Присъствах! В първия снимачен ден, много студен и снежен, отидох на площадката в Карлетепе, малко далече от Истанбул. Тъй като времето беше идеално за военната сцена, те започнаха именно от този епизод. Когато пристигнах, Къванч дойде да се срещне с мен и да ме поздрави. Гледайки го в униформа, виждайки премръзналото му лице, не можех да сдържа сълзите си. За мен той не беше Къванч, той беше Курт Сеит, моят любим дядо.Той все едно излезе от снимката, беше жив. Само, че този път той беше по-млад от сина ми ...
Между снимките имахме топъл, приятелски разговор. Харесваше му образа на Курт Сеит и видях, че той вече е потопен в тази история. Той напълно се промени, ако погледнем и сравним с предишните му образи. И Къванч ми призна, че баща му е много доволен от тази роля. Баща му казал: "Толкова съм щастлив, че играеш такъв образ като Курт Сеит". Имах шанса да поговоря и с Фарах. Когато й разказвах за характера на Шура, тя настръхваше. Два пъти ходих и на снимачната площадка в Санкт Петербург. Колкото повече гледах Къванч, толкова повече му се възхищавах. Той е един от тези велики актьори, които не се вкопчват в ролите, благодарение на които са станали любими. За всяка история той създава съвършено нов образ и дори през всеки период на този образ се променя. Той е добър, мил и нежен, земен и много дисциплиниран професионалист.
Сцените в Санкт Петербург се снимаха в истински исторически дворци. Бях толкова щастлива, че моето дете беше в добри ръце.
Не бих и могла да ги проконсултирам по-добре, защото за да могат читателите да си представят сцените толкова ясно, колкото е било в действителност, описах всичко подробно в книгата. Ай Япъм също така нае руски консултанти, за да се уверят, че нищо няма да се изтълкува неправилно. Няколко пъти изразих мислите си: как двойката трябва да влезе в стаята, как трябва да се качват или слизат по стълбите, къде да се сложи масата и т.н.
След това посетих още няколко пъти снимките в Истанбул. Ай Япъм никога не пожали средства, за да изглежда постановката грандиозно. Целият екип работеше трескаво, понякога без пълноценен сън. Всеки актьор беше влюбен в ролята си.
Ако рейтингите бяха толкова добри, колкото прогнозираше Ай Япъм, това щеше да продължи още две години. И след това щеше да излезе и филм. Но, за съжаление, това не се получи, за това Ай Япъм реши да ускори въвеждането и на втората книга, като спря всичко в началото на романа "Курт Сеит и Мурка".
ДМ: Имали ли сте лично взаимодействие с Kъванч по време на процеса?
НБ: Освен срещите ни с него на снимачната площадка, Kъванч и аз се засичахме на нашите групови вечери в Санкт Петербург. Той е много мил, нежен и дружелюбен. Нито външността, нито славата го развалиха, но и от неуверенност в себе си не страда. Той никога не се забърква в някакви клюки или скандали - нито на снимачната площадка, нито в личния си живот. Той е абсолютен професионалист на снимките.
ДМ: А мина ли Kъванч някакво специално обучение за ролята на Сеит ?
НБ: За сцените в Санкт Петербург актьорите взеха уроци по бални танци. Къванч би трябвало да е овладял конната езда преди това, защото се справи перфектно с нея по време на снимките. Освен това всеки актьор трябваше да се научи да владее езика на тялото в съответствие с ранга, статуса на своя герой и т.н. Когато вечеряхме в един много елегантен ресторант в Санкт Петербург след приключването на снимачния ден, не можех да не се усмихвам на актьорите, които седяха изправени, с раменете назад, брадичките нагоре ... те толкова бяха свикнали с тези благородни маниери, че това стана част от всекидневния им живот.
ДМ: Беше ли екранният Сеит добро въплъщение на дядо ви като личност и приятел?
НБ : Сеит, изигран от Kъванч, беше именно такъв, какъвто е бил дядо ми в реалния живот в епохата, обхваната от сериала. Но години по-късно животът преподнесе на Курт Сеит друга съдба и с всяко ново разочарование, хаос, той ставаше все по-упорит.
Курт Сеит е авторитетен, уважаван, той е бил много любим. Него са го възпитавали така, че по-късно да стане мирза ( главата на определени кланове и орди сред тюркските народи на царска Русия) на своя народ, но се намесва съдбата. Той е бил предан и винаги е подкрепял семейството и приятелите си по всякакъв възможен начин, с милосърдие се е отнасял с бедните и нуждаещите се. Обаче това не му е пречело да остава твърд и да се държи рисковано.
Пьотр е бил първият му добър приятел от военната академия в Санкт Петербург. Това приятелство процъфтява до революцията и тогава Пьотр минава на другата страна. Фактически съдбата на истинския Пьотр много силно се отличава от тази, която ни беше показана на екрана. Динамиката на сериала изисква постоянна конфронтация между антагонист - протагонист, за тази цел и оставиха Пьотр.
Джелил за Сеит е бил най- близкия му приятел. Той му е бил почти като брат, докато не им се е наложило да се разделят. Това е още един момент, който е много по-различен от показания в поредицата.
Сеит е бил човек, който е оспорвал вярата. През 1943 г. се разболява по време на пътуване с влак, когато спират и прекарват един ден и една нощ на студа в снега. Той подарил палтото и шала си на жена с деца. Отнема му малко време, за да се почувства зле. Той е бил толкова болен, че не е могъл да работи, принуждавайки баба ми да поеме тежестта за семейството. Това се е случило по време на Втората световна война, когато животът става все по-труден и по-труден. Свикнал да бъде винаги силен, той не издържа, че сега е безпомощен, слаб, задушаващ се ... Лекарите казали, че нищо повече не може да се направи ... Заради това, вместо да чака смъртта, той извършва самоубийство. Това не е било в прилив на лудост, всичко е било планирано достатъчно внимателно, така че никой да не може да го спаси.
По ирония на съдбата, седмица по-късно Шура е пристигнала в Истанбул. Тя е посетила Яхя и отседнала в неговия хотел. От него тя научава, че Курт Сеит е погребан предната седмица ...
Зная, че Шура си е пишела с дядо ми известно време, след като напуска Истанбул. И до сега ми е интересно дали дядо ми е знаел, че тя идва.
Имах голям въпрос, когато баба ми говореше за едно писмо от Шура до дядо ми (това е описано в романа "Курт Сеит и Мурка"). Мурка, ревнувайки и притеснена е попитала Сеит за съдържанието на това писмо. И той (предположително) и е отговорил : " Шура е на смъртно легло. Тя е много болна и иска да ме види за последен път. " И моята баба, въпреки че е ревнувала, но, бидейки религиозна жена му е казала : " Върви, срещни се с нея ". На което дядо ми отговорил: "Помисли си още веднъж. Защото, ако отида е възможно никога повече да не се върна. "
Продължавах да си задавам въпроса защо, ако той ще посети умираща жена няма да се върне след нейната смърт? След това, четири години по-късно, се запознах с Тина. Тя ми каза, че писмото е написано именно тогава, когато Шура току-що е била изписана от болницата. Тя се е развела и се е канела да замине за Америка.
Както виждате, историите от миналото винаги са готови за актуализиране и преразказ ...
ДМ: В какво Къванч (не Сеит) прилича на дядо ти? И в какво се отличават?
НБ: Курт Сеит е отгледан в напълно различна епоха и в различен социален статус от Къванч. Сеит е преживял хаоса. Той е живял в разкоша на царска Русия, а след това - война, революция, кръвопролития, после имиграция ... Той е изградил живота си от нулата в чужда държава и още повече окупирана. В копнеж за родината и семейството си. За това, въпреки че Къванч блестящо предаде емоциите на Курт Сеит на екрана, той не е изпитал такива трудности, и дай Боже, да не ги изпита. Уверена съм, че дори този момент прави живота му по-приятен от живота на Сеит. Защото онези трагични времена оставиха отпечатък не само върху миналото и настоящето, но и върху бъдещето и мечтите им.
ДМ: Много почитатели на Къванч вярват, че неговото актьорско майсторство в Курт Сеит показва колко изключителен актьор се явява той. Има ли такива сцени, в които според вашите усещания той особено демонстрира таланта си?
НБ : Емоциите му през цялото време на продължението на всеки епизод отразяваха Курт Сеит. Очите му, езика на тялото разкриваха чувствата му, дори когато той мълчеше. Особено ми хареса сцената на фронта, когато той дава напътствия на хората си, а след това скача на коня. Сцената, когато се сбогува с баща си, когато погребва родителите си, когато се налага да остави Осман на брега ... и много други сцени оставиха отпечатък в сърцето. Фарах също беше необикновена. Тя така представи младото, невинно, срамежливо, разглезено момиче, което по-късно се превърна в смела, страстна, хладнокръвна и уверена в себе си жена. Между тях имаше страхотна химия. И Фахрие Евджен показа толкова сладка Мурка.
ДМ: И последно, но не по-малко важно : разкажете ни как съпругът ви стана част от сериала " Курт Сеит и Шура "!
НБ: В Турция Толга е любимец на зрителите повече от три десетилетия. Множество хитове го направиха един от водещите хора на екрана. Спомням си, когато видях във вестниците, че прозорците на търговския център са счупени от момичета и жени, които мечтаят да стигнат до него. Можете да кажете, че днес Къванч е подобен на Толга. Но в онези години нямаше интернет и социални медии, а турските проекти не достигнаха до западния свят, както е днес. Както и Къванч, Толга също идва от моделния бизнес. Две години живее и работи като модел в Италия. И в същото време той се снима в исторически немски проект. Веднъж екипът на Курт Сеит и Шура дойде на среща с нас в домът ни. Когато режисьорът видя Толга, тя каза, че иска да го вземе в нашия сериал. Но по това време Толга играеше основна роля в една театрална постановка. Тъй като той не можеше да участва в сериала, докато спектакълът продължаваше, историята му започва вече в Истанбул в седма серия.
Киво наистина беше невероятен и много красив в тази роля Цитат
ЧАСТ ПЪРВА
ДМ: благодаря, че дойдохте тук днес, Нермин.
Колко е вълнуващо това - историята на дядо Ви оживя на екрана!
НБ: Благодаря, скъпа Джинджър. Толкова съм щастлива, че
преди няколко месеца, докатео сърфирах в Интернет, попаднах на вашите коментари за сериала. Четенето на такъв пламенен и подробен преглед ми достави такава радост. Бях изумена от вашия професионален, но искрен подход към моята история, героите и ще се радвам да отговоря на вашите въпроси.
ДМ: Разкажете ни как романът ви изведнъж решиха да го заснемат и как Вие реагирахте на тази новина.
НБ: Още първия ден щом "Курт Сеит и Шура" се появи на рафтовете с книги, той стана бестселър. Това привлече вниманието на телевизионните продуценти. И въпреки, че адаптацията на романа беше върха на моите мечти, аз все пак се убедих да изчакам най-доброто предложение, слушайки вътрешния си глас, да чакам от него: "Ето това е! Продължи напред!". Знаех, че още щом романът ми се озове в ръцете на продуцентска компания, резултатът няма да бъде точно изобразяване на това, което съм описала.
Търговските, техническите и финансовите ограничения, интерпретацията на сценаристите, режисьорите и актьорите, а също и изборът на костюми, местата и музикалния съпровод - съединяването на всичко това в едно, ще направи произведението напълно различно.
Но, не чувствах особена радост и възторг от постъпващите предложения. Грижовно се отнасям към работата си, защото там беше вложено толкова много от душата и сърцето ми.
И така, докато един ден през декември сутринта на 2012 г. ми позвъни генералният директор на компанията Ай Япъм. Той каза, че искат да снимат сериал по романа "Курт Сеит и Шура". Когато се срещнах с него и синът му, веднага разбрах - ето ги,това са идеалните хора, с които мога да споделя Курт Сеит и Шура. Те практически много точно бяха запомнили най-затрогващите сцени, които са ги докоснали най-много и си представяха колко впечатляващо ще бъде това.
След това се появи сценаристката Едже Йоренч. Веднага забелязах вълнението й. Тя прочела романа преди няколко години и винаги е искала да го адаптира за екрана. След по-малко от час ние си стиснахме ръцете.
През май 2013 г. първата серия беше готова и актьорският състав беше определен. За сцените в Истанбул беше възстановен целия квартал Пера от нулата. Костюмите и бижутата бяха специално проектирани за всеки актьор.
В началото на декември 2013 г. режисьорът даде командата "Action" Всичко мина бързо и по план, защото цялата продуцентска група беше изцяло впрегната в този проект ...
ДМ: Това е толкова интересно! Разбрах, че историята за Сеит и Шура ви е предадена от баба Ви Мюрвет? Бихте ли могли да разкажете за нея и да разкажете за миналото си?
НБ: Аз произхождам от семейство, чиито предци са били бежанци или имигранти и са избрали Истанбул за своя втора родина.
Баба ми Мурка (Мюрвет) беше второ поколение имигранти от Румъния. Нейните баба и дядо бяха високопоставени служители от много културна класа. Всичко се променя, когато е трябвало да избягат в Истанбул. Тя е нямала тази увереност, която е била присъща на Шура. Голяма част от това, което се е разрешавало на Шура, за Мурка е било или "греховно", или "срамно". Те са били от два съвършенно различни светове. Знаех всичко това от историите на баба ми. Но когато я опознах по-добре, много години след смъртта на Курт Сеит, тя стана смела и уверена жена, която успя да се пребори сама и да успее. Сигурна съм, че дядо ми би се гордял с нея.
Що се отнася до мен,аз съм родена и израснала в Турция. Но, когато бях в гимназията, успях да получа стипендия за AFS ( American Field Service - неправителствена организация с нестопанска цел, която провежда многонационални международни културни и образователни обмени на ученици от гимназията от 1947 г.) и учих една година в Хендерсън, щата Невада. Завърших гимназията като отлична ученичка и бях избрана за кралицата на бала. Беше страхотна година, която повлия на целия ми живот. Е, по-късно последваха безброй пътувания до Щатите, както за бизнес, така и за удоволствие.
Миналата година съпругът ми и аз, актьорът Толга Саваджи, се преместихме в Ню Джърси, за да се реализираме в нашите професии вече в Америка.
ДМ: какво в историята на Сеит и Шура ви очарова толкова много, че им посветихте цял роман?
НБ: Майка ми ме запозна с книгите, още когато бях на две години. До деветгодишна възраст имах отлични колекции, митове и народни приказки. Въображението ми беше пълно с различни герои и героини. Но на върха на всяка история, всеки герой беше дядо ми, той стана моя любимец. Никога не съм го познавала, но за мен той всъщност никога не е бил непознат. Слушах за приключенията му, разглеждах обработената фотокарта, където е в униформата си. Дядо беше за мен истински герой - принц от друго време, други земи, чиито граници са се променили. Той беше един от онези хора, чийто живот е изчезнал.
Баба ми Мурка беше страхотна разказвачка и с голям ентусиазъм разказваше за дядо ми. Чувах гласовете на героите и дори сърцебиенето им.
Когато бях на пет или шест години, помня, че питах: "Чета за толкова много герои, защо не се пише за живота на дядо ми? Защо няма книга с неговото име?"
Колкото повече растях, толкова повече научавах за Курт Сеит и толкова повече бях очарована от него. След това, години по-късно, реших да направя нещо за историята на моето семейство. Аз бях последното поколение, което знаеше за това и трябваше да бъда мост между миналото и бъдещето ми.
И ето : две години слушах баба си, сега със специално внимание - водех си бележки и се съсредоточих не само върху това, което тя разказва, но и върху нейните жестове, изражения на лицето.
Когато манията ми се сля с толкова подробните и страстни истории на баба ми, разбрах, че това няма да е просто брошура за памет, а ще бъде нещо повече.
Първият роман трябваше да е за Сеит и Мурка. Но Шура, голямата любов на дядо ми, с която той е споделял толкова много, просто зае мястото на героинята. И тогава реших да споделя историята за Курт Сеит с всяка жена. Тъй като всяка една от тези жени заслужаваше да стане отделно име в романа, посветен само на нея. Ето така, за продължението на историята, на мястото на "Курт Сеит и Шура" дойде и романа "Курт Сеит и Мурка" ...
ДМ: Аз така разбирам, че за да се адаптира романът за сериала, в сюжета е било необходимо да се допусне някаква свобода. Можете ли да ни разкажете за разликите между това, което видяхме в Netflix, и реалната история?
НБ: Точно така. Някои детайли са променени в съответствие с изискванията за формата на телевизионния сериал. Ето някои разлики:
- Пьотр никога не е преследвал Шура.На него никога не му е било предопределено да пристигне в Истанбул. Истинската история, описана в моя роман, ще спаси читателя от гнева и омразата, които изпитаха, докато гледаха сериала.
- Семейството на Еминоф не е убито по време на опита на Сеит да избяга. Но животът им беше трагично прекъснат известно време по-късно.
- Когато Сеит напуска Алуща, той е облян в сълзи, защото трябва да остави по-малкия си брат Осман на брега, мъртъв. Но ... Наскоро разбрах, че Осман не е мъртъв. Той е бил спасен от рибаря, който помогна на Сеит да избяга. Животът на Осман, макар показан по различен начин е бил трагичен в комунистическа Русия.
- В романа нямаше и червенокосата баронеса. Но в Русия е живяла една баронеса, с която Курт Сеит е имал първия си сексуален опит. И това е било еднодневно приключение.
- Пристигайки в Истанбул и отсядайки в хотел "Шереф", на Сеит и приятелите му е била предложена работа в една от фермите на Анадола, където трябваше да се отърват от бандитите и да избягат обратно в Истанбул.
- Чичо Али е бил гост на хотела, а не управител.
- Курт Сеит никога не е притежавал хотел. Той е имал пералня и след това е отворил ресторант, който се е превърнал в убежище в Истанбул за белогвардейци като него.
- Яхя (изигран от съпруга ми Толга Саваджъ) е бил братовчед, както и партньор на Сеит в няколко ресторанта.
- Мюрвет до уши се е влюбила в Сеит, виждайки снимката му
- Джелил и Татяна никога не са се разделяли. Нито с Джелил, нито с Яхя е имало Гюзиде.
- Яхя не се самоуби. Напротив, той имаше много щастлив и дълъг живот.
- Родителите на Шура никога не са се срещали със Сеит, а Тина не е била причината за раздялата им.
- Нито англичаните, нито някой друг е изпращал Сеит в затвора. Между другото, много години по-късно той е бил задържан в полицейското управление заради жестокия побой над насилник на деца.
ДМ: А имаше ли особено запомнящи се моменти при написването на романа?
НБ: Докато пишех, мислите и мечтите ми бяха със Сеит и Шура. Спях само когато очите ми от сълзите вече не виждаха ясно какво пиша. Това продължаваше не повече от три часа. И дори тези няколко часа сън бяха изпълнени с моята история. В моите сънища изведнъж се появяваха ту дядо ми, ту Шура. Те ме изпращаха на екскурзия до Санкт Петербург, Москва, Алуща ... Мечтаех да бъда с тях на място, за което нищо не знам, да чуя разговора им ... И аз бях с тях, просто стоях и гледах. Това бяха ярки, почти живи сцени. Използвах повечето от тях, когато сядах да пиша на следващата сутрин.
Например една от тези сцени е , когато Курт Сеит бяга от болшевиките. Той се опитва да стигне до лодката на рибаря, за да избяга в Турция. Вече бях написала заглавието на главата, преди да си легна в пет сутринта.
През тези 45 минути, докато спах, сънувах сън, показващ сцена на бягство от хълмовете на Алуща. Стоях на ръба на хълма и гледах как дядо ми транспортира оръжие по склона на националистическата армия в Турция. И тогава започна действието. Чух изстрелите, крясъците и проклятията на болшевиките ... Чух вика на Осман, който викаше по-големия си брат Сеит ... Изведнъж луната се появи иззад черните облаци ... И ето я, великолепната сцена, която изглеждаше почти мистична и митологична. По-нататък - пълен хаос. Болшевиките догонваха младия Осман, отчаяния ми дядо преследван от останалите ...
Събуждайки се със силното желание веднага да запиша всичко, преди да забравя, разбрах, че съм спала само 45 минути. Седнах пред компютъра си. Имах усещането за някаква топлина и странно усещане, сякаш току-що пътувах преди 70 години в миналото и се връщах обратно. Звукът от изстрелите, писъците, вълните, миризмата, витаеща във въздуха, мистериозната луна - всичко това беше там при мен.
Започнах да описвам какво сънувах с огромна скорост, страхувайки се да не загубя свежите емоции и усещания. Но, нека е странно, но видях елегантен бор, стоящ в морската вода на няколко метра от брега. Той се наведе към скалата. И не ме интересуваше дали борът наистина може да живее в морска вода или не. Този малко театрален детайл беше съвсем истински за мен. Не можех да не го опиша. След публикуването на романа "Курт Сеит и Шура", с покойния ми съпруг за първи път посетих Крим. Търсех следите на дядо ми. Спирайки се на върха на хълма с изглед към брега, откъдето е избягал дядо ми, погледнахме надолу. Нямахме думи ... Поемайки дълбоко дъх, започнах да се задушавам ... сълзи се търкаляха по лицето ми ... Сърцето ми се разтуптя и почувствах, че някакви невидими крила просто ще ме вдигнат сега и ще ме отнесат ... Само на няколко метра от каменистия бряг видях бор, изникнал от морето наведен над малка скала ... Съпругът ми също плачеше ...
ДМ: Каква наистина невероятна история! Сега всеки от нас просто задължително трябва да прочете романа, за да научи сам за това бягство! Изненадахте ли се, когато научихте как ентусиазирано северноамериканците реагираха на Къванч и сериала с историята на вашия дядо?
НБ: Тази история, макар и от далечна земя, е вечна. Тя обхваща всички човешки аспекти: любов, омраза, страст, смелост, война, революция, приключения, разбито сърце, загуба, копнеж, вина, уязвимост ... Всичко това е за хората и за реалния живот. Изглежда като приказка, но историята е вярна. Тази комбинация докосна сърцата на хората. И докосвайки човешкото сърце, вие също ще плените неговите мисли и мечти.
Къванч със своя голям талант и харизма предава отлично образа на Курт Сеит. Продукцията и другите актьори бяха отлични. Красива и трогателна музика. Всичко това заедно стана празник за очите, ушите, сърцето и душата. Този роман е публикуван на единадесет езика, а поредицата стана световен хит. Но при срещата с всяка нова фен група аз все още се вълнувам и все още съм щастлива. Особено съм доволна, че моята история е обичана тук, в Америка, защото съм пълна с надежда и мечта да се свържа с американския читател, не само със сагата за Курт Сеит, но и другите ми седемнадесет книги.
ЧАСТ ВТОРА
Добре дошли във втората част на интервюто ми с Нермин Безмен.
Когато бе решено да се адаптира романът "Курт Сеит и Шура" за сериала, те избраха турската сензация - Къванч Татлъту за главната роля.
Докато този невероятен роман звучи по целия свят, всеки нов зрител беше хипнотизиран от сърцераздирателната история и невероятната игра на Къванч Татлъту.
Въпреки, че Kъванч е един от най-популярните актьори в Близкия Изток от близо десет години, северноамериканците го "откриват" едва през 2017 г. по време на излъчването на сериала по Netflix. И сега не можем да му се наситим! Днес ще продължим интервюто с Нермин, където тя ще разкаже за опита си в общуването с Къванч, ще сподели мислите и впечатленията си от него и ще предостави възможност да погледнем зад кулисите на сериала "Курт Сеит и Шура".
ДM: Добре дошла отново, Нермин. Кога за пръв път се запознахте с Къванч като актьор и каква беше реакцията ви, когато научихте, че той ще играе ролята на Сеит?
НБ: Трябва да призная, не съм много любознателен телезрител. Никога не бях виждала Kъванч в действие, но преди няколко години, когато той беше избран за Най-добър модел , бях сред гостите, поканени след конкурса на партито. След това видях промото на неговите филми и отбелязах, че той се качва по стълбите на киното и че има тълпи от почитатели.
Узнавайки от продуцентите, че Къванч възнамерява да се въплъти в образа на дядо ми, бях щастлива. Той идеално подхождаше за образа на Курт Сеит. Харесваше ми и това, че Къванч не е скандален и че никога не се хвали със славата си и хубавите си външни данни.
ДМ: Общувахте ли с някой от актьорите или продуцентите по време на разработването и снимките на сериала?
НБ: Преди снимките се срещнах със сценариста, режисьора и творческия екип. И въпреки, че всички те са чели романа "Курт Сеит и Шура" и неговото продължение, имахме крайно напрегната тричасова среща. Разказах им подробно цялата история, за психологията на героите, както и подробностите, които не бяха включени в книгата. Освен това им показах снимки, писма, вещи, останали за спомен. Беше значителен ден, пълен със сълзи.
Едже Йоренч, нашият сценарист, прочела книгата много отдавна и винаги се е надявала, че ще напише сценарий по нея. И ето, че настана време да пренапише историята за екрана. Никога не съм се намесвала в кастинги и други подобни, но участвах като консултант по сценариите. Също така дадох препоръки за по-късните години, за да може те да построят сюжетната линия.
ДМ: Присъствахте ли на снимачната площадка по време на снимките?
НБ: Присъствах! В първия снимачен ден, много студен и снежен, отидох на площадката в Карлетепе, малко далече от Истанбул. Тъй като времето беше идеално за военната сцена, те започнаха именно от този епизод. Когато пристигнах, Къванч дойде да се срещне с мен и да ме поздрави. Гледайки го в униформа, виждайки премръзналото му лице, не можех да сдържа сълзите си. За мен той не беше Къванч, той беше Курт Сеит, моят любим дядо.Той все едно излезе от снимката, беше жив. Само, че този път той беше по-млад от сина ми ...
Между снимките имахме топъл, приятелски разговор. Харесваше му образа на Курт Сеит и видях, че той вече е потопен в тази история. Той напълно се промени, ако погледнем и сравним с предишните му образи. И Къванч ми призна, че баща му е много доволен от тази роля. Баща му казал: "Толкова съм щастлив, че играеш такъв образ като Курт Сеит". Имах шанса да поговоря и с Фарах. Когато й разказвах за характера на Шура, тя настръхваше. Два пъти ходих и на снимачната площадка в Санкт Петербург. Колкото повече гледах Къванч, толкова повече му се възхищавах. Той е един от тези велики актьори, които не се вкопчват в ролите, благодарение на които са станали любими. За всяка история той създава съвършено нов образ и дори през всеки период на този образ се променя. Той е добър, мил и нежен, земен и много дисциплиниран професионалист.
Сцените в Санкт Петербург се снимаха в истински исторически дворци. Бях толкова щастлива, че моето дете беше в добри ръце.
Не бих и могла да ги проконсултирам по-добре, защото за да могат читателите да си представят сцените толкова ясно, колкото е било в действителност, описах всичко подробно в книгата. Ай Япъм също така нае руски консултанти, за да се уверят, че нищо няма да се изтълкува неправилно. Няколко пъти изразих мислите си: как двойката трябва да влезе в стаята, как трябва да се качват или слизат по стълбите, къде да се сложи масата и т.н.
След това посетих още няколко пъти снимките в Истанбул. Ай Япъм никога не пожали средства, за да изглежда постановката грандиозно. Целият екип работеше трескаво, понякога без пълноценен сън. Всеки актьор беше влюбен в ролята си.
Ако рейтингите бяха толкова добри, колкото прогнозираше Ай Япъм, това щеше да продължи още две години. И след това щеше да излезе и филм. Но, за съжаление, това не се получи, за това Ай Япъм реши да ускори въвеждането и на втората книга, като спря всичко в началото на романа "Курт Сеит и Мурка".
ДМ: Имали ли сте лично взаимодействие с Kъванч по време на процеса?
НБ: Освен срещите ни с него на снимачната площадка, Kъванч и аз се засичахме на нашите групови вечери в Санкт Петербург. Той е много мил, нежен и дружелюбен. Нито външността, нито славата го развалиха, но и от неуверенност в себе си не страда. Той никога не се забърква в някакви клюки или скандали - нито на снимачната площадка, нито в личния си живот. Той е абсолютен професионалист на снимките.
ДМ: А мина ли Kъванч някакво специално обучение за ролята на Сеит ?
НБ: За сцените в Санкт Петербург актьорите взеха уроци по бални танци. Къванч би трябвало да е овладял конната езда преди това, защото се справи перфектно с нея по време на снимките. Освен това всеки актьор трябваше да се научи да владее езика на тялото в съответствие с ранга, статуса на своя герой и т.н. Когато вечеряхме в един много елегантен ресторант в Санкт Петербург след приключването на снимачния ден, не можех да не се усмихвам на актьорите, които седяха изправени, с раменете назад, брадичките нагоре ... те толкова бяха свикнали с тези благородни маниери, че това стана част от всекидневния им живот.
ДМ: Беше ли екранният Сеит добро въплъщение на дядо ви като личност и приятел?
НБ : Сеит, изигран от Kъванч, беше именно такъв, какъвто е бил дядо ми в реалния живот в епохата, обхваната от сериала. Но години по-късно животът преподнесе на Курт Сеит друга съдба и с всяко ново разочарование, хаос, той ставаше все по-упорит.
Курт Сеит е авторитетен, уважаван, той е бил много любим. Него са го възпитавали така, че по-късно да стане мирза ( главата на определени кланове и орди сред тюркските народи на царска Русия) на своя народ, но се намесва съдбата. Той е бил предан и винаги е подкрепял семейството и приятелите си по всякакъв възможен начин, с милосърдие се е отнасял с бедните и нуждаещите се. Обаче това не му е пречело да остава твърд и да се държи рисковано.
Пьотр е бил първият му добър приятел от военната академия в Санкт Петербург. Това приятелство процъфтява до революцията и тогава Пьотр минава на другата страна. Фактически съдбата на истинския Пьотр много силно се отличава от тази, която ни беше показана на екрана. Динамиката на сериала изисква постоянна конфронтация между антагонист - протагонист, за тази цел и оставиха Пьотр.
Джелил за Сеит е бил най- близкия му приятел. Той му е бил почти като брат, докато не им се е наложило да се разделят. Това е още един момент, който е много по-различен от показания в поредицата.
Сеит е бил човек, който е оспорвал вярата. През 1943 г. се разболява по време на пътуване с влак, когато спират и прекарват един ден и една нощ на студа в снега. Той подарил палтото и шала си на жена с деца. Отнема му малко време, за да се почувства зле. Той е бил толкова болен, че не е могъл да работи, принуждавайки баба ми да поеме тежестта за семейството. Това се е случило по време на Втората световна война, когато животът става все по-труден и по-труден. Свикнал да бъде винаги силен, той не издържа, че сега е безпомощен, слаб, задушаващ се ... Лекарите казали, че нищо повече не може да се направи ... Заради това, вместо да чака смъртта, той извършва самоубийство. Това не е било в прилив на лудост, всичко е било планирано достатъчно внимателно, така че никой да не може да го спаси.
По ирония на съдбата, седмица по-късно Шура е пристигнала в Истанбул. Тя е посетила Яхя и отседнала в неговия хотел. От него тя научава, че Курт Сеит е погребан предната седмица ...
Зная, че Шура си е пишела с дядо ми известно време, след като напуска Истанбул. И до сега ми е интересно дали дядо ми е знаел, че тя идва.
Имах голям въпрос, когато баба ми говореше за едно писмо от Шура до дядо ми (това е описано в романа "Курт Сеит и Мурка"). Мурка, ревнувайки и притеснена е попитала Сеит за съдържанието на това писмо. И той (предположително) и е отговорил : " Шура е на смъртно легло. Тя е много болна и иска да ме види за последен път. " И моята баба, въпреки че е ревнувала, но, бидейки религиозна жена му е казала : " Върви, срещни се с нея ". На което дядо ми отговорил: "Помисли си още веднъж. Защото, ако отида е възможно никога повече да не се върна. "
Продължавах да си задавам въпроса защо, ако той ще посети умираща жена няма да се върне след нейната смърт? След това, четири години по-късно, се запознах с Тина. Тя ми каза, че писмото е написано именно тогава, когато Шура току-що е била изписана от болницата. Тя се е развела и се е канела да замине за Америка.
Както виждате, историите от миналото винаги са готови за актуализиране и преразказ ...
ДМ: В какво Къванч (не Сеит) прилича на дядо ти? И в какво се отличават?
НБ: Курт Сеит е отгледан в напълно различна епоха и в различен социален статус от Къванч. Сеит е преживял хаоса. Той е живял в разкоша на царска Русия, а след това - война, революция, кръвопролития, после имиграция ... Той е изградил живота си от нулата в чужда държава и още повече окупирана. В копнеж за родината и семейството си. За това, въпреки че Къванч блестящо предаде емоциите на Курт Сеит на екрана, той не е изпитал такива трудности, и дай Боже, да не ги изпита. Уверена съм, че дори този момент прави живота му по-приятен от живота на Сеит. Защото онези трагични времена оставиха отпечатък не само върху миналото и настоящето, но и върху бъдещето и мечтите им.
ДМ: Много почитатели на Къванч вярват, че неговото актьорско майсторство в Курт Сеит показва колко изключителен актьор се явява той. Има ли такива сцени, в които според вашите усещания той особено демонстрира таланта си?
НБ : Емоциите му през цялото време на продължението на всеки епизод отразяваха Курт Сеит. Очите му, езика на тялото разкриваха чувствата му, дори когато той мълчеше. Особено ми хареса сцената на фронта, когато той дава напътствия на хората си, а след това скача на коня. Сцената, когато се сбогува с баща си, когато погребва родителите си, когато се налага да остави Осман на брега ... и много други сцени оставиха отпечатък в сърцето. Фарах също беше необикновена. Тя така представи младото, невинно, срамежливо, разглезено момиче, което по-късно се превърна в смела, страстна, хладнокръвна и уверена в себе си жена. Между тях имаше страхотна химия. И Фахрие Евджен показа толкова сладка Мурка.
ДМ: И последно, но не по-малко важно : разкажете ни как съпругът ви стана част от сериала " Курт Сеит и Шура "!
НБ: В Турция Толга е любимец на зрителите повече от три десетилетия. Множество хитове го направиха един от водещите хора на екрана. Спомням си, когато видях във вестниците, че прозорците на търговския център са счупени от момичета и жени, които мечтаят да стигнат до него. Можете да кажете, че днес Къванч е подобен на Толга. Но в онези години нямаше интернет и социални медии, а турските проекти не достигнаха до западния свят, както е днес. Както и Къванч, Толга също идва от моделния бизнес. Две години живее и работи като модел в Италия. И в същото време той се снима в исторически немски проект. Веднъж екипът на Курт Сеит и Шура дойде на среща с нас в домът ни. Когато режисьорът видя Толга, тя каза, че иска да го вземе в нашия сериал. Но по това време Толга играеше основна роля в една театрална постановка. Тъй като той не можеше да участва в сериала, докато спектакълът продължаваше, историята му започва вече в Истанбул в седма серия.
Излъчиха го в много страни в Европа, Южна Америка, Канада, САЩ, продължава да се излъчва и навсякъде пожъна огромен успех, само турците не го оцениха ...И на когото му е интересно, видео с руския екип, с който работиха в Русия.
Скрит текст:
Пепи, ооо, за тази загадка ще ми трябва повече време, не зная дали ще се справя този път обаче
Лека вечер!
Дружки, сетих се , че Бeлчим Билгин
също е една от партньорките на Къванч.
Сетих се и за тези кивчета >>>
Цитат
Диве, защо да не може само със снимки 🤔 Чак с такива подробности не се интересувам, за други актьори техните фенове да си берат грижата. Не случайно написах в преден пост, че специално те поздравявам за страницата на Къванч в Уикипедия, защото видях какво е положението при други и направих сравнение, не в тяхна полза 👍.
Но не може само със снимки, защото за да се заковат в уикито, в imdb,
и на места, които с един клик може да се намерят, трябва текст, източник и т.н.
Тогава няма да има въпроси, този кой е, това за коя роля е, коя година, колко пъти, ...
Може да няма интерес за подробности за други актьори,
но това са колеги и партньори на Къванч и в много случаи го сравняваме с тях.
Да, в темата може само снимки, но за да се намери отговор,
се прибягва до гуглето, до уикито, до нулевия пост на темите ...
Сърбала съм попарата и на други фенове. Хич не си берат грижата.
Нямам проблем с актьорите, а с феновете им.
Важно ми е, като пиша, да го напиша както трябва.
Пък който иска да чете.
Направих страницата и на Туба, и на Керем Бюрсин в уикито.
Едната я зарязаха, другата я преправиха сто пъти ...
Предложих и на други, но те си знаели всичко.
Извинявайте още веднъж!!!
Лекинка, дружки!!!
Диве, 
Благодаря за гифчетата! А Белчим Билгин точно вчера я отразих
Пепи, е, направо ме закла този път, особено с това ЛЛЛЯАИХРСА Освен Мехмет Ада Йозтекин никое друго име не мога да сглобя, не помня на повечето хора около Киво фамилните имена, там е проблема ми. Която реши тази загадка, евалла! Ще и подаря един събличащ се Кузей
О, проблесна ми - Хилял Сарал беее
И Али Билгин, Йълмаз Ердоган и Улуч Байрактар. Последното с ж и ь може да е само Еджето но, не стигат две букви Е, спечелих си го все пак 
Лека, дружки! 
Благодаря за гифчетата! А Белчим Билгин точно вчера я отразих Пепи, е, направо ме закла този път, особено с това ЛЛЛЯАИХРСА
Освен Мехмет Ада Йозтекин никое друго име не мога да сглобя, не помня на повечето хора около Киво фамилните имена, там е проблема ми. Която реши тази загадка, евалла! Ще и подаря един събличащ се Кузей О, проблесна ми - Хилял Сарал беее
И Али Билгин, Йълмаз Ердоган и Улуч Байрактар. Последното с ж и ь може да е само Еджето но, не стигат две букви Е, спечелих си го все пак Лека, дружки!
Наистина много го исках! Доста е пораснал малкия ни локум 
Добро утро, момичета 🤗🤗🤗
Айре, аз и преди съм ти казвала, че трябва да си пишеш желанията тук. Случват ти се нещата. 😍 И спокойно, колкото ти се пише, толкова, не сме на норматив.❤️🤗
Фени, думата е режисьор 😀. Имената са на режисьори, с които е работил Къванч. На мен първата ми беше по трудна, нищо, че аз писах имената, Кузей така и не можах да открия къде е
Нези , днес ще направя такава, че и ти, и Жаки да можете да участвате , ако имате желание
Диве 👍😍
Хубав ден, момичета 🤗🤗🤗
Сладкиш ❤️
Айре, аз и преди съм ти казвала, че трябва да си пишеш желанията тук. Случват ти се нещата. 😍 И спокойно, колкото ти се пише, толкова, не сме на норматив.❤️🤗
Фени, думата е режисьор 😀. Имената са на режисьори, с които е работил Къванч. На мен първата ми беше по трудна, нищо, че аз писах имената, Кузей така и не можах да открия къде е
Нези , днес ще направя такава, че и ти, и Жаки да можете да участвате , ако имате желание
Диве 👍😍
Хубав ден, момичета 🤗🤗🤗
Сладкиш ❤️
Привеет!!
Жаки, благодаря ти!!
По целия свят Денят на детето започва да се чества, след като на 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата.
В Турция е на 23 април , празникът на детето и Ден на националния суверенитет, дарен от основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D … D0%B5%D1%82%D0%BE
и аз направих нещо за настроение.......
Да е здрав и щастлив малкия ни сладур!!
Пепи,
много е интересна и новата задачка, но Фенка е действала по-бързо с отгатването, та браво. 
да видим дали днес ще имаме изненадки от КБТ.
а Къванч е купувал тави и тигани, щото нали ще живеят на квартира, трябва да готви, така си мисля
Жаки, благодаря ти!!
По целия свят Денят на детето започва да се чества, след като на 14 декември 1954 г. ООН и ЮНЕСКО обявяват 20 ноември за Световен ден на децата.
В Турция е на 23 април , празникът на детето и Ден на националния суверенитет, дарен от основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D … D0%B5%D1%82%D0%BE
и аз направих нещо за настроение.......
Да е здрав и щастлив малкия ни сладур!!
Пепи,
много е интересна и новата задачка, но Фенка
е действала по-бързо с отгатването, та браво. да видим дали днес ще имаме изненадки от КБТ.
а Къванч е купувал тави и тигани, щото нали ще живеят на квартира, трябва да готви, така си мисля
Привет, дружки! И от мен едно следобедно и вкусотийки от Кузейката
Айре, Пепи, Жаки, благодаря ви за споделеното!
Да ни е живо, здраво и с щастливо детство малкото ни локумче!
Много хубави колажи сте направили Жаки, Айре 
Пепи, мислех и премислях всички режисьори, с които е работил Киво и не успях да се сетя за нито един с Ж в малкото си име, освен Йозджан Алпер, но пак не става
А тях поне ги зная горе долу добре.
Не разбрах
Айре почти ги познах Ама не беше лесна загадката, наистина. Обаче като познах първата, после изведнъж ми се проясни, без последната, убий ме, не мога да схвана кой е, колкото и да се напъвах
Дано днес отново ни зарадват с нови снимки, да! И аз мисля, че Киво ги е купил тенджерите и тиганите, за да си готви вкъщи, на курса / ако изобщо има такъв/ няма да си ги носи, я
Ммм ...
Още малко спомени от архива, във връзка с днешния ден, с Уницеф.
Поздрав с клип две в едно с моите двама любимци
Имайте прекрасен ден!
И от мен едно следобедно и вкусотийки от Кузейката Айре
, Пепи, Жаки, благодаря ви за споделеното! Да ни е живо, здраво и с щастливо детство малкото ни локумче!
Много хубави колажи сте направили Жаки, Айре
Пепи, мислех и премислях всички режисьори, с които е работил Киво и не успях да се сетя за нито един с Ж в малкото си име, освен Йозджан Алпер, но пак не става
А тях поне ги зная горе долу добре.Скрит текст:
Та кажи най-после името, измъчих си мозъка Перла - Кемал Узун
Американци на Черно море - Картал Тибет
Хайде, бе сине - Бора Егемен
Якамоз - Умут Арал и Толга Карачелик
Празникът на влюбените - Йозджан Алпер
Задушаваща хватка - Онур Сайлак
Айле - Ахмет Катаксъз
Последно повикване - Гьоненч Уянак
Американци на Черно море - Картал Тибет
Хайде, бе сине - Бора Егемен
Якамоз - Умут Арал и Толга Карачелик
Празникът на влюбените - Йозджан Алпер
Задушаваща хватка - Онур Сайлак
Айле - Ахмет Катаксъз
Последно повикване - Гьоненч Уянак
Не разбрах
Цитат
Кузей така и не можах да открия къде е
почти ги познах Ама не беше лесна загадката, наистина. Обаче като познах първата, после изведнъж ми се проясни, без последната, убий ме, не мога да схвана кой е, колкото и да се напъвах Дано днес отново ни зарадват с нови снимки, да! И аз мисля, че Киво ги е купил тенджерите и тиганите, за да си готви вкъщи, на курса / ако изобщо има такъв/ няма да си ги носи, я
Ммм ...
Още малко спомени от архива, във връзка с днешния ден, с Уницеф.
Цитат
Във връзка с излъчването на сериала на Kъванч Taтлъту в Испания и други страни от Европа и Латинска Америка, интересът към него сред чуждестранните зрители нараства и пресата все повече публикува статии за него.
Ето кратък откъс от репортаж за Къванч в испанската преса, 2019 г.
Taтлъту в момента има натоварен график. Телевизията и киното са двете му основни страсти. Въпреки това той не смята идването си в Холивуд за един от своите приоритети: "През 2014 г. ми предложиха роля в холивудския филм "The Water Diviner“, където режисьор и главен актьор беше Ръсел Кроу, а снимките се проведоха в Турция, но в този момент бях зает със снимките на "Kурт Сеит и Шура" в Русия, така че трябваше да откажа."
Освен това той не пропуска да отдели време и за своята хуманитарна дейност като посланик на УНИЦЕФ: "За мен е чест да работя в полза на децата. Всички деца заслужават по-добър живот.”
Ето кратък откъс от репортаж за Къванч в испанската преса, 2019 г.
Taтлъту в момента има натоварен график. Телевизията и киното са двете му основни страсти. Въпреки това той не смята идването си в Холивуд за един от своите приоритети: "През 2014 г. ми предложиха роля в холивудския филм "The Water Diviner“, където режисьор и главен актьор беше Ръсел Кроу, а снимките се проведоха в Турция, но в този момент бях зает със снимките на "Kурт Сеит и Шура" в Русия, така че трябваше да откажа."
Освен това той не пропуска да отдели време и за своята хуманитарна дейност като посланик на УНИЦЕФ: "За мен е чест да работя в полза на децата. Всички деца заслужават по-добър живот.”
Поздрав с клип две в едно с моите двама любимци
Имайте прекрасен ден!
Препоръчани теми